Р Е Ш Е Н И Е
№ 1429 град
Пловдив 26.06.2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, IХ състав, в открито заседание
на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при участието на секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2213 по описа на съда
за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл.215 ЗУТ.
Образувано е по жалба на „ЕЛАСТ МЕТАЛ
ПЛОВДИВ“ ЕООД, ЕИК *********, град Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 107
против заповед № 18РД09-248 от 06.07.2018 г. на кмета район „Северен“,
община Пловдив, с която е наредено да бъде премахната незаконно направена
ажурна ограда, представляваща метална мрежа с Н 1,87м., метални
колони-квадратна тръба 0.05/0.05м. с Н 2.00м. и бетонова основа с Н 0.30м. и
дължина на оградата 129м.,трайно закрепена-анкерирана към бетоновата основа и
към съществуващия бордюр; монтирана на 4,30м. от северната гранична линия на ПИ
***по КК на гр.Пловдив.
Жалбоподателят
ката оспорва заповедта като незаконосъобразна. Възразява,че не му е осигурено
участие в производството по издаване на заповедта. Твърди, че е поставил
ажурната ограда,за да очертае реално учреденото му право на ползване върху част
от имота. Твърди,че кметът с издаване на оспорваната заповед е надвишил
правомощията си,тъй като се опитва да разреши спор между дружествата, който е
от компетентността на райония съд. Представя писмени и гласни доказателства.
Претендира разноски.
Ответникът кметът на Район Северен Централен,
Община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., оспорва
жалбата.
Заинтересованата страна „МУСТАНГ“ ООД, ЕИК *********
оспорва жалбата. Твърди, че заповедта е законосъобразна, тъй като към момента
на изграждане на оградата същата е представлявала строеж и при липсата на
издадено разрешение същата е незаконен строеж. Претендира разноски.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията
на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Производството по издаване на
оспорваната заповед е започнало по жалба на единия от адресатите на заповедта,а
именно конституирания като заинтересована страна собственик на ПИ с
идентификатор ***„Мустанг“ ООД.
Съставен е констативен акт № 3 от 14.02.2018г.,
в който наредената за премахване ограда е описана по местоположение, вид и
размер, посочено е,че възложител и извършител на строителството е подалия пред
администрацията жалба собственик на поземления имот „Мустанг“ООД и е
констатирано нарушение на чл.48,ал.1 от ЗУТ.
По искане на жалбоподателя „Еласт метал
Пловдив “ЕООД протокоъл е бил предоставен на дружеството. Последвала е
кореспонденция с кмета на район „Северен“ гр.Пловдив, в рамките на която става
ясно,че се касае за ограда,разположена в поземлен имот,в който и двете
дружества притежават вещни права – на собственост и ограничено вещно право на
ползване. За последните са представени надлежно доказателства – нотариални
актове. Тоест, за административния орган е било ясно,че е налице съпритежание
на поземления имот и спор между двама носители на вещни права в него,а
изградената ажурна ограда е вътре в имота,но съобразно отстъпеното право на
ползване.
Въз основа на това е издадена и
оспорваната заповед, адресати на която са двете дружества и в мотивите на която
е описано,че се касае за ПИ, в който е учредено право на ползване.
Заповедта е незаконосъобразна.
Нетипично е собственик на имот да иска
премахване на незаконен строеж в собствения си имот и като адресат на заповед
по чл.225а от ЗУТ да е благоприятстван в правата си от същата. Това е първото,
което прави впечатление в настоящия спор и води до несъмнения извод,че
администрацията се е опитала да реши вещноправен спор по административен ред и
извън правомощията си.
От друга страна, оспорваната заповед
няма за предмет незаконен строеж по смисъла на чл.225а от ЗУТ. Самият
административен орган сам се е посвенил да нарече в диспозитива на заповедта
наредения за премахване обект –строеж, а е подходил описателно.
Няма спор, че към
момента на поставяне на въпросната ажурна ограда, което се установи посредством
допуснатата съдебно-техническа експертиза е станало през 2012г., е действала
редакцията на чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ преди изменението на закона - ДВ, бр. 101 от 2015 г.,
според която издаването на разрешение за строеж е било необходимо и за всички
огради с височина до 2,20 м над прилежащия терен, независимо от техния вид.
Последвали са обаче промени на чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ (съответно от 2015 г. и 2017 г. - ДВ, бр. 13), според
които дължимостта на строителното разрешение за оградите обхваща плътните
огради на УПИ с височина на плътната част от 0,60 м до 2,20 м, с изключение на
случаите по чл. 48, ал. 9 от закона. Съответна на посочените изменения е и новата т. 11 на чл. 151, ал. 1 ЗУТ (ДВ, бр. 101 от 2015 г.), разрешаваща изрично въпроса
за липсата на изискване за издаване на разрешение за строеж по отношение на
леките прозирни огради и плътните огради с височина на плътната част до 0,60 м
в рамките на поземления имот. Тази нормативна промяна е действаща към момента
на издаване на оспорваната заповед. Очевидно е, че не е съобразено от
администрацията, че е отпаднало изискването за издаване на разрешение за строеж
за ограда от процесния вид-така както е описана в самата заповед и е
констатирана безспорно и от вещото лице инж. Р. в приетата СТЕ. Реализирането
на спорната ограда не е неправомерно съобразно действащия към момента на
издаване на заповедта закон и административният орган не е имал изобщо правомощието да разпореди неговото премахване.
Да се отрече действието на промяната в правната уредба от момента на извършване
на оградата до момента на издаване на спорната заповед, т. е. отмяната на
разрешителния режим, би означавало да се допусне противоречие на акта с
обективното право.
Наредената за премахване ограда попада в
хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ. Цитираната съдебно-техническа експертиза, която се
кредитира от съда, установява, че тя е с плътна част, по-малка от 0,60 м и над
плътната й част е "ажурна". Тя така е описана и от самия
административен орган.
Така, при заключение за приложимост към
случая на чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ,изграждането на обекта е допустимо и без разрешение
за строеж, което изключва квалификацията му като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.
Установява се още, че оградата е във
вътрешността на ПИ 56784.6.88, собственост на заинтересованата страна „Мустанг“
ООД,но и съпритежаван с жалбоподателя, като собственик на ограничено вещно
право на ползване върху част от същия имот. Затова и нарушение на чл.48,ал.1 от ЗУТ тук няма, защото не е налице хипотеза на навлизане в чужд имот. Нещо
повече, видно от двата нотариални акта за учредяване на вещно право на
ползване/лист 68-73 от делото/ „Мустанг“ООД последователно е отстъпило част от
обема на правото си на собственост върху реално определена част от ПИ
56784.6.88, която е точно откъм северната граница на имота и е с дължина
128,83м., колкото е ажурната ограда, и е с площи 386,49 кв.м. и 167,48кв.м.,
което общо е 553,97кв.м. или точно толкова, колкото е отделената с оградата
ивица от ПИ 56784.6.88, както е установено и от вещото лице на стр.3 от
заключението. Тоест, налице е спор между съпритежатели на вещни права в един
имот и начина му на ползване.
Всъщност, според експертното заключение, от
техническа гледна точка процесната ограда не е строеж,защото е без основи като
единични фундаменти под носещите колонки или като ивична основа под всички
колонки и практически няма трайно прикрепяне на конструкцията към терена. Има
само монтаж на стоманени колонки към настилката на пътя с планка и болтове,а
демонтаъж на оградата няма да доведе до нарушаване на пътното платно или на
бетоновите бордюри. Тоест, касае се до монтирано съоръжение нетрайно прикрепено
към терена. Очевиден е извода, че това не е строеж.
Ето защо и поради всичко гореизложено,
оспорваният административен акт е незаконосъобразен и следва да се отмени.
С оглед изхода на спора, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски, които са в размер на 50лв.
държавна такса, 720 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат и
300 лв. депозит за вещо лице.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по оспорване на „ЕЛАСТ МЕТАЛ
ПЛОВДИВ“ ЕООД, ЕИК *********, град Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 107 Заповед №
18РД09-248 от 06.07.2018 г. на кмета район „Северен“, община Пловдив, с която е
наредено да бъде премахната незаконно направена ажурна ограда, представляваща метална
мрежа с Н 1,87м., метални колони-квадратна тръба 0.05/0.05м. с Н 2.00м. и
бетонова основа с Н 0.30м. и дължина на оградата 129м.,трайно
закрепена-анкерирана към бетоновата основа и към съществуващия бордюр;
монтирана на 4,30м. от северната гранична линия на ПИ ***по КК на гр.Пловдив.
ОСЪЖДА Община Пловдив, район „Северен“
да заплати на „ЕЛАСТ МЕТАЛ ПЛОВДИВ“ ЕООД, ЕИК *********, град Пловдив, ул.
„Васил Левски“ № 107 сумата от 1070/хиляда и седемдесет/ лева разноски.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: