Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 16
11.02.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично
съдебно заседание, на двадесети януари две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при
секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №1874 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по
въззивна жалба на “Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, Столична община, район Люлин, бул. Д-р „Петър Дертлиев“ №25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър
Бориславов Бончев, чрез юрисконсулт Полина Балабанова, с
която се обжалва Решение №192 от 02.10.2019г. постановено по гр.д. №68/2019г. по описа на Районен съд Поморие.
С обжалваното решение районният съд е
отхвърлил предявения
от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев"
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова
Станчева и Мартин Деспов Деспов, против А.Т.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск
за приемане за установено, че ответникът А.Т.К., дължи на ищеца суми по Договор
за заем CrediHome №1182-00017546/27.02.2017г.
сключен между "МИКРО КРЕДИТ" АД и ответника, вземанията по
който са били цедирани на ищеца, а именно: 673.36 лв. (шестстотин седемдесет и
три лева и тридесет и шест стотинки) - главница; сума в размер 64.19 лв.
(шестдесет и четири лева и деветнадесет стотинки),
представляваща
договорна лихва за периода от 17.03.2017 г. до 18.08.2017 г., сума в размер
128.80 лв. (сто двадесет и осем лева и осемдесет стотинки), представляваща
задължение, произтичащо от договор за допълнителни услуги към договора за заем
от 27.02.2017 г.; сума в размер 265.65 лв. (двеста шестдесет и пет лева и
шестдесет и пет стотинки), представляваща застрахователна премия по договора за
допълнителни услуги за периода от 17.03.2017 г. до 18.08.2017 г.; сума в размер
43.20 лв. (четиридесет и три лева и двадесет стотинки), представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата по договора за заем от 27.02.2017
г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 18.03.2017 г. до
29.04.2018 г., сума в размер 23.11 лв. (двадесет и три лева и единадесет
стотинки), представляваща лихва за забава по договора за допълнителни услуги за
периода от 18.03.2017 г. до 29.04.2018 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението за които вземания е
издадена Заповед № 122/04.05.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №
275/2018 г. по описа на РС-Поморие.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно
и незаконосъобразно.
Твърди се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че цесията не е произвела действие, между
длъжника и новия кредитор, поради това, че уведомлението за цесия не е получено
лично от длъжника.
На следващо място се посочва, че неправилно
първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция, като е приел, че не е
налице надлежно уведомяване на ответника за извършена цесия, поради
обстоятелството, че ответникът се е представлявал в исковото производство от
особен представител. Цитирана е съдебна практика.
Твърди се, че са неправилни изводите на
първоинстанционния съд за недействителност на договора за потребителски кредит,
поради неспазване на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, уреждащи
шрифта на договора. В тази връзка се въвеждат
твърдения за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в
това, че съдът не е указал на въззивника, че носи доказателствена тежест да
установи размера на шрифта на процесния договор.
Посочва се още, че неправилно районният
съд е приел, че договорът е недействителен, защото не отговаря на изискванията
на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, относно погасителния план.
Оспорва се изводът на първоинстанционния
съд, че таксата за предоставена допълнителна услуга не е доказана и поради това
недължима от ответника.
Изложени са подробни съображения за
основателност на исковата претенция.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което съдът да се произнесе по съществото на
спора, като уважи изцяло предявения иск. Направено
е искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, която да установи
размера на шрифта на договора, като вещото лице да работи по оригинала на
договора. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски за
производството пред въззивната инстанция в размер на заплатената държавна
такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв. Чанка
Попова - особен представител на ответника А.Т.К., с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна.
Оспорват се като неоснователни всички
изложени в жалбата възражения. Излагат се доводи в подкрепа на първоинстанционното
решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно, съобразено със
събраните по делото доказателства и при липса на допуснати процесуални
нарушения. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Иска се да бъде
оставено без уважение доказателственото искане на въззивника за допускане на
съдебно-техническа експертиза, като преклудирано. Направено е възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Претендират се направените
пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивникът „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД, не изпраща представител.
В съдебно заседание за въззиваемата страна
А.Т.К. не се явява представител.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС
намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд е квалифицирал исковете като
такива с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени по реда
на чл. 422 от ГПК.
На 30.04.2018г. „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу А.Т.К. за заплащане на сумата от 673,36 лв., представляваща
главница по договор за заем; сумата от 64,19 лв., представляваща договорна
лихва по договор за заем за периода 17.03.2017г. - 18.08.2017г.; сумата от 128,80
лв. за периода 17.03.2017г. до 18.08.2017г., представляваща сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги; сумата от 265,65 лв. за
периода 17.03.2017г. до 18.08.2017г., представляваща застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги; сумата от 43,20 лв., представляваща лихва за
забава, считано от 18.03.2017г., до датата на подаване на заявлението в съда,
сумата от 23,11 лв., представляваща лихва за забава по договор за допълнителни
услуги за периода 18.03.2017г., до датата на подаване на заявлението в съда,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението, като е посочено, че паричното вземане е за
задължение по договор за заем CrediHome+№1182-00017546 и договор за допълнителни
услуги към заем CrediHome+№1182-00017546, сключен между „Микро кредит“ АД и А.Т.К.
на 27.02.2017г., като задълженията по двата договора са прехвърлени от „Микро
кредит“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на
Приложение №1 от 07.07.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.01.2015г. Претендира се и присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски, от които: 25 лв. - държавна такса, 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
На 04.05.2018г. е издадена Заповед №122 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът А.Т.К., да заплати на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД
следните суми: 673,36 лв. – главница, 64,19 лв. – договорна лихва за периода
17.03.2017г. - 18.08.2017г.; сумата от 128,80 лв. за периода 17.03.2017г. до
18.08.2017г., представляваща сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги; сумата от 265,65 лв. за периода 17.03.2017г. до 18.08.2017г.,
представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги; сумата
от 43,20 лв., представляваща лихва за забава, считано от 18.03.2017г. до датата
на подаване на заявлението в съда, сумата от 23,11 лв., представляваща лихва за
забава по договор за допълнителни услуги за периода 18.03.2017г. до датата на
подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 75
лв., представляваща разноски по делото.
С Определение от 07.12.2018г., районният
съд е указал на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, за което е издадена
горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК. Заявителят е предявил иск по реда на
чл. 422 от ГПК в едномесечния срок.
С исковата молба се претендира да се
приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение №122 от 04.05.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№275/2018г. по описа на Районен съд Поморие, по сключен
договор за заем CrediHome+№1182-00017546. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, както и тези направени в
хода на исковото производство.
Твърди се в исковата молба, че на 07.07.2017г.
е подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.01.2015г., сключен на основание чл.99 от ЗЗД, между
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „Микро кредит“ АД, по силата, на който
вземанията на „Микро кредит“ АД срещу А.К. са прехвърлени в полза на „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, както и всички лихви. Твърди се, че „Микро кредит“ АД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми от името на
цедента всички длъжници за извършената цесия. Твърди се, че до длъжника е било
изпратено уведомително писмо, както и повторно такова, но ответникът не е бил
намерен. Излагат се твърдения за надлежно уведомяване на длъжника за
извършената цесия от страна на упълномощения цесионер. Към исковата молба се
прилагат копия от уведомителните писма за извършената цесия, които да бъдат
връчени от съда, заедно с исковата молба. Цитирана е практика на ВКС, съгласно
която, ако към искова молба, подадена от цесионера е приложено уведомление за
извършена цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване на цесията. Твърди се, че фактът
кога и на кого е връчено уведомлението за цесия, не е от значение за
основателността на иска, след като по делото се установи, че претендираното
задължение не е погасено. Позовава се на съдебна практика на ВКС в този смисъл.
Твърди се още, че на 27.02.2017г., между
„Микро кредит“ АД и А.К. е сключен договор за заем, по силата, на който
дружеството е предоставило заем в размер на 700 лв., а заемателят се е задължил
да върне сумата в сроковете и при условията, посочени в договора. Така общият размер
на задължението бил 770,40 лв. – чистата стойност на кредита, ведно с
договорната лихва върху нея, които следвало да бъдат върнати на 24 равни
седмични погасителни вноски, всяка от 32,10 лв. Между
страните бил сключен и договор за допълнителни услуги, съгласно който на
заемополучателя се предоставят и допълнителни услуги, срещу пакетна цена от 134,40
лв., която следвало да се заплати на 24 седмични вноски в размер на 5,60 лв.
всяка. „Микро кредит“ АД заплатил и застрахователна премия по застраховка
„Защита“ към застрахователна компания „Уника живот“, която заемополучателят
следвало да върне на „Микро кредит“ също на 24 седмични вноски. Посочва се, че
срокът на договора е изтекъл на 18.08.2017г. и не е обявен за предсрочно
изискуем. Твърди се, че ищецът е заплатил сума в размер на 50 лв. Ангажирани са
доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
С Разпореждане от 08.04.2019г. на РС
Бургас, на ответника е назначен особен представител на основание чл.47, ал.6 ГПК, който е депозирал отговор на исковата молба, с който предявените искове се
оспорват като неоснователни. Твърди се, че ответникът не дължи претендираните
суми. На първо място се посочва, че липсва валидно извършена цесия, тъй като не
е отразено прехвърлянето на конкретни индивидуализирани по вид и размер
вземания. На следващо място се оспорва уведомяването на длъжника за извършената
цесия, като се твърди, че уведомяване не е налице и цесията не е породила
действие спрямо длъжника.
На следващо място се твърди, че договорът
за кредит и договорът за допълнителни услуги са недействителни, нищожни и
съдържащи неравноправни клаузи. Оспорва се като неоснователна и претенцията за
заплащане на застрахователна премия.
Претендира се отхвърляне на исковете,
както и съдебно-деловодни разноски. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
За установяване на твърдените
обстоятелства са представени следните писмени доказателства - Договор за заем CrediHome+№1182-00017546/27.02.2017г..;
Общи условия към Договор за заем CrediHome+; Искане за заем CrediHome+ ;
Договор за допълнителни услуги към заем Договор за заем CrediHome+;
Застрахователна полица за застраховка „защита“; Искане за допълнителни услуги
към заем CrediHome+; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.01.2015г., сключен между „Микро кредит“ АД и „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД; Анекс №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания между „Микро кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземанията“ АД от
16.01.2015г.; Анекс №3 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
между „Микро кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземанията“ АД от
16.01.2015г.; писмено потвърждение за извършената продажба на всички вземания;
Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания;
Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД до А.К.и известия за доставянето му.
Пред първата инстанция е изготвена и
приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението, на която се установява
следното: по силата на сключения между страните договор за потребителски
кредит, от ищеца е усвоена в брой сумата в размер на 700 лв., със срок на
погасяване 24 седмици и последна падежна дата – 18.08.2017г. Страните са
сключили и договор за допълнителни услуги /Пакет комфорт/ на 27.02.2017г. Договорът
за заем е сключен при следните условия: договорен лихвен процент - 40,64%; ГПР
– 49,88%; седмична погасителна вноска в размер на 32,10 лв. Според вещото лице
сумата по седмичната погасителна вноска по погасителния план включва освен
главница и лихва, също и плащанията по договора за допълнителни услуги, а
именно: застраховка в размер на 11,15 лв. седмично, Пакет Комфорт 5,60 лв.
седмично. Общият размер на седмичната вноска става в размер на 49,25 лв. Вещото
лице е посочило общият размер на задълженията по кредита – 1182 лв. Длъжникът е
погасил сума в размер на 50 лв. на 19.04.2017г., с която се погасяват всички суми
по първата седмична вноска в общ размер 49,25 лв. и частично плащане от 0,75
лв. на договорна лихва от втората вноска. В периода между датата на издаване на
заповедта за изпълнение и датата на предявяване на иска е платена сума в размер
на 50 лв. – на 29.11.2018г., а на 05.07.2019г. е платена сума в размер на 20
лв., т.е. в периода след цесията от 07.07.2017г. има плащания в общ размер от
70 лв., за които не е извършено разпределение по видове задължения.
