РЕШЕНИЕ№
220
гр. Монтана, 14 май 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 23.04.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА в присъствието на
ПРОКУРОР ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА
КАН дело № 184 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е на
основание постъпила касационна жалба от П.А.П.,*** против Решение № 260037 от 02.03.2021
г.по АН дело № 513/2020 г. на Районен съд – Лом, с което е потвърдено Наказателно
Постановление № 20-0294-002077/28.09.2020 г., издадено от Началник РУ Лом при
ОДМВР Монтана. С потвърденото НП на касатора са наложени административни
наказания за това че като водач на МПС навлиза след знак забраняващ влизането
на съответното ППС при въведена временна забрана за движение. В касационната
жалба се твърди, че решението е неправилно, без да се излагат конкретни
съображения и се моли неговата отмяна.
Ответникът – РУ Лом към ОД
на МВР Монтана не взема становище по касационната жалба.
Прокурор от ОП Монтана
дава мотивирано заключение, че решението на районния съд е правилно, обосновано
и мотивирано. Счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на НП, които да нарушават правото на защита на наказаното лице.
Установена е фактическата обстановка, която правилно е описана в диспозитива на
постановлението и правилно е ангажирана административно наказателната
отговорност. Предлага решението да остане в сила.
Административен съд Монтана,
в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата
доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения, с
чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
За да потвърди
обжалваното НП въззивният съд, приема, че от събраните по делото доказателства,
наказващия орган е приложил правилно закона, като е приел, нарушения на чл. 6,
т. 1 от ЗДвП, според който текст участниците в движението са длъжни да
съобразяват поведението си с поставените пътни знаци. В тази връзка кредитира
показанията на св. Д*** и Й***
, както и на св.Тодорова, които приема за обективни и последователни, а
посоченото от пълномощника на жалбоподателя в жалбата за бланкетно, недоказано
и необосновано. Приема, че АУАН и НП са съставени съгласно изискванията на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН като достатъчно ясно са конкретизирани мястото на нарушението,
нарушението и обстоятелствата на извършването му. Въведената забрана за
движение на автомобили е била в двете посоки на движение, в който смисъл са показанията
на св. Димитров. Съгласно чл. 47, ал.З и чл. 49, ал. 1 от ППЗДвП, с пътен знак
В2 се въвежда забрана за влизането на ППС в двете посоки, като същият се
поставя непосредствено пред местата или участъците от пътя, за които се отнася
тази забрана. В процесния случай е била въведена времена забрана на движението
в участъка от първокласен път, чрез поставяне на забранителен знак В2, с
императивното предписание, на който знак жалбоподателят не се е събразил,
поради което правилно и законосъобразно АНО е ангажирал отговорността му по чл.
183, ал. 7 от ЗДвП. Както в АУАН, така и в Наказателното постановление се
съдържат едни и същи факти относно извършеното от П. нарушение. Случаят не е
маловажен, предвид справката за нарушител/водач, както и поради липса на
по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние. Същото е на
формално извършване, поради което липсата на вреди не обосновава маловажност на
случая. Нарушението не е маловажно и с оглед обстоятелството, че въведената
забрана за движение е по повод ремонт на процесния участък, поради което с
извършване на нарушението се поставя в опасност не само живота и здравето на
нарушителя, но и личните и имуществени права на извършителите на ремонта.
Наложените на жалбоподателя административни наказания глоба 300 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 месец са в императивно определените от
закона размери, които като такива не могат да бъдат изменяни от съда.
Настоящият съдебен
състав, че въззивният съд е приел наличието на въведена временна забрана за
движение на МПС, без по делото да е представена съответната за това Заповед,
последната цитирана в НП, от която да е видно за какъв период от време и в
какъв обхват е въведена съответната временна забрана. Това представлява съществено
процесуално нарушение, което само по себе си съставлява основание за отмяна на
въззивното решение. Извън така установеното от съда нарушение, където в своето
решение същият е обсъждал обстоятелства, за които по делото липсват
доказателства, този състав не е изследвал въпросът дали административнонаказаното
лице не е с адресна регистрация в периметъра на въпросното място, където се
извършва ремонт и където е въведена временна организация на движението, респ. и
в случай на такава адресна регистрация съществува ли алтернативен маршрут за достигане
до жилището на лицето.
С оглед на изложеното
делото следва да бъде върнато на въззивната инстанция за събиране на посочените
в мотивите на настоящото решение доказателства и едва след неговото попълване с
всички относими към повдигнатия за разрешаване спор доказателства, съдът следва
да обсъди същите и въз основа на тях да изведе своите обосновани правни изводи.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд Монтана
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260037 от 02.03.2021 г.по АН дело
№ 513/2020 г. на Районен съд – Лом като неправилно.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при
спазване на указанията дадени в мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.