№ 381
гр. Пловдив, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20215300501674 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на ИВ. АНГ. Б. от гр.
Пловдив, ЖК ****, ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото
адв. А.Д., против Решение №261288 от 22.04.2021г., постановено по гр.д.
№1128/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, VI гр.с., в частта му, с
която е бил осъден да заплати на Н. СТ. Б., ЕГН **********, сумата от
12000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от престъпление- средна телесна повреда, изразяваща се в пълно
затворено счупване на долна челюст в ляво, причинена от ответника на
ищеца на 25.05.2016г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на деянието- 25.05.2016г. до окончателното й заплащане. В
жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като се иска
отмяната му и отхвърляне на предявения иск или намаляване на размера
на присъденото обезщетение.
Ответната страна по въззивната жалба- Н. СТ. Б. от с. В., област
1
Пазарджик, ул. ***, ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото
адв. К.У., оспорва същата и иска оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269,
изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението
съобразно посоченото в жалбата и при служебна проверка за допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя или въззиваемата страна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.45 във връзка с чл.52 от Закона за задълженията и договорите за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на престъпление- средна телесна повреда, изразяваща се в
пълно затворено счупване на долна челюст в лява, причинена от
ответника на ищеца на 25.05.2016г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на деянието- 25.05.2016г. до окончателното й
заплащане. От фактическа страна по делото се установява от писмените
доказателства, че с влязла в сила присъда, постановена по ВНОХД
№1367/2017г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, ответникът ИВ. АНГ. Б.
2
е бил признат за виновен и му е наложено наказание за извършено
престъпление по чл.129, ал.1 от НК- за това, че на 25.05.2016г. в гр.
Пловдив е причинил на Н. СТ. Б., ЕГН **********, средна телесна
повреда- пълно затворено счупване ъгъла на долна челюст в ляво,
затрудняващо дъвченето и говоренето. Съгласно разпоредбата на чл.300
от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Предвид горното следва да се приеме, че ответникът И.Б. е
извършил деянието, за което е бил признат за виновен и осъден, че
същото е противоправно и че е било извършено виновно. Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
причинени виновно другиму. От показанията на св. З Б.а- майка на
ищеца, се установява, че след изписването му от болницата той бил със
закопчана с ластици и шини челюст, като в продължение на един месец
се хранел със сламка с храна в течно състояние и говорел със
затруднение. В този период отслабнал с около 10 кг. След изтичане на
едномесечния период се явил на контролен преглед, при който му била
направена снимка, от която се виждало, че челюстта е сраснала
нормално. Според свидетелката веднага след нанесения му удар синът й
не е усетил болка, като това станало след няколко часа, когато отекъл, и
затова потърсил тогава медицинска помощ. От приетата по делото
епикриза от Клиниката по лицево- челюстна хирургия на УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД- гр. Пловдив се установява, че ищецът е бил приет по
спешност на 25.05.2016г. с болка и оток на долна челюст в ляво, извършена
му е оперативна интервенция, при която са му поставени метални шини
на горна и долна челюст и междучелюстна фиксация с меко-еластична
тяга, и е бил изписан на 01.06.2016г. От приложената втора епикриза,
издадена от същото лечебно заведение, е видно, че ищецът е бил приет
на 24.06.2016г., като му е била извършена оперативна интервенция за
деблокиране на челюстите и премахване на фиксиращото устройство и е
бил изписан на 26.06.2016г. Така установените от доказателствата по
делото болки, страдания и неблагоприятни психически преживявания,
претърпени от ищеца, съставляват неимуществени вреди, които се
намира в пряка причинна връзка с извършеното от ответника
3
престъпление, поради което последният, който с противоправното си и
виновно поведение ги е причинил, следва да му заплати обезщетение,
определено по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Според настоящия състав на съда справедливото обезщетението за така
установените по делото неимуществени вреди, отчитайки характера и
интензивността на последните, свързани с невъзможност за нормално
хранене и говорене и неудобство от външния вид за период от един
месец, както и двукратен престой в болнично заведение, следва да бъде
в размер на 12000 лв., колкото е определил и първоинстанционният
съд.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи за
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
самия ищец, което да обуслови намаляване на размера на
обезщетението. Действително съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от
ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпване на вредите,
обезщетението може да се намали. Съгласно формираната съдебна
практика по приложението на посочената разпоредба, за да е налице
съпричиняване по отношение на настъпилите вреди, е необходимо
пострадалият обективно с поведението си да е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпване на конкретното
увреждане, независимо дали е действал или бездействал виновно. В
настоящия случай от събраните по настоящото дело доказателства не се
установява поведението на ищеца да се намира в причинна връзка с
нанесените му вреди, като изложените във въззивната жалба доводи, че
това се установявало от постановлението на Районна прокуратура-
Пловдив от 16.03.2021г. за спиране на наказателното производство по
досъдебно производство №404/2016г. по описа на V РУ при ОДМВР-
Пловдив не могат да бъдат споделени. Фактическите констатации и
правните изводи на прокурора, направени в посочения акт, не се ползват
с доказателствена стойност в гражданския процес, нито такава имат
показанията на разпитаните свидетели и заключенията на приетите
експертизи по досъдебното производство. Ето защо ответникът, който
твърди наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца, следва да проведе пълно доказване на твърденията си в
4
настоящото производство с допустимите по ГПК доказателствени
средства, като ангажира и събере относимите за това доказателства. В
случая за доказване на твърденията си ищецът е ангажирал само
показанията на св. Георги Коларов, от които обаче последните не се
установяват, тъй като свидетелят разказва за ситуация, която е след
сбиването между ищеца и ответника и при която между двамата изобщо
не е имало физически контакт, поради което и поведението на ищеца по
време на нея /отправяне на обиди и размахване на ръце към ответника/
не може да представлява съпричиняване на нанесената му средна телесна
повреда. Не може да се приеме наличие на съпричиняване и предвид
факта, че ищецът не е потърсил веднага след нанесените му удари
медицинска помощ, а е продължил престоя си в заведението, в което се
е намирал. Обяснение за това негово поведение се съдържа в показанията
на св. Б.а, според която веднага след ударите той не е изпитвал болка,
а такава се е появила впоследствие, когато е посетил болнично
заведение. Независимо от това по делото липсват доказателства, въз
основа на които да може да се направи извод, че ако ищецът бе
потърсил медицинска помощ в по- ранен момент, то претърпените от
него вреди от счупването на долната му челюст биха били в по- малък
размер. По така изложените съображения съдът не споделя доводите на
жалбоподателя, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредите.
Предвид горното обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК се препрати и към
мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед изхода на делото и предвид искането на въззиваемата
страна следва да й се присъдят направените за настоящата инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261288 от 22.04.2021г., постановено по
5
гр.д. №1128/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, VI гр.с., в частта му,
с която ИВ. АНГ. Б., ЕГН **********, е бил осъден да заплати на Н.
СТ. Б., ЕГН **********, сумата от 12000 лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление-
средна телесна повреда, изразяваща се в пълно затворено счупване ъгъла
на долна челюст в ляво, затрудняващо дъвченето и говоренето,
причинена от ответника на ищеца на 25.05.2016г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на деянието- 25.05.2016г. до
окончателното й заплащане.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ИВ. АНГ. Б. от гр. Пловдив, ЖК ****, ЕГН **********,
да заплати на Н. СТ. Б. от с. В., област Пазарджик, ул. ***, ЕГН
**********, сумата от 1200 лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6