След приспадане на първата платена сума,
размерът на дълга е 1132 лв., от които: главница – 673,36 лв.; договорна лихва
от 64,19 лв. застраховки – 265,65 лв.; допълнителни услуги Пакет комфорт – 128,80
лв. Вещото лице е изчислило и размера на лихвата за забава върху неплатената
главница по договора за заем, както и по този за допълнителни услуги – 66,31
лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
От събраните доказателства, се установява,
че между ищеца, в качеството на цесионер, и “Микро кредит” АД, в качеството на
цедент, е сключен валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.01.2015 г. и приложение №1/07.07.2017г., с които е прехвърлено
вземането на цедента към ответника по договор за заем CrediHome+ № 1182-00017546
и договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ № 1182-00017546 от
27.02.2017г.
С цесията кредиторът прехвърля вземането
си на трето лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да
премине върху третото лице е достатъчно постигане на съгласие между него и
кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването
на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника,
цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99,
ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл.
99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с
договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му
спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава,
че предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия
случай, предвид приложените към договорите пълномощни. Съгласно разпоредбата
на чл. 36 от ЗЗД представителната власт
възниква по волята на представлявания, като нейният обем се определя според
волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени никакви
изрични ограничения посредством императивни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията. По силата на принципа за свобода на
договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за извършване на
уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на
чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Предвид изложеното, установеното в чл. 99, ал. 4
от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на
вземането, би имало значение, само при условие, че ответникът е платил своето
задължение по договора за кредит. В случая, няма твърдение че ответникът е
платил преди връчване преписа от исковата молба на различно от цесионера-ищец
лице. Уведомителните писма за извършената цесия в разглеждания случай не са
достигнали до длъжника, видно от известията за доставяне, но същите са
приложени към исковата молба и са получени от особения представител, с връчване
на книжата по делото. Не се твърди по делото да е извършено плащане на стария
кредитор /цедента/, в който случай неуведомяването на длъжника за извършената
цесия би имало значение. Ето защо, настоящият състав намира, че ищецът е успял
да докаже надлежно качеството си кредитор.
Безспорно е между страните, че цедираното
вземане, произтича от сключен между ответника и “Микро кредит” АД, по силата на
който за заемодателя е възникнало задължението да предостави на заемополучателя
кредит в размер на 700 лева, като кредитът е предоставен в брой.
От заключението на вещото лице се
установява, че сумата от 700 лв. е усвоена от ответника, поради което и за
същия е възникнало задължение да погаси задълженията си по договора. Вещото
лице е установило още, че ответникът е извършил плащания по кредита в общ
размер от 120 лева, като плащането в размер на 50 лв. се признава с исковата
молба, а и се установява от доказателствата по делото. Сумата от 70 лв. /50 лв.
на 29.11.2018г. и сумата от 20 лв. на 05.07.2019г./, макар и платена след
последната падежна дата и след депозираното заявление по чл. 410 от ГПК, следва
да бъде взета предвид като плащане по договора. Изрично в заключението си
вещото лице е посочило, че сумата не е разпределена по видове задължения.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, и
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Разпоредбата на т.12 допълва, че планът следва да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, като
с чл.22 от същия закон е предвидено, че ако горното изискване не е спазено,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
В настоящия случай не се доказа наличието
на изготвен погасителен план към процесния договор за кредит, съдържащ разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо - допълнителните
разходи, което според настоящия съдебен състав представлява достатъчно
основание да се приеме, че процесният договор е недействителен на основание чл.22
от ЗПК. Следва да се отбележи, че в процесния договор, общият размер на
задължението на ответника е посочен без да могат да се установят включените по
стойност компоненти в него. Тези съществени елементи от договора се установиха
в хода на процеса едва с приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. В
погасителния план се съдържа единствено падежна дата и размер на вноската по
договора за заем. Останалите дължими според ищеца суми – по договор за
допълнителни услуги и застрахователна премия, също не са включени в него, видно
от заключението на вещото лице.
Предвид така установената недействителност
на договора за потребителски кредит и на основание чл.23 от ЗПК ответникът
следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други
разходи по кредита. Поради установеното от експертното заключение по делото
плащане от ответника по договора на суми в общ размер от 120 лева, то следва да се приеме, че с тази сума
е погасено част от задължението за главница от 700 лева, съответно останалата
неплатена главница е в размер на 580 лева.
Вещото лице посочва, че усвоената от заемополучателя
сума е в размер на 700 лв. Що се касае до застрахователната премия и дължимите
суми по договора за допълнителни услуги, съдът намира, че твърденията на ищеца
за тяхната дължимост останаха недоказани по делото. От заключението се
установи, че тези суми не са постъпвали по сметката на длъжника, не са получени
от него. Поради това следва да се приеме, че сумата от 265,65 лв.,
представляваща застрахователна премия, както и сумата от 128,80 лв.,
представляваща пакетна цена за допълнителни услуги не са включени в чистата
стойност на получения от ответника заем, предвид което и не са дължими от него
на основание чл.23 от ЗПК.
Предвид изложеното искът за установяване
съществуването на задължение от 673,36 лева - главница се явява частично
основателен и следва да бъде уважен до размера от 580 лева, ведно с исканата
законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.04.2018
г. до окончателното изплащане. Над размера от 580 лева до претендирания размер
от 673,36 лева претенцията е неоснователна и искът следва да се отхвърли, както
и исковете за договорна лихва в размер на 64,19 лева, застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги 128,80 лв., сума за пакет услуги по договор за
допълнителни услуги – 265,65 лв., лихва за забава по договора в размер на 43,20
лв., лихва за забава по договора за допълнителни услуги в размер на 23,11 лв.
По изложените съображения въззивната жалба
е частично основателна. Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която е отхвърлен иска за сумата от 580 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. В останалата част
решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и направеното от
въззивника искане за присъждане на разноски, такива му се дължат, съобразно уважената
част от иска, предвид частичната основателност на въззивната жалба. Претендират
се разноски само въззивната инстанция в общ размер от 425 лв., от които: 75 лв.
– държавна такса и 350 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената
част от иска на въззивника се дължат разноски в размер на 205,71 лв. за
производството пред въззивната инстанция.
В настоящото производство съдът следва да
се произнесе и по отношение на направените разноски в заповедното производство,
съгласно разясненията, дадени в т.12 от ТР№4/2013г. на ОСГТК на ВКС. В случая
те са определени от заповедния съд в общ размер на 75 лв., от които: 25 лв.
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на спора,
на въззивника са дължими разноски за заповедното производство в размер на 36,30
лв.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №192 от 02.10.2019г.,
постановено по гр.д.№68/2019г. по описа на Районен съд Поморие, в частта, с
която е отхвърлен иска, предявен от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община,
район Люлин, бул. Д-р „Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, против А.Т.К.,
ЕГН: ********** ***, да се приеме за установено по отношение на ответника, че
съществува вземането в размер на 580 /петстотин
и осемдесет/ лв., представляваща дължима сума по Договор за CrediHome
№1182-00017546/27.02.2017г., сключен между „МИКРО КРЕДИТ” АД и ответника,
вземанията по който са били цедирани на ищеца, ведно със законната лихва върху
главницата от 580 лв., начиная от датата на подаване на заявлението – 30.04.2018г.,
до изплащане на вземането като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Т.К.,
ЕГН ********** ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, на основание Договор за заем №1182-00017546/27.02.2017г.,
сключен между „МИКРО КРЕДИТ” АД и ответника, вземанията по който са били
цедирани на ищеца, сумата от 580 /петстотин и осемдесет/ лв., представляваща
главница - неизпълнено задължение по договор за заем, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението - 30.04.2018г., до окончателно изплащане
на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение №122 от 04.05.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№275/2018г. по
описа на Районен съд Поморие.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №192 от 02.10.2019г.,
постановено по гр.д.№68/2019г. по описа на Районен съд Поморие, в останалата
част.
ОСЪЖДА А.Т.К., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор
Димитър Бориславов Бончев, сумата от 205,71 лв. /двеста и пет лева и седемдесет и една
стотинки/, представляваща направените съдебно-деловодни разноски пред въззивната
инстанция съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА А.Т.К., ЕГН ********** ***, да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър
Бориславов Бончев, сумата от 36,30 лв. /тридесет и шест лева и тридесет
стотинки/, представляваща направените съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.