№ 6226
гр. София, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110171772 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове при
квалификацията на чл.411, изр.1, предл.2 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предяваните субективни права при твърденията, че по
силата на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена застраховка
„Каско“, сключен за л.а. марка „Форд“, модел „Куга“ с рег. № ****, заплатил на
застрахования сумата от 4 795.16 лв., представляваща обезщетение за вредите, причинени на
лекия автомобил от настъпило на 06.11.2020 г. ПТП в гр. София, на бул.“Ботевградско
шосе“ по вина на водач на л.а. „****“ с рег. № ****, който не е спазил дистанция и е ударил
движещия се пред него автомобил, гражданската отговорност на който е застрахована по
силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Поискано е ответникът да изпълни задължението си, като плати на ищеца
сума в размер на застрахователното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, но последният не изпълнил, поради което ищецът иска да бъде осъден
да я заплати, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на
15.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да бъде осъден да заплати
сумата от 376.66 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 23.02.2021 г. до
30.11.2021 г. Претендира разноски.
Ответникът, признава факта на сключен със собственика на л.а. „****“, с рег. №
****, договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с покритие от
14.03.2020 г. до 13.03.2021 г. Оспорва иска с твърдения, че с поведението си застрахования
при него водач не е нарушил императивни правила на ЗДвП, в евентуалност, че по
отношение на него е налице случайно деяние по чл. 15 НК, тъй като не е могъл и не е бил
длъжен да предвиди внезапна промяна в поведението на другия водач и че ще създаде
1
опасност за движението, в евентуалност сочи, че е налице съпричиняване от страна на
водача на л.а. „Форд Куга“, който е нарушил чл.24, ал.1 и ал.2 от ЗДвП като е намалил рязко
скоростта на движение без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите
участници. Оспорва твърдението, че всички вреди по автомобила, са в резултат на
процесното ПТП. Оспорва размера на обезщетението, като твърди, че последното е
прекомерно завишено, тъй като не съответства на средните пазарни цени на труд. При тези
твърдения иска съдът да отхвърли предявения иск и присъди разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411, изр. 1, предл.2 от КЗ, приложима към процесното
спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на следните юридически факти: 1/ Наличие на валидно към момента на ПТП
застрахователно правоотношение с източник договор за имуществена застраховка
“Автокаско”, сключен между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ Ищецът да е
обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на
договора; 3/ Наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване
на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и
причинените вреди) 4/ Наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
сключен между делинквента и ответното дружество.
Не е спорно по делото, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е
съществувало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото
МПС, възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Каско” на моторни
превозни средства, по силата на който ищецът е приел да покрива риска от повреди по
собствено на застрахования МПС, както и че в срока на действие на договора е настъпило
застрахователно събитие, за което застрахователят е изплатил обезщетение за причинените
на застрахованото имущество щети в размер на 4810,16 лв., поради което е встъпил в
правата на увредения срещу причинителя на увреждането, доколкото самият увреден има
такива права.
От показанията на свидетеля Г., заключението на САТЕ и разпита на вещото лице в
съдебно заседание съдът приема за установени следните обстоятелства, при които е
настъпило процесното ПТП: На 06.11.2020 г. водачът на л.а „Тойота Ленд Крузер“, и
водачът на лек автомобил марка „Форд“, модел „Куга“, се движели по бул.“Ботевградско
2
шосе“. Двата леки автомобила се движели в една посока, като л.а. „Форд Куга“ бил на
околко едан кола разстояние пред л. а. „Тойота Ленд Крузер“, който се движел със скорост
около 60 км. ч. Водачът на л.а. „Форд Куга“ внезапно намалил скоростта, тъй като възрпиел
сигнал от полицай за спиране, и бил ударен от л.а.”Тайота Ленд Крузер. От заключението се
установява, че водачът на л.а.”Тойота Ленд Крузер” е могъл да предоврати удара ако е
управлявал превозното средство със скорост и дистанция, при която е имал възможност да
спре, в рамките на опасната зона без да настъпи съприкосновение.
От изложеното може да се направи извод, че с това си поведение водачът на
л.а.”Тойота Ленд Крузер” е нарушил чл.23, ал.1 от ЗДвП. Съгласно задължителното
тълкуване, дадено с ТР № 12/1983 г. на ОСНК на ВКС „когато две моторни превозни
средства се движат по една и съща лента, едно след друго, трябва да се спазва такава
дистанция, при която водачът на движещото се отзад превозно средство при всяко
положение да е в състояние да избегне удар в движещото се отпред, в случай на намаляване
на скоростта му или при внезапно спиране. При всеки случай безопасната дистанция не
може да бъде по – малка от величината на опасната зона за спиране ( в този смисъл Р №
234/1988 г. по н. д. № 241/88 г. на ВС ). Съгласно заключението на съдебно – автотехническа
експертиза ударът е бил непредотвратим за водача на лекия автомобил. Този извод се
подкрепя и от разпита на самия водач който сочи, че разстоянието е било около една кола (
около три метра ) до колата пред него, и не му стигнало разстоянието да спре като не
задействал и до край спирачка, за да избегне камшичен удар за возещото се на задната
седалка на колата дете. От изложеното може да се заключи, че към момента, в който първият
автомобил е започнал да спира л. а. „Тойота” е бил на разстояние значително по – малко от
безопасната дистанция, поради което е управлявал превозното средство на дистанция, която
не му е позволявала да избегне произшествието. С това поведение водачът е нарушил чл.23,
ал.1 от ЗДвП и чл.102 ППЗДП, което съставлява граждански деликт. Тук е мястото да се
посочи, че анализът на ситуацията и действията на водача категорично изключват
хипотезата на случайно деяние. При установено, както беше посочено по – горе,
несъобразяване с правилото на чл.23, ал.1 от ЗДвП, водачът не може да се позовава на
настъпила в пределите на опасната зона за спиране нужда от рязко спиране, предпоставило
вредоносния резултат – увреждането на ищеца, защото с поведението си водачът сам се е
поставил в пътната ситуация да спре рязко. Предвид изложеното възражението на ответника
са случайно деяние е неоснователно.
Съгласно заключението на приетата без да бъде оспорена съдебно – автотехническа
експертиза в пряка причинна връзка от това деяние за собственика на увреденото МПС са
произлезли вреди. Вината на водача се предполага по силата на оборима законова
презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от
страна на ответника е необорена и следователно следва да бъде приложена.
Не е предмет на спор и факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита
по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от
делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който е покрита
3
гражданската му отговорност.
Спорен по делото е и размерът на застрахователното обезщетение, репариращо
вредите.
Суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото
лице като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, а в случаите на чл.
411 КЗ – и от размера на застрахователната сума, предвидена в договора за застраховка
“Гражданска отговорност”. Дължимото обезщетение е равно на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, което не може да надвишава действителната
стойност на увреденото МПС и не може да е по – малко от изчисленото по методиката. В
конкретния случай доколкото автомобилът, към датата на настъпване на ПТП-то е с
експлоатационен срок от 2 г. и 6 месеца, съдът намира, че действителните вреди са тези,
които увреденият реално би заплатил за отремонтиране в официален сервиз на марката, а не
от алтернативни доставчици. Съгласно приетото заключение на САТЕ, обезщетението е в
размер 4795.16 лв. В заключението, на стр.7, е допусната артитметична грешка при
пресмятане сбора на сумата с ДДС, а именно 3995.97 лв. и 799.19 лв. ДДС, поради което
неправилно е посочен размер 4465.69 лв., в изводите, а не 4795.16 лв., колкото е сборът от
посочените по – горе две суми.
