№ 303
гр. Търговище , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ в публично заседание на
трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20203530101480 по описа за 2020 година
Производството е по предявен иск с правно основание чл. 59,ал.1 от ЗЗД.
Ищците АН. М. ИГН. и БИ. А., двамата от гр.Търговище, действащи чрез
процесуалния си представител и съдебен адресат адв.Г.Ц. –ТАК твърдят в исковата молба,
че ответникът Д. ИВ. ВЛ. от гр.Търговище живеел на семейни начала с майката на първата
ищца повече от 25 години.Твърдят още, че тъй като нямали жилище, а банките им отказали
кредит, ответникът им предложил да изтегли ипотечен кредит и да купи жилище на свое
име, а ищците да изплащат кредита, след което ответникът се ангажирал да им прехвърли
собствеността върху имота. Излагат, че в началото на м. септември 2018г. ищците разбрали,
че се продава апартамент във входа, в който живеят майката на първата ищца и ответника,
при което уговорили покупко-продажбата на този имот за сумата от 49 000лв., платили
капаро в размер на 1 000лв. на единия от собствениците-ПК., а ответникът изтеглил
ипотечен кредит от Банка ДСК в размер на 41 500лв. и придобил собствеността върху
имота.Доколкото уговорката между страните била, че ищците ще бъдат собственици на
имота, те заплатили комисионната на посредника в размер на 960лв. и всеки месец
започнали да изплащат вноските по кредита, изтеглен от ответника. Сочат, че през
м.октомври 2018г. дали на ръка на ответника сумата от 490лв., от която 300лв. за
застраховка и първа вноска, както и 190лв. за втората вноска. През м.ноември 2018г. банката
издала на ответника дебитна карта, която той предал на ищците и чрез нея те внасяли
дължимите вноски по кредита, като за времето от м.декември 2018г. до м. януари 2020г.
ищците внесли по сметката на ответника сума в общ размер от 2 470лв.Твърдят, че
разбрали, че ответникът няма намерение да им прехвърли собствеността върху имота след
като против тях същият предявил ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, по който било
1
образувано гр.д.№ 1693/2019г. по описа на РС Търговище.След като научили за
образуваното дело, ищците продължили да внасят месечните вноски за да не се допусне
просрочие, но ги внасяли вече на каса, за което получавали съотв. документ и за времето от
м.март 2020г. до м. юли вкл. ищците внесли още 950лв., при което поддържат, че общо
внесената сума по ипотечния кредит на ответника възлиза на 5 870лв., като отделно от това
твърдят, че му дали на ръка и сума от 2 800лв., с която сума той заплатил нотариалните
такси и учредяването на ипотеката върху имота.Поради изложеното и като считат, че
ответникът се е обогатил неоснователно с посочената сума в общ размер от 8 670лв., ищците
приемат, че за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск,
претендират законната лихва и разноските по делото. В съдебно заседание претенцията се
поддържа от процесуалния представител на ищците адв. Г.Ц.-ТАК, която пледира за
уважаването му, претендира разноски; въвежда възражение по чл. 78,ал.5 от ГПК.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, в писмен отговор от ответника, действащ чрез
процесуален представител адв.Н.С.-ТАК, се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на иска. Излага се, че ответникът никога не е обещавал на ищците да
придобият собствеността върху апартамента, а им позволил да живеят в него, докато той
съжителствал с майката на първата от тях, като правените от същите вноски ответникът
приема за месечен наем на жилището по занижени цени.Оспорва се и изложеното от
ищците, че са заплатили всички разходи по сделката, излагат се подробни твърдения
относно отношенията на страните, като се сочи, че в процесния период само ответникът е
работел, като е издържал и ищците, които не притежавали доходи, при което оспорва и
твърденията им, че са давали парични суми по сделката извън внасяните такива. Твърди
още, че след напускането на ищците, ответникът констатирал, че в жилището липсват
изградената от ищците вградена кухня на стойност 1800лв., която той им заплатил по гр.д.
№ 1693/2019г. по описа на РСТ като подобрение, както и холна гарнитура на стойност 1
099лв.; жилището било предадено с непогасени задължения по сметки за електричество и
вода, за което ответникът заплатил 83,03лв. за вода и 68,64лв. за електричество(вкл. 19лв. за
възстановяване на захранването).С оглед на изложеното, ответникът счита, че предявеният
иск е изцяло неоснователен, като предявява в условията на евентуалност възражение за
прихващане между претендираната от ищците сума и сумата от 8 634,03лв., включваща
обезщетение за невъзможността на ответника за ползва имота си за периода от 21.09.2018г.
до 18.08.2020г. което определя в размер на месечния пазарен наем от 240лв. или общо
5520лв.; стойността на кухнята и холната гарнитура, както и неплатените от ищците сметки;
претендира разноски. В съдебно заседание ответникът, чрез адв. Н.С.-ТАК уточнява
твърденията си, като поддържа, че претендира обезщетение за лишаване от ползването на
собствения му имот за периода от 09.06.2019г.(когато твърди, че е изгонен от майката на
първата ищца) до 18.08.2020г., когато си е върнал владението, в размер на 240лв.
месечно.Уточнява още, че претенцията му за прихващане е до размер от по ½ ид.ч. от всеки
от ищците в условията на разделност.В съдебно заседание и в писмени бележки ответникът
поддържа възраженията си, като пледира за отхвърлянето на иска, а в условията на
2
евентуалност- за извършване на прихващане с дължимите към него суми; претендира
разноски; въвежда възражение по чл. 78,ал.5 от ГПК.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Страните не
спорят за следните обстоятелства: че ответникът е съжителствал с майката на първата ищца
повече от 25 години, че през 2018г. ответникът е придоби собствеността върху имот,
представляващ апартамент с адм. адрес *********************, представляващ имот с
ид.73626.508.341.1.3, по КК на гр.Търговище, видно и от приложения по гр.д.1693/2019г. по
описа на РСТ(приложено по делото) НА № 92, том XII, дело № 2344/21.09.2018 год. на СВ
Търговище, както и обстоятелството, че ищците са заплащали месечни вноски по банковата
му сметка. В съдебно заседание е прието за безспорно между страните и обстоятелството, че
при предаване на владението на апартамента, в същия са липсвали холната гарнитура, както
и вградената кухня(видно и от представения от ответника приемо-предавателен протокол от
18.08.20120г., когато е предадено държането на имота).Спорът е за това какви суми са
платили ищците на ответника и на какво основание.В тази връзка, ищците са представили
платежни документи за извършените от тях вноски по сметката на ответника, както и
квитанция от ЕТ”Мари Консулт” за платена сума в размер на 960лв. с посочено основание
”покупко-продажба на имот” от 21.09.2018г. От заключението по назначената СТЕ,
неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обективно и отговарящо на
поставената задача се установява, че ищците са изплатили по сметка на ответника сума в
общ размер от 3 417лв.(от която 2 470лв. чрез банкомат и 947лв. чрез превод на каса), които
са постъпили по сметката на ответника IBAN BG21STSA93000018711206 (посочена в
договора за ипотечен кредит), от която сметка банката ежемесечно е удържала вноските по
ипотечния и потребителския кредит на ответника, а средният пазарен наем на такъв имот за
процесния период е 215лв. месечно. По делото са събрани и гласни доказателства, като от
разпита на св.РПР-приятел на втория ищец се установява, че същият знае, че преди 3-4
години ищците решили да закупят жилище, но им бил отказан кредит от
банките.Свидетелят твърди, че закарал ищците да се договарят със собственичката на
жилището, когато е следвало да оставят капаро, ако постигнат съгласие, но не е присъствал
лично на срещата между тях, а разбрал след това, че са се споразумели.Твърди още, че знае
за уговорката между ищците и ответника за това, че той ще купи жилището на свое име с
ипотечен кредит, който те ще изплащат и след това той ще им прехвърли жилището, като
тази информация има от ищците, които твърди, че поне 10 пъти е карал до банкомата на
Банка ДСК за да правят вноски по кредита.Свидетелят твърди още, че е присъствал и
помагал при ремонта на жилището, като е карал материали за ремонта, които били плащани
от втория ищец, за когото твърди, че освен основната си работа, работел и като строител и
така си осигурявал допълнителни доходи.Свидетелят твърди също, че дал в заем на ищците
сума в размер на 1 200-1 300лв., които им били необходими за заплащане на разходите по
сделката, но данни тези суми да са използвани за тази цел, по делото липсват.Липсват и
доказателства за това ищците да са платили капаро от 1 000лв., както и да са предоставили
3
на ответника „на ръка” суми в размер на 490лв.(за застраховка и за две вноски от по 190лв.),
както и сума от 2 800лв., с която сума ищците твърдят, че ответникът заплатил
нотариалните такси и учредяването на ипотеката върху имота.От показанията на св. СИИ-
сестра на ответника се установява, че същата живее в друго населено място и няма преки
лични впечатления от ремонта на жилището, както и от отношенията на страните, а
твърденията й се базират на казаното от ответника.Същата твърди, че ответникът искал да
си купи жилище, защото жената, с която живеел искала да го изгони.Твърди още, че
ответникът „пуснал” ищците да живеят в неговото жилище, защото били по квартири, но
твърди, че те не са плащали наем, а са внасяли минимални суми по сметката му без негово
разрешение.После посочва, че е чувала, че картата на брат й е останала у ищците и те
теглили и внасяли по нея суми, а по-нататък обясненията й са противоречиви и неясни и не
може да се установи какво всъщност твърди свидетелката-кога брат е узнал, че се внасят
суми по сметката му, знаел ли е за това, колко банкови карти е имал и пр. От разпита на
св.СЙС-съсед на ответника се установява, че същият познава ответника, ищцата и майка й,
като свидетелят твърди, че ответникът купил жилището, тъй като Малина (майката на
ищцата) постоянно го гонела, а след това пуснал ищците да живеят в имота.Свидетелят
твърди, че ответникът е платил всички такси и разходи по прехвърлянето на имота, но после
посочва, че не е присъствал нито на плащането, нито на сделката.По отношение на това
дали ищците са били на квартира в имота, свидетелят отговаря „моята логика е, че те са
били на квартира, защото иначе Добри трябва много да е изглупял”.Съдът, преценявайки
свидетелските показания съгласно разпоредбата на чл. 172 от ГПК приема, че следва да
кредитира показанията на св. Р. в частта относно ремонта на жилището, доколкото същият
единствен е имал лични непосредствени впечатления от извършването му от
ищците.Показанията на св. И. и св. С. съдът не кредитира, доколкото показанията на
първата свидетелка са базирани единствено на казаното от самия ответника, а показанията
на св.С. се базират също на казано от ответника, а в останалата си част представляват
собствените заключения на свидетеля.От стокова разписка от 14.12.2018г. се установява, че
ответникът е закупил холна гарнитура „Калифорния” на стойност 1 099лв. От нотариална
покана, връчена на първата ищца на 07.08.2029г.(приложена по гр.д.№ 1693/2019г. по описа
на РСТ) се установява, че ответникът е предоставил на ищците десетдневен срок от
получаването на поканата да освободят имота му.По същото дело са приложени и две
пощенски разписки за изплатените от ответника суми за подобренията, увеличили
стойността на имота, извършени от настоящите ищци в размер общо на 9700лв., като не се
установява каква част от тези суми са заплатени за вградената кухня.Що се отнася до
представеното по делото копие на заключението по назначената СТЕ по гр.д.№ 1693/2019г.
по описа на РСТ, същата не е назначена по настоящото дело, поради което и съдът не може
да я цени, доколкото ГПК изключва процесуалната възможност заключение, дадено пред
друг орган на съдебната власт да се цени в общия исков процес като експертно заключение,
без вещото лице да е определено от съда, без да е спазена процедурата по чл.200 от ГПК и
без заключението да е прието от решаващия делото граждански съд, с оглед спазване на
принципа за публичност и непосредственост, въведен с чл.11 от ГПК, във връзка с чл.195 от
4
ГПК и чл.200 от ГПК (в този см. решение №133/04.04.2012г. по гр.д.№1243/2011г. на ВКС,
IІ г.о., Решение № 48/23.07.2020 по дело №199/2019 на ВКС,III т.о. и др.).От приложената
към гр.д.№ 1693/2019г. по описа на РСТ Преписка вх.№1015/2019г., ЗМ № 641/19г. на РУ
Търговище се установява, че по депозирана жалба на ответниците, е извършена проверка, в
хода на която ответникът е дал обяснения, като е твърдял, че за него тези пари, които
ищците са внасяли по сметката му са наем за това, че същите живеят в жилището му.С
Постановление за отказ да се започне досъдебно производство от 18.10.2019г. на РП
Търговище производството по преписката е прекратено.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с иск за присъждане на обезщетение за неоснователното обогатяване
на ответника със суми, платени без основание от ищците във връзка с придобиване на
собствеността върху имота на ответника, обуславящ правна квалификация по чл. 59,ал.1 от
ЗЗД.Съгласно посочената разпоредба, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.В
конкретния случай е безспорно установено по делото обстоятелството, че ответникът е
придобил собствеността върху процесния имот, представляващ апартамент с адм. адрес
*********************, имот с ид.73626.508.341.1.3, по КК на гр.Търговище, като за
заплащане на цената, той е получил банков ипотечен кредит, а твърденията на ищците са, че
е била налице устна уговорка между тях и ответника те да изплащан ипотечния кредит, след
което той да им прехвърли собствеността върху имота, от която уговорка ответникът се
отказал след раздялата с майката на първата ищца. Съдът, като взе предвид събраните
доказателства по делото, приема, че при липса на писмени доказателства, от гласните такива
не се установява какви точно са били уговорките между страните по повод жилището, тъй
като само св. Р. твърди, че е имало уговорка ответникът да купи жилището с кредит, а
ищците да го изплащат, след което той да им прехвърли собствеността, като не е бил
очевидец на уговорки помежду ми, а се позовава на казаното от ищците. Свидетелят твърди,
че карал с автомобила си ответниците до банкомат на Банка ДСК, но не е виждал какви
суми и по каква сметка внасят, помагал е и за ремонта на жилището, но от това не може да
се направи категоричен извод, че посочените действия на ищците са били в резултат именно
на твърдяната от тях уговорка с ответника, доколкото, видно от събраните доказателства,
страните дълги години са били в близки отношения като семейство, тъй като ответникът
повече от 25 години е съжителствал на съпружески начала с майката на ищцата. На
следващо място, дори да се приеме, че такава устна уговорка за прехвърляне на имота след
изплащането му да е била постигната, то същата има характер на предварителен договор,
който, предвид предмета му, би бил нищожен, на осн. чл. 19,ал.1 вр. чл. 18 от ЗЗД. Това е
така, защото когато за окончателния договор се изискват нотариална или нотариално
заверена форма, като форми за действителността му, предварителният договор трябва да
бъде сключен в писмена форма.С оглед на изложеното, съдът приема, че по делото не е
установено правно основание, по силата на което същите са извършвали разходи в полза на
5
ответника, при което тези суми се явяват платени без основание по см. на чл. 59,ал.1 от ЗЗД,
обуславящо извод, че претенцията е установена по основание.Относно размера на същата,
съдът приема следното: От събраните писмени доказателства и от заключението по
назначената СИЕ съдът приема за установено обстоятелството, че ответниците са изплащали
по сметката на ищеца (посочена като сметка по която ще се изплащат вноските по кредита)
суми в общ размер от 3 417лв.От събраните доказателства се установява също, че ищците са
заплатили и 960лв. с посочено основание ”покупко-продажба на имот” от 21.09.2018г. на
посредник-ЕТ”Мари Консулт”, като в тази връзка възраженията на ответника са за
недоказаност на връзката на това плащане с придобиването на имота.Съдът приема
посочените възражения за неоснователни, доколкото по делото липсват както твърдения,
така и данни ищците да са водили преговори за друг имот, при което съдът приема, че
посоченият разход за посредничество е платен именно във връзка с процесната прокупко-
продажба на жилището.Що се отнася до останалите претендирани суми дадени „на ръка” на
ответника, по делото ищците не са ангажирали доказателства-писмени или гласни. Макар
св. Р. да твърди, че им помогнал с парична сума от 1 200-1 300лв., за да платят разходите по
сделката, дори да са взели в заем от него такива пари, ищците не са доказали сумата да е
платена именно за такива разходи, поради което съдът приема, че претенцията за посочените
суми е неоснователна.С оглед на изложеното, съдът приема, че ответникът се е обогатил
неоснователно със сума в размер на 4 377лв., до който размер претенцията е основателна и
доказана, а за разликата над този размер и до пълния предявен такъв от 8 670лв. е
неоснователна, като ответникът си е спестил тези разходи в размер на 4 377лв., които иначе
би следвало сам да заплати, в какъвто смисъл е и константната практика- Решение № 267 от
20.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 13/2013 г., III г. о., решение № 131/27.10.2009 г. по т. д. №
268/2009 г. на ВКС, I т. о. и др.).С оглед на установеното обогатяване на ответника, съдът
следва да се произнесе по въведеното от него възражение за прихващане със сума,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване пък на ищците по време на
ползването на имота му, заявено след уточнение в съдебно заседание за периода от
09.06.2019г.(когато твърди, че е изгонен от майката на първата ищца) до 18.08.2020г., когато
си е върнал владението, в размер на 240лв. месечно, като съдът приема следното: на първо
място, макар свидетелите на ответника да излагаха твърдения за наемно отношение между
страните по делото, те не установиха съществуването на такова и основните елементи на
договора като срок и наемна цена, а освен това показанията им противоречат на твърденията
на самия ответник както в писмения отговор по настоящото дело, така и в производството
по гр.д.№ 1693/2019г. по описа на РСТ и в писмените му обяснения по Преписка вх.
№1015/2019г., ЗМ № 641/19г. на РУ Търговище, като същият последователно излага, че
„пуснал” ищците да живеят в жилището, а вноските, които те правели по кредита му,
„приемал за наем в занижен размер”.Тези твърдения на ответника сочат, че той е бил
съгласен ищците да ползват имота му, без данни за наемно правоотношение, при което
съдът приема, че това ползване съставлява т.нар.търпими действия, които са разяснени в
задължителната практика на ВКС, а именно-решение № 483 от 11.12.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 493/2012 г., I г. о., Решение №196/18.03.2019 по дело №137/2018 на ВКС, ГК, I г.о. и др. и
6
съгласно които това са фактически състояния, при които се извършват действия спрямо вещ,
без те да произтичат от договор със собственика или владелеца, а се извършват с тяхно
съгласие като търпими, т.к. почиват на близки приятелски или други лични отношения.
Търпими според правната теория са всички онези действия, които представляват според
обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на един
недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца
и за които може да се допусне, че той би търпял да се извършват само поради това от
обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и
поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие. Търпимите действия са именно
действия, а не фактическа власт и по това трябва да се различават от държането, каквото би
било налице при договор за наем.Що се отнася до субективното приемане от страна на
ответника на вноските по кредита като наем, това твърдение съдът приема за ирелевантно,
доколкото за възникването на наемно правоотношение е необходимо насрещно съвпадение
на волята на съдоговорящите, каквото не е установена по делото.От събраните гласни и
писмени доказателства по делото не се установява и датата, на която ответникът е бил
изгонен от майката на първата ищца, но е установено, че ищците са получили нотариална
покана от ответника на 07.08.2019г., с която той им дава десетдневен срок от връчването й
за освобождаване на имота, при което едва от изтичане на срока в поканата, а именно-от
18.08.2019г., може да се постави въпросът дали ищците са ползвали имота на ответника без
основание.На следващо място, видно от приложеното решение по гр.д.№ 1693/2019г. по
описа на РСТ, влязло в законна сила на 24.07.2020г., със същото е признато право на
задържане на имота в полза на настоящите ищци до заплащане на подобренията в
жилището, поради което за периода от 24.07.2020т. до 18.08.2020г., когато е върнат имота,
ползването му от ищците не е било без основание, а въз основа на признато със сила на
пресъдено нещо право на задържане. Поради изложеното съдът приема, че ищците са
ползвали имота на ответника без основание само за периода от 18.08.2019г. до 24.07.2020г.,
като в този период са се обогатили за сметка на обедняването на ответника със сумата на
спестения разход за наем, който съдът приема, кредитирайки заключението на вещото лице,
че е в размер на 215лв. месечно, или със сума в размер на 2 383,58лв.На следващо място,
видно от приложения двустранен протокол по гр.д.№ 1693/2019г. по описа на РСТ, при
освобождаването на имота страните са подписали същия, от който е видно, че в жилището
липсват както вградената кухня, така и холна гарнитура, за която ответникът е заплатил 1
099лв.Относно стойността на вградената кухня, съдът приема, че доколкото приложеното
заключение по СИЕ, назначена по друго дело(гр.д.№ 1693/2019г. по описа на РСТ) не е
годно доказателство за стойността на тази кухня, нито тази стойност може да се установи от
пощенските разписки за платените от ответника подобрения(доколкото същите са за обща
сума на различните подобрения), то доколкото тази претенция е установена в основанието
си, съдът следва по реда на чл. 162 от ГПК по своя преценка да определи стойността й,
която съдът определя в размер на 1 500лв.Ищците са се обогатили без основание и за сметка
на ответника още и спестявайки си сумите, които е следвало да заплатят за електричество и
водоснабдяване в жилището, които, видно от представените писмени доказателства са в
7
размер на 151,77лв. и са платени от ответника.С оглед на изложеното съдът приема, че
ищците са се обогатили без основание за сметка на обедняването на ищеца със сумата от
общо 5 134,35лв., като са си спестили заплащане на наем и битови сметки за електричество
и водоснабдяване, а също така са се разпоредили с изплатените им от ответника вградена
кухня и холна гарнитура, при което възражението за прихващане е основателно до този
размер, а за разликата и до пълния такъв от 8 634,03лв., същото се явява неоснователно.С
оглед на изложените доводи, съдът приема, че ищците са се обогатили без основание за
сметка на обедняването на ответника със сума в размер от 5 134,35лв., а ответникът се е
обогатил за сметка на обедняването на ищците със сума в размер на 4 377лв., поради което
следва да се извърши прихващане между двете суми до размера на по-малката, или
доколкото дължимата на ответника сума надхвърля с 757,35лв. дължимата такава от него на
ищците, след извършеното прихващане, претенцията на ищците ще следва да се отхвърли до
размер от 4 377лв. като погасена чрез прихващане, а за разликата до пълния претендиран
размер от 8670лв.-като неоснователна, на осн. чл. 59,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. чл. 298,ал.4
от ГПК.
По разноските: С оглед изхода от спора, ищците следва да заплатят на ответника
разноските по делото, на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК, претендирани съобр. представения списък
по чл. 80 от ГПК в размер на 760лв. платено адв. възнаграждение и 100лв. внесен депозит за
вещо лице, като в тази връзка съдът следва да се произнесе по възражението на ищците за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответника.В тази връзка съдът
приема следното: Предявеният от ищците иск е за сумата от 8 670лв., като съобр.
разпоредбата на чл. 7,ал.2,т.3 он НМРАВ, минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 763,50лв., при което следва да се приеме, че заплатеното такова от ответника в
размер на 760лв. не е прекомерно, обуславящо оставяне на възражението без уважение, на
осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.С оглед на изложеното, ищците следва да заплатят на ответника
разноските по делото в размер на 860лв., на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АН. М. ИГН. с ЕГН ********** и БИ. А. с ЕГН
**********, двамата от *************************, против Д. ИВ. ВЛ. с ЕГН **********
от *********************, иск за присъждане на обезщетение за неоснователно
обогатяване до размер от 4 377лв. като погасен чрез прихващане със сумата от 5 134,35лв.
(дължимо обезщетение за лишаване от ползване на имота на ответника и за непогасени суми
за битови сметки), а за разликата до пълния претендиран размер от 8670лв.-като
неоснователен, на осн. чл. 59,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. чл. 298,ал.4 от ГПК.
ОСЪЖДА АН. М. ИГН. с ЕГН ********** и БИ. А. с ЕГН **********, двамата от
*************************, да заплатят на Д. ИВ. ВЛ. с ЕГН ********** от
8
*********************, разноските по делото в размер на 860лв., на осн. чл. 78,ал.1 от
ГПК, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ищците за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, платено от ответника, като неоснователно, на осн. чл. 78,ал.5
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
9