Районна прокуратура - Русе е обвинила П.А.Ц. ЕГН ********** в това, че на 10.07.2017
г. в гр. Русе в качеството си на длъжностно лице - счетоводител в ЕТ „Н.-Н.А.“, представлявано от Н.С.А., присвоила чужди пари сумата от 25000,00 лв., собственост на ЕТ „Н.-Н.А.“, поверени ѝ да ги управлява, като съзнателно се разпоредила с чуждите
пари, като със свои - в своя полза -
престъпление по чл.201 от НК.
По делото е приет
за съвместно разглеждане граждански иск от Н.С.А. в
качеството ѝ на собственик на ЕТ „Н.-Н.А.“ против подсъдимата за сумата 25000лв. представляваща обезщетение за
имуществени вреди състоящи се в стойността на присвоените пари и законна лихва
върху тази сума считано от 10.07.2017г. до окончателното изплащане и разноски.
Прокурорът
поддържа обвинението.
Гражданския
ищец чрез своя повереник поддържа гражданския иск изцяло.
Подсъдимата
дава обяснения,като не оспорва,че е извършила действията, в които я обвинява прокурорът, но твърди, че това са гражданско правни отношения и извършеното
не е престъпление,тъй като е извършено със съгласието на пострадалата.
Съдебното
следствие е проведено по реда на чл.371 т.1 от НПК без разпит на свидетелите Р.П.,
Й.А., М.Г., И.Д., Р.А., както и на експертите Ц.П., Ж.Т., Д.Д.,
Д.Ш., М.М..
От събраните в хода на съдебното
следствие и приобщените по реда чл.283 от НПК доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство, съдът прие за установено следното:
Подсъдимата П.Ц. е родена на *** ***, омъжена е. Има
завършено средно образование. Не е осъждана. Пенсионер
е.
В продължение на дълъг период от време
до към 2005 г. подсъдимата работи в завод *** гр. Русе в отдел „Продажби“. Там
се запознават със свид. Н.А. и се сприятеляват. През 2003
г. Ц. се пенсионира, но остава да работи още известно време в завода.
Междувременно свид. А. напуска работа и регистрира
фирма. След като подсъдимата напуска работа А. я кани да работи за нея като „оперативен
счетоводител“ в притежавания от нея ЕТ „Н. - Н.А.“***, чиято основна дейност е производство, изкупуване, преработка и реализация
на селскостопанска, промишлена, животинска продукция и други. Сключват трудов договор № 41/01.06.2012 г., а съгласно
длъжностната характеристика като оперативен счетоводител подсъдимата трябва да оформя документите,
свързани с финансовата дейност, обработва счетоводните документи по сметки, за които отговаря
пряко, изчислява и осчетоводява вноските за държавния и общинския бюджет, ДОО, ЗО и фонд „ПКБ“, съставя
извлечения и справки от аналитични сметки, оборотни ведомости, балансови извлечения,
упражнява вътрешно финансов контрол за спазване на финансовата дисциплина в
предприятието. Освен това подсъдимата изпълнява и функциите на „касиер“ като приема парите
от оборотите от сладкарница и магазин, притежавани от А., записва ги в
тетрадка с наименование „касова книга“, съхранява ги в касата, която се намира в офиса
и извършва разплащания в брой за по – малки суми. Във връзка с разплащанията с
по – големи суми, извършвани по банков път, свид. А. сключва
със „Сибанк“ ЕАД договор за ползване на услугата Сибанк онлайн на 25.04.2017 г. С този договор пострадалата
дава права на Ц. от „категория А“ т.е каквито са и правата на собственика на
сметката. По същия начин свид.А. упълномощава
подсъдимата да се разпорежда с правата на собственик със банковата сметка на
притежаваното от А. дружество „Н. ЕООД и Н. *** ЕООД. Освен тези права свид.А. предоставя на подсъдимата и достъп до личната си
сметка в същата банка отново с права „категория А“ т.е. право на пълно
разпореждане същото като на собственика. Достъп до личната си сметка свид.А. дава на подсъдимата по следните причини:
След 2010г. свид.А.
разширява дейността си и често изпада в нужда от оборотни средства. По тази
причина тя иска от по-доверените си служители и от съдружника си свид.Г. да теглят лични кредити и да ѝ предоставят
парите и после вноските да се погасяват от печалбата. Тъй като няма как заемите
от частни лица на търговец да се осчетоводяват, вноските се извършват чрез
прехвърляне от и на личната банкова сметка ***.А.. Тези преводи се извършват
изключително и само от подсъдимата.
Тъй като свид.Г.
участва в дейността като посредник при арендуване на земеделски земи от Н. ЕООД
Н. Агро ЕООД и ЕТ „Н. - Н.А.“ той също участва със свои лични
средства в дейността. В края на 2015г. свид.А.
започва да забавя плащанията на арендата лицата,които са отдали земите започват
да си ги търсят от свид.Г.. Това се отразява на
отношенията им и свид.Г. прекратява участието си в
дейността и води съдебни спорове със свид.А..
Тъй като подсъдима и пострадала са в
близки приятелски отношения, Ц. помага на А., като ѝ предоставя парични
средства в малки размери, които последната използва в търговската си дейност. Действията
са аналогични –от личната сметка на подсъдимата на личната сметка на свид.А. и след това от личната сметка на свид.А. на търговеца.По този начин на 17.10.2016г. подсъдимата извършва
превод от собствената си сметка на личната сметка на свид.А.
на сумата 1200лв. и на 21.10.2016г. след постъпване на средства в търговеца
отново връща от личната сметка на А. на своята лична сметка сумата от 1200лв.
През лятото на 2016 г. Ц. дава в заем на А. сумата от
20 000 лв. в брой, за което последната подписва разписка с уговорката да
върне тази сума до 12.06.2017 г. По същия начин срещу разписка на 22.03.2017 г.
А. получава от подсъдимата в заем сума в размер на 5000 лв. със срок на връщане до 22.05.2017г. Заемите
не са върнати до началото на м.юли 2017г. тъй като по сметките на търговците и
в личната на свид.А. липсва достатъчна наличност.
Подсъдимата и свид.А. водят разговори,като А.
убеждава подсъдимата да изчака,тъй като очаква получаване на субсидии.
Междувременно свид.А. иска от
подсъдимата да изтегли заем от 20000лв. и да ѝ предостави средствата.
Подсъдимата не се съгласява защото се получава забавяне с връщането на сумата
от 25000лв. Този отказ не се харесва на свид.А.. По
същото време подсъдимата отхвърля предложението на свид.А.
да свидетелства по дело срещу свид.Г.. Тези два
отказа съвсем развалят взаимоотношенията между двете и подсъдимата започва да
мисли за напускане.
На 06.07.2017г. по банковата сметка на ЕТ „Н. - Н.А.“*** постъпват
суми от субсидии в размер на 165 000 лв. При наличието на средства
подсъдимата се интересува дали ще ѝ бъде върнат заема. Свид.Н. заявява, че това ще стане в понеделник –
10.07.2017г. след разплащане на всички задължения на търговеца,ако останат
средства /тук следва да се отбележи, че в
обвинителния акт прокурорът приема,че свид.А. е дала
съгласието си в понеделник двете да си уредят отношенията по заемите/.
Двете правят списък за задълженията, за които подсъдимата следва да преведе
пари. Още на 06.07.2017г. подсъдимата започва да изготвя платежни нареждания и
да покрива задължения като от постъпилата сума извършва разплащания за близо
117000лв.. На следващия последен за седмицата работен ден продължава да
извършва разплащания като превежда за задължения на търговеца още около
33250лв. По този начин подсъдимата превежда за покриване на всички задължения
по списъка.
На 10.07.2017г. сутринта подсъдимата отива на работа.
Взела е решение след като извърши всички разплащания и си преведе сумата за
заема да напусне работа.След превод от остатъка на сумата от 2000лв. по личната
сметка на свид.А. предприема и нареждане на превод за
покриване на кредита. Превежда от сметката на търговеца на личната сметка на свид.А. сумата от 25500лв. и след това от личната сметка на
А. нарежда по своята собствена сумата от 25000лв. Оставя на бюрото служебния
телефон и заявление за напускане, а ключовете на друг служител на ЕТ и се
прибира в дома си.
На следващия ден свид.А.
установява,че подсъдимата е предала ключовете и служебния телефон и че е
извършила превод в размер на 25000лв. за възстановяване на кредита. Жалба
подава след три месеца въз основа на която е образувано настоящото наказателно
производство. В жалбата се е оплакала от липсата на двойно по-голяма сума,
което не е установено при проведеното разследване.
Изложената фактическа
обстановка,съдът приема за установена въз основа на следните
доказателства: обясненията на подсъдимата,показанията на свид.
А., както и от приобщените по реда на чл.283 вр. чл.373 ал.1 от НПК показания
на свидетелите Р.П.П., Й.Г.А., М.Т.Г., И.К.Д., Р.Ш.А.,
както и на вещите лица Ц.Й.П., Ж.Й.Т., Д.В.Д., Д.Н.Ш.,
М.Л.М.,както и от писмените доказателства – свидетелство за съдимост,
декларация и автобиография, банкови извлечения, справки, съдебносчетоводна експертиза, техническа експертиза, съдебнопочеркова експертиза.
Така приетата за установена фактическа
обстановка се налага от следните доказателствени средства:
От свидетелството за
съдимост и автобиография се установява съдебното минало и семейното положение
на подсъдимата.
От заключението на почерковата
експертиза се установява,че ръкописният текст в „Касовата книга“ с начална дата
05.07.2016 г. и крайна дата 17.03.2017 г. са изпълнени от подсъдимата.
Съдебно счетоводната експертиза и
обясненията на подсъдимата дават отговор на въпроса какви нареждания и за какви
суми са извършвани преводи.
От заключението на съдебнотехническата експертиза се установяват наличностите
и движенията по банковите сметки.От тях се установяват и титулярите на сметките
и възможностите за разпореждане на подсъдимата с фирмените и личната сметка на свид.А.. Също от разпечатките след разкриване на банкова
тайна и обясненията на подсъдимата се установява факта на предходен превод от
сметка на подсъдимата на сметка на свид.А. за сумата
1200лв.
При установяване на фактите съдът
цени обясненията на подсъдимата.Те са вътрешно последователни и логични и се
подкрепят от останалите доказателства по делото. Както се установява от
разпечатката от банковата сметка на едноличния търговец, след постъпване на
сума по сметката подсъдимата е извършила петнадесет плащания и едва тогава е
пристъпила към привеждане на сумата към личната сметка на свид.А..
Това разплащане е извършено в понеделник след останалите разплащания точно
според уговорката за която подсъдимата твърди,което се приема и от прокурора в
обвинителния акт. Обясненията се потвърждават и логически от факта,че към
личната сметка на свид.А. е прехвърлена сумата от
25500лв. и това е последното плащане, което логически се свързва с твърденията
на подсъдимата, че е разчистила всички задължения преди да пристъпи към превеждане на сумата за кредита. В
последствие сумата от 500лв. е останала по личната сметка на свид.А.. Обстоятелството,че подсъдимата е направила два
превода – първо от сметката на ЕТ към личната сметка на свид.А.
и след това от личната към своята собственост потвърждава твърденията ѝ
,че е дала заем на физическото лице и по този начин сметките трябва да са
изчистени счетоводно.
Обясненията на подсъдимата макар
и не по съставомерни факти се подкрепят и от разпечатката от личната ѝ
сметка от която се установява,че и преди този случай е давала пари в заем на свид.А. и после сама е извършвала връщането отново чрез
личната сметка на свид.А.. Обясненията се подкрепят и
от показанията на свид.Г. по отношение на
обстоятелствата,че свид.А. е изпадала във финансови
затруднения и е искала и от него да тегли личен кредит за да финансира с него
търговската ѝ дейност,а тя после да го изплаща.
При съпоставка на обясненията с
показанията на свид.Г. се навежда значителната
вероятност за истинност на твърденията на подсъдимата, че свид.А.
е искала от нея да свидетелства за невърнати пари от свид.Г..
Обстоятелството,че свид.А. и свид.Г.
водят съдебен спор за пари се потвърждава от самия Г..
При установяване на фактите,съдът
подлага показанията на свид.А. на особен анализ.
Както излага в практиката си ВС на РБ пострадалият е винаги заинтересован от
изхода на делото. Той или търси обезщетение или възмездие. В настоящия случай
обезщетение. Този факт кара свид. А. да не е
обективна в изложението си по отношение на конкретни факти,за които счита, че
са неизгодни за нейната теза.Така например свид. А. в
противоречие с обясненията на подсъдимата и показанията на свид.Г.
твърди,че не е изпадала във финансови затруднения и има добър кредитен рейтинг.
Това твърдение се оборва от обстоятелството,че действително подсъдимата е
привела сумата от 1200лв. на
17.10.2016г. в заем. Потвърждава се и от показанията на свид.Г.,
който макар и да не отдава съществено значение на този факт си спомня, че е
воден от свид.А. да тегли кредит за своя сметка и в
нейна полза, но не са му отпуснали. Потвърждава се и от разпечатката на
извършените плащания преди процесното. Още на 06.07.2017г. след постъпване на
сумата от 165 000лв. по сметката на търговеца едно от плащанията в
изготвения от подсъдимата и свид.А. ред за погасяване
на задълженията е било това за сумата 112562лв. използван овърдрафт, а първото
на следващия ден е за 8030лв. гориво. Тези факти потвърждават изцяло
обясненията на подсъдимата и опровергават твърденията на свид.А.,че
е не е изпадала във финансови затруднения и е разполагала със средства.
Очевидно преди получаване на въпросните средства от продажба на продукция
дейността ѝ се е развивала на кредит и доверие.
Показанията на свид.А. се опровергават и от писмените доказателства.За да
омаловажи задължението към подсъдимата и да обоснове иска си тя използва
свидетелските си показания като твърди, че двете не са определили срок за
връщане на заема. Това изцяло се опровергава от приложените по делото
разписки,в които е посочен срок за връщане 12.06.2017 г. за сумата от 20000лв. и 22.05.2017г. за
връщане на сумата от 5000лв.
Поради заинтересованост от изхода
на делото и противоречия с гласните и писмените доказателства, съдът не цени
показанията на свид.А. в това число и твърдението
ѝ, че не е давала съгласието си за погасяване на задължението по начина
по който е извършено от подсъдимата. Този извод се подкрепя и от
обстоятелството, че свид.А. е подала жалба, в която
за пръв път е изразила несъгласието си три месеца след като е узнала за
действията на подсъдимата. Превода извършен от подсъдимата не е бил основното
оплакване на свид.А.. Видно от жалбата същата се е
съмнявала в липса на други средства,като в жалбата си освен тях е посочила и
парите за заемите. Липса на други средства не са се доказали от извършените
експертизи и сумата по кредитите е станала основно оплакване на свид.А..
Приетата за установена фактическа обстановка дава основание на съда да
направи следните изводи:
Не се установява, че посредством
действия подс.Ц. е осъществила обективните признаци
от състава на престъплението по чл.201 от НК,тъй като не се установява по
несъмнен и категоричен начин, че на 10.07.2017 г. в гр. Русе в качеството си на длъжностно лице - счетоводител
в ЕТ „Н.-Н.А.“, представлявано от Н.С.А., в разрез с волята
на работодателя си се е разпоредила със служебни парични средства в свой
интерес и по този начин е присвоила чужди пари сумата от 25000,00 лв., собственост на ЕТ „Н.-Н.А.“, поверени ѝ да ги управлява.
Липсват преки както и косвени доказателства относно обективен признак от
състава на престъплението, в което е обвинена подсъдимата, а именно –
противозаконното присвояване - в случая без знанието и разрешението на
собственика на парите. Както се установява при анализа на фактическата
обстановка свид.А. е съзнавала, че има задължение към
подсъдимата и сроковете за връщането му са изтекли и е дала съгласието си за
връщане на заема към подсъдимата по начина по който последната го е извършила.
Липсата на обективен признак от
състава на престъплението по чл.201 от НК дава основание на съда да намери,че подсъдимата П.Ц. не е извършила престъплението, в което е
обвинена и следва да бъде призната за невинна и оправдана по обвинението по чл.201
от НК, тъй като от доказателствата по делото не се установява,че е извършила престъплението,
описано в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Тъй като излизането от патримониума на свид. А. на
сумата от 25 000лв. не е станало по престъпен начин, а в следствие на гражданскоправна сделка между подсъдим и граждански ищец
,предявения от свид.А. граждански иск следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен. По тази причина следва да се отхвърли и аксесорния иск за законна лихва и иска за разноски.
Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.
Районен съдия: