№ 1005
гр. Варна, 10.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20233100500367 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 1808/27.01.2023г., подадена от
Технически университет Варна, в качеството му на длъжник, срещу
постановление за разноски, обективирано в призовка за доброволно
изпълнение изх. № 1076/16.01.2023г. по изп. дело № 92/2023 по описа на ЧСИ
Людмил Станев, с район на действие Окръжен съд - Варна.
Жалбоподателят излага недоволство от факта, че съдебният изпълнител
е възложил разноските по изпълнителното дело в негова тежест.
Насрещната страна е депозирала възражение по жалбата.
ЧСИ Людмил Станев е депозирал мотиви, като намира жалбата за
недопустимо, в евентуалност за неоснователна.
Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално
недопустима, като преждевременно предявена, по следните съображения:
В съдебната практика липсва спор, че произнасянето на съдебния
изпълнител по отношение на разноските, по същество не представлява
изпълнително действие, тъй като същото не е насочено към осъществяването
на притезанието по изпълнителното основание, а ангажира отговорността на
съответната страна за репариране на направените от насрещната страна
разходи по привеждане в изпълнение на изпълнителния титул, съобразно
нормата на чл. 79 от ГПК.
При първоначално определяне на разноски от съдебния изпълнител,
компетентен да се произнесе по искане за коригиране на вече начислени като
дължими разноски по изпълнителното производство е органът, който е
овластен да извършва предписаните в ГПК изпълнителни действия и който
начислява и събира същите. Такъв орган е именно съдебният изпълнител.
1
Едва актът на съдебния изпълнител, постановен по възражение срещу
начислени в тежест на задълженото лице разноски, подлежи на съдебен
контрол. Отговорността на страните за разноски е регламентирана в Част I -
Общи правила, гл. VIII - чл. 78 и сл., както и чл. 79 от ГПК, където е уредена
изрично отговорността за разноски и такси за изпълнението. Систематичното
място на правната уредба на отговорността за разноски дава основание на
настоящия съдебен състав да направи извод, че волята на законодателя при
приемане на ГПК от 2007г. е била отговорността за разноски да бъде уредена
в общите правила на процесуалния закон и тези правила да намерят
приложение във всички етапи от развитието на гражданския процес, вкл. в
процеса за принудително изпълнение като негов закономерен завършек.
Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че недоволна от разпределянето
на разноските може да бъде всяка от страните в изпълнителния процес, върху
която същите са възложени.
В конкретния случай жалбата е адресирана до съдебния изпълнител, а
не до съда, и по съществото си съставлява възражение за недължимост на
разноски, обективиращо искане за изменение на същите, по което
компетентен да се произнесе е самият ЧСИ.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 367/2023г. по описа на
Окръжен съд – Варна и ВРЪЩА жалба с вх. № 1808/27.01.2023г., подадена
от Технически университет Варна, в качеството му на длъжник, срещу
постановление за разноски, обективирано в призовка за доброволно
изпълнение изх. № 1076/16.01.2023г. по изп. дело № 92/2023 по описа на ЧСИ
Людмил Станев, с район на действие Окръжен съд - Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2