№ 6788
гр. София, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯ. ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110150965 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Д. Й. В. и Я. Е. С., с
която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл.
200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане разделно и
поравно на сумата 27,72 лв. - главница, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за имот в ***********, за периода м.09.2020-
м.04.2022 г., ведно със законна лихва от 14.09.2023 г. до изплащане на
вземането, и сумата 5,88 лв. – мораторна лихва за периода 14.09.2020-23.08.2023
г. Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна
енергия за исковия период, предвид което е извършена услугата дялово
разпределение, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от
ответника в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, в т.ч. наследник на Е. П. В.. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от
ЗЗД.
Ответната страна е подала отговор на искова молба, с който признава
исковата претенция за главница и поддържа, че е погасена чрез плащане в хода
на процеса, ведно със законна лихва. Твърди се, че в имота няма радиатори, с
топлоразпредели, и водомери от 2005 г. и считат, че по отношение на имота не
се извършва дялово разпределение; а не са им връчвани и не е известно да са
изготвяни изравнителни сметки. В хода на процеса разбират за задължението,
доколкото при справки в център за обслужване на клиенти на ищеца служители
са посочвали, че няма сметки за плащане. Оспорват да е извършена услугата.
Оспорва иска за лихва като недоказан и неоснователен. Настоява съдебните
разноски да останат в тежест на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Третото лице-помагач „Т.с.“ ЕООД на страна на ищеца счита исковете са
основателни.
В съдебно заседание ищецът поддържа, че след извършеното плащане,
1
поради непосочване какво плаща длъжника, непогасена остава претендираната
главница. Платеното е отнесено за дължимите съдебни разноски.
Ответната страна оспорва начина на погасяване на задълженията.
Настоява, че е заплатена главницата, със законна лихва от датата на завеждане на
делото.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че ответниците, в т.ч. техния наследодател, са
клиенти на топлинна енергия за процесните имот и период.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за
неплатена услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се
установява уреден ред и начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът
с изпадането в забава при неточно изпълнение в темпорален аспект. Освен това,
не се представя и покана до длъжника за плащане, поради което правото на
парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
Не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че в хода на
процеса ответната страна е платила на ищеца сумата общо 28,72 лева. От
платежен документ от 20.11.2023 г. се изяснява, че по банковата сметка на
ищцовото дружество е платена сумата 27,72 лева, с вписано основание на
плащане - искова молба по гр.д.№50965/2023 г., СРС; а от платежен документ от
23.11.2023 г. – сумата 1,00 лев с идентично основание на плащането.
Според чл. 76, ал.2 от ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да
покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските,
след това лихвите и най-после главницата. Разноските по смисъла на тази норма
са извънсъдебни, като в съдебния процес се установи тяхната изискуемост и
ликвидност. „Съдебните разноски (в исковото и в заповедното производство,
образувано по реда на чл. 410 ГПК) са част от спорния предмет на настоящото
съдебно производство, поради което те ще станат изискуеми и ликвидни едва
след влизане в сила на решението по делото. В този смисъл е недопустимо по
отношение на тях да се прилага правилото, уредено в чл. 76, ал. 2 ГПК“ – така
Решение № 4092/04.06.2014 г. по в. гр. д. № 11197/2012 Г. на СГС и др.
Съдът, като взе предвид, че длъжникът не е посочил какво плаща,
неоснователността на акцесорният иск и приложимия материален закон, намира,
че дългът на ответната страна е сбор от главницата и дължимата законна лихва
от датата на подаване на искова молба – 14.09.2023 г. до датата на окончателното
й плащане - 20.11.2023 г. Законната лихва върху главницата за периода
14.09.2023-20.11.2023 г. възлиза в размер на сумата 0,69 лв., определен от съда
по реда на чл. 162 ГПК, след прилагане на служебен лихвен калкулатор.
Платеното е достатъчно да покрие изцяло дълга. Съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК,
решението на Съда трябва да отразява правното положение между страните по
делото към момента на приключване на устни състезания, като се вземат
предвид новонастъпилите доказани факти, които са от значение за спорното
право. Предвид правопогасяващият ефект на плащането, предявения иск за
главница подлежи на отхвърляне.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, ответникът не дължи разноски, ако с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска.
Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното
наличие на установените в посочената разпоредба изисквания. Преценката в
тази насока е винаги конкретна с оглед на фактите по делото, като за
2
възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение,
а това на ответника. В конкретния случай ответната страна признава иска и не е
дала повод за неговото предявяване. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се
установява уреден ред и начин за заплащане на услугата „дялово
разпределение“, поради което обосновано ответникът настоява разноските да
останат в тежест на ищеца. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът трябва да
заплати на ответната страна, съобразно направеното изрично искане, сторените
деловодни разноски в цялост, както за отхвърления поради недоказаност иск за
мораторна лихва, така и за неоснователното завеждане на делото за иска за
главница. Претендира се възнаграждение на адвокат от 400,00 лв., срещу което
ищецът навежда възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Видно от
представения договор за правна помощ не е разграничено колко от кой ответник
се плаща, поради което съдът приема, че е по равно, респ. по 200,00 лв. Предвид
защитавания материален интерес, фактическа и правна сложност на делото, и
очакваните процесуални действия, които е било необходимо да бъдат извършени
от адвоката, съдът намира, че разноската е необходима и разумна, а
възражението на ищеца за противното –неоснователно.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:**********, със седалище
и адрес на управление: **********, срещу Д. Й. В., с ЕГН:**********, с адрес:
************ и Я. Е. С., с ЕГН:**********, с адрес: ************, осъдителен
иск по чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за заплащане разделно и поравно на сумата 27,72 лева – главница,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за имот в
***********, за периода м.09.2020-м.04.2022 г., ведно със законна лихва от
14.09.2023 г. до изплащане на вземането, поради извършено от Д. Й. В. и Я. Е.
С. в хода на процеса плащане; и на сумата 5,88 лева – мораторна лихва за
периода 14.09.2020-23.08.2023 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на
управление: **********, да заплати на Д. Й. В., с ЕГН:**********, с адрес:
************ и Я. Е. С., с ЕГН:**********, с адрес: ************, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 400,00 лева или на всяка една сумата
200,00 лева – съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.с.“
ЕООД на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3