Решение по дело №594/2020 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 93
Дата: 1 декември 2021 г.
Съдия: Мариана Митева Маркова
Дело: 20201890200594
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Сливница, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20201890200594 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
АС. Й. АС. с ЕГН: **********, с адрес в гр. София, ж.к. “.............,
обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0344-000408 /
07.07.2020 г. на Началника на РУ - Сливница, с което на жалбоподателя за
нарушение разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал.2,
пр.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева. В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление с
искане да бъде отменено.
Административнонаказващият орган изразява становище, че жалбата е
неоснователна. Счита, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са
спазени всички законови изисквания и не са допуснати твърдяните в жалбата
съществени процесуални нарушения. Поради това моли НП да бъде
потвърдено.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства (акт за установяване на административно нарушение № 444 от
26.06.2020 г., наказателно постановление № 20-0344-000408 / 07.07.2020 г. на
Началника на РУ - Сливница, справка за регистрация на МПС, заповед №
8121з – 515 / 14.05.2018 г., заповед № 8121К – 14 / 04.01.2018 г. на Министъра
на вътрешните работи, заповед № 517з-1404/10.05.2016 г. на Директора на
ОДМВР – София, актове за встъпване в длъжност и показанията на свидетеля
1
З. Т. ГР.), намира следното:
На 26.06.2020 г. по сигнал от РДГП – Драгоман свидетелят З. Т. ГР. –
мл. автоконтрольор, посетил местопроизшествие, настъпило на 25.06.2020 г.
около 20.20 ч. на ТП – 813, в района на с. Круша, където установил
самокатастрофирал лек автомобил, марка „Фиат“, модел „Пунто“, с рег. №
.............. В хода на проверката контролният орган констатирал, че към
момента на настъпване на ПТП лекият автомобил бил управляван от
жалбоподателя А., който е регистриран и като негов собственик. ПТП е
настъпило при движение на лекият автомобил в посока от с. Несла към с.
Грълска падина, като в резултат на несъобразената с пътните условия скорост
при навлизане в десен завой, лекият автомобил излязъл вляво по посока на
движение и напуснал платното за движение. За установеното нарушение св.
Г. съставил акт за установяване на административно нарушение № 444 от
26.06.2020 г. Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП № 20-0344-
000408 / 07.07.2020 г. на Началника на РУ - Сливница, с което за нарушението
по чл. 20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.2 , пр.1 ЗДвП е наложена
глоба в размер на 200 лева.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят
е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДП. Съгласно
посочената разпоредба водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението
съгласно чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП. Текстът съдържа две хипотези,
предвиждащи определено поведение, каквото следва да имат водачите на
пътни превозни средства с цел осигуряване безопасността на движението.
Видно и от АУАН и от НП административно наказателната отговорност на
жалбоподателя А. е ангажирана по чл.20, ал.2 от ЗДвП, като от словесното
описание на нарушението се установява, че се касае за хипотеза при която не
е успял да намали скоростта си, за да навлезе в десния завой. Изискването за
съобразяването на скоростта на движение с посочените фактори е въведено за
осигуряване на безопасността на движението. След като скоростта, с която се
2
е движел жалбоподателя е направила невъзможно безопасното навлизане в
завоя на управляваното от него пътно превозно средство и от това е
настъпило пътнотранспортно произшествие, то същата не е била съобразена с
пътните условия. В конкретния случай по делото са събрани доказателства
относно съществуващите в пътната обстановка фактори, които са били
налице и следователно са задължавали, съответно да се намали скоростта, за
да бъде избегнато настъпването на ПТП. Жалбоподателят като водач на МПС
е бил длъжен при предстоящо навлизане в завой на пътя да съобрази
скоростта на движение на автомобила си и да намали тази скорост до такава
степен, която да му позволи да избегне настъпването на неблагоприятен
резултат. Налице е и настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла
на § 6, т.30 от ДР на ЗДвП, независимо, че от него са причинени вреди
единствено на управлявания от жалбоподателя лек автомобил.
Посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление поведение на жалбоподателя се установи и в
хода на съдебното производство от показанията си свидетеля З. Т. ГР., който е
актосъставител и е лице, незаинтересувано от изхода на делото. Съдът
кредитира изцяло показанията на посочения свидетел, тъй като в тези
показания не са налице никакви противоречия, същите са логични,
достоверни и последователни, като в тях обективно и правдиво са
възпроизведени възприетите от свидетеля факти, които са относими към
предмета на доказване по делото. При разпита му този свидетел
възпроизвежда обстоятелства, възприети от него лично и непосредствено и
относими именно към факта на извършване на деянието, време и място на
осъществяването му, авторството, механизма на деянието. След като
скоростта, с която се е движел жалбоподателя е направила невъзможно
безопасното навлизане на управляваното от него пътно превозно средство в
завой и от това е настъпило пътнотранспортно произшествие, то същата не е
била съобразена с пътните условия и следва да се приеме, че е нарушил
правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и е осъществил състава на чл. 179, ал. 2, пр.1
ЗДвП.
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление отговарят на изискванията на
закона и съдържат всички реквизити, изискващи се от него. Предявените
3
факти, за които на жалбоподателя е наложено наказание, съставляват
административно нарушение и наказващият орган при спазване на закона е
издал наказателното постановление за реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. При издаване
на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния
закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата.
Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При
определяне на наказанието наказващият орган е приложил правилно
разпоредбата на чл. 179, ал. 2, пр.1 ЗДвП, според която водач, който поради
движение с несъобразена скорост, причини пътнотранспортно произшествие,
ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер на 200
лева.
По изложените съображения атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено.
Доколкото не е заявена претенция по чл.63, ал.3 ЗАНН, съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0344-000408 /
07.07.2020 г. на Началника на РУ - Сливница, с което на АС. Й. АС. с ЕГН:
**********, с адрес в гр. София, ж.к. “............., за нарушение разпоредбата на
чл. 20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.2, пр.1 ЗДвП е наложена глоба
в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
област в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за постановяването
му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4