№ 34332
гр. София, 26.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20231110167475 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 ГПК, по молба на „Ди Си Ей Мениджмънт“ АД.
Претендира се изменение на Решение № 11705/14.06.2024 г. в частта за разноските, като на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът не бъде осъждан за разноски. Развити са
съображения, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото, тъй като не е
претендирало процесните суми, не разполага с изпълнителен лист за събирането им и
ищците никога не са опитвали да уредят извънсъдебно претенцията си, като се позоват на
давността пред него. Поддържа се, че „Ди Си Ей Мениджмънт“ АД не следвало да отговаря
за действията на „С. Г. Груп“ ЕАД, включително за подновяването на ипотеката, още повече,
че дългът на ищеца М. Д. съществувал.
Ищците Д.и, чрез процесуалния си представител, оспорват искането, като развиват
подробни аргументи в тази насока.
При преценка на данните по делото, съдът намира следното:
Молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските е допустима –
подадена е в срока по чл. 248 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на изменение
по реда на чл. 248 ГПК съдебен акт.
По същество, съдът намира молбата за неоснователна, поради следното:
С Решение № 11705/14.06.2024 г. съдът е осъдил ответника „Ди Си Ей Мениджмънт“
АД да заплати на всеки от ищците Д.и разноски в производството, като е изложил мотиви
защо счита, че не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК по отношение на ищците М. Д. и
К. Д. и защо счита, че по иска на М. Д. разноските следва да се разпределят по реда на чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. В случая, изложените от ответника доводи не са основание за
ревизиране на решението в частта за разноските. Без значение е фактът, че ипотеката е
подновена по искане на стария кредитор „С. Г. Груп“ ЕАД, тъй като същата е
принадлежност към цедираното вземане и като такава е придобита от новия кредитор „Ди
Си Ей Мениджмънт“ АД с договора за цесия. Няма значение и обстоятелството, че ответното
дружество не е разполагало с изпълнителен лист, тъй като по всяко време е можело да
заведе дело срещу ищците и да се снабди с такъв, още повече, че давността не се прилага
служебно - т. е., положението на ищците е било несигурно. Предвид факта, че ответникът е
придобил процесните вземания, то от външна страна е обективирал интерес към тях, като е
имал и възможност за извънпроцесуална и процесуална принуда, поради което, от своя
страна, ищците са имали интерес да заведат настоящите искове, за да внесат безспорност в
отношенията си с ответника. Следва отново да се посочи, че по отношение на ищеца М. Д.
1
съдът е съобразил, че искът е частично основателен, поради което и е определил разноските
по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, а не по чл. 78, ал. 2 ГПК.
Следователно, подадената от ответното дружество молба по чл. 248 ГПК следва да
бъде отхвърлена.
При тези мотиви, на основание чл. 248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 243513/26.07.2024 г., с която „Ди Си Ей
Мениджмънт“ АД е поискало изменение на Решение № 11705/14.06.2024 г., постановено по
гр. д. № 67475/2023 г. по описа на СРС, 125 състав, в частта за разноските.
Определението може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му, от
ответника с частна жалба пред СГС.
Препис да се връчи и на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2