Р Е Ш Е Н И Е
№.................................
гр. София, 31.03.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ІV-Б състав, в публично
заседание на седемнадесети февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл.с. ГОСПОДИН ТОНЕВ
при
участието на секретар Йорд. Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова въззивно гражданско дело
№ 2276 по описа за 2021г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 172041/09.08.2020г. по гр.д. № 36929 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 61-ви
състав е признато за установено по предявени искове от „ А1Б.” ЕАД, ЕИК ******** срещу П.З.Ц., ЕГН ********** с правно
основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от и чл. 86 ЗЗД и чл. 228 от ЗЕС и
чл. 345 от ТЗ че П.З.Ц., ЕГН **********
дължи на „ А1Б.” ЕАД, ЕИК ******** за заплащане на сумите, катко следва: сумата от 369,55лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението- 28.12.2018г. до изплащането й, представляващи
неплатени далекосъобщителни услуги по договор № Ц0410009/30.09.2017г. за
периода от 28.01.2017г. до 27.08.2017г.; сумата от 279,16лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
28.12.2018г. до изплащането й, представляващи неплатени далекосъобщителни
услуги по договор № М5591817/16.03.2017г. за периода от 16.03.2017г. до
15.09.2017г.; сумата от 804,54лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 28.12.2018г. до
изплащането й, представляващи неплатени лизингови вноски по договор за продажба
на изплащане на устройство Sam
Galaxy s3 Edge Gold MAT 70 23m; сумата от 755,97лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 28.12.2018г. до изплащането й,
представляващи неустойка в размер на предоставена отстъпка за закупуване на
мобилния апарат; сумата от 200,65лв.,
представляващи лихва за забава за периода от 22.03.2017г. до 21.12.2018г., за
които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 81244/2018г. на СРС,
като неоснователни са отхвърлени исковете за сумата от
59,97лв., представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договор Ц0410009/30.09.2017г;
за сумата от 174,96лв.,
представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договор №
М5591817/16.03.2017г, като П.З.Ц.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на „ А1/Б. ЕАД, ЕИК ******** съдебни разноски по заповедно дело от
342,11лв. и съдебни разноски по исково дело от 87,44лв.
Срещу така
постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5116779/21.08.2020г. по
регистъра на СРС от ищеца „ А1Б.” ЕАД, ЕИК
******** със съдебен адрес Адвокатско дружество „П.,А.и
П.”, гр. София, пл. „********в частта, в която исковете са отхвърлени за неустойка от общо
234,93лв. Изложило е съображения, че
решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че изпълнил задълженията си по договора с
ответника, но ответникът не заплащал дължими суми и това породило правото на
ищеца да прекрати договорите предсрочно и да получи уговорената неустойка.
Клаузата за неустойка била валидна, тя съответствала на постигнато между ищеца
и Комисията за защита на потребителите по гр.д. № 12268/2014г. на СГС
споразумение. Размер на неустойка бил ограничен до 3 такси и той не бил
необосновано висок, клаузите били равноправни. Претендирало е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете – П.З.Ц., ЕГН ********** с адрес *** чрез работодателя „А.Е.И.Б.” не е изразил становище.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 2016874/28.06.2019г. на А1Б.”
ЕАД, ЕИК ******** срещу П.З.Ц.,
ЕГН ********** с която е поискал на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1
от и чл. 86 ЗЗД и чл. 228 от ЗЕС и чл. 345 от ТЗ да бъде признато за
установено, че П.З.Ц., ЕГН **********
дължи на „ А1Б.” ЕАД, ЕИК ******** заплащане на сумите, както следва: сумата от 369,55лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението- 28.12.2018г. до изплащането й, представляващи
неплатени далекосъобщителни услуги по договор № Ц0410009/30.09.2017г. за
периода от 28.01.2017г. до 27.08.2017г.; сумата от 279,16лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
28.12.2018г. до изплащането й, представляващи неплатени далекосъобщителни
услуги по договор № М5591817/16.03.2017г. за периода от 16.03.2017г. до
15.09.2017г.; сумата от 804,54лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 28.12.2018г. до
изплащането й, представляващи неплатени лизингови вноски по договор за продажба
на изплащане на устройство Sam
Galaxy s3 Edge Gold MAT 70 23m; сумата от 755,97лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 28.12.2018г. до изплащането й,
представляващи неустойка в размер на предоставена отстъпка за закупуване на
мобилния апарат; сумата от 59,97лв.,
представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договор Ц0410009/30.09.2017г;
за сумата от 174,96лв.,
представляващи неустойка за предсрочно
прекратяване на договор № М5591817/16.03.2017г.; сумата от 200,65лв., представляващи лихва за забава за периода от
22.03.2017г. до 21.12.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 81244/2018г. на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения,
че с ответника сключили договорите за мобилни услуги и договорите за лизинг,
изпълнил задълженията си по тях, като предоставил достъп до мрежата и
уговорените услуги, устройствата по договора за лизинг, но ответникът не платил
процесните задължения, начислена била неустойка по договорите за прекратяването им предсрочно поради неизпълнение
на задълженията от потребителя. Клаузата за неустойка била уговорена с
договорите за далекосъобщителни услуги.
Ответникът П.З.Ц., ЕГН ********** в срока за
отговор не е изразил становище. В заповедно дело е подал възражение оспорващо
задълженията, сочещо че не живеел вБ., ІІІ-то лице отговаряло за плащане на
сумите, неустойката била за невърнато оборудване, което било откраднато от дома
му, за което имал документ от 3-то РПУ.
По делото е приложено
заповедно дело № 81244/2018г. на СРС,
съгласно което по заявление вх. № 3100654/28.12.2018г.
са издадени заповед от 14.01.2019г. и заповед от 29.03.2019г., с които е
разпоредено П.З.Ц., ЕГН ********** да
заплати на „ А1Б.” ЕАД, ЕИК ******** заплащане на сумите, както следва: сумата от 1453,25лв.., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението- 28.12.2018г. до изплащането й, представляващи
неплатени задължения по
договори за далекосъобщителни
услуги по договор № Ц0410009/30.09.2017г. и по договор № М5591817/16.03.2017г.; сумата от 59,97лв., представляващи неустойка
за предсрочно прекратяване на договор Ц0410009/30.09.2017г; за сумата от
930,93лв., представляващи неустойка
по договор № М5591817/16.03.2017г.; сумата от 200,65лв., представляващи лихва за
забава за периода от 22.03.2017г. до 21.12.2018г., съдебни разноски от 375,47лв., за така издадените заповеди длъжникът е уведомен съответно
на 18.03.2019г. и на 19.04.2019г., длъжникът е
подал възражения съответно на 28.03.2019г. и на 19.04.2019г. , сочейки че не живеел вБ.,
ІІІ-то лице отговаряло за плащане на сумите, неустойката била за невърнато оборудване
, което било откраднато от дома му и имал документ за същото от 3-то РПУ,
заявителят е уведомен на 30.05.2019г. за необходимостта да представи в
едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за
установяване на вземанията по заповедта, иск е предявен на 26.06.2019г.
По
делото са приети фактури, издадени от ищеца на ответника по договори за далекосъобщителни услуги № Ц0410009/30.09.2017г. с
месечна таса от 17,99лв. и договор № М5591817/16.03.2017г. с месечна такса от
41,99лв, съгласно които ищецът е начислил на ответника като
задължения плащане неустойка от 174,96лв. по договор в размер на месечни такси
– фактура от 22.09.2017г.; неустойка
от 59,97лв. по договор в размер на
месечни такси – фактура от 09.08.2017г.
Съгласно чл. 6.3.1. от приети по делото Приложения № 1/27.07.2016г. към
договор ********* от 27.07.2016г. и
от Приложение № 1/16.03.2017г. към договор
********* от 16.03.2017г.
при прекратяване на достъп до
далекосъобщителни услуги по вина на потребителя се дължи неустойка от него в
размер на месечните такси до края на договора, като в приложението към договора
от 16.03.2017г. е посочено, че тази
неустойка не може да надвишава трикратния размер на месечната такса за услугите
за срочен абонамент по техния стандартен
размер без отстъпка.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл.
124 от ГПК вр. с чл. 92 от ЗЗД.
Съдът
приема за установено по делото, че между страните са възникнали валидни правоотношения по договор за
предоставяне на мобилни услуги, по които ищецът се
е задължил да предостави на ответника достъп до далекосъобщителна си
мрежа срещу заплащане на стойността на абонамента такса и на цена на ползвани
услуги, както и че ответникът не е заплатил в срок сумата от 369,55лв., представляващи неплатени
далекосъобщителни услуги по договор № Ц0410009/30.09.2017г. за периода от
28.01.2017г. до 27.08.2017г.; сумата от 279,16лв.,
представляващи неплатени далекосъобщителни услуги по договор №
М5591817/16.03.2017г. за периода от 16.03.2017г. до 15.09.2017г. Решението на
СРС в частта, с която е уважил исковете за тези суми е влязло в сила и обвързва
страните със сила на пресъдено нещо.
Спорен въпрос по делото е валидността на клаузи за неустойка за предсрочно
прекратяване на договора - преустановяване на достъпа до далекосъобщителни
услуги, поради неплащане в срок на месечните задължения. Съдът приема, че по
делото не е установено валидно възникнало задължение за ответника към ищеца за
заплащане на такава неустойка. Приетите по делото Приложения, съдържащи клауза
по чл. 6.3.1. в този смисъл са обозначени като приложения по договор №
*********/27.07.2017г.; договор №
*********/ 16.03.2017г.. Такова приложение по процесния договор от 2007г. не е
представено. Издаването на фактури от
ищеца на ответника, сочещи задълженията за неустойка не са подписани от
ответника и не могат да установят валидно сключено съглашение за плащане на
неустойка за предсрочно преустановавяне на достъпа до мрежата на ищеца по вина
на ответника. Следва да се посочи, че правилно районният съд е приел, че е
нищожна уговорена неустойка в размер на
месечни такси до края на срока на договора по стандартен размер на месечните
такси за срочен абонамент. Това
е така, защото тази неустойка доставя на ищеца онези блага, които би получил, ако договора
не беше прекратен предсрочно, но без ищецът да престира насрещни блага на потребителя.
Така договорената неустойка противоречи на принципа за еквивалентност на
престациите по двустранните договори, поради което и съдът приема, че правилно
районният съд е приел клаузата за неустойка в тази част за нищожна. Ограничението до тройния размер на таксите, но не по
сключения между страните договор, а по
стандартните такива е в подкрепа на извода на съда за липса на еквивалентност. Доколкото
задължението, за изпълнение на което е сключена процесната неустойка, е
потребителят да не прекрати предсрочно договора по своя вина, то връзка между
евентуалните вреди от същото и размер на таксата по стандартните срочни абонаментните планове при сключването на
договора, не може да се изведе. Характер и размер на тези вреди са определящи
при преценката за валидността на клаузата за неустойка с оглед на типичните й
функции по чл. 92 от ЗЗД. Правилно е прието от СРС, че претендиране на трикратен размер на таксите
като неустойка, а не размер на всички такси до края на договора не може да
обоснове обратен извод. Валидността на клаузата се преценява с оглед на нейното
съдържание към момента на сключване на съглашението, претенция в по-малък
размер от уговореното в договора не се отразява на извод за валидност на
клаузата за неустойка.
С оглед гореизложеното правилно районният съд е отхвърлил исковете за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на
делото отговорността за разноски следва да се
постави в тежест на въззивника,
въззиваемият не е претендирал разноски и такива не му се следват.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 172041/09.08.2020г. по гр.д. № 36929 по описа за 2019г. на Софийски районен съд,
61-ви състав в обжалваната част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.