П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№ 8 / гр. Шумен, 24. 04. 2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

 

Председател: София Радославова                                               

                                                        Съдебни заседатели:

1. Т.М.               

2. Б.М.

 

Секретар: Станислава Стойчева

Прокурор: Димитър Димов

като разгледа докладваното от  съдия София Радославова 

НОХД № 439  по описа за 2018 г.

 

П Р И С Ъ Д И     :

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Д.М.А., с ЕГН – **********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, безработен

ЗА ВИНОВЕН в това, че през периода от началото на 2008 г. до 17.12.2013 г. в гр.Шумен,  като физическо лице, без съответно разрешение, извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова  разрешение, уведомяване на БНБ, съгласно чл.3 от Закона за кредитните институции /в сила до  30.03.2009г./,  и регистрация в БНБ, съгласно чл.3а. от ЗКИ /в сила от 31.03.2009г./, а именно, като  отпуснал заеми, както следва:

1.На В.Б.К. *** - общо  два заема:

-получен заем обезпечен с ипотека в размер на 5500 лева;

-получен заем в размер на 1000,00 лева;

2.На Д.К.Ж.от гр.Шумен - един заем: 

-получен заем обезпечен с ипотека в размер на 20000 лева;

3.На  С.С.Ч.от гр.Омуртаг - един заем:   

-получен заем   обезпечен с ипотека в размер на 18500 лева;

4.На Б.Й.Б.и А.Х.Д.от гр.Шумен - един заем обезпечен с ипотека в размер на 8000 лева;

5.На Х. *** - един заем в размер на 1500лева;

6.На Д.М.С.от гр.Шумен - един заем в размер на 400 лева;

7.На П.Г.Д.от гр.Шумен – един заем в размер на 500,00 лева;

8.На П.Н.Г.от гр.София – един заем в размер на 400 лева;              

9.На Й.П.И.от гр.Шумен – един заем в размер на 5700 лева;

10.На А.Е.С.от гр.Шумен – два заема:    

 -получен заем в размер на 2000 лева,

 -получен заем в размер на 2500 лева,  като с деянието си е получил неправомерни доходи от В.Б.К. в размер на 700, лв., от Х.М.Д. в размер на  1943,63 лева, от  Д.М.С.в размер на 160,00 лева, от П.Г.Д.в размер на 28,14 лева, от П.Н.Г.в размер на 190, 00 лева и от А.Е.С.в размер на 600, 00 лева, общо в размер на 3621,77 лева и причинил вреди, както следва: на В.Б.К. в размер на 25,00 лева, на Х.М.Д. в размер на  1493,63 лева, на   Д.М.С.в размер на 130,00 лева, на П.Н.Г.в размер на 145, 00 лева и на А.Е.С.в размер на 520, 00 лева, общо в размер на  2313,63 лева,  поради  което и на  основание чл.252, ал.1 от НК във вр. с  чл.55, ал.1, т.1 от НК, ГО ОСЪЖДА  на  наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”   за   срок   от  2 /две/ години и 6 /шест/ месеца, като го оправдава по първоначалното обвинение, че през периода от началото на 2006 г. до края на 2007 г. е извършвал по занятие банкови сделки, без разрешение съгласно разпоредбата на чл.1 ал.4 т.1 от Закона за банките /в сила до 31.12.2006г./, че е отпуснал на Н.М.Х.от гр.Шумен - общо  четири заема:в размер на 500,00 лева; в размер на 1000,00 лева; в размер на 2000,00 лева; в размер на  13 500,00 лева, обезпечен с ипотека, и на М.С.С.от гр.Русе  - седем заема в размер на 17211,00 лева, както и че е извършил деянието по чл.252, ал.2, предл.първо и предл.второ  от НК, че е причинил другиму значителни вреди общо за 5031,23 лева, и получил  значителни неправомерни доходи общо в размер на 6461,23 лева.

На основание чл.66 ал.1 от НК отлага изтърпяването на наложеното наказание “лишаване от свобода” за срок от  4 /четири/ години.

На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА Д.М.А. ********** да заплати направените по делото разноски в общ размер на 1007,00 лева /хиляда и седем лева/, от които 421,00 лв. /четиристотин двадесет и един лева/ по сметка на ОД на МВР гр.Шумен и 586,00 лв. /петстотин осемдесет и шест лева/  по сметка на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС гр.Шумен.

Присъдата  подлежи на обжалване и протестиране пред АС - Варна в петнадесет дневен срок от днес.

 

      Председател :                                                                                                        

                          Съдебни заседатели:

                                                                                    

1.

        

                                                                                     2.

 

                                                                                    

 

 

 

Мотиви към присъда по НОХД № 439 по описа за 2018 г. на ШОС

 

На 27.04.2017 г. в ОС гр.Шумен е внесен обвинителен акт от Шуменска окръжна прокуратура по ПД № 10/2017 г., ведно с материалите по ДП № 117 /2013 г. по описа на ОД на МВР  – гр.Шумен.

По внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 142/2017 г. по описа на ОС-Шумен.  С присъда №6/08.03.2018 г. ШОС по посоченото дело е признал подсъдимия Д.М.А. за виновен за деянието по чл.252, ал.2, предл.първо и предл.второ от НК, във вр. с чл.252,ал.1, предл.първо от НК, във вр. с чл.55 от НК и му наложил наказание „Лишаване от свобода“ в размер на три години и отложил изпълнението на наказанието на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години.

С решение №137/16.07.2018 г. по ВНОХД № 138/2018 г. на АС – Варна е отменена присъда №6/ 08.03.2018 г. по НОХД № 142/17 г. на Окръжен съд- Шумен и делото е върнато за ново разглеждане на първоинС.ционния съд.

След връщане на делото за ново разглеждане е образувано НОХД №246/2018 г. по описа на ОС – Шумен. С определение №245/ 18.09.2018 г. е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите нарушения. На 30.11.2018 г. е внесен обвинителен акт по ПД № 27/2018 г. на ОП- Шумен, ведно с материалите по ДП /сл.дело/ №32/2018 г. по описа на ОСлО при ОП – Шумен.

Подсъдимият Д.М.А. с ЕГН ********** е предаден на съд по следното обвинение:

За това, че през периода от началото на 2006г. до 17.12.2013г. в гр.Шумен,  като физическо лице,без съответно разрешение, извършвал по занятие банкови сделки,за които се изисква такова  разрешение,съгласно чл.1 ал.4 т.1 от Закона за банките /в сила до 31.12.2006г./; уведомяване на БНБ, съгласно чл.3 от Закона за кредитните институции /в сила до  30.03.2009г./,  и регистрация в БНБ,съгласно чл.3а. от ЗКИ /в сила от 31.03.2009г./,  а именно, като  отпуснал заеми, както следва:

1.На Н.М.Х.от гр.Шумен - общо  четири заема:

-получен заем в размер на 500 лева, по който е върната сумата от 500 лева; лихва не съществува.

-получен заем в размер на 1000 лева, по който е върната сумата от 1000 лева ; лихва не съществува.

-получен заем в размер на 2000 лева, по който е върната сумата от 2000 лева ; лихва не съществува.

-получен заем обезпечен с ипотека в размер на  13 500,00 лева,  при който е  върната сумата от 13500 лева;лихва не съществува.

Размерът на причинените щети на кредитополучателя Н.М.Х.е 0 лева.

2.На В.Б.К. *** -общо  два заема:

-получен заем обезпечен с ипотека в размер на 5500 лева, при който е върната сумата от 6875 лева ; Разликата е 1375лева  и  месечната  лихва е 5%.

-получен заем в размер на 1000 лева, по който е върната сумата от 1200 лева ; Разликата е 1200 лева  и месечната  лихва е 5%.

Размерът на причинените щети на кредитополучателя В.              Б.К. е 1900 лева.

3.На Д.К.Ж.от гр.Шумен - един заем: 

-получен заем обезпечен с ипотека в размер на 20000 лева, при което е върната сумата от 20000лева ; Разлика и лихва не съществуват.

Размерът на причинените щети на кредитополучателя е 0 лева.

4.На  С.С.Ч.от гр.Омуртаг - един заем:   

-получен заем   обезпечен с ипотека в размер на 18500 лева, при което е върната сумата от 16500 лева ; Лихва не е уС.овена.

Размерът на причинените щети на кредитополучателя е 0 лева.

5.На Б.Й.Б.и А.Х.Д.от гр.Шумен - един заем: 

-получен заем обезпечен с ипотека в размер на 8000 лева, при който   няма данни за върнатата сума. Лихва от вещото лице не е уС.овена.

Размерът на причинените щети на кредитополучателите е 0 лева.

6.На Х. *** - един заем:  

-получен заем в размер на 1500лева, по който е върната сумата от 4136,23 лева ; Разликата е  2636,23 лева  и уС.овената лихва е 15 %.

Размерът на причинените щети на кредитополучателя е 2186,23 лева.

7.На Д.М.С.от гр.Шумен - един заем:  

-получен заем в размер на 400 лева, по който е върната сумата от 560 лева; Разликата е 160 лева  и уС.овената лихва е 10%.

Размерът на причинените щети на кредитополучателя е 130 лева

8.На М. С. С. от гр.Русе  - седем заема: 

 -получени 7 заема в размер на 17211 лева, върната е сумата от 17211  лева ; Разлика и лихва няма .

Размерът на причинените щети на кредитополучателя е 0 лева.

9.На П.Г.Д.от гр.Шумен – един заем :   

-получен заем в размер на 500 лева, върната е сумата от 800 лева ;   Разликата е 300 лева  и лихвата е 4%.

Размерът на причинените щети на кредитополучателя е 150 лева.

10.На П.Н.Г.от гр.София – един заем:  

-получен заем в размер на 400 лева, върната е сумата от 590 лева ;              Разликата е 190 лева  и лихвата е 10%.

Размерът на причинените щети на кредитополучателя е 145 лева.

11.На Й.П.И.от гр.Шумен – един заем:

-получен заем в размер на 5700 лева, върната е сумата,не са посочени  разлики и лихвата.

Размерът на причинените щети на кредитополучателя е 0 лева.

12.На А.Е.С.от гр.Шумен – два заема:   

 -получен заем в размер на 2000 лева, върната е сумата от 2300 лева ; Разликата е 300 лева  и лихвата е 30%.

 -получен заем в размер на 2500 лева, върната е сумата от 2800 лева ; Разликата е 300 лева  и лихвата е 18%.Размерът на причинените щети на кредитополучателя е 520 лева, като с дейността си причинил другиму значителни вреди общо за 5031,23 лева, и получил  значителни неправомерни доходи общо в размер на 6461,23 лева –престъпление  по чл.252, ал.2, предл.първо и предл.второ   от НК, вр. с ал.1, предл.първо от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда да определи на подсъдимия наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно “лишаване от свобода” в размер на 3 /три/ години, изпълнението на което да бъде отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК за срок от 5 /пет/ години и „Глоба“ в размер на 5000,00 лв. Алтернативно се прави искане подсъдимият да бъде признат за виновен за деянието по чл.252, ал.1 от НК и му се наложи наказание  лишаване от свобода” в размер на 3 /три/ години, изпълнението на което да бъде отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК за срок от 5 /пет/ години. 

Разпитан в хода на съдебното производство, подсъдимият не се признава за виновен по посоченото в обвинителния акт деяние. Моли съда да го признае за невиновен. Процесуалният представител на подсъдимия намира, че действията на подсъдимият не покриват елементите от състава на деянието по чл.252, ал.1 и ал.2 от НК и моли съда да поС.ови оправдателна присъда.

В хода на проведеното разпоредително заседание подсъдимият и неговият защитник направиха искане делото за прочете по реда на  чл.371, т.1 от НПК,като дадоха съгласие да не се разпитват свидетелите Л. И. Д., Н. М. Х., Д. М. С., М. С. С., П. Г. Д., П Н Г, И. К. П., Й. П. И., Ж.В.И., А. Е. С., С. Г Г, Д Ж, С, К, Ж,, , Б. Й. Б., А.. Д., Й. П. Д. и И.Г. И..

На основание чл.372, ал.3 от НПК съдът с определение е одобрил изразеното съгласие, дадено от подсъдимият и неговият защитник, като при поС.овяване на присъдата непосредствено се използват съдържанието на съответните протоколи за разпит на горепосочените свидетели.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за уС.овено от фактическа страна:

Подсъдимият Д.М.А. *** г. се занимавал с поддържка на компютри. Не бил назначен по трудово правоотношение и не бил регистриран като търговец. През инкриминирания в обвинението период се занимавал с търговия- с продажба на перилни препарати по различни пазари в страната и с дистрибуция на безалкохолни напитки.

В началото на 2006 г. се запознал със свид. Н. М. Х.. Около година двамата поддържали близки отношения. През този период А. давал на свид.Х.  малки суми пари за ежедневни разходи. След като се разделили, двамата запазили добри лични отношения. Свид. Н. Х. се занимавала със собствен бизнес, държала магазин в гр.Варна. През следващите  две-три години свид.Х. имала затруднения в бизнеса си, поради което й били необходими парични средства. На няколко пъти тя искала в заем  от подс.Д.А. различни суми пари – от 500,00 лв., 1000,00 лв. и 2000,00 лв. За дадените суми не е била уговаряна и плащана лихва, като само за сумата от 2000, 00 лв. подс.А. поискал свидетелката да му подпише документ с размера на сумата и имената й.  Свид.Х. връщала на подсъдимия взетите на заем парични средства в уговорения между тях срок.  През 2010 г. свид.Х. отново имала финансови проблеми и поискала отново на два пъти от подсъдимия пари на заем. Тъй като имала да връща пари, а и дадените допълнително в заем суми били в размер на около 9-10 хиляди лв., те се уговорили да впишат ипотека на имота на свидетелката, находящ се в   с.Мадара, ул.“Мадарски конник“ №81, обл.Шумен. Подписан бил нотариален акт за договорна ипотека от 01.12.2010 г.  за сумата от 13500 лв., която да гарантира всички дължими от свидетелката суми /т.ІV, л.18-л.19 от ДП/. Уговорката била да върне сумата когато има възможност. През 2013 г. сумата била върната. Видно от приложената справка от Службата по вписванията –гр.Шумен ипотеката  била заличена  на 12.09.2013 г. (т.ІV, л.3-л.4 от ДП). Подс.А. не е получил неправомерни доходи от дадените в заем средства на свид.Х. и същата не е претърпяла вреди. 

През 2009 г.  свидетелката В.  Б.К. работила като медицинска сестра в МБАЛ гр.Шумен. Същата имала нужда от 5000,00 лв. Нейни познати я запознали с подс.Д.М.  А., който обещал да й даде пари, но заявил, че за такива пари ще иска гаранция с автомобил или имот. Свид.К. решила да  ипотекира  жилището си.  Между подс.Д.М.  А., като  заемодател и В.  Б.К. като заемател и ипотекарен длъжник, бил сключен нотариален акт за договорна ипотека, в който бил вписан размер на  заема 5500лв., а не реално дадените в заем 5000,00 лв. За обезпечаване на дадената в заем сума, заедно с лихви и разноски, видно от нотариалния акт /т.ІV, л.26-л.27 от ДП/ свид. К. учредила в полза на подс. А. ипотека, върху собствения си недвижим имот, находящ се в гр.Шумен,  ул.“Съединение“ №153, ет.1. Няколко месеца свид.К. плащала на подс.А. лихви. Свид.К. споделила със свой приятел А. К. С.за дължимата от нея сума. Последния обещал да й помогне. Дал дължимата сума в размер на 5500,00 лв. на подс.Д.А., след което ипотеката върху имота била вдигната. След връщането на сумата подс.А. получил 500q00 лв. неправомерни доходи.

През 2011 г. свид.В.К. отново имала нужда от парични средства, тъй като била заложила златните си бижута в заложна къща и искала да си ги откупи. Поискала от  подс.Д.  А. заем в размер на 1000,00 лв. Подс.А. й обяснил,че за сумата от 1000,00 лв. ще трябва да му плаща лихва от по 50q00 лева на месец, или 5% на месец. Двамата се уговорили, че на 25-то число на месеца, когато свидетелката получава заплата да му заплаща по 50,00 лв. лихва, а ако има повече пари ще  погасява и главницата. На следващия ден се срещнали отново, като подс.А. й дал в заем сумата от 1000,00 лв.. По настояване на подсъдимият, свид. К. попълнила личните си данни в  писмен документ и го подписала, след което го предала на А.. В документа бил посочен срок от 1 година, за който са дадени парите. Свид.К. плащала месечни лихви от по 50, 00 лв. на подс.А., но след като изтекъл срока от една година изпаднала във финансови затруднения и нямала възможност да върне дължимата сума, временно спряла да изплаща договорената месечна лихва. По телефона получила съобщение от подс.Д.А., че ако не плаща редовно вноските, ще я даде на частен съдебен изпълнител. Свид.  К.  разговаряла по телефона  с подсъдимия и го уведомила, че вече  е дадена на ЧСИ, но от банка, към която дължала кредит от кредитна карта.  Подс.А. й предложил да предоговорят кредита и след няколко дни  посетил свид.К. в дома й. Там подписали нов документ, с данните от новата й лична карта. С подписания документ договорили нов едногодишен срок за връщане на дължимата сума. Свид. К. продължила да плаща лихвата от по 50 лева на месец, давала парите на подсъдимия на ръка, като той я посещавал дома й, за да получи парите. Документ за получените пари не й давал. По този начин до датата на първия разпит на свид.К. на досъдебното производство на 12.02.2014 г. същата била заплатила общо сумата от 1600 лв. /представляваща сбор от месечните вноски за лихви по 50,00 лв., дадени от свидетелката от началото на отпускане на заема от 1000,00 лв. от пролетта на 2011 г. – общо за 32 месеца/.

През 2010г. свид. Д.К.Ж.и бившата му съпруга решили да купят жилище на детето си в гр.Варна. Не им стигали  наличните пари и им били необходими 20000,00 лв. Свид.Д.Ж. и брат му свид. С, К, Ж, притежавали недвижим имот в с.Мадара,обл.Шумен . Същите опитали да го продадат, но не успели  в  краткия срок, в който им били необходими паричните средства. Свид. Д.Ж.  се срещнал с Д.М.  А., с когото се познавали от ученическите си години и споделил за проблемите, които имал. При този разговор подс.А.  му  предложил да му даде необходимата му сума пари, но като гаранция поискал ипотека на имота им в с.Мадара.  Свид.Д.Ж. разговарял с брат си С. Ж. и последният се съгласил да подпише за такава ипотека.

На 19.10.2010 г. подс.Д.М.  А., като  заемодател, и свидетелите Д.К.Ж.и С, К, Ж,, като заематели и собственици на имота, подписали нотариален акт за договорна ипотека /т.ІV,л.20-л.23 от ДП/. Съгласно сключения договор, подсъдимият предоставил на Д.К.Ж.и С, К, Ж, заем в размер на 20000,00 лева, като в същия било посочено, че заема е без лихва. За обезпечаване на получената в заем сума Д.К.Ж.и С, К, Ж, учредили в полза на подс. А. ипотека върху собствения си недвижим имот, представляващ дворно място от 950 кв.м и построена в него жилищна сграда- вила със застроена площ 44 кв.м., находящ се в с.Мадара,обл.Шумен.

Взетата в заем сума била върната от свид.Д.Ж.. Видно от приложената по делото справка от Службата по вписванията –гр.Шумен ипотеката върху имота е била заличена  на 08.01.2013 г. (т.ІV, л.5 от ДП).

С предоставения заем подс. Д.А. не е получил неправомерни доходи и не са причинени вреди на свид.Д.Ж..

Свид. С.С.Ч.и съпругът й С. Й. С. от гр.Омуртаг се занимавали с търговска дейност – продажба на обувки и посещавали паразите в различни градове. Те се познавали с подс. Д.М.А. ***, който също се занимавал с търговия и се засичали по пазарите. През пролетта на 2012 г., в разговор с подс.Д.А., С. С.  му споделил, че със съпругата му трябва да вземат нова стока, но нямат налични пари. Тогава подс.Д.А. предложил да им даде пари в заем. След като обсъдили това предложение, свид.С. Ч. и С. С. решили да вземат заем от Д.А.. Договорили се с подсъдимия да им даде 18500,00 лв., без лихва. На 07.05.2012 г. подс.Д.А. и свид.С. Ч. подписали Нотариален акт за договорна ипотека. След като подписали договора, Д.А. дал на С.С. Ч. и на съпруга й сумата от 18500,00 лв. През следващите месеци С. Ч. и съпругът й С. С. плащали ежемесечно различни суми на Д.А., като към датата на разпита на Ч. на 10.12.2014 г. на досъдебното производство, все още   дължали  около 2000,00 лв. на  подс.Д.А..

С предоставения заем подс. Д.А. не е получил неправомерни доходи и не са причинени вреди на свид.С. С. Ч..

През 2013 г. свидетелите Б.Й.Б.и А.Х.Д.от гр.Шумен, били съкратени от работа и решили да потърсят пари в заем, за да започнат някакъв бизнес. Поради  причина, че са безработни не можели да вземат заем от банка. През м.декември 2013 г. свид.Б. Б. посетил агенция за недвижими имоти „Мадара“ в гр.Шумен, за да му посредничат при продажбата на недвижим имот, който били закупили в гр.Шумен през 1999 г. По време на разговора му със свид.Л. Д., която работила в тази агенция, разбрал че продажбата на имота може да отнеме няколко месеца. Слушател на разговора им бил подс.Д.А., който работил на компютъра в офиса на фирмата. Подс.А. му казал, че може да му даде пари на заем, а свид.Б. ще му ипотекира имота си.  След три – четири дни свид.Б. се обадил на подсъдимия и му поискал пари на заем, като му обяснил, че има да плаща и данъци за имота в общината. Подс.А. му обяснил, че може да му даде около 11000,00 лв., като от тази сума ще се приспаднат таксите за самата ипотека при нотариуса, за адвоката, и данъка, който трябва да се плати в общината.  Двамата с подс.Д.А. отишли до общината и платили данъците за имота. На 17.12.2013 г. подс. Д.М.  А., като  заемодател, и свид.Б.Й.Б.и А.. Д., като заематели и собственици на имота, подписали нотариален акт за договорна ипотека. По силата на сключения договор подс. А. предоставил на Б.Й.Б.и А.Х.Д.заем в размер на 11360,00 лв., със срок за връщане на заема 17.12.2014 г., като лихва не е договаряна, но е договорена месечна неустойка при закъснение - от 280,00 лв. За обезпечаване на сумата 11360,00 лв. свид.Б.Й.Б.и А.Х.Д.учредили в полза на заемодателя А. ипотека върху собствения си недвижим имот, представляващ поземлен имот по кадастралната карта на гр.Шумен, с площ 334 кв.м., ведно със сграда  със застроена площ 52 кв.м. на един етаж с предназначение жилищна сграда еднофамилна, находящ се в гр.Шумен на ул.„Зелена гора“  №17. След подписване на нотариалния акт за договорна ипотека, подс.А. дал на свид.Б. остатъка от договорената сума- 8000,00 лв.  Получените пари свид.Б. Б. вложил в бизнес.

