Решение по дело №4241/2018 на Районен съд - Перник

Решение по гр. д. № 4241/2018 г, по описа на ПРС

Р Е Ш Е Н И Е //33

Гр. Перник, 21.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, XI гр. с. в публично съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

При секретаря ЛИЛИ ДОБРЕВА, като разгледа гр. д. № 4241/2018 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.

Образувано е по искова молба предявена от „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Любомир Вангелов Спасов против Р.Ц.Т., ЕГН ********** ***.

Ищецът твърди, че ответникът има качеството клиент на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, с административен адрес: гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, бл. 35, вх. Г, ап. 84. Сочи, че по силата на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация Перник” ЕАД на потребители в гр. Перник, страните - ищецът в качеството на топлопреносно предприятие и ответникът, в качеството на клиент на топлинна енергия, са в облигационни отношения по между си. Съобразно тях ищецът има задължението да предоставя топлинна енергия в жилището собствено / ползвано от ответника, а ответникът - да заплаща стойността на доставената им топлинна енергия, ежемесечно, в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който е извършена доставката.

Ищецът твърди, че е изпълнявал точно своето задължение по възникналото облигационно отношение, като през периода 01.01.2016 г. - 30.04.2017 г. помесечно е доставял в собствения/ползвания от ответника недвижим имот топлинна енергия. Твърди, че стойността на така доставената топлинна енергия е 374.67 лв. и ответникът не е изпълнил задължението си да я заплати. Сочи, че последният дължи обезщетение за забава върху всяка просрочена месечна главница, за периода 09.03.2016 г. - 26.03.2018 г. в общ размер от 47.69 лв.

Твърди, че за посочените вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е било образувано ЧГД № 2366/2018 г. по описа на ПРС и издадена исканата заповед. Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е депозирал възражение срешу

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

Решение по гр. д. № 4241/2018 г. по описа на ПРС

2

Искането му към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 374.67 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за битови нужди в топлоснабден имот, с административен адрес: гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, бл. 35, вх. Г, ап. 84 през периода 01.01.2016 г. -

30.04.2017   г., ведно с обезщетение за забава върху главницата в размер на 47.69 лв., считано за периода 09.03.2016 г. - 26.03.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2018 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 2366/2018 г. по описа на ПРС. Заявена е претенция за присъждане на направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В него исковете са оспорени по основание и размер.

Ответникът оспорва качеството си клиент на топлинна енергия, като твърди, че не е собственик или титуляр на вещно право на ползване по отношение на процесния недвижими имот. Сочи, че не е титуляр на партида, открита в ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия по отношение на същия имот.

Твърди, че между него и ищеца не съществува облигационно отношение, тъй като не е сключван договор. Партидата, открита при ищеца за процесния имот не е на негово име.

Оспорва обстоятелството, че през процесния период в жилището с административен адрес: гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, бл. 35, вх. В, ап. 84 е доставяна топлинна енергия на стойността, претендирала от ищеца. Твърди, че сумите са начислявани произволно от ищеца и не съответстват на реално доставената в жилището топлинна енергия. Сочи, че измерването количествата на последната е ставало с негодни за това измервателни уреди, непреминали задължителните проверки за метрологичен контрол. Твърди, че в сградата не е въведено дялово разпределение и етажната собственост не сключвала договор с ФДР за извършване на такава услуга.

Заявява възражение по чл. 111, б. В от ЗЗД за изтекла погасителна давност за исковите суми.

Искането към съда е да отхвърли иска като неоснователен, евентуално като погасен по давност.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния представител - юрисконсулт Димитрова поддържа иска. Моли съда да го уважи. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния представител адв. В. оспорва иска. Моли съда да го отхвърли.

Като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава от приложеното ЧГД № 2366/2018 г. по описа на ПРС. От него е видно, че е издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично

Решение по гр. д. N° 4241/2018 г. по описа на ПРС

3

задължение по реда на чл. 410 от ГПК относно вземането, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Разгледан по същество искът е частично основателен по следните съображения:

За уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството на купувач на ответника, доставянето на топлинна енергия и размера на задължението на ответника.

Не е спорно между страните, че ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство, пренос, разпределение на топлинна енергия. Следователно същото е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.

Преценката относно наличието на качеството “клиент”/"купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за енергетиката.

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД, Решение № ДУ - 012/14.04.2008 г. на ДКЕВР, неоспорени от ответника. Затова съдът приема, че условията на чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ са изпълнени, поради което те имат обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията,^ свързани с производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото.

. - : Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” - “Топлофикация - Перник” ЕАД и “купувача на топлинна енергия” - потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисъла на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

За установяване качеството клиент/купувач на топлинна енергия за битови нужди на ответника, ищецът е представил по делото писмо от община Перник, дирекция “МПТ” изх. № 18/МСИ - 1319 -1/12.11.2018 г., декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 03.05.2010 г. и нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 22, том II, рег. № 3474, дело № 184/2006 г. на нотариус Вергиния Янкова, с район на действие ПРС, решение по гр. д. № 164/21.03.2008 г., декларация за отказ от вещно право на ползване акт № 182, том I, рег. № 3391, вписан на 16.07.2008 г. в Служба „Вписвания“ при ПРС. От тях е видно, че по силата на

Решение по гр. д. № 4241/2018 г. по описа на ПРС

4

договор за покупко-продажба, сключен на 08.09.2006 г. и извършена съдебна делба, ответникът е придобил в съсобственост с трето за делото лице, процесното жилище. От диспозитива на съдебното решение, с което процесния имот е възложен в общ дял на ответника и третото лице не може да се направи извод за участието на всеки от тях в съсобствеността. Затова съдът въз основа на подадената от ответницата декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 03.05.2010 г., следваща във времето съдебното решение, приема, че делът на ответница в съсобствеността на процесното топлоснабдено жилище е 7/12 ид. ч. Така декларираното от ответницата обстоятелство представлява извънсъдебно признание за правно релевантен за спора факт, извършено не във връзка със същия в сравнително отдалечен във времето период. Затова съдът приема, че той е собственик на 7/12 ид. ч. от топлоснабденото жилище.

Предвид изложеното, съдът счита, че ответникът е клиент/купувач на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС той дължи заплащане на 7/12 част от стойността на доставената топлинна енергия в топлоснабдения имот.

След изслушване на страните, с протоколно определение от

26.10.2018   г. съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през периода 01.01.2016 г. - 30.04.2017 г. ответникът е доставил в топлоснабдено жилище с административен адрес: гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, бл. 35, вх. в, ап. 84 топлинна енергия на стойност 374.67 лв., като обезщетението за забава е в размер на 47.69 лв., считано за периода 09.03.2016 г. - 26.03.2018 г.

Предвид горното, съдът приема, че през спорния период 0,1.01.2016 г. - 30.04.2017 г. начислената за топлоснабдения имот топлинна енергия съответства на реално потребената такава.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиентите на топлинна енергия имат задължение да я заплащат на цена, при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесет-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесет-дневен срок.

Предвид обстоятелството, че ответникът не е самостоятелен собственик на топлоснабдения имот, а притежава 7/12 ид. ч. от него, то задължението му към ищеца за доставената през процесния период топлинна енергия е в размер на 218.56 лв., поради което до тази сума искът е основателен и следва да се уважи.

Основателен е иска за обезщетение за забава върху уважената част от главницата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия всяко от вземанията на ищеца е изискуемо в края на месеца, следващ месеца, за който е доставяна топлинната енергия. Следователно началния момент, от който е дължимо обещетението за забава е 09.03.2016 г. и съобразно дела на ответника в съсобствеността е в размер на 27.82 лв. До този размер иска е основателен и следва да се уважи.

Ответникът е заявил възражение за погасяване по давност на част от исковата претенция. Вземанията, предмет на делото са периодични такива, тъй като са за заплащане на парични суми, с единен

Решение по гр. д. № 4241/2018 г. по описа на ПРС

5

правопоражадщ факт - доставка на топлинна енергия, чиито падежи настъпват през предварително определени интервали от време, а размерът им е определяем. Затова погасяването им по давност настъпва на основание чл. 111, б. В от ЗЗД с изтичането на тригодишен срок от датата на изискуемостта им. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия купувачите заплащат топлинната енергия в 30 -дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Следователно изискуемостта на вземането за заплащане на топлинна енергия настъпва в края на месеца, следващ, месеца за който се отнася. Затова и като взе предвид, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на

12.04.2018   г., съдът прие, че от падежа на нито едно от процесиите вземания до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение не е изтекъл срок от три години. Затова възражението за погасяване по давност на исковата претенция е неоснователно.

Предвид изложеното, предявените главен и акцесорен иск следва да се уважат до посочените по-горе суми и да се отхвърлят за разликата до пълните предявени размери.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените в исковото и заповедното производство разноски, съразмерно с уважената част от исковете, съответно в размер на 175.20 лв? и 54.75 лв.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част; от исковете, съответно в размер на 92,00 лв. - за исковото производство и 69.00 лв.' за заповедното производство.

-'■■■■■ Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр, с чл. 150 от ЗЕ по отношение на Р.Ц.Т., ЕГН ********** ***, че дължи на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от изпълнителния директор Любомир Вангелов Спасов сумата от 218.56 лв. / двеста и осемнадесет лева и петдесет и шест стотинки /, представляваща 7/12/ седем дванадесети/ части от стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за битови нужди в топлоснабден имот, с административен адрес: гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, бл. 35, вх. Г, ап. 84 през периода 01.01.2016 г. - 30.04.2017 г., ведно с обезщетение за забава върху главницата в размер на 27.82 лв./двадесет и седем лева и осемдесет и две стотинки/, считано за периода 09.03.2016 г. - 26.03.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2018 г, /датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 2366/2018 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете над уважената част до

Решение по гр. д. № 4241/2018 г. по описа на ПРС

6

пълните предявени размери от 374.67 лв. - главница и 47.69 лв. - обезщетение за забава, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Р.Ц.Т., ЕГН ********** *** да заплати на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ “Република”, представлявано от Любомир Вангелов Спасов направените разноски съобразно уважената част от иска в размер на 175.20 лв./сто седемдесет и пет лева и двадесет стотинки/, направени в исковото производство и 54.75 лв./петдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/, направени в заповедното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ “Република”, представлявано от Любомир Вангелов Спасов да заплати на Р.Ц.Т., ЕГН ********** *** направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска С 7 в размер на 92.00 лв./деветдесет и два лева/, направени в исковото производство и 69.00 лв./шестдесет и девет лева/ , направени в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, заверен препис от него и ЧГД № 2366/2018 г. по описа на ПРС да се върнат на съответния съдебен състав.