Р Е Ш
Е Н И Е
№……………
гр. Варна
..................2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, в публично заседание на двадесет
и шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария
Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Кремена
Данаилова
Мария Даскалова
при секретаря Мая
Вълева и с участието на прокурора Тони Томов, като разгледа докладваното
от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. № 2326/2020 по описа на Административен
съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във
връзка с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Областна
дирекция по безопасност на храните /ОБДХ/ – гр. Варна, чрез юрисконсулт срещу
Решение № 97/05.08.2020 г., постановено по НАХД № 115/2020 г. по описа на
Районен съд - Девня, с което е отменено Наказателно постановление №ЗЖ-9/10.03.2020 г., издадено от директор на Областна дирекция
по безопасност на храните - гр. Варна, с което на К.Ц.В. ЕГН ********** за нарушение
по чл.39, ал.2, т.3 и т.4 от Закон за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/ е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 400 лева на основание чл.413, ал.1 от ЗВД.
Изложено е в жалбата, че не
се споделя становището на съда, че установеното нарушение е маловажен случай.
Ползването на ветеринарен продукт за лечение на животни при неспазване
изискванията на ЗВД би довело до увеличен риск от развитие на антимикробна
резистентност, а борбата със същата е приоритет, тъй като представлява заплаха
за здравето на човека и животните. К.Ц.В., в качеството на управител на
„Свинекомплекс Брестак“ АД и в качеството на регистриран ветеринарен лекар
отговаря за отглеждането на 40 000 животни – свине, поради което не следва
да се прилага чл. 28 от ЗАНН. В подкрепа на мотивите си сочи, че в Европейския
единен план в областта на здравеопазването срещу АМР, приет от Европейската
комисия през 2017 г. са разписани конкретни мерки за насърчаване на отговорна и
разумна употреба на ветеринарномедицински продукти. Отправено е искане за отмяна на решението на РС - Девня като неправилно и
вместо него да постанови друго, с което изцяло да се потвърди НП. В съдебно
заседание, юрисконсулт поддържа жалбата. Сочи съдебна практика – КНАХД №
2260/2020 г. на Адм. съд – Варна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение
за адвокат от ответника.
Ответникът по касация – К.Ц.В., чрез адв. Т. оспорва
жалбата в писмен отговор, в който са изложени подробни съображения за
неоснователност на жалбата. Споделят се мотивите на районния съд, че деянието е
маловажен случай, но отделно от това са изложени съображения, че наказаното
лице не е извършило нарушението. Действително изискуемата информация не е била
вписана в дневника, а в електронен такъв, поради големия брой животни, които се
отглеждат в комплекса. В НП е посочено, че следва да се впише информация в
дневника, която не съответства на ЗВД. Не става ясно какво нарушение е вменено.
Липсва точно описание на нарушението, включително дата и място. Претендира
присъждане на възнаграждение за адвокат. В писмена молба 14668/24.11.2020 г.
жалбата се поддържа изцяло, както и искането за разноски, съобразно представен
списък на разноските.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, за основателност на жалбата.
Моли решението на РС – Девня да бъде отменено и потвърдено НП.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на
страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК,
Административен съд – гр. Варна намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд – Девня е приел за установено следното:
Фирма „Свинекомплекс Брестак”
АД е била одобрен производител на медикаментозни фуражи и имала собствено
животновъдно стопанство, в което се отглеждали около 42 000 прасета. При
извършена планова проверка на 23.01.2020 г., служители на ОДБХ - Варна
установили, че д-р К.Ц.В., като регистриран ветеринарен лекар, завеждащ
ветеринарно – медицинската амбулатория в обекта не е вписвал в Дневника на
собствениците/ползвателите на животновъдни обекти за проведени лечебно –
профилактични мероприятия - образец КВПМ - 67, утвърден със Заповед № РД-1305
от 16.07.2018 г., дата на започване и приключване на третирането, вид на
проведеното лечебно - профилактично мероприятие, диагноза, дата на
поставяне/закупуване на ВМП или медикаментозен фураж, име и адрес на
доставчика, партиден номер и срок на годност на ВМП и др.
Съдът е извел от правна
страна, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Прието е за безспорно, че В. е извършил административно
нарушение, тъй като не е спазил изискванията възведени с разпоредбата на чл.39,
ал.2, т.3 и т.4 ЗВД и не е вписвал в Дневника на собствениците/ползвателите
на животновъдни обекти за проведени лечебно – профилактични мероприятия -
образец КВПМ-67, утвърден със Заповед № РД-1305 от 16.07.2018 г. Установено е
наличие на отчетност, но тя не е отговаряла изцяло на изискванията на чл.39 от
ЗВД и задължителния дневник - образец КВПМ-67. Отчетено е, че на
наказаното лице не са налагани административни наказания за други нарушения на
ЗВД и деянието е с ниска степен на обществена опасност, тъй като се касае за
нарушение, от което не са настъпили вредни последици, поради което са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящият състав
на касационната инстанция намира решението на РС-Девня за правилно и
законосъобразно, като краен резултат, но по мотиви различни от изложените.
Съобразно
чл. 218, ал.2 от ЗАНН, за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон касационният съд следи и служебно.
Районният
съдът не е установил, че в НП не е посочена дата и място на извършване на
нарушението, които факти са задължителни
съгласно чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Посочено е в НП, че проверка е извършена на
23.01.2020 г. в животновъден обект
собственост на „Свинекомплекс Брестак“ АД, с адрес с. Брестак. Дата и място на
проверката е възможно да съвпадат с дата и място на нарушението, но е следвало
категорично и недвусмислено да се посочи къде е извършено нарушението и на коя
дата. По – нататък в НП е посочено, че констатациите в АУАН се потвърждават от
Протоколи за проведена инспекция на животновъдния обект за контрол върху
употребата на ВМП от 14.01.2020 и 23.01.2020 г. От това изявление също не се
установява АНО да е посочил дата и място на нарушението. Липсата на дата и
място на нарушението е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Същото нарушава правото на защита на наказаното лице. Допуснатото
нарушение е пречка да се установи от коя дата започва да тече абсолютната
давност за отпадане на административнонаказателната отговорност. Същото е
самостоятелно основание за отмяна на НП.
Съгласно
чл. 39, ал.2, т. 3 и т.4 от ЗВД, ветеринарните лекари, които упражняват
ветеринарномедицинска практика:
3. вписват
в дневника на животновъдния обект:
а) датата
на извършените манипулации с ВМП /ветеринарномедицински продукти/;
б)
наименованието, партидния номер, срока на годност и карентния срок на ВМП;
4.
уведомяват собствениците на животни за карентните срокове на ВМП или на
медикаментозни фуражи за здравните последици при неспазването им.
Няма спор
между страните, че К.Ц.В. ветеринарен лекар, които упражняват
ветеринарномедицинска практика.
В НП е
следвало да се посочи датата на извършените манипулации с ВМП и
доказателствата, чрез които са установени, защото само при извършени такива
възниква задължение за вписването им в дневника за животновъдния обект и уведомяване собствениците на животни за карентните
срокове на ВМП или на медикаментозни фуражи за здравните последици при
неспазването им. Липсата на описание на нарушението препятства защитата на
наказаното лице и съдебната проверка, защото не са ясни фактите, въз основа на
които са направени констатациите на АНО за наличие на нарушение. Допуснатото
процесуално нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН е самостоятелно такова за
отмяна на НП.
Нормата на
чл. 39, ал.2, т.3, б. „а“ и б. “б“ от ЗВД посочва точно кои факти следва да се
впишат в дневника. Не е въведено изискване се вписва: диагноза, дата на
доставяне/закупуване на ВМП или медикаментозен фураж, име и адрес на
доставчика, поради това незаконосъобразно АНО е приел, че с нависване на тези
факти е извършено нарушение. Точното описание на фактите, въз основа на които
се ангажира отговорността е от съществено значение, поради това, че наказаното
лице се защитава срещу описаните факти, а не срещу посочената правна норма.
В случая и
при посочване на правната норма е допуснато нарушение, тъй като с оглед направеното
описание е следвало да се посочи, че нарушението е по чл. 39, ал.2, т. 3, б.
„а“ и „б“ и т.4 от ЗВД, а АНО е посочил, че нарушението по е чл. 39, ал.2, т. 3
и т.4 от ЗВД.
Настоящото
инстанция не споделя изводът на районния съд, че нарушението е маловажен
случай. Жалбоподателят не оспорва, че обекта е с около 40 000 животни.
Отчетността на манипулации с ВМП е предпоставка за спазване на всички
изисквания относно манипулации и използвани продукти. Нарушаването на тези
изисквания би застрашило в случая, живота и здравето на голям брой животните и
хората. Това обосновава липсата на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Неоснователно
е позоваване на жалбоподателя на практиката на Адм. съд – Варна по адм. д. №
2260/2020 г., тъй като в това дело е разгледано нарушение извършено от К.Ц.В.
по чл. 39, ал.2, т.5 от ЗВД през м. 12.2019 г., като от мотивите на решението
се установява, че описанието на фактите по НП № ЗЖ-8/10.03.2020 г. на директор
на ОДБХ – Варна е различно от стореното в процесното НП.
Предвид
изложеното оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
Ответникът е претендирал присъждане на
възнаграждение за един адвокат в размер на 480 лева. Представен е договор за
правна защита и съдействие от 23.09.2020 г. между ответника и Адвокатско
дружество „Т. и Д.“, както и фактура № **********/23.09.2020 г. за заплатена
сума от 480 лева с ДДС за процесуално представителство. От жалбоподателя е направено възражение
за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат. Съдът отчита, че
делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл. 18,
ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1, вр. §2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. и чл.
63, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК на ответника следва да се
присъди минималното възнаграждение за адвокат в размер на 360 лева, платимо от жалбоподателя.
Предвид
изхода на спора и по аргумент на противното на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.
143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.221
ал.2 от АПК, във връзка с чл.63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 97/05.08.2020 г., постановено по
НАХД № 115/2020 г. по описа на Районен съд – Девня.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – гр.
Варна да заплати в полза на К.Ц.В. ЕГН ********** сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ НА СЪДИЯ МАРИЯ ГАНЕВА ПО КАНД. № 2326/2020
НА
АС-Варна.
Не съм съгласна с тезата на мнозинството
от касационния състав за правилност на обжалваното съдебно решение на ВРС
поради допуснати съществени процесуални нарушения в
административнонаказателното производство , изразяващи се в неспазване на чл.
42 т. 3 и чл. 57 т.5 ЗАНН за посочване на дата и място на извършване на
нарушението.
Видно обстоятелствена част на АУАН и
НП изрично е вписано, че нарушителят е
управител на ветеринарномедицинска
амбулатория в свинекомплекс в с.
Брестак , собственост на „Свинекомплекс Брестак „АД . Посочена е неговата
месторабота - с. Брестак , обл. Варна . Вписано е в АУАН и НП , че нарушението
е установено при проверка на 23.01.2020
г. от контролните органи на животновъден
обект – свинекомплекс с. Брестак , когато е установено липса на вписване от доктор К.В. в дневника
образец КВМП-67 . Тези фактически
данни ясно и недвусмислено сочат, че мястото на нарушението е свинекомплекс в
с. Брестак , обл. Варна . В този смисъл не може да се твърди при подобно
изложение на фактически данни , че
липсва информация за място на извършване на нарушението , понеже няма конкретно
съобщително изречение , че мястото на извършване на нарушението е свинекомплекс
в с. Брестак, обл. Варна. Такава правна теза считам за твърде
ограничително тълкуване на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
На следващо място, мястото на
извършване на нарушението не е елемент нито от обективния , нито от субективния
състав на административното нарушение и
поради тази причина не рефлектира върху правото за защита на нарушителя ,
а според чл. 348 ал. 3 т.1 от НПК във
вр.с чл. 63 от ЗАНН нарушението на
процесуалните правила, обуславящо отмяна на НП , е съществено , само
когато е довело до ограничаване
процесуалните права на наказаното лице. Описанието на нарушението е реквизит по
чл. 42, т.4 от ЗАНН, а дата и място на
нарушените са отделен такъв – чл. 42 т. 3 от същия закон.
Мястото на извършване на нарушението
има значение само за определяне на компетентния орган по съставяне на АУАН, по
издаване на издаване на НП и компетентния съд , пред който да се оспори НП . В
случая няма оплакване за некомпетентност на актосъставителя и на наказващия
орган. По повод подадената жалба от К. В.
съдебен орган е провел контрол за обоснованост и законосъобразност на НП ,
респ. няма допуснато нарушение на
неговото право на защита.
Не споделям тезата на мнозинството от
съдебния състав за липса на данни в АУАН и НП на дата на извършване на
нарушението .
Първо , съгласно чл. 6 от ЗАНН формите на административно нарушение са действие или бездействие.
Бездействието винаги е свързано с период от време, защото представлява
противоправно пасивно поведение при съществуващо правно задължение за действие.
Такова бездействие има начало и край, не може да се свърже с конкретна дата .
Настоящият случай се отнася за бездействие на доктор К.В. да впише в дневник , образец
КВМП-67 проведени лечебно-профилактични мероприятия. Според описаните факти в АУАН и НП по случая
този период обхваща времето до 23.01.2020 г.
Дори и да се приеме тезата на мнозинство
от състава, че във всеки един ден от този период на бездействие се реализира
състава на административното нарушение , подобно на продълженото престъпление по смисъла на НП, то подходът на
наказващия орган да определи само едно административно наказание вместо да наложи наказание за всеки един ден
от периода на противоправно бездействие
не само не влошава, дори благоприятства нарушителя.
Освен това съгласно чл. 53, ал.2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередност в
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Това законово правило навежда на
извод, че само тези пропуски може да се считат за съществени процесуални
нарушения, защото само при тяхното съществуване не се издава НП. Конкретният случай
не е такъв. Няма спор между страните ,че К.
В. е извършил лечебно-профилактични мероприятия , които не е
документирал в дневника , образец КВМП-67 , поради което считам , че той в
подлежи на административнонаказателно санкциониране, респ. решение №
97/05.08.2020 г. на ВРС по анд. № 11582020 г. подлежи на отмяна .
Съдия: