РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 14.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 63 / 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 62, ал. 2, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Със Заповед № 3-46 от 11.01.2019 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в удостоверение за идентичност изх. № КАО-11-135/10.10.2018 г. на Кмета на Община Ловеч е поправена очевидна фактическа грешка в Удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот изх. № КАО-11-135/10.10.2018 г., издадено от Община Ловеч, както следва:
Текстът „Сграда с идентефикатор № ******по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *****, община Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-81 от 16.11.2015 г. на Изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, е идентична с „едноетажна сграда – нафтово стопанство“, описана в Постановление за възлагане не недвижим имот от 02.04.2015 г. на частен съдебен изпълнител рег. № 879, вписано в Агенцията по вписвания – Служба по вписвания – Ловеч с вх. рег. № 2709/27.05.2015 г., том **, № **, парт. книга ****, описано в Нотариален акт“ се заменя с текста:
„Поземлен имот с идентификатор ****по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *****, община Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-81 от 16.11.2015 г. на Изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, описан в скица на поземлен имот № 15-204172 от 04.05.2017 г., издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Ловеч, е идентичен с недвижимия имот, описан в т. № 1 от Нотариален акт“.
Посочено е в заповедта, че: „Останалата част Удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот с изх. № КАО-11-135/10.10.2018 г., издадено от Община Ловеч, не се променя“.
Посочено е, че Заповед за поправка на очевидна фактическа грешка в удостоверение за идентичност изх. № КАО-11-135/10.10.2018 г. № 3-46 от 11.01.2019 г. на Кмета на Община Ловеч е неразделна част от Удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот с изх. № КАО-11-135/10.10.2018 г. № 3-46 от 11.01.2019 г., издадено от Община Ловеч.
Недоволно от заповедта е останало „*******” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „*****” № **, ЕИК: ******, представлявано от управителя Т.И.Л., чрез адв. С.Д. от ЛАК, което обжалва заповедта с твърдения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят сочи, че за цели на нотариално производство е подал до Община Ловеч две заявления: 1. Заявление за издаване на удостоверение, че сграда с идентификатор № ******по КККР на с. ***** не е актувана като общинска собственост. 2. Заявление за издаване на удостоверение, че сграда с идентификатор № ******по КККР на с. *****, община Ловеч, е идентична с едноетажна сграда – нафтово стопанство, описана в Постановление за възлагане не недвижим имот от 02.04.2015 г. на частен съдебен изпълнител рег. № **, вписано в Агенцията по вписвания – Служба по вписвания – Ловеч с вх. рег. № 2709/27.05.2015 г., том **, № **, парт. книга ***. Жалбоподателят сочи, че по първото заявление Община Ловеч е издала удостоверение изх. № 4006-115/28.11.2018 г., видно от което сграда с идентификатор № ******по КККР на с. *****, не е актувана като общинска собственост. По второто заявление Община Ловеч издава Удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот с изх. № КАО-11-135/10.10.2018 г., като изрично в него удостоверява, че сграда с идентификатор № ******по КККР на с. *****, община Ловеч, е идентична с едноетажна сграда – нафтово стопанство, описана в Постановление за възлагане не недвижим имот от 02.04.2015 г. на частен съдебен изпълнител рег. № **, вписано в Агенцията по вписвания – Служба по вписвания – Ловеч с вх. рег. № 2709/27.05.2015 г., том **, № **, парт. книга ***. Жалбоподателят сочи, че Община Ловеч е удовлетворила неговите искания в сочените две заявления, като издадените от Община Ловеч две удостоверения са послужили като доказателство за съставянето на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот. Жалбоподателят сочи, че с обжалваната заповед изцяло се изменя съдържанието на Удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот изх. № КАО-11-135/10.10.2018 г., като декларираната идентичност вече не се отнася за сграда с идентификатор № ******по КККР на с. *****, община Ловеч, а за поземлен имот с идентификатор ****по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *****, община Ловеч. Допълнително жалбоподателят сочи, е съгласно мотивите на обжалваната заповед, издадена на основание чл. 62, ал. 2 от АПК, сграда с идентификатор № ******по КККР на с. *****, община Ловеч, е собственост на Община Ловеч на основание чл. 92 от ЗС, т.к е разположена върху поземлен имот, за който е издаден акт за публична общинска собственост. Жалбоподателят сочи, че по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК могат да се поправят грешки, свързани с неправилно изписване на индивидуализиращи белези, грешки при пресмятане и др., които грешки не засягат същността на властническото волеизявление, а с обжалваната заповед е засегната същността на властническото изявление. Жалбоподатеят сочи, че с обжалваната заповед не се поправят очевидни фактически грешки в издаденото на удостоверение за идентичност, а се пререшава по същество основния въпрос, като реално се отменя съдържанието на Удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот изх. № КАО-11-135/10.10.2018 г. и се заменя с друго такова, което изобщо не се отнася до сграда с идентефикатор № ******по КККР на с. *****. Сочи, че вместо за идентичност на сграда в обжалваната заповед се говори само за идентичност на поземлен имот. Жалбоподателят цитира съдебна практика, като в заключение моли съда да отмени оспорената заповед, като се претендират и разноски по делото съгласно списък на разноските.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя на дружеството и адв. С.Д. от ЛАК, която поддържа жалбата и поддържа искането за присъждане на разноски.
Ответникът – Кмет на Община Ловеч се представлява от юрк. К., която в писмено становище /на л. 21-27 от делото/, отговор /на л. 78-84 от делото/, молба /на л. 88—91 от делото/, писмено становище /на л. 142-144 от делото/, както и в съдебно заседание намира жалбата за неоснователна, а обжалваната заповед за законосъобразна. От ответника се сочи, че Удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот изх. № КАО-11-135/10.10.2018 г., издадено от Община Ловеч, не е обжалвано и е влязло в сила. От ответника се претендират разноски за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, видно от датата на връчване на заповедта – 14.01.2019 г. /съгласно служебно изисканите от съда допълнителни доказателства на л. 67 и л. 69 /гръб от делото/ и датата на завеждане на жалбата при административния орган – 28.01.2019 г., от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е основателна.
При цялостната проверка на законосъобразността на оспорения ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК, съдът намира същият за незаконосъобразен.
По делото няма спор по фактите.
Фактическата обстановка е следната:
За целите на нотариално производство жалбоподателят - „*******” ЕООД - е подал до Община Ловеч две заявления: 1. Заявление за издаване на удостоверение, че сграда с идентификатор № ******по КККР на с. *****, не е актувана като общинска собственост. 2. Заявление за издаване на удостоверение, че сграда с идентификатор № ******по КККР на с. *****, община Ловеч, е идентична с едноетажна сграда – нафтово стопанство, описана в Постановление за възлагане не недвижим имот от 02.04.2015 г. на частен съдебен изпълнител рег. № 879, вписано в Агенцията по вписвания – Служба по вписвания – Ловеч с вх. рег. № 2709/27.05.2015 г., том VII, № 72, парт. книга 1327.
Община Ловеч е издала на жалбоподателя двете поискани удостоверения: 1. Удостоверение изх. № 4006-115/28.11.2018 г. /на л. 12 от делото/, видно от което сграда с идентификатор № ******по КККР на с. *****, не е актувана като общинска собственост. 2. Удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот с изх. № КАО-11-135/10.10.2018 г. /на л. 11 от делото/, като изрично в него удостоверява, че сграда с идентификатор № ******по КККР на с. *****, община Ловеч, е идентична с едноетажна сграда – нафтово стопанство, описана в Постановление за възлагане не недвижим имот от 02.04.2015 г. на частен съдебен изпълнител рег. № 879, вписано в Агенцията по вписвания – Служба по вписвания – Ловеч с вх. рег. № 2709/27.05.2015 г., том VII, № 72, парт. книга 1327.
Няма спор, че Удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот с изх. № КАО-11-135/10.10.2018 г. /на л. 11 от делото/, не е обжалвано и е влязло в сила, което се признава и от ответника с изрично писмено становище на л. 91 от делото.
С обжалваната в настоящото производство заповед е поправена допусната „очевидна фактическа грешка в Удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот изх. № КАО-11-135/10.10.2018 г., издадено от Община Ловеч, както следва:
Текстът „Сграда с идентефикатор № ******по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *****, община Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-81 от 16.11.2015 г. на Изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, е идентична с „едноетажна сграда – нафтово стопанство“, описана в Постановление за възлагане не недвижим имот от 02.04.2015 г.“ на частен съдебен изпълнител рег. № **, вписано в Агенцията по вписвания – Служба по вписвания – Ловеч с вх. рег. № 2709/27.05.2015 г., том VII, № **, парт. книга **, описано в Нотариален акт“ се заменя с текста:
„Поземлен имот с
идентификатор ****по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *****,
община Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-81 от 16.11.2015 г. на Изпълнителен
директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, описан в скица на
поземлен имот № 15-204172 от 04.05.2017 г., издадена от Службата по геодезия,
картография и кадастър – гр. Ловеч, е
идентичен с недвижимия имот, описан в т. № 1 от Нотариален акт“.
Посочено е в заповедта, че: „Останалата част Удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот с изх. № КАО-11-135/10.10.2018 г., издадено от Община Ловеч, не се променя“.
Няма спор между страните, а и се установява от писмените доказателства: копие на искова молба /на л. 40-47 от делото/, копие на решение № 393 от 03.10.2019 г., постановено по гр.д. № 124/2019 г. по описа на РС – Ловеч /на л. 116 – 120 от делото/, че между страните се е развил граждански спор по повод искова молба на Община Ловеч срещу жалбоподателя в настоящото производство - „*******” ЕООД, като искът на Община Ловеч за установяване по отношение на „*******” ЕООД на право на собственост е уважен, като: е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „*******“ ЕООД, с ЕИК *******, с адрес гр. Ловеч, ул. „******“ № **, представлявано от Т.И.Л., че Община Ловеч, с ЕИК *********, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 22, представлявана от кмета К.Д.М.е собственик по приращение на сграда с идентификатор ******по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-81/16.11.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: с. *****, община Ловеч, област Ловеч, ул. „******”, със застроена площ от 33 кв. м., бр. етажи – 1-н, предназначение – селскостопанска сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор *****, при граници на имота имоти с идентификатори: *****; *****; *****; *****; *****; *****и *****, и е ОТМЕНЕН на основание чл. 537, ал. 2, изр. 3-то, предложение 1-во ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот № *, том **, рег. № ***, дело № ** от 2018 г., издаден по обстоятелствена проверка.
Настоящият спор не е граждански, поради което и съдът не допусна свидетели, включително и с цел да не се пререшава в настоящото административно производство гражданския спор по влязло в сила решение № 393 от 03.10.2019 г., постановено по гр.д. № 124/2019 г. по описа на РС – Ловеч /на л. 116 – 120 от делото/.
При тази фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:
Обжалваната Заповед № 3-46 от 11.01.2019 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в удостоверение за идентичност изх. № КАО-11-135/10.10.2018 г. на Кмета на Община Ловеч е издадена от компетентен орган, липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Формално заповедта отговаря и на изискванията за форма във вр. с
чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Липсва отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Обжалваната Заповед № 3-46 от 11.01.2019 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в удостоверение за идентичност изх. № КАО-11-135/10.10.2018 г. на Кмета на Община Ловеч е издадена на основание чл. 62, ал. 2 от АПК. Ето защо при преценка на законосъобразността на същата съдът е обвързан от соченото в заповедта правно основание.
Следва да се посочи, че дори съдът да установи, че не са налице предпоставките на чл. 62, ал. 2 от АПК, а на чл. 99 от АПК, предвид това, че издателят на обжалваната заповед не се е позовал на разпоредбите за възобновяване на производство по издаване на административен акт по чл. 99 от АПК, това обстоятелство няма как да повлияе на извода на съда за законосъобразност на обжалваната в настоящото производство заповед.
Поради това при проверка за съответствие на Заповед № 3-46 от 11.01.2019 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в удостоверение за идентичност изх. № КАО-11-135/10.10.2018 г. на Кмета на Община Ловеч с изискванията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК съдът е обвързан със соченото в заповедта правно основание за издаването на заповедта - чл. 62, ал. 2 от АПК.
Съгласно чл. 62, ал. 2 от АПК - Очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица. Решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.
Съдебната практика е константна, че доколкото по своята дефиниция индивидуалният административен акт е властово изявление на воля, очевидната фактическа грешка е фактът на несъответствие между действителната и експлицираната воля на административния орган, т.е. съществуващ дефект във външния израз на тази воля. Процесуалната възможност за изменение на влезли в сила актове поради допусната очевидна фактическа грешка е изключение от общото правило за стабилитет на административните актове, поради което следва да се прилага ограничително и само когато са налице законовите основания за това /Решение № 11467 от 19.09.2012 г. по адм.д. № 7865/2012 г. на ВАС/.
Административният орган може да поправи очевидната фактическа грешка в издадения от него акт и след изтичане срока за обжалване, а за извършване на поправката по чл. 62, ал. 2 от АПК не са предвидени специални производствени правила. Без значение е и кой е иницирал производството по издаване на административния акт, като административният орган може да поправи ОФГ и по своя инициатива, без да е необходимо изричното му сезиране. Актът за поправка на ОФГ е неразделна част от основния административен акт и административното производство, въз основа на който той е издаден и няма самостоятелно значение /Решение № 3361 от 12.03.2009 г. по адм.д № 841/2009 г./.
