Определение по дело №3300/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3990
Дата: 3 декември 2020 г. (в сила от 3 декември 2020 г.)
Съдия: Марин Георгиев Маринов
Дело: 20203100503300
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3990
гр. Варна , 03.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на трети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина П. Карагьозова

Ралица Ц. Костадинова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503300 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на „ИНТЕРКОМ
ГРУП“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ПК 9009, р-н "Младост", Западна прамишлена зона, ул. "Инж Павлин
Николов" № 111 представлявано от управителя П. И. Н., действащ чрез
пълномощника си адв.Радостина Дякова срещу Разпореждане за незабавно
изпълнение № 264419/25.09.2020г., постановено по гр.д. №11954/2020г. по
описа на Варненски районен съд, с която е уважено заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т. 3, вр. чл. 418 от ГПК, подадено
от "ЕРГОС"АД, ЕИК *********, гр.Търговище, ул. "Георги Бенковски" № 1,
вх. А, ет.2, офис 5 за сумата от 87 930,50 Евро, представляваща неизплатен
остатък от продажна цена по т.1, б. "Б", дължима до 25.10.2015г. по договор
за покупко-продажба на надвижими имоти от 28.10.2013г., обективиран в
нотариален акт № 4, том ІІІ, рег. № 4543, дело № 373/28.10.2013г. на Д. С.,
нотариус при Районен съд Варна, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 41 ГПК - 24.09.2020г. до окончателното
изплащане на задължението и направените по делото разноски в размер на 7
546,55 лева.
1
В частната жалба са изложени доводи за неправилност и
необоснованост на разпореждането. Поддържа се, че претенцията за 87 930,50
Евро е неоснователна, като същата сума е била изплатена от частния
жалбоподател.
Сочи се в частната жалба, че със споразумение от 05.04.2016г. са били
окончателно уредени всички насрещни претенции между "ЕРГОС"АД и
„ИНТЕРКОМ ГРУП“ООД, по посочения нотариален акт, като по силата на
същото споразумение „ИНТЕРКОМ ГРУП“ООД е следвало да преведе сумата
от 197 443 Евро в полза на "ЕРГОС"АД по специална (ескроу) сметка в
"ОББ"АД. Сочи се че като условие за влизане в сила на споразумението е
било предвидено вписване в ТР при АВ на окончателен договор за покупко
продажба между „ИНТЕРКОМ ГРУП“ООД и „Интерком Груп Инвест“ЕООД
(с настоящо наименование "Райзинг Къмпани"ЕООД), продавач на дяловете в
новоучреденото дружество, в чийто капитал са апортирани пет имота. Излага
се още от частния жалбоподател, че споразумението е влязло в законна сила
на 08.07.2016г., а изпълнението на посоченото условие е било изпълнено по
силата на Предварителен договор за покупко-продажба на дружествен дял от
05.04.2016г. и Договор за продажба на дружествен дял от капитала на
"Интерком Груп Бриз"ЕООД от 07.07.2016г., вписан в ТР при АВ със
заявление А4 с № 20160708120946. Твърди се още, че всички дялове в
новоучреденото дружество "Интерком Груп Бриз"ЕООД, с едноличен
собственик на капитала „Интерком Груп Инвест“ЕООД, в което са били
апоритарни посочените имоти, са били прехвърлени на купувача „Интерком
Груп Бриз Инвест“ЕООД ( с настоящо наименование "Бриз Проджект"ЕООД.
Аргументира се, че купувачът „Интерком Груп Бриз Инвест“ЕООД е дъщерно
дружество на „Интерком Груп“ООД и е бил посочен от „Интерком
Груп“ООД, на основание чл. 11 от Предварителния договор за покупко
продажба на на дружествени дялове. Твърди се, че сумата от 197 433 Евро по
споразумението от 05.04.2016г. е била пратена по ескроу сметка, съгласно
споразумението от 05.04.2016г., с което всички претенции на "ЕРГОС"АД по
нот.акт № 4/28.01.2013г. са били погасени и по-нататъшното им претендиране
е било скрепено с неустойка
Моли се за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и
присъждане на разноски.
2
В законния срок е постъпил отговор от насрещната страна - заявител в
заповедното производство, в което се оспорват аргументите на частния
жалбоподател. Изрично се сочи, че документът, послужил като основание на
заповедта в производството по чл. 417 от ГПК е редовен от външна страна и
сочи подлежащо на изпълнение задължение от страна на частния
жалбоподател. Оспорват се твърденията за недължимост на присъдената
сума, като се твърди, че в представеното като приложение платежно
нареждане бенефициент е „Интерком Груп Инвест“ЕООД, страна по договор
за продажба на дялове и лица, различно от "ЕРГОС"АД. Оспорва се
допустимостта и доказателствената стойност на представените в частната
жалба документи, като се твърди че сочената в посочения платежен документ
сума изобщо не може да се счита за плащане на цената по нотариалния акт.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез
надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в
законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално
допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:

С чл. 419 ГПК законът е дал възможност на длъжника да обжалва само
разпореждането, с което се уважава молбата за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, въз основа единствено на съображения, извлечени от
акта по чл. 417 ГПК. В заповедното производство съдът извършва проверка за
редовност на документа от външна страна и дали същият установява
подлежащо на изпълнение вземане /по арг. от 418, ал. 2 ГПК/. В
производството по чл. 419 ГПК съдът не може да изследва обстоятелства
извън изпълнителното основание. Оплакванията на частния жалбоподател по
същество са свързани не с нередовност на заявлението или с недължимостта
на сумата по процесния нотариален акт № 4, том ІІІ, рег. № 4543, дело №
373/28.10.2013г. на Д. С., нотариус при Районен съд Варна, а се аргументира
последващо погасяване на дълга, вследствие от допълнителни съглашения от
3
страните и свързани с тях лица.
Настоящият състав приема, че представения документ по чл. 417, т. 3
ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане на заявителя срещу частния жалбоподател.
Приложените към частната жалба документи, обективиращи трансфери
на имущества между свързани със страните в производството юридически
лица и споразумения между същите, са индиция за последващо развитие на
договореностите между страните, но не могат да бъдат обект на изследване и
преценка от заповедния съд, нито в настоящото производстнво.
Доколкото липсва изричен документ, сочещ недължимост на сумата по
процесния нотариален акт, поради каквато и да е форма на погасяване на
дълга, не може да се коментира подобен факт в това производство. Предвид
изричното произнасяне на заповедния съд по реда на чл. 420 от ГПК и с оглед
предприетото обжалване на този акт от страна на частния жалбоподател,
твърдяните аргументи за погасяване на дълга могат да бъдат изложени в
специалното производство по обжалване на отказа за спиране.
Поради идентичност на крайните изводи на двете инстанции,
обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
Частният жалбоподател е претендирал разноски, каквито не му се
дължат предвид изхода от спора.
Въз основа на изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане за незабавно изпълнение №
264419/25.09.2020г., постановено по гр.д. №11954/2020г. по описа на
Варненски районен съд, с която е уважено заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл.417, т. 3, вр. чл. 418 от ГПК, подадено от
"ЕРГОС"АД, ЕИК *********, гр.Търговище, ул. "Георги Бенковски" № 1, вх.
А, ет.2, офис 5, срещу „ИНТЕРКОМ ГРУП“ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ПК 9009, р-н "Младост", Западна
прамишлена зона, ул. "Инж Павлин Николов" № 111 представлявано от
4
управителя П. И. Н., за сумата от 87 930,50 Евро, представляваща
неизплатен остатък от продажна цена по т.1, б. "Б", дължима до 25.10.2015г.
по договор за покупко-продажба на надвижими имоти от 28.10.2013г.,
обективиран в нотариален акт № 4, том ІІІ, рег. № 4543, дело №
373/28.10.2013г. на Д. С., нотариус при Районен съд Варна, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 41 ГПК-
24.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението и направените по
делото разноски в размер на 7 546,55 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5