При  им разпити през м.април 2016 г. на досъдебното производство свид. Б. Б. и А. Д.  са заявили, че до този момент не са правили никакви плащания по заема, даден им от подс.Д.А., и не са връщали на подсъдимия никакви пари, както и, че имота им все още не е продаден.

С предоставения заем подс. Д.А. не е получил неправомерни доходи и не са причинени вреди на свид. Б.Й.Б.и А.. Д..

През 2008 г. свид.Х.М.Д. бил участник в ПТП, за което имал образувано наказателно производство. През 2009 г. , във връзка с разглежданото спрямо него наказателно дело му били необходими средства за заплащане на адвокатски възнаграждения. По същото време свид.Д. имал задължения и по взети от него кредити към банкови институции. През м.ноември свид.Х.Д. взел на заем от лицето Б. Б.сумата 1500,00 лв., при 10 % месечна лихва, като оставил в залог личния си автомобил.

По същото време съпругата му свид.Л. И. Д. научила от своята братовчедка  Ивалина  К. ***, че подс. Д.М.А. *** дава заеми. Решили да поговорят с подсъдимият. На 19.11.2009 г. в дома на И. П. в гр.Шумен, свид. Д. се срещнал с подс.А., в присъствието на съпругата си. Свид. Д.  поискал в заем сумата от 1500,00 лв.  за срок от четири месеца. Подс.Д.А. му отговорил, че няма проблем да му даде тази сума срещу месечна лихва от 10 процента, като поискал свид.Д. да подпише и Запис на заповед, но за сума в размер на 1740,00 лв. Подс.А. му заявил, че ако има проблем със срока, в който следва да върне парите, можел да направи компромис и да изчака и по-дълъг срок, но ще следва да му заплаща месечната лихва.  В деня на срещата -19.11.2009 г., свид. Х.М.Д. подписал Запис на заповед за сума от 1740,00 лв. с дата на падеж 20.03.2010г. (т.ІV, л.33 от ДП), след което получил сумата от 1500,00 лв. лично от подс.А.. След като получил тези пари, свид.Х.Д. върнал на лицето Б. Б.взетите от него пари и освободил оставения при него в залог личен автомобил. В продължение на три-четири месеца, свид.Д. заплащал само минимална месечна лихва в размер на 60,00 лв. или общо 180,00 лв. През м.май 2010 г. той се преместил да живее в гр.Гълъбово и  започнал да изплаща по банков път  дължимите по заема суми. По банков път свид.Д. превел по банковата сметка на подс.Д.А. в „УниКредит Булбанк“АД с четири вносни бележки от датите 28.06.2010 г., 16.07.2010 г., 29.12.2010 г. и 11.02.2011 г., общо сумата в размер на 1255,00 лв. / л.66-69, т.І от ДП/. Независимо от направените плащания подс.А. решил въз основа на подписания от свидетеля Запис на заповед да се сдобие със  Заповед за изпълнение, която му била издадена по ЧГД № 1260/2011 г. по описа на ШРС. Срещу заповедта е подадено възражение от длъжника. В едномесечен срок  подс.Д.А. предявил иск относно вземането си. Възоснова на предявения иск е образувано ГД №2106/2011  по описа на РС – Шумен. ПоС.овено е решение № 117/10.02.2012 г. на ШРС, с което е признато за уС.овено по отношение на Х.М.Д., че в полза на Д.М.А.  съществува вземане срещу Х.М.Д. за сумата от 1740,00 лв., представляваща главница по запис на заповед от 19.11.2009 г., издаден за обезпечение на договор за заем от същата дата, в едно със законната лихва върху сумата от 1740,00 лв., считано от 31.03.2011 г. до окончателното плащане. Решението на ШРС е потвърдено с решение от 12.07.2012 г. по ВГрД №256/2012 г.  на ОС- Шумен.  Издаден е изпълнителен лист от 18.07.2012 г. от РС, с който Х.М.Д. е осъден да заплати сумата от 257,80 лв. разноски пред ШРС и 122,00 лв. разноски пред въззивната инС.ция.

По искане на подс.А. срещу свид.Д. било образувано изпълнително дело № 20118770400893 при ЧСИ Асен Тонев, преобразувано в последствие в изпълнително дело №20189310403448 при ЧСИ Росен Русев. Дължимите суми по образуваното изпълнително дело били изцяло заплатени от свид.Д.. Видно от Удостоверение  с изх.№ 1092/25.01.2019 г. се уС.овява, че по изпълнителното дело подс.А., е получил общо сума в размер на 2881,23 лв., представляваща пълно погасяване на задължението по изпълнителното производство.  С изплатените суми са погасени: олихвяеми главници по изп.лист от 01.04.2011 г.: 1740,00 лв.; законна лихва върху главницата от 1740,00 лв. за периода от 31.03.2011 г. до 27.09.2012 г. в размер на 268,63 лв.; неолихвяеми вземания за разноски – 379,80 лв.; разноски по гр.д.: 154,80 лв.; разноски по изп.дело – 100,00 лв.; такси по тарифата към ЗЧСИ – 238,00 лв. 

Общата сума на върнатите от свид.Д. парични средства е 3443,63 лв., която представлява сбор от сумите: 2008,63 лв. /събрани по изп.дело-главница и лихви/ + 180 лв. /платени лихви първите три месеца след вземане на заема/ + 1255,00 /платени по банков път/. От така получената обща сума следва да се извади дължимата сума от 1500,00 получена от свид.Д. като заем. Разликата в размер на 1943,63 лв., представляват получените от подсъдимият неправомерни доходи. Размерът на дължимите лихви съгласно съдебно-счетоводната експертиза е 450,00лв. След приспадането им, размера  на   причинените щети на свид.Д. е 1493,63 лв.

Свид.Х.Д. бил в добри лични отношения със свид. Д.М.С.и същата понякога го молила за лични услуги.

През  2009 г. на свид.Д.М.С.й се наложило да потърси заем в размер на 400,00 лв. Тя споделила за този  си проблем със свид. Х.Д.. Той й казал, че може да я запознае с подс.Д.А., който давал заеми  и обещал да й уреди среща с него.  Срещнали  се в заведение, намиращо се в близост до Хирургическия блок в гр.Шумен. Там свид.Х.Д. запознал свид.Д. С. с подсъдимия.  Тя споделила, че й е необходим  заем в размер на  400,00 лв. Подс.Д.А. отговорил, че ще й даде исканата сума за срок от четири месеца, като тя трябва да му върне 560,00 лв., като за тези четири месеца да му плаща по 140,00 лв. на месец.  Тя приела тези условия и  заявила, че ще плаща месечните вноски на 25 число на месеца, когато получавала заплатата си. След като се договорили  за условията по заема, подс.Д.А. дал на свид. Д. С.  400,00 лв. в заем. Разбирали се да му дава уговорените вноски, като се  срещали пред кино „Херсон“ в гр.Шумен, тъй като в близост била и спирката, от където свид.С.се качвала на служебен транспорт. Вноските от по 140,00 лв.,  свидетелката плащала на ръка на подсъдимия, без да получи документ. Четири месеца по ред свид.С.плащала на подс.А. по 140,00 лв. По този начин разликата в размер на 160,00 лв., представлява получените от подсъдимият неправомерни доходи. Размерът на дължимите лихви съгласно съдебно-счетоводната експертиза е 30,00 лв. След приспадането им, размера  на   причинените щети на свид.Д. С. е в размер на 130,00 лв.

През следващите няколко години свид.Д. С. взела от подсъдимия още няколко заема в различни размери от 100,00 лв. до 1000,00 лв., за които също не е подписвала никакви документи. Поради изминалия период свидетелката не може да посочи конкретни факти по тези заеми и същите не са включени в предмета на обвинението.

През  2002 г.  – 2003 г. свид.М.С.С.произвеждал безалкохолни напитки в гр.Русе и предлагал в различни търговски обекти. По този повод свид.С. имал търговски взаимоотношения с подс.Д.А., който продавал безалкохолни напитки и държал под наем склад. Подс. А. получавал на консигнация определено количество безалкохолни напитки, които следвало да предлага и продава на различни търговци. Възникналите търговски отношения между свид.С. и подс.А. не били уредени в писмен договор. Случвало се свид.С. във връзка с дейността си по производство на безалкохолни напитки да взема пари на заем от подс.А., които в последствие му връщал. Подс.А. също пък дължал отчет на получени парични средства от оставените при него на консигнация напитки. Подс.А. давал на свид.С. заеми  от 200-300 лв. до 1000,00 лв., за срок от 2-3 месеца. Свидетелят ги връщал в уговорения срок, без за дадените суми да е заплащал лихви. Единствено по първия заем бил подписал Запис на заповед. Заема бил върнал в уговорения срок, поради което подс. Д.А. му  върнал записа на заповед. Свид.С. изплащал част от дължимите вноски за погасяване на заемите на ръка на подс.А., по време на срещите им в гр.Шумен. Друга част изплащал по банков път с преводи по банковата сметка на подс.Д.М.А. в  „УниКредит Булбанк“ АД. От представената по делото справка за движението на средствата по сметката на подс. А. в  „УниКредит Булбанк“ АД (том 1, л.174-л.180 от ДП)  е видно, че направените преводи са  общо 23  от М. С. С. по сметката на Д.М.А. за периода от 05.08.2010 г. до 24.07.2013 г.. От тях 5 бр. преводи са през 2010 г., 5 бр. преводи през 2011 г., 6 бр. преводи през 2012 г. и 7 бр. преводи  през 2013 г., общо в размер 17211,00 лв., като при никой от преводите не е посочено основанието за извършеното плащане.  

С отпуснатите заеми на свид. М. С. не са причинени щети, а подс.А. не е придобил неправомерни доходи.

През  периода 2006 -2008 г. свид.П.Г.Д.работил като шофьор при Д.М.А., без да е назначен по трудов договор. В посочения период подс.А. се занимавал с дистрибуция на безалкохолни напитки и държал в нает склад взета от него на консигнация стока. Свид.Д. бил нает да работи като шофьор и разкарвал безалкохолни напитки в различни търговски обекти. Договорената надницата на ден била 10 лв. По време на съвместната им работа свид.П.Д. разбрал от подс.А., че последният дава в заем пари срещу лихва. Подс. А. му обяснил, че за дадените в заем  пари му подписват запис на заповед или  му оставят в залог – злато. При  тези разговори А. заявил на Д., че на него като на „приятел“ можел да му даде заем с лихва 4%.

През м.март 2008 г. свид. П.Д.  решил да вземе заем от Д.А., който му заявил, че може да му даде 500,00 лв., но за  целта трябва да му подпише Запис на заповед. На 21.03.2008 г. свид.П.Г.Д.подписал Запис на заповед за 500,00  лв., с падеж на 21.03.2009 г. (том ІV,л.32 от ДП).  Свид.Д. не изплатил нищо от получения заем – нито лихва, нито главница,  поради което бил посетен от подс.А. в дома му. При това посещение подс.А. му заявил,че щом не плаща, ще му вземе вилата, в която живее в близост до гр.Шумен. Впоследствие подс.А. се сдобил с изпълнителен лист  за сумата по Записа на заповед, издаден по гр.д.№ 1678/2009 г. по описа на ШРС. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20098760400616 при ЧСИ Даниела Златева. По изпълнителното дело е направен опис на вилата, тъй като свид. Д. бил собственик на 1/3 от нея. Видно от приетото по делото Удостоверение с рег.№ 1297/22.01.2019 г. на ЧСИ Даниела Златева, по посоченото изпълнително дело на подс.Д.А. е изплатена сума в размер на 897,14 лв., която е разпределена както следва: главница в размер на 500,00 лв., разноски по изпълнителен лист в размер на 75,00 лв., законна лихва за период от 13.05.2009 г. до 30.10.2009 г. в размер на 28,14 лв.  адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 50,00 лв. и разноски по изпълнителното дело в размер на 244,00 лв. 

По отношение на предоставения от подс.А. заем през 2008 г. на свид.П.Г.Д.от гр.Шумен  в размер на 500 лева, същия е получил неправомерни доходи в размер на 28,14 лв., представляващи заплатени лихви. Не са причинени щети на свид.Д., тъй като заплатените от него суми по изпълнителното дело са за законната лихва върху дължимата сума и за такси и разноски, които същия нямаше да дължи ако задължението е било върнато в срок.

През 2010 г. свид.П.Н.Г.учила в колежа по туризъм в гр.Шумен. По същото време  имала финансови затруднения и нейна позната от същия град  - И. К. П.,  я запознала с подс.Д.А.. На свид.Г.,  И. П. представила подсъдимия като  лице, което  неофициално отпуска заеми срещу лихва.  Свид.Г. се срещнала с подс.А. *** и поискала заем  в размер на 400,00 лв. Договорили се  А. да й даде исканата сума за срок от два месеца, като лихвата й на месец ще е 100,00 лв. Вноските свид.Г. превеждала  по банков път. Видно от представената по делото справка за движението по сметката на Д.М.А. в  „УниКредит Булбанк“ АД (том 1, л.175 от ДП), на 12.07.2010 г. свид. П.Н.Г.превела по сметката на подсъдимия  сумата от 590,00 лв. за погасяване на заема, ведно с лихвите.

През м.декември 2015 г. свид.Г. получила в профила си във фейсбук съобщение  от подс.Д.А., който искал тя да му се обади на посочен телефон. Свид.Г. се обадила и се свързала с лице, което се представило за Д. *** и й казало, че  се обажда във  връзка с делото. Това лице я уведомило,че е възможно да бъде повикана отново за разпит, и я помолило  „да  не казва, че й е давал заем срещу лихва,  а да каже, че все едно  е взела от него пари  като приятелски заем без лихва“. Въпреки тази молба при повторния й разпит на досъдебното производство св.Петя Г. е потвърдила и повторила първоначалните си показания от първия й разпит. 

С предоставения през 2010 г. на свид.П.Н.Г.заем в размер на 400,00 лв., придобитата неправомерна облага е в размер на 190,00 лв. Видно от заключението по Съдебно-счетоводната експертиза дължимата законна лихва от свид.Г. е 45,00 лв. Същата е върнала сумата от 590,00 лв. – 400,00 лв. заем и 190,00 лв. лихви. След приспадане на дължимите лихви се получава разлика от 145,00 лв., която представлява причинени щети за свид.Г..

През м.август 2013 г. свид.Ж. В. И., решил да даде за печат написана от него книга. За отпечатването му поискали в печатница 5000,00 лв. Ж. И. не разполагал с тази сума и решил да вземе заем и след като отпечата книгата, от продажбата й да  го върне. Свид.Ж. И. се свързал с подс.Д.А. и поискал от него заем от 5000,00 лева. Подс.А. се съгласил  да даде исканата сума в заем, но не на свид.Ж. И., тъй като той бил безработен, а на съпругата му свид. Й. П. И.. Изготвили  Договор за  паричен заем с дата 14.08.2013 г., между Д.М.А. като заемодател и Й.П.И.като заемател, за сумата  от 5700,00 лв.,                    с поръчител С. Ж. И., дъщеря на Й. И.. Срокът за погасяване на заема бил три месеца - до 15.11.2013 г., без лихва, като при забава след този срок е договорена неустойка от 500,00 лв. След подписването на договора, съпругът на свид.Й. И.  -  Ж. И. получил  от  подс.Д.  А. сумата  по договора и с нея платил отпечатването на книгата. Видно от приложените в делото квитанции за печат на книга (том ІІ,л.212 от ДП), свид.Ж. В. И. платил авансово на 12.09.2013 г. сумата от 2500,00 лв. и окончателно доплатил още 2435,00 лв. на 10.10.2013 г., или общо 4935,00 лв. за отпечатване на книгата му. Тъй като не успял да върне заема в уговорения срок, на 14.11.2013 г. било сключено допълнително споразумение, с което срокът за изплащането на сумата 5700,00 лв. по договора бил удължен с една година - до 15.11.2014 г. Видно от приложените в делото копия от разписки, до м.април 2014 г. Й. И. е изплатила на Д.А.  пет пъти по 230,00 лева, или общо 1150,00 лв. (том ІV, л.63 – л.70 от ДП). Не са налични доказателства по така предоставения от подсъдимия заем да са получени от него неправомерни доходи, както и да са причинени вреди на свид. Й. И..

През м.юли 2009 г. свид.А.Е.С.имал нужда от пари,  за да пътува до Англия. Спешно търсил от къде да вземе 2000,00 лв. на заем, за срок от един месец. Потърсил съдействие от свой приятел С. Г. Г. от гр.Шумен, който му казал за свой познат, който дава кредити и обещал да уреди среща с него. Срещата се провела пред кино „Херсон“ в гр.Шумен, където С.ислав Георгиев  запознал свид.А.С. с един мъж с име Д.- подс.Д.А..  Свид.А.С. обяснил на подсъдимия, че са му необходими 2000,00 лв. за срок от един месец. Подс.А. му отговорил, че може да му даде в заем исканата сума, но срещу месечна лихва от 300,00  лв. (15%). Свид.А.С. се съгласил и двамата отишли в офис на адвокат или нотариус до бившия ресторант „Балкан“ в гр.Шумен, където бил изготвен договор в два екземпляра. Двамата подписали договора и взели по един екземпляр от него. Като излезли навън подс.Д.А. дал на свид.  А.С. сумата от 2000,00 лв. С тези пари подс.А.С. заминал  за Англия. Върнал се след 12 дни, а седмица след това върнал на подсъдимия дължимата сума от 2300,00 лв., след което и двамата унищожили екземплярите си от договора за този заем.

След около един месец на свид.А.Е.С.отново му потрябвали пари  и се обадил на подс.Д.А.. Двамата се срещнали в центъра на гр.Шумен и свид.А.С. отново поискал  2000,00 лв. в заем. Подс.Д.А. се съгласил веднага да му даде исканата сума, отново с месечна лихва от 300,00 лв. (15,%). След като се договорили подс.Д.А. му дал 2000,00 лв. веднага на улицата, без да подписват договор или друг документ. След   5-6 дни  свид.А.С. поискал още 500,00 лв. в заем и подс.Д.А. му дал и тази сума, като лихва върху тази сума не уговорили. Свид.А.С. предположил, че няма да му иска лихва за последните 500,00 лв., тъй като той връщал парите на 20-я ден, а не след един месец. След 20 дни свид.С. върнал на подсъдимия 2800,00 лв. Тогава подс.Д.А. казал, че му дължи още 200,00 лв. лихва за допълнителните 500,00 лв., на което свид.А.С. отговорил, че не са говорили за такава лихва и не му дължи други пари. След около месец двамата отново се срещнали случайно на пазара в гр.Шумен и подсъдимия казал на свид.А.С., че  неплатената лихва от 200,00 лв. вече е нараснала на 1000,00 лв., ако трябва да си продаде колата, но да я издължи. Свид. А.С. отговорил,че повече пари няма да му даде, тъй като според уговорката им е платил всички пари и ако трябва ще се оплаче в Полицията, но други пари не му дължи. След този разговор  свид.А.С.  не бил притесняван повече от подс.Д.А..

Подсъдимият А. предоставил през 2009 г. на  свид.А.Е.С.от гр.Шумен  два заема. Първия в размер на 2000,00 лв., по който е върната сумата от 2300,00 лв. Втория предоставен заем е в размер на 2500,00 лв., по който е върната сумата от 2800,00 лв.  Общия размер на получените неправомерни доходи от подсъдимия е 600,00 лв.  Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза дължимите законни лихви върху получените суми е 80, 00 лв. След приспадането им, разликата е в размер на 520,00 лв. и представлява причинена вреда на  свид.А.С..

Общия размер на всички получени неправомерни доходи от подсъдимия през инкриминирания период е 3621,77 лв. Общия размер на причинените вреди на кредитополучателите е 2313,63 лв.

Видно от заключението на назначената на досъдебното производство счетоводна експертиза /л.242-249, том ІІ от ДП/: Общата сума, получена от Д.М.А., ЕГН ********** ***, като доход, представляващ разлика между предоставени заеми и върнати заеми е 5836,23 лв.  Размерът на причинените щети на кредитополучателите, изчислен след съпоставяне на следващи се лихви съобразно среден годишен лихвен процент за банкови институции за процесния период и заплатени от кредитополучателите суми за лихви  общо 4431,23 лв., от които Х.М.Д. – заплатени лихви 2636,23 лв., следваща се лихва 450,00 лв., разлика – 2186,23 лв.; В.Б.К. - заплатени лихви 1950,00 лв., следваща се лихва  650,00 лв., разлика – 1300,00 лв.; Д.М.С.- заплатени лихви 160,00 лв., следваща се лихва 30,00 лв. разлика – 130,00 лв.; П.Г.Д.- заплатени лихви 300,00 лв., следваща се лихва 150,00 лв., разлика – 150,00 лв.; П.Н.Г.- заплатени лихви 190,00 лв., следваща се лихва  45,00 лв., разлика – 145,00 лв.; А.Е.С.- заплатени лихви 600,00 лв., следваща се лихва 80,00 лв., разлика – 520,00 лв.

Видно от заключението по допълнителната съдебно- счетоводна експертиза, назначена *** досъдебното производство / л.253-260, т.ІІ от ДП/: Общата сума, получе*** от Д.М.А., ЕГН ********** ***, като доход, представляващ разлика между предоставени заеми и върнати заеми е 6461,23 лв.  Размерът на причинените щети на кредитополучателите, изчислен след съпоставяне на следващи се лихви съобразно среден годишен лихвен процент за банкови институции за процесния период и заплатени от кредитополучателите суми за лихви  общо 5031,23 лв., от които Х.М.Д. – заплатени лихви 2636,23 лв., следваща се лихва 450,00 лв., разлика – 2186,23 лв.; В.Б.К. - заплатени лихви 2575,00 лв., следваща се лихва  675,00 лв., разлика – 1900,00 лв.; Д.М.С.- заплатени лихви 160,00 лв., следваща се лихва 30,00 лв. разлика – 130,00 лв.; П.Г.Д.- заплатени лихви 300,00 лв., следваща се лихва 150,00 лв., разлика – 150,00 лв.; П.Н.Г.- заплатени лихви 190,00 лв., следваща се лихва  45,00 лв., разлика – 145,00 лв.; А.Е.С.- заплатени лихви 600,00 лв., следваща се лихва 80,00 лв., разлика – 520,00 лв.

На досъдебното производство е назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /л.267-271 т.ІІ от ДП/. Видно от заключението й: Общата сума, получена от Д.М.А., ЕГН ********** ***, като доход, представляващ разлика между предоставени заеми и върнати заеми е 6461,23 лв.  Размерът на причинените щети на кредитополучателите, изчислен след съпоставяне на следващи се лихви съобразно среден годишен лихвен процент за банкови институции за процесния период и заплатени от кредитополучателите суми за лихви  общо 5031,23 лв., от които Х.М.Д. – заплатени лихви 2636,23 лв., следваща се лихва 450,00 лв., разлика – 2186,23 лв.; В.Б.К. - заплатени лихви 2575,00 лв., следваща се лихва  675,00 лв., разлика – 1900,00 лв.; Д.М.С.- заплатени лихви 160,00 лв., следваща се лихва 30,00 лв. разлика – 130,00 лв.; П.Г.Д.- заплатени лихви 300,00 лв., следваща се лихва 150,00 лв., разлика – 150,00 лв.; П.Н.Г.- заплатени лихви 190,00 лв., следваща се лихва  45,00 лв., разлика – 145,00 лв.; А.Е.С.- заплатени лихви 600,00 лв., следваща се лихва 80,00 лв., разлика – 520,00 лв.

По НОХД № 142/2017 г. по описа на ШОС е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е със заключение: 1.По отношение на лицето Х.М.Д. – І вариант: съобразно протоколи за разпит и писмени документи – заплатени общо 3421,23 лв. /заплатени суми в брой 4 вноски по 60,00 лв. – 240,00 лв., вноски по банкова сметка на Д. М.А. – 300,00 лв., преводи чрез ЧСИ – 2881,23 лв., с която сума са погасени – главница 1500,00 лв., лихви- 1048,63 лв., разноски- 634,60 лв., такси ИД – 238,00 лв.; ІІ вариант- съобразно документи – заплатени общо 3181,23 лв.: вноски по банкова сметка на Д.А. – 300,00 лв. и преводи чрез ЧСИ – 2881,23 лв., с която сума са погасени: главница 1500,00 лв., лихви- 1048,63 лв., разноски- 634,60 лв., такси ИД – 238,00 лв. 2.По отношение на В.Б.К. – Съобразно протоколите за разпит по ДП и НОХД, че лицето е заплатило 200,00 лв.  лихва за кредит, получен от Д.М.А. в размер на 1000,00 лв. 3.По отношение на П.Г.Д.– по изпълнително дело №616/2009 г. е извършена публична продан на имот, като от получената сума на Д.М.А. е заплатена сума 897,14 лв., от които: главница – 500,00 лв., разноски- 75,00 лв., такси ЧСИ – 160,00 лв., лихви – 162,14 лв. 4. По отношение на лицето А.Е.С.– по документи по изпълнително дело №258/2013 г. по описа на ЧСИ А.Тонев с правоприемник ЧСИ Р.Русев не се уС.ови наличие на постъпили суми, което е видно и от Удостоверение изх.№ 3706/06.10.2017 г. на ЧСИ Росен Русев.

От изисканата справка от Териториално поделение-гр.Шумен  на                   Националния осигурителен институт  от 06.03.2014 г. (том ІV, л.45 от ДП “За периода от 01.01.2008 г. до 31.12.22013 г. Д.М.А. –ЕГН **********  не е бил регистриран  в ТП на НОИ-Шумен и не е получавал  парично обезщетение за безработица. За посочения период лицето няма отпусната лична пенсия за инвалидност“.

Видно от писмената справка с изх.№ 04032-0069/ 03.07. 2013 г. от БНБ се уС.овява, че лицето Д.М.А. с ЕГН **********, няма издавани от БНБ разрешения за  извършване по занятие банкови сделки или регистрация като финансова институция по реда на чл.3, ал.2 от ЗКИ. То не фигурира и в списъците на класифицираните акционери /съдружници/ или лицата, управляващи регистрирана в БНБ финансова институция.

От приложения по делото Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо одобрение от 17.09.2014 г. /л.11,12, т.І от ДП/ се уС.овява, че от жилище в с.Дибич, обл.Шумен, обитавано от подс.Д.А. с.Дибич са иззети парични средства на обща стойност 4940,00 лв.  Иззетите парични средства са били обект на оглед с протокол за оглед на веществени доказателства от 10.11.2014 г. / л.44, т.І от ДП/

Видно от приетите писмени доказателства – договор за наем на земеделски земи № 34/2014 г. , №34/2013 г., №160/2014 г. подс.Д.М.А. е давал под наем земеделски земи на „Елкофал“ ЕООД, за което е следвало да получи по първия договор наем 900,00лв., по втория- 630,00 лв., по третия  - 781,00 лв. /л.28,29,30 от т.І от ДП/.  По НОХД № 142/2017 г. по описа на ШОС е приобщено писмено доказателство – разходен касов ордер № 031/15.09.2014 г., от който е видно, че „Елкофал“ ООД е изплатило на Д.М.А. наем за земеделски земи  2013-2014 г.  сумата от 1410,00 лв.

По делото е приложено и заверено копие на изпълнително дело № 20138770400258 на ЧСИ Асен Тонев, образувано по молба на Д.М.А.  по издаден изпълнителен лист на РС – В.Преслав от 11.02.2013 г. с длъжник А.Е.С.за сумата от 1100,00 лв. По изпълнителното дело е приложен и изпълнителен лист на РС – В.Преслав от 11.02.1013 г. с длъжник А.Е.С.за сумата от 400,00 лв.

От приложените извлечения от движение по банковата сметка на Д.М.А. в „Уникредит Булбанк“ АД се уС.овява, че през периода 2010 г.- 31.12.2013 г. свид.П Н Г, М. С. С. и Х.М.Д. са превеждали парични суми на подсъдимия /т.ІІІ от ДП/.

Видно от приложените вносни бележки-  л.127 - 130 от т.І от ДП се уС.овява, че на датата 28.06.2010 г. Х.Д. е превел по сметката на Д.М.А. сумата от 386,00 лв., на 16.07.2010 г. сумата от 569, 00 лв., на 29.12.2010 г. – сумата от 200,00 лв. и  на 11.02.2011 г.  сумата от 100,00 лв. – общо 1255,00 лв. И четирите вносни бележки са подписани от Х.М.Д..

 Изложената фактическа обС.овка съдът счита за уС.овена въз основа на обясненията на подсъдимия Д.М.А.; свидетелските показания на Х.М.Д., дадени в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство пред разследващ орган, приобщени по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК,  и пред друг състав на съда по същото дело, приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК; на В.Б.К., дадени в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство пред разследващ орган, приобщени по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК,  и пред друг състав на съда по същото дело, приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК, на Х.М.А., дадени на в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство пред разследващ орган, приобщени на основание чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК; от показанията на свидетелите Л. И. Д., Н. М. Х., Д. М. С., М. С. С., П. Г. Д., П Н Г, И. К. П. Й. П. И., Ж.В.И., А. Е. С., С. Г Г, Д Ж, С, К, Ж, С.С. Ч., Б. Й. Б., А. Х. Д., Й., П. Д., И. Г. И. и З.П.З.,  дадени на досъдебното производство пред разследващ орган и дадени пред съдия / по отношение на свид.З./, приобщени по реда на чл.373, ал.1 във вр. с чл.283 от НПК, от заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, назначена на досъдебното производството, от заключенията на допълнителните съдебно-счетоводни експертизи, назначени на досъдебното производство – 2 бр. и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, назначена при предходното разглеждане на делото по НОХД № 142/2017 г. по описа на ШОС,  както и от  приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и писмените доказателства, събрани в съдебното производство.

Съдът кредитира обясненията, дадени от подсъдимия в хода на съдебното следствие. Същите са пълни, подробни, като в по-голямата им част се подкрепят от показанията на свид. Х.М.А. /брат на подсъдимия/, Н. М. Х., Л. И. Д., Н. М. Х., Д. М. С., М. С. С., П. Г. Д., П Н Г, И. К. П. Й. П. И., Ж.В.И., А. Е. С., С. Г Г, Д Ж, С, К, Ж, С.С. Ч., Б. Й. Б., А. Х. Д.. Подкрепят се частично от показанията на свид.Х.Д., В.Б. и З.З.. Обясненията на подсъдимият се подкрепят и от писмените доказателства по делото- нотариални актове за учредяване на договорни ипотеки, записи на заповеди, банкови извлечения. В обясненията си подс.Д.А. не отрича познанствата си с тези свидетели, като подробно обяснява, на кой от тях какви парични средства е предоставял в заем. Категорично отрича да е давал в заем пари срещу лихва, като сочи, че предоставените от него парични средства са получени в наследство от неговите възходящи- баба и дядо и родители, както и че са от развивана от него търговска дейност- дистрибуция на безалкохолни напитки. В частта, в която подсъдимият посочва, че не е давал на заем пари срещу лихва на свид.Н.М.Х.и свид.М. С. С., съдът намира че същите се подкрепят от показанията на самите свидетели и от писмените доказателства по делото / банкови извлечения за движение на средствата по сметката на  подсъдимия, както и от нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека със свид.Х./. Основанията за предоставянето на тези заеми са наличието на лични отношения между тези подсъдимия и тези свидетели, поради което е съдът оправда подсъдимият по обвинението, че същия е предоставял кредити на тези лица.  Съдът не кредитира обясненията на подсъдимият, че при отпускането на заемите не е уговарял никаква лихва и не е получавал такава, тъй като в тази им част обясненията му не се подкрепят от оС.алия събран доказателствен материал по делото. Свид.В.Б. посочва, че  за получения от нея заем в размер на 1000,00 лв. е била договорена заплащането на лихва и същата е заплащала такава, свид.Д. също посочва, че за получения от него заем в размер на 1500,00 лв. е договорена лихва от 240,00 лв., която е включена в общата дължима сума по записа на заповед – 1740,00 лв. За договорена и заплатена лихва свидетелстват и свид.Д.М.С.и П Н Г. От приложените по делото нотариални актове за учредяване на договорна ипотека е видно, че  с повечето от заемополучателите  не е договаряна лихва, а неустойка, която има за цел да донесе доход на подсъдимия, по същия начин както и ако е уговорена лихва за задължението. Така например със свид. Б. Б. и А. Д. е договорена неустойка в размер на 280,00 лв. месечно, дължима след изтичане на срока на изплащане на кредита; със свид.Д.Ж. и С. Ж. е уговорена неустойка в размер на 200,00 лв. В договора за паричен заем от 14.08.2013 г. с Й.П.И.е договорена неустойка в размер на 500, 00 лв. на месец.

По отношение на обясненията на подсъдимия, в които отрича да е давал в заем пари срещу получаване на лихва, съдът намира, че имат за цел да обслужат защитната му теза и в тази им част не ги кредитира. В оС.алата част кредитира обясненията  му.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Н. М. Х., Л. И. Д., Н. М. Х., Д. М. С., М. С. С., П. Г. Д., П Н Г, И. К. П. Й. П. И., Ж. В. И., С. Г Г, Д Ж, С, К, Ж,, С.С. Ч., Б. Й. Б., А. Х. Д.. Показанията на тези свидетели се подкрепят от писмените доказателства по делото, както и частично от обясненията на подсъдимия.

Съдът кредитира показанията на свид.Х.М.А. в частта им, в която посочва как са иззети паричните средства от техния дом при извършеното претърсване, както и в частта им която посочва, че подсъдимият е давал заеми на свои познати. Показанията на този свидетел изцяло се подкрепят от обясненията на подсъдимия.

Съдът кредитира показанията на свид.Х.М.Д., дадени на досъдебното производство, както и тези, дадени в хода на съдебното следствие и  при предходното разглеждане на делото. Показанията на свидетеля са последователни, пълни, подкрепят се от показанията на свид.Л. Д. и частично  от обясненията на подсъдимият. Съдът намира, че по-пълни и по-конкретни са показанията на свидетеля, дадени на досъдебното производство, тъй като времево са по-близки към датата на получаване на кредита и връщането му. Свид.Д. е категоричен, че е получавал само един заем от подс.А. в размер на 1500,00 лв. и е подписвал само една запис на заповед, за да гарантира връщането на заема, като в документа била посочена сумата от 1740,00 лв., в която е включена сумата от 240,00 лв., която представлява дължими лихви. Показанията на свид.Д., че е превеждал по банков път суми на подсъдимия, както и че е изплатил всичко дължимо по издадения изпълнителен лист срещу него се подкрепят от писмените доказателства – вносни бележки, както и от удостоверение по изп.д.№ 20189310403448, издадено от ЧСИ Росен Русев / л.55 от СП/.

Съдът кредитира показанията на свид.В.Б.К., дадени на досъдебното производство, както и тези, дадени в хода на съдебното следствие и при предходното разглеждане на делото. По-пълни и по-точни съдът намира, че са показанията на свид.Котова, дадени на досъдебното производство, тъй като чисто времево те са по-близки до датата на деянието. В показанията си свид.Б. е категорична, че е заплащала месечна лихва от 50 лв. за заема, който е получила в размер на 1000,00 лв, като в последния разпит на досъдебното производство е посочила, че вече е успяла да плати половината от главницата и й остава още 500 лв. главница, за която заплаща по 25 лв. лихва на месец. Налице е противоречие в показанията й дали с нотариалния акт за договорна ипотека, подписан от нея е получила сумата от 5000,00 лв. или посочената в акта сума от 5500,00 лв. Поради това противоречие показанията на свидетелката от досъдебното производство и тези дадени пред друг състав на съда по същото дело при предходното му разглеждане са прочетени и приобщени. Свидетелката заявява, че спомена й е че е взела в заем 5000,00 лв., но са върнати 5500,00 лв., както е вписано в нотариалния акт.  В показанията си на досъдебното производство свид.К. е посочила, че за получения заем с ипотека е заплащала лихви, като след това с помощта на  приятеля си А. К. С.е върнала дължимата по акта сума.

Съдът изцяло кредитира показанията на свид.П. Г. Д.. Показанията му са последователни и се подкрепят от писмените доказателства по делото- запис на заповед, удостоверение по изп.дело№ 20098760400616 на ЧСИ Д.Златева / л.56 от СП/.

Съдът изцяло кредитира показанията на свид.П Н Г. Същите са последователни и непротиворечиви. Подкрепят се от писмените доказателства по делото. Видно от банковите извлечения за движението на средства по банковата сметка на подсъдимият същата е превела на 12.07.2010 г. сумата от 590,00 лв. , с която е върнала дължимия от нея заем на подсъдимия от 400,00 лв. и е заплатила лихви в размер на 190,00 лв. / л.58, т.ІІІ от ДП/.

Съдът кредитира изцяло показанията на свид.Д. М. С.. Същата депозира показания, че многократно е вземала кредити от подсъдимия и му е връщала получените суми с лихва. В детайли разказва за един от тези кредити в размер на 400,00 лв., за който е заплатила лихва в размер на 160,00 лв.   Показанията на тази свидетелка, че е вземала кредити от подсъдимият се подкрепят от показанията на свид.Д. и свид.З.З..

Съдът кредитира показанията на свид.Й. П. И.. Същите са пълни, последователни и точни. Потвърждават се от показанията на свид. Ж. В. И. и от приложените писмени доказателства – договор за паричен заем, допълнително споразумение към договор за паричен заем, разписки за получена сума /л.63-70, т.ІV от ДП/.

Съдът изцяло кредитира показанията на свид.С. С. Ч.. Същите са пълни, конкретни и последователни и се подкрепят от писмените доказателства по делото- нотариален акт за договорна ипотека /л.25-27,т.І от ДП/.

Съдът кредитира показанията на свид.Д.Ж.. Същите са последователни и пълни, подкрепят се от показанията на свид.С, К, Ж, и от обясненията на подс.А., както и от писмените доказателства по делото – нотариален акт за договорна ипотека /л.20-22, т.ІV от ДП/.

Съдът кредитира изцяло показанията на свид.Б. Б. и А. Д.. Показанията им са пълни, последователни, непротиворечиви и се подкрепят от обясненията на подс.А. и от писмените доказателства- нотариален акт за договорна ипотека /л.8-9, т.ІV от ДП/.

Съдът кредитира показанията на свид.Н.М.Х.и свид.М. С. С.. Същите са  последователни и се подкрепят от обясненията на подсъдимия и от писмените доказателства по делото- нотариален акт за договорна ипотека /л.18-19, т.ІV от ДП/ и банкови извлечения – /л.57-63, т.ІІІ от ДП/.

Съдът кредитира показанията на свид.З.П.З. в частта им, в която посочва, че е водил разговори с подсъдимия, с намерението да вземе кредит от него, но се отказал поради високата лихва. В частта, в която посочва, че подс.А. е пращал хора до дома на свид.Д. М., които да искат заплащане на дължими суми, съдът не ги кредитира, тъй като тези факти не са в предмета на доказване по настоящото производство. В оС.алата част показанията на този свидетел, дадени на досъдебното производство и пред съдия,  са последователни и се подкрепят от показанията на свид.Д..

Съдът кредитира показанията на свид.А. Е. С., дадени на досъдебното производство пред разследващ орган и пред съдия. Показанията му са последователни и непротиворечиви при отделните му разпити. Свид.С. твърди, че от подсъдимия е взел заем в размер на 2000,00 лв., за който върнал 2000,00 лв. главница и 300,00 лв. лихва. Посочва, че е взел след това втори заем в размер на 2000,00 лв. и няколко дни след това още 500,00 лв. Върнал дължимата на подсъдимия сума в размер на 2500,00 лв. и лихва в размер на 300,00 лв. Показанията на свид.С. се подкрепят от показанията на свид.С. Г. Г.. От приложените по делото материали  - копие на изп.д.№ 20138770400258 по описа на ЧСИ Асен Тонев се уС.овява, че подсъдимият се е сдобил с изпълнителни листи срещу А.Е.С.за задължения по две записи на заповеди, едната за сума от 1100,00 лв., а другата за 4000,00 лв. Посочените в тях задължения не са в предмета на делото, но същите представляват доказателство, че между свид.С. и подсъдимият са съществували отношения на получаване и даване на заеми.

Съдът намира, че следва да кредитира заключенията по съдебно-счетоводните експертизи, в частите им, в които е посочена дължимата от лицата лихва според средния годишен лихвен процент за отпуснати кредити от банкови институции за процесния период. По отношение на  констатациите дали от лицата са заплатени лихви и какви доходи е реализирал подсъдимия, съдът намира, че  това е правен въпрос, поради което  счита, че не следва да кредитира заключенията, в тези им части.

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия Д. М. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер наказуемо по чл. 252, ал.1 от НК,  защото

-обект на престъплението по чл.252, ал.1 от НК  са обществените отношения, свързани с паричната и кредитната система, по-конкретно тези, гарантиращи стабилността на банковата система в държавата. 

-от обективна страна подсъдимият  е не имал разрешение от БНБ да извършва по занятие банкови сделки. Нямал е регистрация и като финансова институция по реда на чл.3, ал.2 от ЗКИ. Той не фигурира и в списъците на класифицираните акционери /съдружници/ или лицата, управляващи регистрирана в БНБ финансова институция.  

През периода от началото на 2008 г. до 17.12.2013 г. подс.А. е предоставил заеми на различни лица, като част от заемите са предоставени и чрез ипотека върху недвижим имот. През посочения период подсъдимият не е работил по трудово правоотношение, не е получавал  пенсия поради заболяване, не е работил по граждански договор, не е бил осигуряван и не  се е самоосигурявал. Получавал е средства от наеми от земеделски земи, като за 2013 г. и 2014 г. е получил общо 1410,00 лв. / л.144, от СП но НОХД № 142/2017 г./  

През посочения период подсъдимият отпуснал заеми на различни физически лица, както следва:1.На В.Б.К. *** - общо  два заема: заем обезпечен с ипотека в размер на 5500 лева; и заем в размер на 1000,00 лв.; 2.На Д.К.Ж.от гр.Шумен - един заем, обезпечен с ипотека в размер на 20000,00 лв.; 3.На  С.С.Ч.от гр.Омуртаг - един заем, обезпечен с ипотека в размер на 18500,00 лв.; 4.На Б.Й.Б.и А.Х.Д.от гр.Шумен - един заем обезпечен с ипотека в размер на 8000 лв.; 5.На Х. *** - един заем в размер на 1500лв.; 6.На Д.М.С.от гр.Шумен - един заем в размер на 400,00 лв.; 7.На П.Г.Д.от гр.Шумен – един заем в размер на 500,00 лв.; 8.На П.Н.Г.от гр.София – един заем в размер на 400,00 лв.; 9.На Й.П.И.от гр.Шумен – един заем в размер на 5700,00 лв.; 10.На А.Е.С.от гр.Шумен – два заема:   в размер на 2000,00 лв. и  в размер на 2500,00 лв. С предоставянето на горепосочените заеми деецът е извършил типична банкова сделка- предоставяне на кредит. Законодателят е предвидил специални изисквания за осъществяването им от юридически лица. Съгласно чл.3, ал.2  от Закона за кредитните институции /в сила до  30.03.2009 г./, финансова институция, която извършва дейности, свързани отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възС.овими средства, в срок от 14 дни от започване на дейността си уведомява БНБ за извършваните сделки. С измененията в чл.3а. и чл.3  от ЗКИ /в сила от 31.03.2009 / г. финансовите институции, които не подлижат на регистриране по друг закон, трябва да бъдат вписани в регистър на БНБ, за да могат да извършват дейност.  Съгласно чл.2, ал.1 от ЗКИ /в редакцията към инкриминирания период/ „Банка е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възС.овими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск.“ Една от основните дейности на банките са банковите сделки – предоставянето на кредити. Извършваната от подсъдимият дейност по даване на кредити е в нарушение на закона, същият като физическо лице не може да извършва такава дейност, която по закон следва да се извършва от банка или финансова институция.  

Предоставените от подсъдимият заеми на единадесет лица категорично сочи на извода, че е налице системност в извършваната от подсъдимия дейност. При даваните от него заеми е уговаряна лихва, която обикновено е включвана в сумата, посочена в записа на заповед. Подс.А. е държал лицата, на които предоставя заеми да му дадат гаранция- да подпишат запис на заповед, а при по-големи суми  - договор за паричен заем или нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот. От събраните гласни доказателства се уС.овява, че при заемите, предоставяни срещу ипотека на недвижим имот в  нотариалния акт  е вписвана по-голяма сума от предоставената. В нотариалните актове изрично е вписано, че заемите са без лихва, но в същите е определена неустойка. Съдът като взе предвид, че отпуснатите заеми срещу ипотека са дадени на непознати за подсъдимия лица, намира, че уговорената неустойка представлява парична стойност за забава, която е дължима от лицата, имаща за цел да гарантира получаване на неправомерна облага от дееца.  Безспорно по делото се доказа и намерението на подсъдимия да получава допълнителен доход срещу предоставените кредити,  с който да подпомогне издръжката си.  В подкрепа на извода на съда е и съдебната практика / решение №395/30.10.2015 г. на ВКС по н.д. № 1170/2015  І н.о.; решение № 344/30.12.2015 г. на ВКС по н.д.№1004/2015 г., ІІІ н.о./ По безспорен начин по делото се уС.ови, че подсъдимият е дал кредити на повече от три лица. Деянията му при даването на кредитите се характеризират с устойчивост и трайност в начина на извършване. Заемите се предоставят на лица, които са във спешни финансови нужди, безработни или  с ниски доходи. Предоставят се за кратък период, за който на подсъдимият е било ясно, че заемодателите няма да са във възможност да ги върнат. На част от лицата подсъдимият е обяснявал, че ако в срока заемите не могат да бъдат върнати, трябва да си плащат лихвата и ще ги изчака за връщането на дължимата сума. Съгласно решение № 344/30.12.2015 г. на ВКС по н.д.№1004/2015 г., ІІІ н.о. „За съставомерността на деянието не е необходимо да се уС.овят вреди за другиго, нито неправомерни доходи за дееца. Престъплението е на просто извършване. Изпълнителното му деяние е довършено само с факта на трайното и устойчиво проявление на даването на парични кредити в нарушение на банковия монопол не по-малко от три пъти“.   В посоченото решение ВКС е дал указания, че при преценката за наличие на насрещна облага от подсъдимия следва да се вземат предвид всички доказателства, от които може да се направи извод, че облагата е договорена писмено или устно, дали получените парични суми са като лихва или като парична стойност  за забава, дали е учредена ипотека или е обезпечена със запис на заповед. Съгласно решение № 166/07.10.2016 г. на ВКС по н.д.№ 501/2016 г. „за престъплението по чл.252, ал.1 от НК е достатъчно да се уС.ови, че между страните е налице недвусмислен уговорка, че дадената в заем сума ще бъде върната заедно с възнаграждение за ползването й от заемополучателя, както и че деецът е реализирал не единична сделка, а поне три, които по естеството си са банкови“.

В конкретния казус подсъдимият е получил неправомерни доходи и причинил вреди на лицата, както следва:

- от В.Б.К. е получил доход в размер на 700,00 лв. Видно от свид.показания на В.К. същата е взела заем в размер на 5000,00 лв. и е върнала 5500,00 лв. – разликата, която е платена от нея е 500,00 лв., която се явява неправомерни доходи, получени от подсъдимия.

По свидетелски показания на В.К.  на подсъдимия са заплатени месечни суми по 50,00 лв. в период от 32 месеца /влизащи в периода на обвинението/ или общо в размер на 1600,00 лв. След приспадане на дължимото задължение от 1000,00 лв., подсъдимият е получил неправомерни доходи в размер на 600,00 лв.  В обвинителния акт е прието, че по заема от 1000,00 лв. е върната сумата от 1200,00 лв. и разликата е 1200,00 лв. Допусната е техническа грешка, тъй като при математическо изчисление се уС.овява, че разликата е 200,00 лв. Получената сума е по- благоприятна за дееца, а именно че е получил неправомерни доходи в размер на 200,00 лв., а не 600,00 лв. /както се уС.овява от свидетелските показания/. Поради изложеното съдът намира, че след като в хода на съдебното следствие не е направено изменение на обвинението, следва да приеме по-благоприятното за дееца, а именно че е получил облага от 200,00 лв. Дължимите лихви за периода, съгласно заключенията на съдебно-счетоводните експертизи /основна и допълнителни/, съобразно средния годишен лихвен процент за банковите институции за процесния период са 675,00 лв. Причинените вреди за свид.К. са в размер на 25,00 лв. и представляват разликата от получените неправомерно получените доходи от дееца /500,00 лв. от ипотечния заем + 200,00 лв. от заема от 1000,00 лв., общо в размер на 700,00 лв./ и дължимите лихви в размер на 675,00 лв.;

 - от Х.М.Д. е получил доход в размер на  1943,63 лв. Съдът намира, че при преценката за получени неправомерни доходи от страна на подсъдимият,  към същите не следва да се включат всички заплатени суми по изпълнителното дело. От тях следва да се изключат заплатените такси и разноски по изпълнителното дело, дължими разноски от гражданските дела, които са в общ размер на 872,60 лв. След приспадането им, съдът приема, че подс.А. е получил следните суми: главница в размер на 1740,00 лв. и законна лихва в размер на 268,63 лв.  или общо 2008,63 лв., които са относими към дължимото.  Към получените от подсъдимия суми по заема следва да се прибавят и  лихвите, които свид.Д. му е заплатил за три месеца, непосредствено след отпускане на заема, в размер на 60 лв. на месец или общо в размер на 180,00 лв. Към тези суми следва да се добавят и преведените по банков път парични средства – в размер на 1255,00 лв. Съдът намира, че преведените суми по банков път следва да се приемат като платени от свид.Д. суми по взетия от него заем от подс.А.. По делото липсват гласни и писмени доказателства, които да обуславят извода, че свид.Д. дължи на подсъдимия други суми на друго правно основание, освен тези в посочената запис на заповед. Предвид изложеното съдът намира, че общата сума на върнатите от свид.Д. парични средства е 3443,63 лв., която представлява сбор от сумите: 2008,63 лв. /събрани по изп.дело-главница и лихви/ + 180 лв. /платени лихви първите три месеца след вземане на заема/ + 1255,00 /платени по банков път/. От така получената обща сума следва да се извади дължимата сума от 1500,00 получена от свид.Д. като заем. Разликата в размер на 1943,63 лв., представляват получените от подсъдимият неправомерни доходи. Размерът на дължимите лихви съгласно заключенията по съдебно-счетоводните експертизи е 450,00лв. След приспадането им, размера  на   причинените вреди на свид.Д. е 1493,63 лв.;

- от Д.М.С.подсъдимият е получил доход в размер на 160,00 лв. Свид.С.четири месеца по ред е плащала на подс.А. по 140,00 лв., като е върнала общо сумата от 560,00 лв. След приспадане на дължимото задължение от 400,00 лв., разликата в размер на 160,00 лв., представлява получените от подсъдимият неправомерни доходи. Размерът на дължимите лихви съгласно заключенията на съдебно-счетоводните експертизи е 30,00 лв. След приспадането им, размера  на   причинените вреди на свид.Даниела С.са в размер на 130,00 лв.,

 - от П.Г.Д.подсъдимия е получил доход в размер на 28,14 лв. Видно от приетото по делото Удостоверение с рег.№ 1297/22.01.2019 г. на ЧСИ Даниела Златева, по изп. д. №20098760400616 на подс.Д.А. е изплатена сума в размер на 897,14 лв., която е разпределена както следва: главница в размер на 500,00 лв., разноски по изпълнителен лист в размер на 75,00 лв., законна лихва за период от 13.05.2009 г. до 30.10.2009 г. в размер на 28,14 лв.  адвокатско възнагражнение по изпълнителното дело в размер на 50,00 лв. и разноски по изпълнителното дело в размер на 244,00 лв.  По отношение на предоставения от подс.А. заем през 2008 г. на свид.П.Г.Д.от гр.Шумен  в размер на 500 лева, същия е получил неправомерни доходи в размер на 28,14 лв., представляващи заплатени лихви. Не са причинени вреди на свид.Д., тъй като заплатените от него суми по изпълнителното дело са за законната лихва върху дължимата сума и за такси и разноски, които същия нямаше да дължи ако задължението е било върнато в срок;

-от П.Н.Г.подсъдимия е получил доход в размер на 190, 00 лв.  Същата е върнала сумата от 590,00 лв., от които – 400,00 лв. заем и 190,00 лв. лихви. Придобитата от подсъдимия неправомерна облага е в размер на 190,00 лв. Видно от заключенията по съдебно-счетоводните експертизи, дължимата лихва от свид.Г. е 45,00 лв. След приспадане на дължимите лихви се получава разлика от 145,00 лв., която представлява причинени щети за свид.Г..

 - от А.Е.С.подсъдимия е получил доход  в размер на 600, 00 лв. Подсъдимият е А. предоставил на  свид.А.Е.С.от гр.Шумен  два заема. Първият е в размер на 2000,00 лв., по който е върната сумата от 2300,00 лв. Вторият предоставен заем е в размер на 2500,00 лв., по който е върната сумата от 2800,00 лв.  Общия размер на получените неправомерни доходи от подсъдимия е 600,00 лв.  Съгласно заключенията на съдебно-счетоводните експертизи дължимите законни лихви върху получените суми е 80, 00 лв. След приспадането им, разликата е в размер на 520,00 лв. и представлява причинена вреда  на свид.А.С..

По отношение на дадения заем на свид. Б.Й.Б.и А.. Д., на подсъдимия е повдигнато обвинение, че им е дал заем в размер на 8000,00 лв. Видно от нотариалния акт за договорна ипотека предоставения заем е в размер на 11360,00 лв. В хода на съдебното следствие от прокурора не е направено изменение на обвинението, поради което подс.А. е признат за виновен, че е дал 8000,00 лв. в заем, а не за по-голямата сума, посочена в нотариалния акт. Посочената в обвинителния акт сума е по-благоприятна за дееца. Липсват гласни доказателства разликата от 3600,00 лв. да са договорени лихви.

Гореизложеното обуславя извода, че общия размер на получения неправомерен доход от подсъдимия е в размер на 3621,77 лв.

С деянието си подсъдимият причинил вреди, както следва: на В.Б.К. в размер на 25,00 лв., на Х.М.Д. в размер на  1493,63 лв., на   Д.М.С.в размер на 130,00 лв., на П.Н.Г.в размер на 145, 00 лв. и на А.Е.С.в размер на 520, 00 лв. или общо в размер на  2313,63 лв.

Размерът на придобитата облага от подсъдимия, съответно на причинените вреди, е под сумата от 14 минимални работни заплати за инкриминирания период, като се вземе предвид, че през 2013 г. минималната работна заплата е била в размер на 310,00 лв. Поради изложеното, съдът намира, че деянието на подсъдимия е несъставомерно по първоначалното обвинение по  чл.252, ал.2, предл.първо и предл.второ  от НК, че е причинил другиму значителни вреди общо за 5031,23 лв., и получил  значителни неправомерни доходи общо в размер на 6461,23 лв., поради което го оправда по тази част от обвинението. 

Не са получени неправомерни доходи от подсъдимия и не са причинени щети на свид.М. С..  От събраните гласни и писмени доказателства се уС.овява, че на база лични взаимоотношения  между тях,  са си предоставяли стока на консигнация или парични средства в заем. По отношение на предоставените от подс.А. на свид.С. заеми не са налични доказателства  колко точно на брой са заемите, всеки от тях кога е даван, кога е върнат, поради което съдът намира, че обвинението в частта на предоставените на свид.М.С.С.заеми в размер на 17211,00 лв. е недоказано, поради което по отношение на тези заеми подс.А. е признат за невиновен.

Подс.А. не е получил неправомерни доходи от дадените в заем средства на свид.Н. Х. и същата не е претърпяла вреди. УС.овено е по делото, че двамата са били в близки лични отношения, поради което отпуснатите заеми са били на приятелска основа и същите са дадени с цел да се помогне на близък човек. По изложените съображения, съдът намира, че обвинението в частта на предоставените на свид.Н.М.Х.общо  четири заема: в размер на 500,00 лв.; в размер на 1000,00 лв.; в размер на 2000,00 лв.; в размер на  13 500,00 лв., обезпечен с ипотека, е несъставомерно, поради което за тези заеми подс.А. е признат за невиновен. Предвид гореизложеното съдът оправда подсъдимия  по първоначалното обвинение, че през периода от началото на 2006 г. до края на 2007 г. е извършвал по занятие банкови сделки, без разрешение съгласно разпоредбата на чл.1 ал.4 т.1 от Закона за банките /в сила до 31.12.2006г./, тъй като в посочения период не са налице давани заеми, за които да го е признал за виновен.

 По изложените съображения съдът, намира че деянието, осъществено от подсъдимия покрива признаците на чл.252, ал.1 от НК, поради което го преквалифицира по този текст.

-субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице – подсъдимият е бил пълнолетно вменяемо лице. По време на извършване на деянието той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си;

- от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. С деянието си подсъдимият е целял да получи финансова облага, като е съзнавал, че извършва дейността си в нарушение на уС.овената нормативна уредба.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и неглижирането на правните разпоредби, уреждащи уведомителния/регистрационния режим на финансовите институции, отпускащи кредити и желанието да се получи неправомерна облага.

По отношение на защитната теза, изложена от подсъдимия и неговия процесуален представител:

От подсъдимият Д.А. и неговият защитник адв.Пл.П. от ШАК  се излагат доводи, свързани с необоснованост на обвинителния акт, с неправилност на заключенията на съдебно-счетоводните експертизи. Излагат се доводи, свързани с несъставомерност на деянието – липса на реализирани доходи от подсъдимия, в резултат на предоставяне на кредити, както и с липса на лихви по даваните заеми. Прави се искане за пълно оправдаване на подсъдимия по въздигнатото му обвинение.

От защитата се излага довод, че обвинителният акт е необоснован, тъй като са допуснати грешки при сумарното  изчисление на получените неправомерни доходи и причинени значителни вреди. Изложения довод е основателен, същият е взет предвид от съда при анализа на събраните по делото доказателства, поради което съдът частично оправда подсъдимия за деянието по ал.2 на чл.252 от НК.

По отношение на доводите за неправилност на заключенията по съдебно-счетоводните експертизи и изложените твърдения от подсъдимия, че в тях се съдържат „лъжи и манипулации“, съдът намира, че при изготвяне на заключенията вещото лице Р.В. е използвала събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са били налични към датата на поС.овлението на разследващия орган или определението на съда, с което е възложено изготвянето на съответната експертиза. Съдът намира, че в частта, в която се правят изводи от вещото лице относно размера на неправомерния доход  експертизата е дала отговор на  правен въпрос и същия не би следвало да се поставя като задача на експерта.  В този смисъл е и съдебната практика – решение № 206/ 02.11.2016 г. на ВКС по н.д.№ 857/2016 г.  Съдът намира, че следва да се кредитира заключението, в частите му, в която се правят изводи за размера на  дължимите лихви, които биха се платили от заемодателите, ако следваше да плащат лихви към банкови институции.   По отношение твърдението на подсъдимия, че вещото лице използва „лъжи и манипулации“ в изготвените заключения, съдът намира, че същото е неподкрепено от доказателствата по делото, имащо за цел да обуслови извод за неправилност на целите заключения по изготвените експертизи и не на последно място да обслужи защитната му теза.

По отношение на довода, че в резултат на предоставените заеми подсъдимият не е получил никаква облага, като размера посочен в обвинителния акт обуславя извода, че на месец лицето следва средно да е получавало по около 47 лв. довод. Според защитата тази сума не може да се приеме, че представлява доход за подсъдимия.  Излагат се и доводи, че по някои от дадените заеми няма реализирана печалба, както и че липсват доказателства за изплатени лихви. Съдът намира, че така изложения довод е неоснователен. За съставомерността на деянието по чл.252, ал.1 от НК е достатъчно да са налични доказателства за предоставяне на заеми и за уговаряне на лихва, като е без значение  каква част от уговорената печалба подсъдимият е получил. В този смисъл е и решение № 166/ 07.10.2016 г. на ВКС по н.д.№ 501/2016 г. , І  н.о.

 Излагат се доводи, че не следва да се кредитират показанията на свид.Х.Д., тъй като между подсъдимия и този свидетел са били налични други облигационни отношения, свързани с перилни препарати. Според защитата преведените по банков път суми в общ размер на 1255,00 лв. са във връзка с тези им задължения. В подкрепа на доводите си, че свид.Д. не е връщал никакви други суми на подсъдимия сочат и решенията на ШРС и ШОС, поС.овени по гражданското дело, образувано, във връзка с издаден изпълнителен лист срещу свид.Х.Д.. Съдът намира, че така изложения довод е неправилен по следните съображения: по делото не са събрани доказателства между подсъдимия и свид.Д. да са били налични други отношения, във връзка с които да са и извършените банкови плащания от страна на заемополучателя. В решението си ШОС посочва, че в при извършените плащания по банков път не е посочено основанието и не може с категоричност да се приеме, че преводите са във връзка с отпуснатия заем. Следва да се посочи, че от събраните по настоящото наказателното производство писмени и гласни доказателства, по конкретно от показанията на свид.Д. се уС.овява, че същият е вземал само един заем от подсъдимия в размер на 1500,00 лв.  Не са налични по делото други доказателства, обуславящи извода, че свид.Д. е вземал в заем и други парични средства от подсъдимия.

По отношение на довода, че неправилно в обвинителния акт и в експертизите е прието, че сумата, която е получена от подсъдимия по изпълнителното дело срещу свид.Д.  представлява получена облага. Доводът е основателен и при поС.овяване на присъдата от получената по изпълнителното дело сума са взети предвид само главницата и законните лихви.

Излагат се доводи за несъставомерност на деянието по отношение на свид.Д.М.С.и П Н Г, тъй като липсвали писмени доказателства за получени от тях суми.  Според защитата в показанията на свид.Д. С.се съдържа конкретизация кога и в какъв размер е получавала заеми от подсъдимия, а свид.Г. също не е посочила размера на главницата.  Действително в показанията си свид.С.сочи, че многократно е вземала парични заеми от подсъдимия. Но само за един тях твърди с категоричност, че същия е в размер на 400,00 лв., като е уговорено да бъде върнат на четири вноски по 140,00 лв. Свид.Г. в първия си разпит пред разследващ орган на досъдебното производство не е посочила точния размер на главницата, но при втория си разпит е конкретизирала, че е взела 400,00 лв. заем от подсъдимия. По изложените съображения съдът намира, че следва да остави доводите на защитата по отношение на тези свидетели без уважение.

Излагат се доводи, че  не следва да се кредитират показанията на свид.А. Е. С., тъй като същия дължи пари на подсъдимия по изпълнителни листи за суми от 1100,00 лв. и 4000,00 лв., които не е оспорил пред съда, както и че не е вземал сочените в показанията му заеми от 2000,00 лв. и 2500,00 лв.  Съдът намира така направения довод за неоснователен. Към материалите по делото са приобщени материали от изпълнително дело, образувано срещу свид.С. по изпълнителни листи, издадени от РС-Велики Преслав за сумите от 1100,00 и 4000,00 лв.  Посочените изпълнителни листи са издадени въз основа на записи на заповед за съответните суми от м.ноември и декември 2009 г. Предоставените от подсъдимия кредити на свид.С., предмет на обвинението са през м.юли и август на 2009 г.  Съдът намира, че между страните са налице различни облигационни отношения, част от които не са включени в предмета на доказване по делото, поради което счита, че изложения довод има за цел да подкрепи защитната теза на подсъдимия.

По отношение довода, изложен от защитата по отношение на свид.В.К.. Излага се довод, че по ипотечния кредит за 5500,00 лв. няма облага, тъй като сумата е върната от трето лице и не е заплащана лихва. Така изложения довод е неоснователен, тъй като в показанията си на досъдебното производство, в протокол за разпит пред разследващ орган от 12.02.2014 г. свид.К. е посочила, че е взела 5000,00 лв. заем срещу ипотека и първите месеци е плащала лихва, след което споделила на един нейн  близък приятел – Антоний Събев, който  погасил задължението й в размера, посочен в акта- 5500,00 лв. По отношение на дадения на свид.Котова заем в размер на 1000,00 лв. се  излагат доводи, че няма документ за върнатите от нея суми, както и че неправилно в експертизите са сметнати върнатите лихви.  Действително в материалите по делото не са налични писмени доказателства, от които да се направи извод какви суми и кога свид.К. е върнала на подсъдимия по този заем. По делото са налични нейни показания, които са непротиворечиви по отношение на определени обстоятелства, че е взела от подсъдимия заем в размер на 1000,00 лв. през пролетта на 2011 г., както и че е плащала всеки месец по 50,00 лв. лихва, като това е продължило и през 2012 и 2013 г.  Съдът е изложил мотиви защо е приел,  че получената облага от подсъдимия е 200, 00 лв. по този заем, поради което не следва да ги преповтаря.

По отношение на  кредита, предоставен на свид.П.Д., се излагат доводи, че  неправилно в експертизата е прието, че са върнати 300,00 лв. лихви. Съдът намира, че изложения довод е основателен. От приложеното по делото удостоверение от ЧСИ Даниела Златева по изпълнителното дело, дължимата сума е изплатена на подсъдимия, ведно със законна лихва в размер на 28,00 лв.

Излагат се доводи за наличие на близки отношения между подс.А. и свид.Н. Х., както и за бизнес отношения между подсъдимия и свид.М. С., поради което и дадените на тези лица заеми са  несъставомерни и недоказани. Изложените от защитата доводи, свързани с тези свидетели са изцяло основателни. Съдът е признал за невиновен подс.А., че е предоставил заеми  на тези лица, тъй като даването им между страните не е била уговаряна лихва и не е била получавана от подсъдимия.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че подсъдимият е осъществил състава на чл.252, ал.1 от НК, поради което и искането за  поС.овяване на изцяло оправдателна присъда следва да бъде оставено без уважение.

За престъплението по чл. 252, ал.1 от НК законодателят предвижда наказание “Лишаване от свобода”  от 3 /три/ до 5 /пет/ години.

Съдът при определяне на наказанието съобрази, че при първото разглеждане на наказателното производство с Присъда № №/08.30.2018 г. по НОХД № 142/2017 г.  по описа на ШОС, на подсъдимия е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ години. Наказанието е било определено при условията на чл.55 от НК и на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението му е отложено за срок от пет години. Присъдата по НОХД №142/2017 г. по описа на ШОС е била обжалвана от подсъдимият, но не е била протестирана от прокурора, поради което при новото разглеждане на делото, съдът не може да определи наказания в по-висок размер от първоначално наложените, както и не може да наложи и второто кумулативно предвидено в закона наказание „конфискация“ до ½ от имуществото на дееца.

         При определяне на наказанието на подсъдимия  за извършеното от него престъпление съдът прецени следните обстоятелства:

- степента на обществената опасност на деянието е висока, предвид че се касае за умишлено престъпление.

- степента на обществена опасност на подсъдимия: от данните за личността му се уС.овява, че същият не е бил осъждан, поради което приема, че  неговата обществена опасност не  е висока.

При определяне на наказанието на подсъдимия Д.М.А. за извършеното от него престъпление съдът прецени наличието на следните обстоятелства:

-         смекчаващите отговорността обстоятелства: чистото му съдебно минало; съдействие на разследващите органи; липса на други наказателни производства; добри характеристични данни.  

-         отегчаващи отговорността обстоятелства: няма.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като наказанието бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът наложи на подсъдимия наказание “Лишаване от свобода“ в размер на 2 /две/ години и 6 „шест/ месеца.

Определеният размер на наложеното наказание съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него, както и ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Съдът като съобрази размера на наложеното наказание “Лишаване от свобода” на подсъдимия, както и обстоятелството, че не е бил осъждан на “Лишаване от свобода” за престъпления от общ характер, намира, че за постигане целите на наказанието и за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието “лишаване от свобода”. Поради това и на  основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание “лишаване от свобода”  за срок от 4 /четири/ години.

Съдът възложи на подсъдимия за заплати в съответствие с чл.189, ал.3 от НПК направени разноски по делото в общ размер на 1007,00 лв. /хиляда и седем лева/, от които 421,00 лв. /четиристотин двадесет и един лева/ по сметка на ОД на МВР гр.Шумен и 586,00 лв. /петстотин осемдесет и шест лева/  по сметка на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС гр.Шумен.

Водим от горното съдът поС.ови присъдата си.

 

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ: