РЕШЕНИЕ
№ 1235
гр. Пловдив, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330115375 по описа за 2021 година
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е предявил против Т. А. А.
кумулативно обективно съединени установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК, с правно
основание чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на парични вземания, за които е
издадена Заповед № **** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. д. № **** г. по описа на Районен съд – Пловдив, представляващи претендирана
продажна цена за доставена за периода от ***** г. до ****г. електрическа енергия в размер
на сумата от 121, 14 лв., дължима за обект на потребление ИТН ****, с адрес: гр. П., ул. Б.
№**, ет. *, ап. **, както и за мораторна лихва върху главното парично задължение за
периода от *** г. до *** г. в размер на сумата от 12, 59 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
**** г., до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че по силата на договор за покупко-продажба на електрическа
енергия, сключен при Общи условия, е доставил до обект с ИТН ****, находящ се в гр. П.,
ул. „Б.“ № **, ет.*, ап.** електрическа енергия за периода от *** г. до *** г. Ответникът
имал качеството на собственик и ползвател по отношение на процесния имот, поради което
същият дължал заплащане на доставеното количество електрическа енергия. Последният
бил клиент на електроснабдителното предприятие с открит кл. № ****. Поради забава в
заплащането на главницата, освен нея, претендира и обезщетение за забава. Моли за
уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
Ответникът Т. А. А., чрез назначения й особен представител адв. Н. Т., е депозирала
в законоустановения за това срок отговор на исковата молба, с който възразява, че не
единствен собственик или ползвател на имота.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата
претенция за допустима, а разгледана по същество за частично основателна, като
1
съображенията за това са следните:
Установява се от приетите по делото писмени доказателства (л.**) , че ответницата е
собственик на 4/6 идеални части от електроснабден недвижим имот, адрес: гр. П., ул. Б. №
**, ет. *, ап. **, поради което съдът приема, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на електрическа енергия.
Неоснователни са възраженията, че декларацията по чл. 14 ЗМДТ не доказва наличието
собственост и оттам възникналите между страните облигационните отношения. В настоящия
съдебен процес правото на собственост подлежи на установяване като юридически факт, от
който произтичат възникналите между страните облигационни отношения, а не като вещно
право. Ето защо подадената декларация от наследодателя на ответницата има характер на
писмен документ удостоверяващ признание на неизгоден за страната факт. При това
положение, и по аргумент от чл. 30 ЗС, ответницата отговаря за дължимите задължения до
обема на притежаваните от нея права в собствеността.
Установява се от приетите по делото експертизи на вещите лица К. и К., които съдът
кредитира изцяло, че обемът и стойността на доставената електрическа енергия
съответстват на размера на исковата претенция, поради което и исковете следва да се уважат
пропорционално до обем от 4/6 части.
Съдът намира, че следва да задължи ищеца да довнесе сумата от още 100 лева –
възнаграждение за особения представител на ответницата, тъй като в към приключване на
съдебното дирена е налице изменение в НМРАВ, според което минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 400 лева, а по делото са внесе 300 лева.
Ищецът има право на разноски за заповедното и исковото производство, съобразно
приложен списък по чл. 80 ГПК, като съдът намира, че размерът на дължимото
възнаграждение за юрисконсулт за исковото производство е прекомерен, като следва да се
редуцира до сумата от 100 лева. Така разноските възлизат общо на сумата от 516, 66 лева.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Т. А. А., ЕГН
********** дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, на основание
чл. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 86,76 ( осемдесет и шест лева и 76 ст.) лева –
главница, представляваща продажна цена за доставена за периода от *** г. до*** г.
електрическа енергия, дължима за обект на потребление ИТН ***, с адрес: гр. П. ул. Б. №
**, ет. *, ап. **, както и обезщетение за забавено изпълнение за периода от *** г. до **** г. в
размер на сумата от 8,40 (осем лева и четиридесет стотинки) лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - **** г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е
издадена Заповед № **** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. д. № **** г. по описа на Районен съд – Пловдив., като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
********* против Т. А. А., ЕГН **********, както следва: искът по чл. 98а ЗЕ за разликата
над уважения размер от 86,76 ( осемдесет и шест лева и 76 ст.) лева до пълния предявен
размер от 121, 14 ( сто двадесет и един лева и 14 ст.) лева; искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над уважения размер от 8,40 (осем лева и четиридесет стотинки) лева до пълния
предявен размер от 12, 59 ( дванадесет лева и 59 ст.) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. А. А., ЕГН ********** да заплати на
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 516, 66 ( петстотин и
2
шестнадесет лева и 66 ст.) лева – съдебни разноски за заповедното и исковото производства.
УКАЗВА на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* в
едноседмичен срок да довнесе сумата от 100 лева – разноски за особен представител на
ответника, като при неизпълнение особеният представител може да поиска тези разноски по
реда на чл. 248 ГПК.
След представяне на доказателства за заплащане разноските, съдът може ( след
сезиране) да се произнесе по реда на 248 ГПК относно тяхното присъждане пропорционално
на уважената част от исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п./_______________
3