№ 17
гр. Русе , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осемнадесети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Милена Пейчева
Ралица Герасимова
при участието на секретаря Иванка Венкова
в присъствието на прокурора Кремена Йорданова Колицова (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214500600007 по описа за 2021 година
Про из во д с т во то е по глава ХХI от НПК.
С Присъда № 260026/30.09.2020г.по НОХД № 583/20 на Русенския
районен съд подсъдимият Ф. Ф. Ю. е признат за виновен,в това, че на
05.03.2020г. в гр.Русе, управлявал моторно превозно средство , с рег.№ Р 5890
РН, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда- 2,18 на хиляда,
установено по надлежния ред , поради което и на основание чл.343б ал.1 от
НК и чл.54 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от
свобода, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от три
години и глоба в размер на 300 лева.
Присъдата е протестирана от РРП с твърдения за нейната
неправилност, относно неналоженото кумулативно наказание лишаване от
право да управлява МПС, на основание чл.343г от НК. Излагат се подробни
съображения и се иска присъдата да бъде изменена, като на подсъдимият бъде
наложено, на осн.чл.343г от НК, наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок в размера поискан от представителя на РП-Русе пред първата
инстанция.
1
Представителят на РОП поддържа протеста, счита присъдата за
неправилна и необоснована в частта, в която на подсъдимия не е наложено
наказание лишаване от право да се управлява МПС. Предлага присъдата да
бъде изменена, като на подсъдимият бъде наложено това наказание в размер
на 6 месеца.
Подсъдимият не се явява и не взема становище. Служебният му
защитник адв.И.К. от РАК, счита протеста за неоснователен, присъдата на
РРС за законосъобразна и правилна моли да бъде потвърдена.
Като съобрази доказателствата по делото,доводите на страните и
извърши служебна проверка на правилността на решението,Окръжният съд
намира следното:
Протестът е основателен.
От фактическа страна е прието за установено следното:
Подсъдимият Ф. Ю. е роден на 22.10.1980г в
гр.Русе, български гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование, работи.
Подсъдимият имал свидетелство за управление на МПС, чиито
срок на валидност е изтекъл на 06.07.2017г, след което документа не бил
подновяван.
Вечерта на 05.03.2020г. подсъдимият употребил значително
количество алкохол и привел в движение собствения си лек автомобил,
марка
„Фолксваген", модел „Голф", с рег. № Р 5890 РН, като в 23,20 часа го
управлявал по бул.“България“ в гр.Русе. Алкохолното опиянение не му
позволявало да владее напълно автомобила, поради което той го водел несигурно по пътя, като правел леки завои вляво и дясно по посока на движението си
.
Това било забелязано от свид.П.- полицейските служител, изпълняващ
задължения по охрана на обществения ред и движението по пътищата,
патрулиращ със служебен, полицейски автомобил. Св.П. подал светлинен и
звуков сигнал за спиране на подсъдимия, който се подчинил и
привел автомобила в покой.
Св.П. извършил проверка на подсъдъмия , снел самоличността
му и тъй като подсъдимият бил във видимо нетрезво състояние, полицаят
потърсил съдействие от служителите на Сектор „Пътна полиция" при ОД МВР - гр.Русе.
2
На място бил изпратен дежурен екип, в състава на който бил и свид.
В.. Той извършил проверка на подсъдимия с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510" за употреба на алкохол, при което бил отчетен резултат от 2.18 промила. На подсъдъмия бил издаден талон за медицинско изследване, в който той собственоръчно написал, че приема показанията на техническото
средство. Подсъдимият бил конвоиран до УМБАЛ „Канев" - гр.Русе, където
отказал да даде кръвна проба за изследване.
Тази правилно установена фактическа обстановка, съответства на
писмените и гласните доказателства и доказателствени средства: показанията
на свидетелите П. и В.; отразеното в АН, подписан от подсъдимия без
възражения; справка за извършена лабораторна проверка на анализатори за
алкохол /подробно посочените в справката Дрегери/; талон за изследване,
протокол за медицинско изследване; протокол за личен обиск; справка за
нарушител/водач; справка на името на подсъдимия за собственост на МПС,
справка за съдимост, автобиография, декларация и други.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел
за установена по безспорен начин, тъй като всички доказателства са
еднопосочни и непротиворечиви. Въз основа на доказаните факти изводите на
първоинстанционния съд за авторството и начина на извършване на
деянието,са правилни и законосъобразни.
По фактическата обстановка и доказателствата, които я подкрепят
по делото няма спор. Няма спор и относно обективните и субективни
признаци на извършеното от подсъдимия деяние.
Подсъдимият е осъществил от обективна страна признаците на
състава на престъплението по чл.343 б ал.1 от НК, тъй като на 05.03.2020г. в
гр.Русе, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил с рег.№ Р
5890 РН, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда- 2,18 на
хиляда, установено по надлежния ред- по реда на Наредба № 30/27.06.2001 г.
на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.
Изпълнителното деяние е осъществено с действие, изразяващо се в
управление на моторно превозно средство, с концентрация на алкохол над 1, 2
на хиляда. Тази концентрация е установена по надлежния ред - определен в
Наредба № 30/27.06.2001г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства. В случая е установена с техническо средство Алкотест
3
Дрегер 7510, поради отказа на подсъдимия да даде кръвна проба.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено. Той
много добре е знаел,че е забранено да управлява л.а. след употреба на алкохол
и в това състояние създава опасност за движението по пътя, за живота и
здравето на околните и своето, но въпреки това е седнал зад волана, привел в
движение лекия автомобил и управлявал същия. Той е съзнавал обществено-
опасния характер на това, което върши,предвиждал е обществено-опасните
последици от деянието си и е искал настъпването им-да шофира след като е
употребил алкохол.
Законосъобразно и правилно подсъдимият е признат за виновен по
горепосоченото обвинение и настоящият състав споделя съображенията на
районния съд. Безспорно не са налице предпоставките на чл.78а от НК,
предвид забраната на ал.7 на чл.78а от НК.
Районният съд е определил на подсъдимия наказание при условията на
чл.54 от НК. То е индивидуализирано при превес на смекчаващите над
отегчаващи отговорността обстоятелства в размер на една година и шест
месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 300 лева. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства са взети предвид: чистото съдебно минало на
подсъдимия; незначителния брой нарушения по ЗДвП. Като отегчаващо
такива е отчетено: високата концентрация на алкохол.
При наличието на всички предпоставки на чл.66 ал.1 от НК
изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода е отложено за
изпитателен срок от три години.
Настоящият състав намира, че неправилно като смекчаващо
отговорността обстоятелство е прието- незначителния брой нарушения по
ЗДвП. Видно от приложената на ДП справка за водач:/нарушител
подсъдимият е наказвам през годините 11 пъти с АН и 4 пъти с фишове, като
последните му нарушения са извършени през 2020г., което не сочи на
незначителен брой допуснати нарушения на правилата за движение по
пътищата. С оглед на изложеното това обстоятелство следва да бъде
изключено от групата на смекчаващите такива и да бъде преценено като
отегчаващо отговорността обстоятелство. Към групата на отегчаващите
такива следва да бъде отчетен и факта, че подсъдимият е управлявал л.а. и без
4
валидно СУМПС. А към групата на смекчаващите обстоятелства следва да
бъде взето предвид- полагането на труд от подсъдимия, видно от отразеното в
декларацията му за семейно и материално положение и в биографичната
справка /л.30, 31 от ДП/.
Въпреки направената корекция на обстоятелствата имащи значение за
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, настоящият състав
намира, че то е правилно като вид и краен размер, както досежно лишаването
от свобода и приложението на чл.66 от НК, така и досежно глобата.
Присъдата не е протестирана или обжалвана в частта за наказанието. Съдът
намира същото за правилно индивидуализирано и справедливо, поради което
не са налице основания за неговата промяна.
Спорният по делото въпрос е свързан с това, че съдът не е наложил на
подсъдимия предвиденото в чл.343г от НК наказание лишаване от право да
управлява МПС. Изложени са подробни съображения в насока, че според
първата инстанция подсъдимият е неправоспособен водач на МПС, тъй като
свидетелството му за правоуправление е с изтекъл срок на валидност през
2017г., поради което съдът приема, че той е загубил придобитата си
правоспособност да управлява МПС.
Настоящият състав не споделя съображенията на районния съд в тази
насока. Първата инстанция е допуснала нарушение на материалния закон в
тази част на съдебния си акт, извършила е неправилно отъждествяване на
понятията правоспособност за управление на МПС и притежаване на
съответно свидетелство за управление, в резултат на което е достигнала до
неправилния извод, че подсъдимият е неправоспособен водач, не може да
бъде лишен от право да управлява МПС, поради което не му е наложила това
кумулативно предвидено в чл.343г от НК наказание.
За да придобие правоспособност за управление на МПС дадено лице
следва да осъществи сложен фактически състав, предвиден в чл.151- 152 от
ЗДвП, който включва: навършена съответна минимална възраст; завършена
съответна степен на образование; провеждане на обучение и полагане на
теоретико-практически изпит; физическа и психическа пригодност;
преминаване на обучение за оказване на първа долекарска помощ.
Придобитата правоспособност се удостоверява със съответно
5
свидетелство за управление на МПС, издадено по предвидения в ЗБЛД ред,
като правоспособността се счита за придобита от момента на издаване на
СУМПС.
Придобитата от дадено лице правоспособност да управлява МПС не е
завинаги. Като ЗДвП е предвидено, че лицето престава да бъде правоспособно
при отнемане на всички точки от контролния талон към СУМПС /чл.157 ал.5
от ЗДвП/.
С оглед изложеното дадено лице е неправоспособно да управлява МПС
в две хипотези: когато никога не му е издавано СУМПС, което да удостовери
придобита правоспособност; когато е загубило тази своя правоспособност,
поради отнемане на всички точки от контролния му талон.
Съгласно чл.50 от ЗБЛД и Наредба № І-157/2002г за реда за издаване
на свидетелства за правоуправление…- свидетелството за управление на
МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност да се
управлява МПС. Притежаването на валидно СУМПС е необходима
предпоставка за упражняване на тази правоспособност, но то не създава
правоспособността на един водач; липсата на СУМПС е пречка за
упражняване на правоспособността, но не прави водача неправоспособен.
Притежаването на правоспособност и притежаването на СУМПС не са
идентични понятия; нито липсата на валидно СУМПС означава, че
придобитата правоспособност се губи. Притежаването на правоспособност да
се управлява МПС е предпоставка за издаване на СУМПС.
Аргумент в тази насока освен изложеното е и реда за издаване на ново
СУМПС, при което не е предвидено полагането на нов теоретико-
практически изпит. Предвидено е полагането на такъв само в случая на
отнемане на всички контролни точки, но в този случай загубата на
правоспособност не е следствие от отнемането на СУМПС, а настъпва по
силата на закона- ЗДвП от датата на отнемане на всички контролни точки на
водача.
Аргумент е и приложното поле на чл.150 и чл.150а от ЗДвП:
Нарушение на чл.150 от ЗДвП ще е допуснато, когато лицето управлява
МПС като неправоспособен водач /не е осъществил горепосочения ФС и
6
никога не му е било издавано СУМПС; загубил е всички контролни точки/.
Нарушение на чл.150а от ЗДвП ще е допуснато, когато водачът по
някаква причина не притежава валидно СУМПС /загубено, откраднато, с
изтекъл срок на валидност и др./
Оглед изложеното щом лицето веднъж е придобило правоспособност
на водач и му е било издадено СУМПС, но впоследствие по някаква причина
е останало без валидно СУМПС, то лицето е правоспособен водач и спрямо
него е приложима санкцията по чл.343г от НК.
От доказателствата по делото се установява следното:
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС, видно от отразеното в
справката за водач/нарушител /л.20-22 от ДП/. На 06.07.2007г. му е издадено
свидетелство за управление на МПС № *********, като срокът му на
валидност е бил до 06.07.2017г. Към момента на извършеното престъпление
подсъдимият не е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС,
поради което той временно не може да упражнява тази своя правоспособност,
но не е загубил правоспособността си да управлява МПС и това не го е
направило неправоспособен водач. От същата справка е видно, че към датата
на отпадане валидността на конкретното свидетелство за управление на МПС
подсъдимият е разполагал с 39 контролни точки, поради което не е изгубил
правоспособността си и на това основание. Със заповед за прилагане на ПАМ
№ 20-1085-000235/06.03.2020г. на подсъдимия е наложена принудителна
мярка по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП- временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС, до решаване въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца.
С оглед изложеното подсъдимият е правоспособен водач на МПС и на
същия следва да бъде наложено предвиденото в чл.343г от НК наказание
лишаване от право да управлява МПС.
Преценявайки какъв срок на това наказание да определи на подсъдимия,
съдът съобрази от една страна, че пред районния съд РРП е поискала
определянето на срок в размер на 2 години, а представителя на РОП изрази
становище, че този срок следва да бъде 6 месеца. Като съобрази
горепосочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
7
съдът намира, че подсъдимият следва да бъде лишен от право да управлява
МПС за срок от една година. Този размер съответства на тежестта на
извършеното престъпление и на личността на подсъдимия и с него ще се
постигнат целите на личната и генерална превенция.
На осн.чл.59 ал.4 от НК, при изпълнение на наказанието следва да се
приспадне времето, през което подсъдимият е бил лишен от възможността да
управлява МПС па административен ред.
С оглед изложеното присъдата следва да бъде изменена, като на
подсъдимия бъде наложено наказание лишаване от право да се управлява
МПС, за срок от една година. В останалата си част присъдата следва да бъде
потвърдена.
Мотивиран така и на осн.чл.337 от НПК,съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260026/30.09.2020г. по НОХД № 583/20
на Русенския районен съд като
НАЛАГА На подсъдимия Ф. Ф. Ю., роден на 22.10.1980г в
гр.Русе, български гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование,
работи, ЕГН: **********, на основание чл.343г, вр.чл.343б ал.1 НК
НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от
ЕДНА ГОДИНА..
На осн.чл.59 ал.4 от НК ПРИСПАДА времето, през което
подсъдимият е бил лишен от възможността да управлява МПС по
административен ред.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9