Предвид изложеното съдът следва да разгледа релевираното от ответника възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от застрахования при ищеца водач, изведено при
твърдения, че нарушил чл.24, ал.1 и ал.2 от ЗДвП като е намалил рязко скоростта на
движение без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на
увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване
на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1 ОТ 23.12.2015 Г.
по т. д. № 1/2014 Г., ОСТК на ВКС /.
Както беше посочено по - горе от анализа на заключението на съдебно –
техническата експертиза и разпита на свидетеля се установява, че ако водачът на
автомобила, застрахован при ответника беше спазил правилата за дистанция щеше да
избегне напълно удара с внезапно намалилия рязко скоростта лек автомобил, движещ се
пред него, което е предвидено и в хипотезиса на нормата на чл.23 ЗДвП. Предвид това
рязкото спиране на водача на л.а. „Форд“, макар да е пртивоправно, извършено в нарушение
на чл.103 от ППЗДвП, не е допринесло за настъпване на резултата, тъй като ударът е бил
напълно предотвратим, в случай, че водачът на застрахования при ответника автомобил
беше спазил правилото на чл.23 ЗДвП и се беше движил на разстояние и със скорост, които
му позволяват дори и при рязко спиране, каквато завишена отговорност му възлага законът,
да спре без да настъпи удар с движещия се пред него автомобил. Предвид изложеното
възражението за съпричиняване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
4
Предвид изложеното в предявения размер е и дължимото обезщетение по
застраховката “Автокаско”, поради което искът е основателен до пълния предявен размер,
заедно с претендираната законна лихва от датата на исковата молба, на 15.12.2021 г., до
окончателното изплащане.
Съдебно предявеното регресното право на суброгиралия се застраховател е с
източник законът – чл.411, изр.1 КЗ, а не непозволено увреждане, поради което приложима
е разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и тъй като вземането е срочно – падежът съгласно чл.
412, ал. 3 КЗ настъпва след изтичането на 30-дневен срок от писменото предявяване на
претенцията с всички доказателства. В конкретния случай това писмено предявяване е
извършено с представеното по делото и неоспорено писмо, получено м.01.2021 г., видно от
признанието на ответника, направено в писмо от 23.02.2021 г. ( л.17 от делото ).
Следователно, 30-дневният срок за доброволно плащане е изтекъл и ответникът е изпаднал в
забава през процесния период. Изчислена с компютърна система лихвата за забава върху
главницата от 4810.16 лв. за периода 23.02.2021 г. – 30.11.2021 г. е в размер 375.46 лв., до
който размер акцесорният иск е основателен и следва да бъде уважен и отхвърлен за сумата
над 375.46 лв. до пълния предявен размер от 376.66 лв.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят своевременно поисканите
разноски за производството в размер 1583.99 лв. за държавна такса, възнаграждение на вещо
лице и адвокатско възнаграждение.
На ответника следва да се присъдят разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, в размер на 0.05 лв.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр.София, бул. “Д-р Г. М. Димитров” № 1 да заплати на ЗАД „Алианц
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.
“Сребърна“ № 16, на основание чл. 411, изр. 1, предл.2 от Кодекса за застраховането
сумата от 4810.16 г., представляваща вземане за връщане на платено на застраховано лице
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на л.а.
„Форд Куга“ с рег. № ****, от настъпило на 06.11.2020 г. ПТП в гр. София по вина на водач
на л.а. „****“ с рег. № ****, гражданската отговорност на който е застрахована по силата на
сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно
5
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба
/15.12.2021 г./ до окончателното й погасяване, и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 375.46 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
23.02.2021 г. до 30.11.2021 г. като отхвърля иска за сумата над 375.46 лв. до пълния
предявен размер от 376.66 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.София, бул. “Д-р Г. М. Димитров” № 1 да заплати на ЗАД
„Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
ул. “Сребърна“ № 16 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1583.99 лв. – разноски за
държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, ул. “Сребърна“ № 16 да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул. “Д-р Г.
М. Димитров” № 1 на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 0.05 лв. – разноски за
възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6