Решение по дело №2213/2018 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1429
Дата: 26 юни 2019 г.
Съдия: Мария Илиева Златанова
Дело: 20187180702213
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

   1429                               град Пловдив                   26.06.2019 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, IХ състав,  в открито заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

Административен съдия: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

 

при участието на секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА като разгледа докладваното от съдията административно дело  2213 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл.215 ЗУТ.

Образувано е по жалба на „ЕЛАСТ МЕТАЛ ПЛОВДИВ“ ЕООД, ЕИК *********, град Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 107 против заповед 18РД09-248 от 06.07.2018 г. на кмета район „Северен“, община Пловдив, с която е наредено да бъде премахната незаконно направена ажурна ограда, представляваща метална мрежа с Н 1,87м., метални колони-квадратна тръба 0.05/0.05м. с Н 2.00м. и бетонова основа с Н 0.30м. и дължина на оградата 129м.,трайно закрепена-анкерирана към бетоновата основа и към съществуващия бордюр; монтирана на 4,30м. от северната гранична линия на ПИ ***по КК на гр.Пловдив.

 Жалбоподателят ката оспорва заповедта като незаконосъобразна. Възразява,че не му е осигурено участие в производството по издаване на заповедта. Твърди, че е поставил ажурната ограда,за да очертае реално учреденото му право на ползване върху част от имота. Твърди,че кметът с издаване на оспорваната заповед е надвишил правомощията си,тъй като се опитва да разреши спор между дружествата, който е от компетентността на райония съд. Представя писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.

Ответникът кметът на Район Северен Централен, Община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., оспорва жалбата.

Заинтересованата страна „МУСТАНГ“ ООД, ЕИК ********* оспорва жалбата. Твърди, че заповедта е законосъобразна, тъй като към момента на изграждане на оградата същата е представлявала строеж и при липсата на издадено разрешение същата е незаконен строеж. Претендира разноски.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Производството по издаване на оспорваната заповед е започнало по жалба на единия от адресатите на заповедта,а именно конституирания като заинтересована страна собственик на ПИ с идентификатор ***„Мустанг“ ООД.

Съставен е констативен акт № 3 от 14.02.2018г., в който наредената за премахване ограда е описана по местоположение, вид и размер, посочено е,че възложител и извършител на строителството е подалия пред администрацията жалба собственик на поземления имот „Мустанг“ООД и е констатирано нарушение на чл.48,ал.1 от ЗУТ.

По искане на жалбоподателя „Еласт метал Пловдив “ЕООД протокоъл е бил предоставен на дружеството. Последвала е кореспонденция с кмета на район „Северен“ гр.Пловдив, в рамките на която става ясно,че се касае за ограда,разположена в поземлен имот,в който и двете дружества притежават вещни права – на собственост и ограничено вещно право на ползване. За последните са представени надлежно доказателства – нотариални актове. Тоест, за административния орган е било ясно,че е налице съпритежание на поземления имот и спор между двама носители на вещни права в него,а изградената ажурна ограда е вътре в имота,но съобразно отстъпеното право на ползване.

Въз основа на това е издадена и оспорваната заповед, адресати на която са двете дружества и в мотивите на която е описано,че се касае за ПИ, в който е учредено право на ползване.

Заповедта е незаконосъобразна.

Нетипично е собственик на имот да иска премахване на незаконен строеж в собствения си имот и като адресат на заповед по чл.225а от ЗУТ да е благоприятстван в правата си от същата. Това е първото, което прави впечатление в настоящия спор и води до несъмнения извод,че администрацията се е опитала да реши вещноправен спор по административен ред и извън правомощията си.

           От друга страна, оспорваната заповед няма за предмет незаконен строеж по смисъла на чл.225а от ЗУТ. Самият административен орган сам се е посвенил да нарече в диспозитива на заповедта наредения за премахване обект –строеж, а е подходил описателно.

Няма спор, че към момента на поставяне на въпросната ажурна ограда, което се установи посредством допуснатата съдебно-техническа експертиза е станало през 2012г., е действала редакцията на чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ преди изменението на закона - ДВ, бр. 101 от 2015 г., според която издаването на разрешение за строеж е било необходимо и за всички огради с височина до 2,20 м над прилежащия терен, независимо от техния вид. Последвали са обаче промени на чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ (съответно от 2015 г. и 2017 г. - ДВ, бр. 13), според които дължимостта на строителното разрешение за оградите обхваща плътните огради на УПИ с височина на плътната част от 0,60 м до 2,20 м, с изключение на случаите по чл. 48, ал. 9 от закона. Съответна на посочените изменения е и новата т. 11 на чл. 151, ал. 1 ЗУТ (ДВ, бр. 101 от 2015 г.), разрешаваща изрично въпроса за липсата на изискване за издаване на разрешение за строеж по отношение на леките прозирни огради и плътните огради с височина на плътната част до 0,60 м в рамките на поземления имот. Тази нормативна промяна е действаща към момента на издаване на оспорваната заповед. Очевидно е, че не е съобразено от администрацията, че е отпаднало изискването за издаване на разрешение за строеж за ограда от процесния вид-така както е описана в самата заповед и е констатирана безспорно и от вещото лице инж. Р. в приетата СТЕ. Реализирането на спорната ограда не е неправомерно съобразно действащия към момента на издаване на заповедта закон и административният орган не е имал изобщо  правомощието да разпореди неговото премахване. Да се отрече действието на промяната в правната уредба от момента на извършване на оградата до момента на издаване на спорната заповед, т. е. отмяната на разрешителния режим, би означавало да се допусне противоречие на акта с обективното право.

Наредената за премахване ограда попада в хипотезата на  чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ. Цитираната съдебно-техническа експертиза, която се кредитира от съда, установява, че тя е с плътна част, по-малка от 0,60 м и над плътната й част е "ажурна". Тя така е описана и от самия административен орган.

Така, при заключение за приложимост към случая на  чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ,изграждането на обекта е допустимо и без разрешение за строеж, което изключва квалификацията му като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

Установява се още, че оградата е във вътрешността на ПИ 56784.6.88, собственост на заинтересованата страна „Мустанг“ ООД,но и съпритежаван с жалбоподателя, като собственик на ограничено вещно право на ползване върху част от същия имот. Затова и нарушение на чл.48,ал.1 от ЗУТ тук няма, защото не е налице хипотеза на навлизане в чужд имот. Нещо повече, видно от двата нотариални акта за учредяване на вещно право на ползване/лист 68-73 от делото/ „Мустанг“ООД последователно е отстъпило част от обема на правото си на собственост върху реално определена част от ПИ 56784.6.88, която е точно откъм северната граница на имота и е с дължина 128,83м., колкото е ажурната ограда, и е с площи 386,49 кв.м. и 167,48кв.м., което общо е 553,97кв.м. или точно толкова, колкото е отделената с оградата ивица от ПИ 56784.6.88, както е установено и от вещото лице на стр.3 от заключението. Тоест, налице е спор между съпритежатели на вещни права в един имот и начина му на ползване.

Всъщност, според експертното заключение, от техническа гледна точка процесната ограда не е строеж,защото е без основи като единични фундаменти под носещите колонки или като ивична основа под всички колонки и практически няма трайно прикрепяне на конструкцията към терена. Има само монтаж на стоманени колонки към настилката на пътя с планка и болтове,а демонтаъж на оградата няма да доведе до нарушаване на пътното платно или на бетоновите бордюри. Тоест, касае се до монтирано съоръжение нетрайно прикрепено към терена. Очевиден е извода, че това не е строеж.

Ето защо и поради всичко гореизложено, оспорваният административен акт е незаконосъобразен и следва да се отмени.

С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски, които са в размер на 50лв. държавна такса, 720 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат и 300 лв. депозит за вещо лице.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ по оспорване на „ЕЛАСТ МЕТАЛ ПЛОВДИВ“ ЕООД, ЕИК *********, град Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 107 Заповед 18РД09-248 от 06.07.2018 г. на кмета район „Северен“, община Пловдив, с която е наредено да бъде премахната незаконно направена ажурна ограда, представляваща метална мрежа с Н 1,87м., метални колони-квадратна тръба 0.05/0.05м. с Н 2.00м. и бетонова основа с Н 0.30м. и дължина на оградата 129м.,трайно закрепена-анкерирана към бетоновата основа и към съществуващия бордюр; монтирана на 4,30м. от северната гранична линия на ПИ ***по КК на гр.Пловдив.

 

ОСЪЖДА Община Пловдив, район „Северен“ да заплати на „ЕЛАСТ МЕТАЛ ПЛОВДИВ“ ЕООД, ЕИК *********, град Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 107 сумата от 1070/хиляда и седемдесет/ лева разноски.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: