№ 242
гр. П., 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря М.М.Д.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720105697
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо, вр. чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Л. Т. Д., ЕГН
**********, с адрес: *** чрез адв. Б. З. – САК, срещу „***" ЕООД, ЕИК ***, със
седалище/адрес на управление: гр. ***, изменена по реда на чл.214 от ГПК, с която е
предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо, вр. чл.86 ЗЗД, и искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 172.64 лева,
представляваща недължимо платени суми за допълнително възнаграждение по договор за
паричен заем № *** от 27.05.2022 г., за закупени два пакета от допълнителни услуги –
„Фаст“ и „Флекси“, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 03.10.2022 г. до окончателното й изплащане, като му се присъдят сторените по
делото разноски.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор, с който е оспорил иска по
основание и размер, поради което и иска отхвърлянето му като неоснователен. Ответникът
твърди, че договора не е нищожен, не противоречи на закона и добрите нрави, съобразен е с
изискванията на ЗПК и не нарушава неговите разпоредби. Моли да му бъдат присъдени
сторените по делото разноски. Противопоставя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. В отговора е противопоставил и възражения за недопустимост на иска, тъй
като същият е предявен като частичен иск.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. В депозирана по
делото молба чрез адв. З. моли съда да постанови решение, с което да се уважи предявеният
1
иск, като им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по иска.
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да бъде разгледан.
Съгласно константната съдебна практика правната квалификация на иска е служебно
задължение на съда и се извежда от твърденията на ищеца в исковата молба. В настоящия
случай съдът намира, че главният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД,
като процесната сума се претендира като платена при начална липса на основание, тъй като
е платена по нищожна клауза от договор, сключен с потребител.
По основателността:
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П.
районен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че страните са обвързани от валидно облигационно отношение по
Договор за паричен заем № *** от 27.05.2022 г. – Договор за потребителски кредит профи
кредит стандарт.
От приложения договор за потребителски кредит се установява, че ответникът е
предоставил на ищцата заем от 600.00 лева, с размер на месечна погасителна вноска от
119.59 лева, включваща част от дължимата главница, лихва и част от закупена допълнителна
услуга, със срок на заема от единадесет месеца, и последна падежна дата – 15.04.2023 г., при
годишен процент на разходите от 48,00 %, и годишен лихвен процент от 40,90 %, с общ
размер на всички плащания с включена допълнителна услуга от 1316.69 лева,
Няма спор, че заемната сума е получена от ищеца.
От изслушаната, приета и неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице В. Ж. П., се установява, че ответникът е превел на ищеца сумата в
размер на 600.00 лева, чрез Easy Pay, на датата на сключване на договора – 27.05.2022 г.
Вещото лице е установило, че ищецът е изплатил на ответника сума в размер на 889.33 лева,
платена на 22.06.2022 г., с която предсрочно е издължил следните суми: платена главница от
600.00 лева, платена договорна лихва в размер на 116.69 лева, и платени допълнителни
услуги „фаст“ и „флекси“ в размер на 172.64 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, при който ищеца
следва да докаже, получаването на сумата 172.64 лева от обогатилото се лице - ответника,
която му е дадена от обеднялото лице, а от ответника основанието й за получаване. В тази
връзка ответникът твърди, че правното основание на което е получил процесната сума са
сключен с ищцата договор за заем, действителността на клауза от който, ищеца оспорва.
Няма спор между страните, че са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по процесния договор за потребителски кредит. Няма спор и, че ищецът е
2
получил от ответника сумата от 600.00 лева, която се е задължила да върне, ведно с
уговорената в процесния договор договорна лихва. Тези обстоятелства се установяват по
безспорен начин от приетата съдебно – счетоводна експертиза.
Ответникът е небанкова финансова институция по чл.3 от ЗКИ, като може да отпуска
кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК. В тази връзка
съдът намира, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на
сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК.
Този извод следва от предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, на страните по договора.
В чл.9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит,
съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време,
срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със
закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност
на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл.22, съгласно
който когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и
чл.12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
От друга страна за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор
съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г. на
ВКС, I т.о.). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни
норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т.1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., по
тълк.д. № 1/201 3г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за
кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен
такъв довод.
В чл.143 от ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в
договор с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
По отношение на допълнителна услуга – „фаст“ – предоставяща право на
3
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, и „флекси“ –
предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, съдът
намира, че тези допълнителни услуги, не представляват по съществото си реално
предоставена допълнителна възможност или преференциално условия, от които
кредитополучателят да може да се възползва, и които да носят допълнителни ползи за него,
за да бъде обосновано изискването за възнаграждение, поради което счита, че същите са
неравноправни.
Неравноправният характер на клаузите по раздел VI „Параметри" от процесния
договор за потребителски кредит, в частта на "Възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „фаст" и „Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „флекси", произтича от
липсата на еквивалентност между поетото задължение за заплащане на допълнително
възнаграждение и поетите ангажименти от страна на кредитора, които представляват
дейност по усвояване и управление на кредита (фаст и флекси) и са поставено в зависимост
от волята на кредитора и изпълнение на редица „специфични изисквания“ (Флекси). С така
сключеното споразумение се достига до предварително заплащане на цена в размер,
приблизително равен на главницата по договора за кредит, за бъдещи услуги (флекси), без
оглед на това – дали и в какъв обем ще бъдат предоставени. Наред с това, от съдържанието
на договора е видно, че възнаграждението за допълнителна услуга, макар наречена
„незадължителна", става изискуемо с подписването на договора, но се разсрочва за срока на
договора и вноските се добавят към месечните вноски за погасяване на кредита.
Следователно длъжникът няма възможност да избира дали да ползва тези услуги, а те са
неотменна част от самия договор за кредит, което потвърждава извода за неравноправния им
характер.
В случая не се касае за индивидуално уговорена клауза. От общия формат на
договора е видно, че той е типов и е сключен при Общи условия. Освен това, доказването на
индивидуалното договаряне е в тежест на кредитора, а в настоящото исково производство
ответникът не доказа клаузите да са индивидуално уговорени.
Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. В чл.33,
ал.1 от ЗПК е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал 2 е предвидено, че когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва.
Както вече бе казано по-горе, договореното допълнително възнаграждение за
услугите фаст и флекси по своя характер е такова за дейност по усвояване и управление на
кредита, поради което съдът намира, че с това споразумение се цели заобикаляне
разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Размерът на тези възнаграждения е определен
произволно и противоречи и на добрите нрави, тъй като общият им размер дори превишава
цялата договорна главница. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
4
противоречието на договора със закона. С оглед разясненията, дадени от ВКС в т.3 на
тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК, съдът
намира, че тези клаузи са нищожни, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като с тях от една
страна се заобикаля разпоредбата на чл.10а, ла.2 от ЗПК, а от друга страна се заобикаля
забраната по чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите да не бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая ГПР
по процесния договор е 48,00 % при максимален размер от 50 %, съгласно чл.19, ал.4 от
ЗПК, поради което ако към дължимата по договора сума се присъединят и разходите по
допълнителните услуги, ГПР ще надхвърли нормативно допустимия размер от 50 %.
Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК. Предвид цитираната
разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК, е недопустимо под формата на „възнаграждение"
кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата.
Тъй като противоречието между клаузите за заплащане на възнаграждения за
услугите „фаст" и „флекси" е налице още при сключването на договора, то според чл.21 от
ЗПК, вр. чл.26, ал.1, вр. ал.4 от ЗЗД не е налице валидно съглашение. В тази част процесният
договор за кредит не е породил правно действие, следователно задължение за заплащане на
възнаграждение по услугите „фаст" и „флекси" не е възникнало валидно. С оглед тези
изводи следва да се приеме, че заплатеното от ищеца по клаузите по раздел VI „Параметри"
от процесния договор е при начална липса на основание, което води до основателност на
предявения иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Предвид горното, и като взе предвид приетата и неоспорена от страните ССчЕ, от
която се установи по безспорен начин, че ищеца е заплатил на ответника сумата от 172.64
лева по допълнителни услуги „фаст“ и „флекси“, до който размер искът е увеличен по реда
на чл.214 от ГПК, то и искът е доказан по размер.
В горния смисъл, клаузата за допълнителни услуги „фаст“ и „флекси“ са
неравноправни по смисъла на ЗЗП, което ги прави нищожна поради противоречие с
императивни норми на закона – чл.146, ал.1 от ЗЗП, поради което и исковата претенция се
явява основателна и доказана в пълен размер, а възраженията на ответното дружество са
неоснователни. Поради това ответникът дължи да възстанови на ищеца заплатената от него
и получена от „***“ ЕООД без основание сума от 172.64 лева.
Като законна последица от уважаване на тази претенция и на основание чл.86 от ЗЗД,
следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на иска – 03.10.2022 г. до окончателното плащане, каквото искане изрично е направено в
исковата молба.
По разноските:
Страните са направили искания за присъждане на разноски, за което са представили
списък по чл.80 от ГПК.
Съгласно представения списък на разноските ищеца претендира следните разноски:
5
сумата от 50.00 лева – държавна такса, 200.00 лева - депозит вещо лице и 500.00 лева –
адвокатско възнаграждение.
В отговора ответникът е противопоставил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съдът като взе предвид
предявения материален интерес – първоначално от 50.00 лева, като частичен иск от 172.02
лева, който в последствие е бил изменен по реда на чл.214 от ГПК на 172.64 лева, като взе
предвид, че делото не се отличава с обособена фактическа или правна сложност от
обичайните дела с предмета на иска, като взе предвид, че по делото е проведено едно
съдебно заседание, в което са събрани всички относими доказателства, ищеца не е бил
представляван в съдебното заседание от упълномощения по делото адвокат, който е
депозирал за съдебното заседание писмена молба, в която е заявил становище по хода на
делото и по същество на спора, намира че възражението на ответника е основателно.
Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията му към датата на предявяване на иска –
03.10.2022 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес до 1000 лева, адвокатското възнаграждение е в размер на 300.00 лева. Към датата на
предявяване на иска не са били в сила изменените по-високи размери на минималните
адвокатски възнаграждения. Измененията на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения се прилагат занапред и нямат обратно действие.
Предвид това заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева,
съдът намира за прекомерно завишено, поради което и същото следва да бъде намалено до
неговия минимален размер от 300.00 лева. При това положение с оглед изхода на делото,
върху ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски в хода на делото в
общ размер на 550.00 лева, от които 50.00 лева, държавна такса, 200.00 лева – депозит вещо
лице и 300.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 и чл.86 от ЗЗД, „***" ЕООД, ЕИК ***,
със седалище/адрес на управление: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на Л. Т. Д. , ЕГН **********, с
адрес: *** сумата в размер на 172.64 лева, представляваща недължимо платени суми за
допълнително възнаграждение по договор за потребителски кредит профи кредит стандарт
№ *** от 27.05.2022 г., за закупени два пакета от допълнителни услуги – „Фаст“ и „Флекси“,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 03.10.2022
г. до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр. *** ДА
ЗАПЛАТИ на Л. Т. Д. , ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 550.00 лева,
представляваща разноски по делото за държавна такса, депозит вещо лице и адвокатско
възнаграждение.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7