ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 773
гр. Перник, 15.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500593 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е във връзка с въззивна жалба, депозирана от "СТОМАНА ИНДЪСТРИ"
АД, ЕИК ********* с адрес ***, чрез пълномощника адв. Х. И. М. САК, със съдебен адрес
за призоваване и съобщения: *** срещу Решение № 591 от 08.06.2023 г., постановено по гр.
дело № 4985/2022 г. по описа на Районен съд – Перник, с което първоинстанционният съд е
осъдил на основание чл. 200 от КТ „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД, да заплати на С. Г. С.,
ЕГН ********** от *** сумата от 15 150.00 лв. /петнадесет хиляди сто и петдесет лева/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за заплащане на медицински изделия, медицински дейности и прегледи и
медикаменти, в резултат на трудова злополука, настъпила на 02.12.2020 г. от която е
настъпила трайна неработоспособност от 50 на сто, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането – 02.12.2020 г. до окончателното плащане. С
Решението на основание чл. 200 от КТ, съдът е осъдил „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД да
заплати на С. Г. С. сумата от 99 200 лв. /деветдесет и девет хиляди и двеста лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
неудобства, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 02.12.2020 г., от
която е настъпила трайна неработоспособност от 50 на сто, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането – 02.12.2020 г. до окончателното плащане. С
решението съдът е отхвърлил иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от
140 000 лева като неоснователен. Със същото съдебно решение, съдът се е произнесъл и по
отношение на дължимите се в производството съдебни разноски, съобразно правилата на чл.
78 от ГПК.
По изложените във въззивната жалба съображения от жалбоподателя "СТОМАНА
ИНДЪСТРИ" АД се иска отмяната на първоинстанционното решение в осъдителната част, с
която са уважени претенциите на ищеца. Навеждат се твърдения, че решението в
1
обжалваните части е незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие със събраните по делото
доказателства. Намира, че при определянето и присъждането на обезщетение за
неимуществени вреди, съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като
счита размера на присъдената сума за прекомерно завишен. Сочи се, че размерът на
присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 99 200 лева драстично се
отклонява, отличава и надхвърля дори установената практика на Районен съд - Перник,
както и на Окръжен съд - Перник по идентични случаи, като отчита, че присъждането на
обезщетение за неимуществени вреди е в сравнителните граници от 70 000 лева до 100 000
лева за настъпил смъртен случай, като в подкрепа на изложеното се цитират и съдебни
актове. Допълва, че ответната страна продължава да работи, а процента неработоспособност
определен на ищеца за трудова злополука е само 50 % и за срок до 01.01.2024 г. В
продължение се твърди, че съдът е извършил незаконосъобразна преценка, както относно
вида, интензитета и трайните физически болки, неудобства и душевни страдания,
претърпени от ищеца при получаване на травматичното увреждане, така и за периода в
който същите се търпят до момента на присъждане на обезщетението. На следващо място за
незаконосъобразно се сочи и определянето на обезщетение за имуществени вреди в размер
на 15 150 лева, като намира, че неправилно първата инстанция не е приспаднала от тази
предявена сума изплатената от работодателя за подпомагане и медицинско лечение на
ищеца сума от 4 920 лева, изплатеното застрахователно обезщетение за трудова злополука –
800 лева и изплатеното застрахователно обезщетение за трудова злополука от 740 лева.
Твърди се, че въз основа на отказа на съда да приспадне тези суми, то работодателя е
репариран повторно за тези размери на получени от ищеца суми. Счита за неправилни и
незаконосъобразни доводите на съда, че размерът на дължимото от ответника обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи, не следва да се намалява с
получените от ищеца суми за пенсия за инвалидност и, че не е правно релевантно
обстоятелството, че работникът получава пенсия за инвалидност за намалена
работоспособност в резултат на трудовата злополука, според решаващите доводи на съда.
Сочи се, че по приложението на императивните норми на чл. 200 ал. 3и ал. 4 от КТ, за която
съдът е длъжен да следи и прилага служебно, е налице и съществено нарушение на
материалния закон и нарушение на процесуалните правила на ГПК извършени от страна на
първоинстанционният съд, като отбелязва, че липсва направен от съда изричен и конкретен
доклад по делото и изрично и изчерпателно разпределение на конкретната доказателствена
тежест за страните и за фактите подлежащи на доказване и по прилагането на -
императивния чл. 200 ал. 3 и ал. 4 от КТ и относно изплатените на ищеца пенсии и
обезщетения от ДОО, във връзка със злополуката. Твърди се, че по делото са налице данни,
за изплащани такива на ищеца и е необходимо да се съберат допълнителни доказателства
пред въззивната инстанция, за съответния техен размер и период на изплащане. С жалбата се
излагат доводи, че С. е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, като е допуснал
груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ. Сочи се, че същият е съзнавал
вредоносните последици и резултати до които може да се достигне, като в същото време се е
надявал да ги предотврати, но е проявил самонадеяност и груба небрежност в своите
действия, при изпълнение на възложената работа. Твърди се, че ищецът не е положил и най -
елементарната грижа и не е проявил нужното внимание за недопускане на настъпването на
трудовата злополука и вредоносния резултат. Въз основа на подробно изложени
съображения се иска отмяна на атакуваното решение изцяло в обжалваните части и
решаване на делото по същество, като се постанови решение, с което да се присъди размер
на обезщетение за неимуществени вреди, съобразно принципа за справедливост по чл. 52 от
ЗЗД, като бъде намалена отговорността на работодателя поради допусната груба
небрежност от ищеца при злополуката. Моли да бъде присъден размер на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди при правилно прилагане на материалния закон и
2
съобразно доказателствата и доказаните факти по делото. Моли, на основание чл. 192 от
ГПК, съдът да изиска от ТП на НОИ - „РУСО” гр. Перник да представи всички налични
документи по административните преписки/разпореждания на органите на НОИ/ за
отпуснати видове и основания на пенсии, в това число и за инвалидност, както и изплатени
обезщетения от държавното обществено осигуряване, в това число и за временна
неработоспособност от настъпила злополука на лицето С. Г. С. ЕГН **********, както и
документите удостоверяващи размерите на получаваните пенсии и обезщетения от ДОО от
лицето и периодите на тяхното получаване от 01.07.2019г. до момента. Прави се искане за
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна – С. Г. С., чрез адв. Г. Б. е
изразила становище по жалбата, като е изложила съображения за нейната неоснователност.
Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Твърди, че е
неоснователно твърдението на ответната страна, че в своето решение първата инстанция
неправилно е приложила разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и е определила несправедливо
обезщетение, като не взела предвид и „наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в проявена груба небрежност“. Сочи се, че
тези твърдения са направени без да са съобразени със събраните по делото гласни и писмени
доказателства, включително и назначените експертизи. С отговора се излагат съображения,
че твърденията за проявена груба небрежност е следвало да бъдат доказани от работодателя
в първоинстанционното производство, но такива данни не са установени и не са събрани
доказателства в тази насока. Сочи се, че отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е
безвиновна и не зависи от виновното поведение на друго длъжностно лице в предприятието.
Намира за недопустими доводите, че вина за настъпването на трудовата злополука има
единствено работника, като допълва, че същият е извършвал възложената му от
ръководителя на обекта работа, като е правил това в пълно работно облекло, с предпазни
средства, на същото място и по същия начин в продължение на години. С отговора са
изложени подробни доводи, въз основа на които се твърди, че от събраните по делото
доказателства категорично е установено, че от страна на работника не е допусната груба
небрежност, както и за размера на претърпените от него имуществени и неимуществени
вреди. Възразява се относно направеното от ответника доказателствено искане пред
настоящата инстанция, като се отбелязва, че същото искане е направено пред
първоинстанционния съд и същото е било уважено, като от ТП на НОИ – „РУСО“ Перник
са представени исканите документи. Въз основа на изложеното се иска постановяване на
решение, с което първоинстанционния акт да бъде потвърден. Прави се искане за
присъждане на сторените по делото разноски. Моли направените с въззивната жалба
доказателствени искания да бъдат оставени без уважение. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
Жалбоподателят е възразил, че първоинстанционният съд е разпределил непълно и
неясно доказателствената тежест между страните, като по този начин е ограничил същите да
ангажират доказателства по спора. Настоящият състав счита това възражение за
неоснователно и бланкетно доколкото не се сочат конкретни доводи в подкрепа на
възражението. С Определение № 3961 от 16.11.2022 г. Районен съд Перник е изготвил
доклад по делото по смисъла на чл.140 ГПК, в който е изяснил характера на предявения иск
като е посочил правната му квалификация и е указал на страните каква е доказателствената
им тежест. Настоящият състав счита, че с така дадените указания първоинстанционният съд
е изпълнил задължението си да разпредели доказателствената тежест между страните, като с
оглед квалификацията на иска е указал коя страна за кои факти и обстоятелства следва да
ангажира доказателства, като се е произнесъл и по представените писмени доказателства от
страните и направените доказателствени искания. В проведеното открито съдебно заседание
от 03.04.2023 г. и двете страни са заявили, че нямат възражения по проекто-доклада на съда,
както и няма да сочат нови доказателства. С оглед гореизложеното, съдът счита, че
3
доказателствената тежест е била надлежно разпределена от първоинстанционният съд,
проведено е съдебно заседание, в което страните са присъствали и са имали възможност да
направят допълнителни доказателствени искания и да ангажират относими и необходими
доказателства в защита на своите твърдения и възражения. Съответно искането на
жалбоподателя въззивният съд да разпредели отново доказателствената тежест и даде
указания за тежестта и вида на доказване, дължим от страните следва да бъде оставено без
уважение.
Относно доказателствено искане от жалбоподателя на основание чл. 192 от ГПК,
съдът да задължи ТП на НОИ - „РУСО” гр. Перник, да представи всички налични документи
по административните преписки/разпореждания на органите на НОИ/ за отпуснати видове и
основания на пенсии, в това число и за инвалидност, както и изплатени обезщетения от
държавното обществено осигуряване, в това число и за временна неработоспособност от
настъпила злополука на лицето С. Г., както и документите удостоверяващи размерите на
получаваните пенсии и обезщетения от ДОО от лицето и периодите на тяхното получаване
от 01.07.2019 г. до момента, настоящият въззивен състав счита, че същото се явява
неоснователно и следва да се остави без уважение, доколкото не са налице предпоставките
за сочене на ново обстоятелство, нито на ново доказателство за него, нито на допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение, поради което и не са налице
предпоставките на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК. В хода на първоинстанционното производство
работодателя е направил аналогично доказателствено искане, което е било уважено от
решаващия съд. Настоящият въззивен състав счита, че ищецът всъщност иска събирането на
доказателства, които са събрани в първоинстанционното производство и случаят попада в
забраната на чл. 266, ал.1 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора на жалбата не се представят и не сочи
необходимост от събирането на други нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК, извън вече обсъдените по-горе
възражения, и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд
относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която
въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на определението.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото определение имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивния жалбоподател
за събиране на доказателства на основание чл. 192 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.10.2023 г. от
4
10,10 ч., за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5