Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 03.07.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на единадесети април през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело
№ 8514 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 315111 от 16.01.2018 г., постановено
по гр.дело № 24858/2016 г. на СРС, ІІІ ГО, 142 състав, е осъдена С.Д.В.Р., с
адрес: гр.София, ул.“*******, да заплати на М.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
по иск с правна квалификация чл.49, вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 350/ триста и петдесет/
щатски долара- обезщетение за имуществени вреди, причинени му от
незаконосъобразни бездействия на разследващи полицейски служители- дознател при 02РУ-СДВР по ДП № 2198 от 2004 г. по описа на
02 РУ на СДВР, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на деликта-
11.05.2012 г., до окончателното й изплащане. С решението на съда е осъдена на
основание чл.78, ал.1 ГПК, С.Д.В.Р., да
заплати на М.С.Г., ЕГН **********, сумата в размер на 450 лв., представляваща
разноски, сторени в настоящото производство.
Срещу решението на СРС, 142 с-в е постъпила въззивна жалба от СДВР, гр.София, подадена
чрез юрк.В.П., с
искане същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
да бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен и недоказан. В жалбата се
излагат доводи, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение
на материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата страна- ищец М.С.Г., чрез пълномощника си адв.Л.И. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени
в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата на
ответника, като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд,
като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява
така както е изложена от първоинстанционния
съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на
чл.266
от ГПК, които да
променят така приетата за установена
от първоинстанционния
съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните
за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането
на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. С оглед релевираните в жалбата оплаквания, въззивният
съд намира обжалваното решението за правилно,
като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен
извод за основателност на претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди по чл.49 от ЗЗД в размер на сумата от 350 щатски
долара /чл.272 от ГПК/. При правилно разпределена доказателствена
тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си,
посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният
съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален
закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на
жалбоподателя във връзка с неговата правилност. В обжалвания
съдебен акт са изложени конкретни и
ясни мотиви по отношение
разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на
правния спор. Доводите в жалбата са общи, а по
същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.49 от ЗЗД този, който
е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени
от него при
или по повод
изпълнението на тази работа. За да
бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1/ правоотношение
по възлагане на работа ; 2/ осъществен фактически състав по чл.
45 от ЗЗД от физическото
лице - пряк изпълнител на работата
с необходимите елементи / деяние, вреда - имуществена или неимуществена, причинна връзка между деянието
и вредата, противоправност
и вина /; 3/ вредите да са причинени
от изпълнителя при или по
повод извършването на възложената му работа- чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера
на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа,
но са пряко
свързани с него / в този смисъл ППВС 9/1966 г. /
Отговорността за вреди
на юридическите лица е по чл.49 от ЗЗД. По съществото си
тя е гаранционно- обезпечителна, тъй като ответникът не
отговаря за своя вина, действие
или бездействие, а за такива на
негови работници или служители. Те трябва да са причинили
вредите - имуществени или неимуществени, при или по
повод възложената им работа, както
и те да се
дължат на техни противоправни действия или бездействия,
които да са извършени виновно.
Предмет на доказване е както наличието на фактическия състав на непозволеното
увреждане, а така и също и факта на
възлагане на работата. В случая
по чл.49
от ЗЗД, законодателят е възложил
репариране на вредите на правен
субект, който отговаря на основание,
различно от това на деликвента.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД се реализира
въз основа на правната норма,
чиито фактически състав изисква установяването на определени предпоставки. При осъществяването им се достига до
ангажиране на отговорността на възложителя на работата. С
оглед характера на отговорността по чл.49 от ЗЗД,
възложителят на работата, какъвто е ответникът, не извършва с възлагането на работата противоправно
деяние. Но той отговаря за такова, извършено
от този, на когото е възложил
работата. Възложителят
може да се
освободи от отговорност, ако докаже, че този,
комуто е възложена работата не е причинил
вреда и действията му не са
виновни и противоправни или ако вредата
не е причинена при или по
повод на възложената работа /ПП на ВС № 7/29.12.1958 г./.
В настоящия случай при съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че са налице всички
предпоставки по чл.49 от ЗЗД за ангажиране
на отговорността на ответника за заплащане на
ищеца на сумата от 350 щатски долара, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, причинени му от незаконосъобразни бездействия
на разследващи полицейски служители- дознател при 02 РУ-СДВР
по ДП № 2198 от 2004 г. по описа на 02 РУ на СДВР. Съдът приема за
неоснователни изложените
доводи във въззивната жалба във връзка със събраните
по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата
инстанция. В случая ответникът не е оспорил нито едно от тези доказателства в
предвидените за това срокове и по предвидения в ГПК процесуален ред. Не е взел
становище по същите и не е ангажирал доказателства, включително и такива оборващи представените и ангажирани от ищеца
доказателства или опровергаващи установените с последните факти и обстоятелства
по делото.
При така изложените съображения и
поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с
нея решение, включително и в частта на разноските, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора на въззивника- ответник не се следват разноски за настоящата
инстанция. С оглед направеното искане на въззиваемата
страна- ищец и на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.273 от ГПК, въззивникът- ответник, следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна- ищец сумата
от 300 лева – уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, съгласно представен договор за правна
защита и съдействие от 11.03.2019 г.
Така
мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 315111 от 16.01.2018 г.,
постановено по гр.дело № 24858/2016 г. на
СРС, ІІІ ГО, 142 състав.
ОСЪЖДА С.Д.В.Р./СДВР/, с адрес: гр.София, ул.“*******
, да заплати на М.С.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.273 от ГПК, сумата от 300 лв. /
триста лева/, представляваща направените пред въззивната
инстанция разноски /адв.възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.