Съществува принципна разлика между производството по отстраняване на ОФГ по чл. 62, ал. 2 от АПК и оттеглянето на акта при упражнено от органа право на отзив по чл. 91, ал. 1 от АПК.
За да е налице ОФГ, трябва да се установи несъответствие между изразената воля с административния акт – в случая Удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот изх. № КАО-11-135/10.10.2018 г., издадено от Община Ловеч, и действителната воля на издателя. По реда на поправка на ОФГ не може да се променя разпоредителната част на волеизявлението на административния орган.
Съдебната практика е константна, че заличаването на израз от разпоредителната част на поправения административен акт не съставлява поправка на очевидна фактическа грешка, а по своето естество изменя правоотношение, разпоредено с поправения акт. Процесуалната възможност за изменение на влезли в сила актове на администрацията поради допусната ОФГ е изключение от общото правило за стабилитет на административните актове и поради това следва да се прилага ограничително – само когато са налице законовите основания за това /по аргумент от чл. 91, ал. 1 и чл. 99 от АПК/.
В Решение № 4707 от 12.04.2018 г. по адм.д. № 954/2018 г. на ВАС е прието: „Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 АПК съдържа хипотезата на очевидната фактическа грешка и реда за нейното поправяне. Грешка по смисъла на цитираната норма представлява несъответствие между действителната воля на издателя на акт и тази, обективирана в самия акт, като това са грешки, свързани с грешно изписване на индивидуализиращи белези, грешки при пресмятане и др. Процесуалната възможност за изменение на влезли в сила актове на администрацията, поради допусната очевидна фактическа грешка е изключение от общото правило за стабилитет на административните актове и поради това тя следва да се прилага ограничително - само когато са налице законовите основания за това. По правило тези грешки са формални и не засягат същността на властническото волеизявление, но могат да предизвикат неяснота и трудности при изпълнение на акта, което обективно налага извършването на поправката. Поправянето на ОФГ предполага разкриване на тази вече формирана воля, а не изменение на разрешението на конкретния случай.“
В процесния случай, видно от съдържанието на Удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот изх. № КАО-11-135/10.10.2018 г., издадено от Община Ловеч /на л. 11 от делото/, с него е удостоверено, че: сграда с идентификатор № ******по КККР на с. *****, община Ловеч, е идентична с едноетажна сграда – нафтово стопанство, описана в Постановление за възлагане не недвижим имот от 02.04.2015 г. на частен съдебен изпълнител рег. №**, вписано в Агенцията по вписвания – Служба по вписвания – Ловеч с вх. рег. № 2709/27.05.2015 г., том **, № **, парт. книга ***.
Видно е, че с обжалваната заповед е изменено изцяло съдържанието/разпоредителната част на Удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот изх. № КАО-11-135/10.10.2018 г., издадено от Община Ловеч /на л. 11 от делото/, като:
Текстът „Сграда с идентефикатор № ******по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. *****, община Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-81
от 16.11.2015 г. на Изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и
кадастър, е идентична с „едноетажна
сграда – нафтово стопанство“, описана в Постановление за възлагане не недвижим
имот от 02.04.2015 г. на частен съдебен изпълнител рег. № **, вписано в Агенцията по вписвания –
Служба по вписвания – Ловеч с вх. рег. № 2709/27.05.2015 г., том **, № **, парт.
книга **, описано в
Нотариален акт“ се заменя с текста:
„Поземлен имот с
идентификатор ****по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *****,
община Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-81 от 16.11.2015 г. на Изпълнителен
директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, описан в скица на поземлен
имот № 15-204172 от 04.05.2017 г., издадена от Службата по геодезия,
картография и кадастър – гр. Ловеч, е
идентичен с недвижимия имот, описан в т. № 1 от Нотариален акт“.
При това положение съдът намира, че с обжалваната заповед не се поправят очевидни фактически грешки в издаденото удостоверение за идентичност, а се пререшава по същество основния въпрос, като реално се отменя съдържанието на Удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот изх. № КАО-11-135/10.10.2018 г. и се заменя с друго такова, което изобщо не се отнася до сграда с идентефикатор № ******по КККР на с. *****.
С обжалваната в
настоящото производство заповед - вместо за идентичност на сграда се говори
само за идентичност на поземлен имот, като отделно идентификаторите на
поземлените имоти в Удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот
изх. № КАО-11-135/10.10.2018 г. и в обжалваната
заповед са различни – в удостоверението се говори за сграда 1 върху поземлен имот ***** по КККР на с. *****, а в Заповед
№ 3-46 от 11.01.2019 г., на Кмета на
Община Ловеч се говори за поземлен имот с
идентификатор *****.
