Р Е Ш Е Н И Е №260138/18.3.2021г.
гр. Ямбол, 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия
в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
с участието на
секретаря Т. К. като разгледа докладваното от съдия Г.Георгиев гр. дело № 902 /
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по подадената искова молба от „Теленор България“ ЕАД -гр.София,
представлявано от адв. Г., срещу В.Л.И. ***. Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, която е връчена по реда на чл. 47
ал.5 от ГПК. Заявителят е подал заявлението поради това, че между страните бил
сключен договор за мобилни услуги от
16.06.2018 г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента бил предоставен мобилен
телефонен номер ***, по програма Тотал 24,99 лв. , с неограничени национални
минути и роуминг в зона на ЕС. Ответника
И. бил абонат на дружеството – доставчик на мобилни услуги „Теленор България“
ЕАД -гр.София с абонатен номер № *** за уговорения срок на действие от 24
месеца на предпочетена абонаметна програма до 16.06.2020 т. Въз основа на посочения
договор ответника ползвал предоставените от дружеството мобилни услуги, като
потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № ***. Длъжника
не изпълнил свои парични задължения,начислени му в 2 бр.фактури в периода
18.05.2018 г. – 17.07.2018 г. Фактура № *** г. била издадена за отчетен период
16.06.2018 г.-17.06.2018 г. и включвала разговори,данни,съобщения и други
таксувани услуги в размер на 110,53 лв., месечни и еднократни такси /
абонаменти, допълнителни услуги / в размер на 22,21 лв., видео-разговори на
стойност 35,77 лв., или в общ размер на 132,74 лв.без ДДС,или 159,29 лв. с
вкл.ДДС, по договор за мобилни услуги от 16.06.2018 г. Дължимата сума била
платима в срок 03.07.2018 г., като към нея било приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
Фактура № *** г.
била издадена за отчетен период 18.06.2018 г.- 17.07.2018 г. и включвала
разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги на стойност 0,04 лв.,
месечни и абонаменти такси /абонаменти, доп. пакети/ на стойност 20,82 лв. или
обща сума в размер на 20,86 лв. без ДДС, или 25,03 лв. с ДДС, като в същата
били начислени задължения от преходен период с ДДС в размер на 159,29 лв. или
обща сума за заплащане в размер на 184,32 лв. с ДДС, по договор за мобилни
услуги от 16.06.2018 г.
Дължимата сума била
платима в срок 02.08.2018 г., като към нея било приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
В тази връзка се
твърди, че абоната потребил и небил заплатил мобилните услуги на обща стойност
184,32 лв. фиксирани за два последователни отчетни месеца- за м.06/2018 г. и за
м. 07/2018 г., като към всяка фактура имало приложено извлечение- детайлизирана
справка от потреблението на ползвания номер. В кредитно известие № *** г. било
извършено корекция на дълга, като била сторнирана сумата в размер на - 8,87 лв.
и било отразен незаплатения баланс от
преходен период в размерна 184,32 лв., при което задължението за плащане
възлизало на сума в размер на 175,45 лв., платима в срок 02.09.2018 г.
Приложено било и извлечение от детайлизираната справка от потреблението на
ползвания номер. Неизпълнението на абоната ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 175,45 лв., било ангажирало
договорната отговорност на абоната по т.11 от договора за мобилни услуги, като
във вр. с чл.75, вр. с чл. 19б ОУ на
мобилния оператор, последния прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника за ползваните абонаменти, като била издадена за абонатния номер № *** крайна фактура № *** г.
с начислена обща сума за плащане в размер на 237,91 лв. В издадената крайна
фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги, представляваща трикратния размер на месечните абонаментни такси
в общ размер на 62,46 лв. и била включена за потребените мобилни услуги от
преходни отчетни периоди. Дата на деактивация на процесния абонамент била на
07.08.2018 г., като същата се генерирала автоматично в градената система на
оператора при нерегистрирано плащане.
Ищецът подал за сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било
образувано ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение
срещу длъжника. С оглед на това,че заповедта за изпълнение на длъжника била
връчена по реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК на заявителя на основание
чл.415,ал.1,т.2 ГПК било указано,че може да предяви граждански иск, поради
което се предявява настоящият установителен иск.
Поради това се иска
да бъде прието за установено, че ответникът дължи сумата общо от 237,45 лв.,
както и законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението по
заповедното производство и съдът да го осъди да заплати разноските по
настоящото дело и по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
В с.з. ищецът не
изпраща представител. Поддържа исковете с писмена молба.
Отговор на исковата молба е депозиран от ответника,чрез особения му
представител. Счита
се,че иска бил допустим,но неоснователен.
Твърди се,че фактурите не били подписани от него и като частни свидетелстващи
документи,доказвали твърденията само на лицето което ги било подписало.В
процесния период не му били предоставени от страна на ищеца далекосъобщителни услуги които да бъдели
индивидуализирани,нито били ангажирани доказателства за начина на определяне на
цените на същите. Не бил уведомен за предсрочното прекратяване на договора,като
не било възникнало вземането за неустойка. Иска се отхвърляне на иска като
неоснователен и недоказан и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В с.з. ответника се представлява от назначения му от съда особен представител,който
моли за отхвърляне на исковете,като неоснователни и недоказани.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено
от фактическа страна следното:
Не е спорно
сключването на описания в исковата молба Договор за
мобилни услуги договор
за мобилни услуги № *** г., представен по делото. Представени са и издадените
фактури, цитирани от ищеца, с
настъпил падеж.
Представена е и декларация-съгласие към договора за мобилни услуги от 16.06.2018 г., в
която ответника потребител декларирал,че получил подписан от представител на
оператора ОУ на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги и/или ОУ на оператора за взаимоотношенията с
потребители на фиксирани телефонни услуги,съгласен бил с тях,като се задължавал
да ги спазва,като същите били приложими за всички СИМ карти/номера,ползвани от
потребителя към момента на подписването на тези декларации,както и за в бъдеще
такива. Също така декларирал,че оператора му предоставил и получил информацията
по чл.4,ал.1 ЗЗП. Също така е представена приложение-ценова листа за абонаментните
планове за чатни лица от 16.06.2018 г. подписана от абоната. Представени са още
ОУ на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребител на мобилни телефонни
номера.
От заключението на вещото
лице по съдебно-икономическата експертиза се установява, че през процесния период на
потребление 16.06.2018 т.- 17.07.2018 г. във фактури № *** г. и № *** г. били начислени абонаментни такси и ползвани
услуги извън плана, на база трафични данни, описани на гърба на фактурите.
Задълженията за номер *** били таксувани съобразно условията на договора.
Еленор бил осигурил достъп до електронната си съобщителна наземна маса.
Размерът на неплатените задължения към датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК- 12.02.2020 г. било общо 237,91 лв. по три фактури и кредитно
известие. Неустойката за номер *** била формирана на основание чл.11 от
договора за мобилни услуги, в размер на три стандартни месечни абонаментни
такси без включено ДДС, на обща стойност 62,46 лв.
Експертизата е
приета като неоспорена от страните,като съдът счита,че същата е обективно
изготвена от в.лице притежаващо необходимата правоспособност затова
Издадена е заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу
ответника за процесните вземания, видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422 ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Искът е допустим, т.к. е предявен от легитимна страна
– заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок
от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК. В настоящото производство
в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на вземането си по оспорената ЗИ, а именно, че между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, с твърдените съществени
уговорки, че е изправна страна по договора, вкл. размера на претенцията си.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
В случая вземането на ищеца произтича от
сключени между страните договор за предоставяне на
услуги. Същия е валиден и
поражда правни последици. Изпълнението на задължението си за предоставяне на
услугите на ответника ищецът установява с представените
фактури, в които подробно са посочени времето на разговорите, брой смс- и,
използван мобилен интернет и др. Фактурите са генерирани
автоматично от системата за отчитане на потреблението на абоната и доколкото не
се твърди същата да е манипулирана неправомерно, отразяват действителното
потребление,като това обстоятелство се установява и от изслушената ССЕ неоспорена от
страните. Въпреки
така предоставените услуги ответника не е заплатил същите, което сочи на неизпълнение на
поетите от него договорни
задължения, поради което дължи на ищеца стойността на същите. Съдът приема
предявения иск за доказан по основание, посредством представените фактури и кредитно известие за дължимите суми за процесния период и с оглед на обстоятелството,
че ответника, не е
представил доказателства, че сумите са недължими.
В тази насока съдът, намира за неоснователно е възражението на особения представител на ответника,че
посочените фактури не са правилно отчитани и същите не били подписани от него,
както и че не са му връчени.Не са представени доказателства за плащане
на стойността на предоставените услуги, нито се твърди от ответната страна да е
извършено плащане. Следователно възникналото вземане не е погасено. По отношение
размерът на претенцията, съдът приема, че от представените писмени
доказателства – фактури и заключението на ССЕ се
установи, че за исковия период ответника е
потребил и не е заплатил далекосъобщителни услуги на стойност общо 175, 45
лв. Също така съдът
приема за неоснователни възраженията на особения представител на
ответника,че не бил уведомен за предсрочното прекратяване на договора за
мобилни услуги. Прекратяването на услугите е
безспорен факт, т.е. операторът е упражнил правото си да прекрати договора
едностранно. Клаузата дерогира общото правило на чл.
87, ал. 1 ЗЗД,
като не предвижда форма, в
която изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника. Т.е. може да бъде и конклудентно – с действията по прекратяване на услугите.
По отношение на неустойката. Законът за електронните
съобщения урежда изрично случаите на недължимост на неустойка в хипотези на безвиновно прекратяване от потребителя на
договор за мобилни услуги -в чл. 228, ал. 5 вр. с
ал. 3 -при едностранно прекратяване на срочен договор за мобилни услуги в периода на влизането му в сила и в чл. 229а, ал. 1 -при
едностранно прекратяване на безсрочен договор за мобилни услуги. Извън изрично уредените случаи уговарянето на неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги, което има действие занапред, е
допустимо (арг. и от чл.
228, ал. 1, т. 4, б. "в" ЗЕС), т.е. законът изрично признава
правото на кредитора да обезпечи изпълнението с неустойка. В процесния случай
договорната клауза е в съответствие със специалния закон, като касае
обезпечаването на срочен договор извън посочените законови хипотези на
недължимост на неустойка.
Искът за неустойка се основава на клауза в индивидуалния договор. Самото
прекратяване е уредено в Общите условия. Задължението за неустойка се
предпоставя от неспазване на задължение от потребителя, който в случая не е заплатил предоставените мобилни услуги. Както беше посочено по- горе
прекратяването на услугите е безспорен факт, т.е. операторът е упражнил правото
си да прекрати договора едностранно. Клаузата дерогира общото правило на чл.
87, ал. 1 ЗЗД,
като не предвижда форма, в
която изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника. Т.е. може да бъде и конклудентно – с действията по прекратяване на услугите. Тези действия стават неминуемо достояние на абоната. Самата искова молба
играе ролята на покана по смисъла на чл. 87 от ЗЗД. В този смисъл е практиката
на ВКС (Решение № 218/29.11.2016 г. по гр.д.№ 1306/2016 г., IV г.о., Решение № 4/23.06.2017 г. по т.д.№ 50183/2016 г., IV г.о. и др.). Ответникът не е изпълнил паричното си
задължение до приключване на съдебното дирене, до който момент може да се
приеме, че му е предоставен достатъчен срок от кредитора. Поради това е налице
и вторият елемент от фактическия състав, пораждащ задължение за неустойка.
Ищецът не претендира договорения с клиента размер на неустойката - сумата от
стандартните за съответната програма месечни абонаменти до края на срока на
договора, а по-малък, договорен с КЗП.
Следователно искът следва да се уважи в претендирания размер от 62,46 лв.
С оглед гореизложеното исковете се явяват основателни и следва да се
уважат.
Искането на ищеца
за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78
ал.1 от ГПК.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да присъди разноските
по заповедното производство в
исковото производство.
Водим от горното ЯРС,
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Л.И. ***, ЕГН **********, дължи на
„Теленор България“ ЕАД -гр.София ЕАД, ЕИК *** гр.София, район Младост, жк Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, сумата от 237,91
лв. по договор за мобилни услуги от 16.06.2018 г., от които 175,45
лв.-представляваща дължими и и
незаплатени задължения за потребление на мобилни услуги, сумата от
62,46 лв.- представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 16.06.2018 г.
, ведно със законната
лихва върху
главницата от датата на
подаване на заявлението в съда - 12.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
ОСЪЖДА В.Л.И. ***, ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“ ЕАД -гр.София направените по делото
разноски пред настоящата истанция в размер на 555,00 лв., както и разноски по
заповедното производство в размер на 205,00 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: