№ 310
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Светла Станимирова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело №
20251001000186 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 46/05.12.2024 г. по т.д. № 33/2023 г. на ОС - Видин е
ПРЕКРАТЕНО Сдружение с нестопанска цел „Училищно настоятелство на ОУ
„Христо Ботев“ -с.Раброво, ЕИК *********.
Със същото решение е ОТХВЪРЛЕН иска на Сдружение с нестопанска цел
„Училищно настоятелство на ОУ „Христо Ботев“ - с.Раброво, ЕИК ********* срещу
Община Бойница за постановяване на решение, с което на основание чл.44 от ЗЮЛНЦ,
във вр. с §5, ал.4 във вр. с ал.1 от ПЗР на ЗЮЛНЦ да задължи Община Бойница да
предостави на Сдружение „Училищно настоятелство на ОУ“Христо Ботев“ -
с.Раброво“, ЕИК *********, като ЮЛНЦ, определено за извършване на
общественополезна дейност със същата или близка на Училищно настоятелство-
с.Шишенци нестопанска цел, поземлен имот с идентификатор 17614.89.13 /номер по
предходен план 089013/ в землището на с. Градскови колиби, общ.Бойница, местност
„Пешовото“, представляващ гора с площ от 200071кв.м., който имот съгласно Решение
№5 от 26.07.2000 г. по чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ на ПК - Видин, е възстановен в
собственост на Училищно настоятелство - с.Шишенци, и съгласно §5, чл.1 и чл.4 ПЗР
на ЗЮЛНЦ, респективно е частна държавна собственост.
Ответникът Сдружение с нестопанска цел „Училищно настоятелство на ОУ
„Христо Ботев - с.Раброво“ (наричано по-надолу Сдружението или Настоятелството) е
депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение с твърдения, че
същото е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон и е необосновано. На първо място се сочи, че в
нарушение на чл. 142, ал. 2 ГПК съдът не отложил делото и заличил допуснатите на
страната свидетели, като така я лишил от право на защита. Ответникът бил
1
представляван само от Председателя на Сдружението – адв. В. В. и по независещи от
нея причини тя не могла да се яви в съдебното заседание на 22.11.2024 г., тъй като
била ангажирана в заседание на Народното събрание в качеството си на депутат. На
следващо място се твърди, че съдът направил непълен и неточен доклад, което довело
до неправилност на решението. Съдът, на следващо място, не администрирал въобще
правнорелевантните факти в отговора на насрещния иск на Община Бойница и въобще
пренебрегнал неоспорени доказателства в тази връзка. Съдът не разгледал и не
установил фактическата обстановка, като не посочил в мотивите си защо счита, че
сочената от ответника нормативна уредба не следва да се приложи. Мотивите не
кореспондирали с предмета на делото, като освен това се обсъждала приложимостта
на чл. 309 НК. По отношение на насрещния иск въобще не били обсъдени
представените доказателства. ОС – Видин неправилно приложил материалния закон
като приел, че Заповед № РД-107/09.10.2018 г. на министъра на МОН е влязла в сила,
като се излагат и доводи защо тази заповед не е влязла в сила, като се сочи и кои
доказателства сочели на обратен извод, но не били обсъдени в решението. Ответникът
поддържа и, че ОС - Видин неправилно и невярно интерпретирал свидетелските
показания, а от друга страна обсъждал свидетелски показания на лица, които не били
разпитвани по делото. Избирателно били обсъждани и свидетелски показания, дадени
по досъдебно производство, образувано във връзка със спора, като не били обсъдени
свидетелските показания на учредители, които били заличени като свидетели на
ответника. Ако бе обсъдил всички свидетелски показания по досъдебното
производство, съдът щял да достигне до други крайни изводи. Тринадесет от тях били
дали показания, че са поканени и са присъствали на учредителното събрание на
ответното сдружение, а според чл. 19, ал. 2 ЗЮЛНЦ седем физически лица били
достатъчни, за да учредят сдружение. Жалбоподателят е изложил доводи по
съществото на насрещния иск в подкрепа на искането си, същият да бъде разгледан и
уважен от въззивната инстанция, като бъдат взети предвид всички доказателства,
възражения и доводи по този иск, намиращи се в кориците на делото. Направено е
искане да бъде отменено първоинстанционното решение, като делото бъде върнато на
първоинстанционния съд за ново разглеждане или решението да бъде отменено и на
основание чл. 44 ЗЮЛНЦ да бъде задължена Община Бойница да предостави в
собственост на Сдружението описан в насрещния иск недвижим имот.
Ищецът Община Бойница, е депозирала отговор на въззивната жалба, в който
излага доводи за нейната неоснователност и поддържа, че първоинстанционното
решение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във
връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата си молба ищецът Община Бойница е твърдял, че е собственик на
горска територия в землището на м. Градсковски колиби, община Бойница, с площ
около 200 дка, за която е съставен АОС № 3471/2023 г. През м. май 2023 г. разбрали от
2
адв. В. В., че същата има намерение да придобие посочения имот, но й било отказано.
През юни 2023 г. същата се сдобила с препис от решение на Общинската служба по
земеделие от същия имот, в качеството й на председател на Училищно настоятелство
на ОУ „Христо Ботев“ – с. Раброво. Разбрали, че посоченото настоятелство било
учредено, като учредително събрание било проведено в с. Бойница на 19.06.2023 г., но
за него общината не била уведомена и намира, че такова всъщност не е било
провеждано. Поддържа още, че липсвало правно основание за регистриране на такова
настоятелство, тъй като ОУ „Христо Ботев“ – с. Раброво било закрито.
Съществуването на това настоятелство противоречало на чл. 306 и чл. 309 от Закона за
предучилищното и училищното образование. Ищецът е посочил, че има интерес да
предяви иск за прекратяване на Училищно настоятелство на ОУ „Христо Ботев“ – с.
Раброво, тъй като имуществото на прекратеното училище е общинска собственост.
Направено е искане за прекратяване на Училищното настоятелство, тъй като същото е
регистрирано в противоречие на закона, добрите нрави и морала.
Ответникът Училищно настоятелство на ОУ „Христо Ботев“ – с. Раброво е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. На първо място
се поддържа, че у община Бойница липсва правен интерес от иска. Оспорва иска и
като неоснователен. Сочи, че не са били длъжни да уведомяват общината за
проведеното учредително събрание. На следващо място оспорва верността на
твърдението на община Бойница, че ОУ „Христо Ботев“ – с. Раброво е закрито.
Знаели, че е налице Заповед РД-14-107/09.10.2018 г. на министъра на МОН за
закриване на училището, обнародвана в ДВ бр. 89/26.10.2018 г., но същата не била
влязла в сила, тъй като след влизането си в сила следвало да бъде вписана в регистър
БУЛСТАТ, а такова вписване нямало. Освен това училището фигурирало като
сществуващо в Регистъра на институциите н Националната информационна система на
предучилищно и училищното образование. На следващо място заповедта не влязла в
сила и защото бил повдигнат спор от Сдружение „АВЕ“ пред Европейската комисия
по правата на малцинствата на Съвета на Европа, тъй като жителите на с. Раброво
били етнически власи и говорели румънски език. В отговор Комисията изпратила
отворено писмо до МОН да спазва Рамковата конвенция за защита на националните
малцинства, а посочената Заповед противоречала на чл. 12-14 от тази конвенция. Тя
противоречала и на решение на Конституционния съд по к.д. № 15/1997 г. Тъй като
училището не било закрито де юре, ищецът незаконосъобразно прекратил учебния
процес и затворил училището с решение на Общинския съвет от 31.08.2018 г.
Настоятелството било учредено с цел да възстанови учебния процес в училището.
Отричат да извършват дейност, която противоречи на добрите нрави и да имат
користни цели за придобиване на недвижимия имот – гора. Настоятелството било
регистрирано законосъобразно при спазване изискванията на ЦПУО и ЗЮЛНЦ. Молят
да бъде отхвърлен предявения иск.
Ответникът е предявил и насрещен иск. Твърдял е, че посоченият в исковата
молба недвижим имот – гора, била собственост на Училищно настоятелство - с.
Шишенци, за което узнали през май 2023 г., след което провели среща с общината.
След тази среща общината актувала имота като такъв частна общинска собственост.
Този акт бил незаконосъобразен, защото след прекратяване на училищното
настоятелство в с. Шишенци около 1970 г., имотът станал държавна собственост, на
основание § 5, ал. 4 от ПЗР на ЗЮЛНЦ. Това имущество, след прекратяване на
Училищното настоятелство на с. Шишенци, можело да бъде предоставено на друго
юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност
със същата или близка нестопанска цел, на основание чл. 44 ЗЮЛНЦ. Имотът не е бил
и не е общинска собственост. Единственото друго настоятелство на територията на
община Бойница понастоящем било това на ОУ „Христо Ботев“, с. Раброво. Ето защо е
3
направено искане да бъде задължена община Бойница, на основание чл. 44 ЗЮЛНЦ,
да предостави на Училищно настоятелство, с. Раброво поземлен имот с идентификатор
17614.89.13, в землището на с. Градскови колиби, представляващ гора с площ 200 дка,
който е бил възстановен в собственост на Училищно настоятелство с. Шишенци и
съгласно §5, чл. 1 и чл. 4 ПЗР на ЗЮЛНЦ е частна държавна собственост.
Община Бойница е депозирала отговор на предявения насрещен иск, като е
поддържала, че същият е недопустим и неоснователен.
Пред въззивната инстанция, по указание на съда, община Бойница е уточнила
интереса си от предявения иск с молба от 26.03.2025 г. Посочили са, че интересът им
се извежда от една страна от обстоятелството, че ответното Сдружение претендира да
е собственик на недвижим имот, който е частна общинска собственост, като между
страните е налице исково производство за собственост пред Районен съд – Кула.
Общината предявила иска, предмет на настоящото производство, след като разбрала,
че ответникът извършва дейност, противоречаща на закона и добрите нрави и
единствената цел на съществуването му е придобиване на гора от 200 дка, а училище,
на което то да е настоятелство, не съществува. Впоследствие установили и че
учредително събрание не е провеждано. Интересът им се обуславял и от това, че
ответното сдружение било регистрирано на адреса на закритото ОУ „Христо Ботев“ –
с. Раброво, като бившата училищна сграда била собственост на община Бойница. На
следващо място общината имала задължение и отношение към образованието на своя
територия, поради което когато се учреди настоятелство на несъществуващо училище
общината следвало да вземе мерки, в това число да предяви искове по чл. 13 ЗЮЛНЦ.
Ето защо общината била заинтересовано лице по смисъла на закона.
За установяване твърденията и възраженията на страните по делото са събрани
писмени доказателства, изслушани са и свидетелски показания.
Видно от решение № 5/24.03.2000 г. на Общинска служба по земеделие и гори,
с. Бойница за възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от горския
фонд в землището на с. Градсковски колиби на Училищното настоятелство – с.
Шишенци е възстановена гора от около 200 дка.
За същия имот е съставен Акт за частна общинска собственост №
3471/15.06.2023 г.
С решение № 57/31.08.2018 г. Общинският съвет на с. Бойница е предложил да
се закрие ОУ „Христо Ботев“, с. Раброво, считано от 15.09.2018 г.
Със Заповед № РД14-107/09.10.2018 г. на министъра на образованието и науката
е закрито ОУ „Христо Ботев“, с. Раброво, като е посочено, че имуществото на
закритото училище е собственост на община Бойница. Тази заповед е обнародвана в
ДВ бр. 89/26.10.2018 г.
По делото е представен Протокол от Учредително общо събрание на Училищно
настоятелство на ОУ „Христо Ботев“ – с. Раброво, подписан от 33 учредители и Устава
на Училищно настоятелство на ОУ „Христо Ботев“ – с. Раброво.
Пред първата инстанция са разпитани седем свидетели – Т. К., Й. Й., Е. П., Н. А.,
Ц. В., Г. Г. и Р. Й., като всички те са посочени сред учредителите на ответното
настоятелство в протокола от учредително събрание. Всички те са заявили, че не са
участвали в учредително събрание на Училищно настоятелство на ОУ „Христо Ботев“
– с. Раброво.
Пред въззивната инстанция са разпитани двама свидетели – М. М. и П. М.. И
двамата са заявили, че са присъствали на учредително събрание на Училищното
Настоятелството, провело се в с. Бойница на 19.06.2023 г., като относно датата вторият
свидетел си я припомнил след като погледнал в търговския регистър. И двамата били
4
поканени от адв. В. В., устно. Събранието се провело в частен имот в село Бойница,
присъствали 30 или 40 човека. Всеки от свидетелите стигнал отделно на мястото, като
свидетелят М. пътувал с адв. В., а свидетелят М. отишъл там по напътствия на адв. В..
Първият познавал десетина човека, а вторият не познавал другите участници.
Подписали се документи.
Останалите представени по делото писмени доказателства настоящата
инстанция намира за неотносими към спора.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Предявен е иск по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗЮЛНЦ – за прекратяване на ответното
Сдружение от съда, като твърденията на ищеца в исковата молба и уточнителната
молба, депозирана пред настоящата инстанция могат да бъдат подведени под първите
две хипотези на посочената норма, а именно: чл. 13, ал.1, т. 3, б. „а“ ЗЮЛНЦ –
ответното Сдружение не е учредено след провеждане на учредително събрание и чл.
13, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗЮЛНЦ – ответното Сдружение извършва дейност,
противоречаща на закона, тъй като същата не е в полза на училището ОУ „Христо
Ботев“ – с. Раброво, което е закрито преди учредяване на Настоятелството по-рано, а е
с цел придобиване на общинска гора от 200 дка.
По допустимостта на иска.
Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЮЛНЦ решението на окръжния съд за прекратяване на
Сдружението се постановява по иск на всеки заинтересуван или на прокурора. В
съдебната практика на ВКС е правено вече тълкуване на съдържанието на понятието
„заинтересуван“, като е прието, че искът по чл. 13, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗЮЛНЦ е
предоставен на разположение на всяко лице имащо какъвто и да било интерес да го
предяви, а когато законодателят изисква наличието на правен интерес, той изрично го
казва - арг. от чл. 74 ЗЗД (Решение № 30 от 1.06.2012 г. по т. д. № 377/2011 г. на ВКС,
на I т. о. и Решение № 164 от 9.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 502/2017 г. на ВКС, I т. о.).
Т.е., не е необходимо за наличието на интерес у ищеца неговата правна сфера да е
конкретно засегната от учредяването и съществуването на ответното Сдружение.
Достатъчно е ищецът да има какъвто и да е, дори житейски интерес, то да не
съществува при посочените в закона хипотези.
В случая община Бойница е обосновала интереса си от иска с няколко
обстоятелства – че е собственик на имуществото на прекратеното ОУ „Христо Ботев“
– с. Раброво, включително на училищната сграда, на чийто адрес се е регистрирало
ответното Сдружение; че ответникът се домогва да придобие общински недвижим
имот, като оспорва собствеността на общината, защото всъщност не съществува
училището, към което е учредено настоятелството; че общината има задължение и
отношение към образованието на своя територия и при учредяване на училищно
настоятелство в противоречие със закона, тя е длъжна да реагира.
Настоящият съдебен състав намира, че посочените обстоятелства легитимират
община Бойница като заинтересувано лице по смисъла на ЗЮЛНЦ, доколкото
обосновават неин интерес в широк смисъл учреденото и упражняващо дейност при
твърдените две законоустановени хипотези Училищно настоятелство да бъде
прекратено. От една страна с поведението си Настоятелството засяга спокойното
упражняване правата на собственост на общината, като не само ползва
административен адрес на неин собствен имот, но и оспорва собствеността й върху
друг недвижим имот, като при прекратяването му тези действия ще бъдат прекратени.
Най-вече обаче установен е този интерес, изводим от обстоятелството, че в рамките на
общината несъмнено има регионално управление на образованието, което е задължено
по силата на чл. 309 а ЗПУО да осъществява контрол върху настоятелствата за
5
спазване на разпоредбите на ЗПУО и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. Интересът на общината в този случай е презумптивен, тъй като й е
възложено включително да следи за държавния интерес в областта на образованието в
рамките на ЗПУО. Относно наличието на интерес в тази хипотеза в сходен случай се е
произнесъл ВКС с Решение № 164 от 9.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 502/2017 г. на
ВКС, I т. о.
Предвид изложеното, община Бойница е легитимирана да предяви иск за
прекратяване на ответното училищно настоятелство, поради което искът е допустим,
съответно допустимо е и постановеното по него решение.
По съществото на спора.
Настоящият съдебен състав намира за недоказано твърдението на ищеца, че
ответното Сдружение е учредено без да е провеждано учредително събрание. На първо
място, доказателство за провеждането на такова е представеният протокол от
учредително събрание на Училищно настоятелство на ОУ „Христо Ботев“ – с. Раброво,
подписан от 33 учредители. Същият представлява частен свидетелстващ документ,
който не е оспорен от ищеца. Вярно е, че от разпита на седем свидетели пред първата
инстанция, посочени като учредители, се установява, че те не са присъствали на това
събрание и вероятно не те са се подписали срещу имената си. Това обстоятелство
обаче не опровергава факта на провеждане на учредително събрание с останалите 26
участници, а за законосъобразно учредяване на Сдружение с дейност в обществена
полза са необходими 7 физически лица – чл. 19, ал. 2 ЗЮЛНЦ. Присъствието на около
30 човека на учредително събрание, провело се в с. Бойница на 19.06.2023 г., се
установява и от показанията на двамата свидетели, разпитани пред въззивната
инстанция.
Твърдението, че ответното училищно настоятелство е учредено без да
съществува училището, към което е посочено, че същото се учредява, не може да бъде
субсумирано под хипотезата на основанието за прекратяване поради „учредяване не по
законния ред“. Това е така, тъй като според чл. 306, ал. 4 от Закона за предучилищното
и училищното образование (ЗПУО) настоятелствата се създават като юридически лица
с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност и законният ред е
този по ЗЮЛНЦ, който в случая е спазен, като ответното настоятелство е регистрирано
именно по реда на ЗЮЛНЦ като Сдружение за осъществяване на общественополезна
дейност, включително при спазване на специалните изисквания за инициатива на
учредяването (в случая от общественици) и при наличието на специална цел (чл. 307-
309 ЗПУО), като целта, посочена в Устава на настоятелството до голяма степен
съвпада с тази, посочена в чл. 309 ЗПУО.
Извършването на дейност обаче от Настоятелството без да съществува
училището, към което се сочи същото да е учредено, противоречи на закона. Така
според чл. 309а ЗПУО настоятелствата може да разходват приходите от имуществото
си, включително приходите от земеделски земи, само за дейности, насочени към
постигане на основната си цел по чл. 309, ал. 1, и в полза на детската градина,
училището или центъра за подкрепа за личностно развитие. Следователно, ако
училище не съществува, то настоятелството нито извършва дейност съобразно целите
по чл. 309 ЗПУО, нито разходва набраните средства в полза на училището, а очевидно
в нечия друга полза, в нарушение на закона, поради което е налице основанието за
неговото прекратяване, предвидено в чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗЮЛНЦ.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че в случая ОУ „Христо
Ботев“ – с. Раброво съществува и не е закрито, тъй като заповедта на министъра, с
която това училище е закрито през 2018 г. не е влязла в сила. Според чл. 310 ЗПУО
общински училища се откриват и закриват от министъра на образованието. Според чл.
6
320, ал. 3 ЗПУО заповедта на министъра за закриване на училището се обнародва в
"Държавен вестник" и влиза в сила от деня на обнародването й, освен ако в нея е
предвидено друго. В случая и доколкото процесната заповед е административен акт, в
нея е посочено, че подлежи на обжалване в едномесечен срок от обнародването й,
пред ВАС. Следователно, тя влиза в сила след изтичане на посочения срок и при липса
на жалба срещу нея или ако има жалба – след оставянето й без уважение от ВАС. По
делото няма данни или доказателства процесната заповед за закриване на ОУ „Христо
Ботев“ – с. Раброво да е обжалвана, т.е., тя е влязла в сила един месец след
обнародването й, или на 26.11.2018 г.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че за влизането на заповедта в
сила има значение моментът на отразяване на заповедта в регистър БУЛСТАТ, тъй като
това отразяване не е относимо към действието и правните последици на заповедта, а
към изпълнение на едно административно задължение. Това вписване няма
конститутивно действие, тъй като според чл. 29, ал. 2 ЗПУО общинското училище
придобива качеството юридическо лице от деня на обнародване на акта за откриването
му в "Държавен вестник", съотв. прекратяването му настъпва с обнародване на
заповедта за закриване и влизането й в сила.
Още по-малко отношение към действието на заповедта на министъра за
закриване на училището имат препоръките на международна организация. Дори
Република България да е страна по конвенция, с която такава организация е учредена и
нейните актове да са задължителни за страната ни, противоречието на заповедта на
министъра с такъв акт може да доведе до нейната незаконосъобразност, но тази
незаконосъобразност се релевира чрез жалба и ако такава не е депозирана и заповедта
е влязла в сила, посочената незаконосъобразност е ирелевантна за настъпване
правните последици на заповедта.
Ето защо следва да се приеме, че ОУ „Христо Ботев“ – с. Раброво е закрито на
26.11.2018 г.
След като ответното настоятелство не само е учредено без да съществува
училище ОУ „Христо Ботев“ – с. Раброво но и впоследствие извършва дейност при
липса на такова училище, която дейност съответно не е в полза на училището, към
което се сочи да е учредено настоятелството и не е насочено към постигане на
специалната цел на съществуване на настоятелството, посочена в чл. 309 ЗПУО, то
тази дейност противоречи на закона и това е основание за прекратяване на ответното
Сдружение. Ето защо първоинстанционното решение, с което е постановено
прекратяване на Училищно настоятелство на ОУ „Христо Ботев“ – с. Раброво е
правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено в тази му част.
По насрещния иск
Настоящият съдебен състав намира, че предявеният от Училищно настоятелство
към ОУ „Христо Ботев“ – с. Раброво иск за предоставяне от община Бойница на
недвижим имот по реда на чл. 44 ЗЮЛНЦ, е процесуално недопустим по следните
съображения:
Според чл. 44, ал. 1 ЗЮЛНЦ имуществото, останало след удовлетворението на
кредиторите на прекратено чрез ликвидация юридическо лице с нестопанска цел,
определено за извършване на общественополезна дейност, се предоставя по решение
на съда на юридическото лице с нестопанска цел, определено за извършване на
общественополезна дейност със същата или близка нестопанска цел, ако редът за
разпределянето му не е уреден в устава или учредителния акт.
Според втората алинея на посочената норма, ако имуществото не бъде
предоставено по реда на ал. 1, то се предава на общината, в която е седалището на
7
прекратеното юридическо лице с нестопанска цел. Общината е длъжна да предоставя
имуществото за извършване на възможно най-близка до целите на прекратеното
юридическо лице с нестопанска цел общественополезна дейност.
Очевидно ответникът се домогва да получи от общината чрез иск недвижим
имот по реда на чл. 44, ал. 2 ЗЮЛНЦ. Този ред обаче не може да бъде приложен
принудително по гражданскоправен път. Гражданският иск е предназначен да разреши
един гражданскоправен спор относно материално право или вземане. В случая обаче
не е налице гражданскоправен спор. Предоставянето от общината на предадения и по
реда на чл. 44, ал. 2 ЗЮЛНЦ имот може да стане само по реда, по който общината
предоставя за управление имоти - частна общинска собственост, уреден в Закона за
общинската собственост и подзаконовите актове по приложението му. Актът, с който
се предоставя имот по реда на чл. 44, ал. 2 ЗЮЛНЦ от кмета на общината или
общинския съвет е индивидуален административен акт, защото с него се създават
права или се засягат законни интереси на съответното лице и същият се издава в
административна процедура. Съгласно чл. 8, ал. 11 ЗОС актовете на общинския съвет
и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска
собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация, а именно по
административен ред, пред областния управител. Това се отнася и до евентуалния
отказ на кмета да предостави имот по реда на чл. 44 ЗЮЛНЦ. Към оспорване на този
акт съответно е неприложим гражданскоправният ред, поради което и предявеният иск
се явява процесуално недопустим. Недопустимостта на иска е абсолютна пречка за
разглеждането му от гражданския съд, поради което, като го е разгледал по същество,
първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение. Същото следва да бъде
обезсилено в тази му част, а производството по него – прекратено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски има община
Бойница. Тя е сторила такива в размер на 700 лева за адвокатско възнаграждение,
които следва да й бъдат заплатени от жалбоподателя.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 46/05.12.2024 г. по т.д. № 33/2023 г. на ОС - Видин В
ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН насрещния иск на Сдружение с нестопанска цел
„Училищно настоятелство на ОУ „Христо Ботев“ -с.Раброво, ЕИК ********* срещу
Община Бойница за постановяване на решение, с което на основание чл. 44 от
ЗЮЛНЦ, във вр. с §5, ал.4 във вр. с ал.1 от ПЗР на ЗЮЛНЦ да задължи Община
Бойница да предостави на Сдружение „Училищно настоятелство на ОУ “Христо
Ботев“ - с.Раброво“, ЕИК *********, като ЮЛНЦ, определено за извършване на
общественополезна дейност със същата или близка на Училищно настоятелство-
с.Шишенци нестопанска цел, поземлен имот с идентификатор 17614.89.13 /номер по
предходен план 089013/ в землището на с. Градскови колиби, общ.Бойница, местност
„Пешовото“, представляващ гора с площ от 200 071кв.м. и ПРЕКРАТЯВА
производството в тази му част като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 46/05.12.2024 г. по т.д. № 33/2023 г. на ОС -
Видин В ЧАСТТА, с която е ПРЕКРАТЕНО Сдружение с нестопанска цел „Училищно
настоятелство на ОУ „Христо Ботев“ -с. Раброво, ЕИК *********, на основание чл. 13,
ал.1, т. 3, б. „б“ ЗЮЛНЦ.
8
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „Училищно настоятелство на ОУ
„Христо Ботев“ -с. Раброво, ЕИК ********* да заплати на Община Бойница
сумата 700 лева – адвокатско възнаграждение пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, по реда на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9