Поради това следва извод, че дори поземлените имоти, посочени в Удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот изх. № КАО-11-135/10.10.2018 г. и в обжалваната заповед са различни, като са разположени на различни места.
Ето защо съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 62, ал. 2 от АПК и след като обжалваната заповед е издадена само на това посочено правно основание, същата е незаконосъобразна, като противоречи на разпоредбите на материалния закон и следва да бъде отменена.
Допълнителен аргумент за отмяна на Заповед № 3-46 от
11.01.2019 г., на Кмета на Община Ловеч
се съдържа и в мотивите на същата, в частта, в която е посочено, че „сграда с идентификатор № ******по кадастралната
карта и кадастрални регистри на с. ***** е записана в собственост на Община
Ловеч /предвид чл. 92 от ЗС/, със застроена площ от 33 кв.м. и предназначение „селскостопанска
сграда“ и същата е разположена в поземлен имот с идентификатор *****., за който
е издаден Акт за публична общинска собственост № ****/19.04.2001
г.
Това становище на ответника, че процесната „сграда с идентефикатор № ******по кадастралната карта и кадастрални регистри на с. *****“ е записана в собственост на Община Ловеч - в обжалваната в настоящото производство заповед - съществено се различава от съдържанието на издаденото от ответника Удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот с изх. № КАО-11-135/10.10.2018 г. /на л. 11 от делото/, като изрично в него ответникът е удостоверил, че сграда с идентификатор № ******по КККР на с. *****, община Ловеч, е идентична с едноетажна сграда – нафтово стопанство, описана в Постановление за възлагане не недвижим имот от 02.04.2015 г. на частен съдебен изпълнител рег. № **, вписано в Агенцията по вписвания – Служба по вписвания – Ловеч с вх. рег. № 2709/27.05.2015 г., том **, № **, парт. книга **. Отделен е въпросът, че в Удостоверение изх. № 4006-115/28.11.2018 г. /на л. 12 от делото/, ответникът е удостоверил, че сграда с идентификатор № ******по КККР на с. *****, не е актувана като общинска собственост. Ето защо в случая не става въпрос за поправка на ЯФГ, а за съществено изменение в становището на ответника чия собственост е „сграда с идентефикатор № ******по кадастралната карта и кадастрални регистри на с. *****“.
При това положение видно е, че в обжалваната в настоящото производство заповед става въпрос не само за промяна на обекта, не само за промяна на вида имот и неговото местонахождение – в удостоверението се сочи сграда, а в обжалваната заповед се сочи поземлен имот, но става въпрос и за съществено различие във волята на издателя на административния акт, т.к. Удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот с изх. № КАО-11-135/10.10.2018 г. /на л. 11 от делото/ е издадено на жалбоподателя да послужи пред нотариус и в резултат на издаването на същото удостоверение жалбоподателят се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост, а в ожалваната заповед Кметът на Община Ловеч вече намира, че сграда с идентификатор № ******по КККР на с. *****, община Ловеч, е собственост на Община Ловеч.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице материалните предпоставки за издаване на Заповед № 3-46 от 11.01.2019 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в удостоверение за идентичност изх. № КАО-11-135/10.10.2018 г. на Кмета на Община Ловеч и обжалваната заповед следва да бъде отменена.
При този изход на делото следва да бъде осъдена Община Ловеч да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски. От страна на жалбоподателя своевременно са претендирани /съгласно списък на разноските на л. 147 от делото/ и доказани направените разноски - за държавна такса в размер на 50 лв. /видно от разписка на л. 65 от делото/, както и за възнаграждение за адвокат в размер на 400 лв. /видно от договор за правна защита и съдействие на л. 20 от делото/, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди Община Ловеч - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в общо в размер на 450 лв. /съгласно списък на разноските на л. 147 от делото, като в списъка за разноски на л. 147 от делото жалбоподатеят претендира сумата от 400 лв. разноски за адвокат, а не сторените 500 лв. разноски за адвокат/.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „*******” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „*****” № **, ЕИК: *****, представлявано от управителя Т.И.Л., чрез адв. С.Д. от ЛАК, Заповед № 3-46 от 11.01.2019 г., за поправка на очевидна фактическа грешка в удостоверение за идентичност изх. № КАО-11-135/10.10.2018 г., издадена от Кмета на Община Ловеч.
ОСЪЖДА и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община Ловеч, представлявана от кмета на общината, да заплати на „*******” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „****” № **, ЕИК: ******, представлявано от управителя Т.И.Л., сумата от 450 лв. /четири стотин и петдесет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: