МОТИВИ към
ПРИСЪДА по НОХД №160/2020г. на КРС
Районна прокуратура – гр.Кюстендил е внесла за разглеждане обвинителен акт
против В.Х.П. *** за престъпление по чл.183, ал.1 НК.
В обвинителния акт се твърди, че подсъдимият в периода 01.10.2018г. до
30.06.2019г. в гр.Кюстендил, след като е осъден с влязъл в сила съдебен акт – решение
от 29.04.2008г. по бр.дело №71/2007г. по описа на Районен съд – гр.Кюстендил,
влязло в законна сила на 16.04.2009г., да издържа свой низходящ – дъщеря си С.В.П.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски – за месеците от октомври 2018г. до юни 2019г. включително, на обща
стойност 585.00 лева, както и за това, че в периода от 01.10.2018г. до
31.12.2019г. в гр.Кюстендил, след като е осъден с влязъл в сила съдебен акт – решение
от 29.04.2008г. по бр.дело №71/2007г. по описа на Районен съд – гр.Кюстендил,
влязло в законна сила на 16.04.2009г., да издържа свой низходящ – сина си Х.В.П.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски – за месеците от октомври 2018г. до декември 2019г. включително, на обща
стойност 675.00 лева.
Представителят на КРП в с.з. поддържа обвинението. Предлага подсъдимия да
бъде признат за виновен в извършване на престъплението и да му бъде наложено
наказание “пробация” за срок от 6 месеца.
Подсъдимият е дал обяснения.
Признава, че не е изплащал издръжката чрез бившата му съпруга от момента, когато
тя е заминала да живее в Германия с новото си семейство. Същевременно обаче
твърди, че през инкриминирания период е полагал изцяло грижите за децата, в
това число им осигурявал ежедневна издръжка в размери, многократно по-големи от
определените.
Защитникът му - адв.Д.Д. *** пледира
за постановяване на оправдателна присъда, излагайки подробни съображения, в
които като краен извод, счита, че деянието на подзащитния му не е престъпно.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства при условията на чл.14 и чл.18 НПК, прие за установено следното
от фактическа и от правна страна:
Подсъдимият В.Х.П. е роден на ***г***, българин *** гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият и св.К. са бивши съпрузи. По време на брака им били родени
децата С.В.П., ЕГН ********** и Х.В.П., ЕГН **********.
С решение по бр.д.№71/2007г. по описа на Районен съд-гр.Кюстендил в сила от
16.04.2009г. бракът им бил прекратен. Родителските права били възложени на
майката, която да се грижи за тяхното отглеждане и възпитание. П. бил осъден да
заплаща месечна издръжка на всяко от децата чрез майката в размер на 65 лева за
С. и 45 лева за Х..
На 28.03.2012г. бившите съпрузи сключили извънсъдебно споразумение, с което
П. се съгласил да заплаща издръжката в по-големи размери.
П. заплащал редовно месечната издръжка за децата си в уговорените по-големи
размери, като последно сторил това за септември 2018г.
Октомври 2018г. св.К. заминала да живее в Германия, където била създала
ново семейство. Децата останали да живеят в нает от нея апартамент заедно с
нейната майка и тяхна баба. К. им изпращала пари, които първоначално получавала
бабата, а след навършване на пълнолетие – дъщеря й С..
По тази причина П. престанал да заплаща месечната издръжка за децата чрез
тяхната майка и законен представител, т.е. по начина, по който това било
определено в съдебното решение.
От този момент до декември 2019г. децата се виждали ежедневно с баща им,
като някои дни от седмицата оставали да преспиват в дома му, находящ се в
с.Слокощица. В посочения период П. давал лично на всяко от децата по минимум
600 лева месечно, като отделно от това покривал всички необходими разходи за
тях, свързани с училище, спорт и други занимания.
Изложените фактически положения съдът прие за безспорно установени на
базата на събрания по делото доказателствен материал: обясненията на
подсъдимия; показанията на свидетелите Х.П., С.П. и М.К.; заключението на
финансово-икономическата експертиза; цитираните писмени доказателства и
свидетелство за съдимост на подсъдимия.
Между събраните по делото доказателства не са налице съществени
противоречия, които следва да се обсъждат.
При така установената фактология се
налагат следните правни изводи:
За да е съставомерно едно деяние по
чл.183, ал.1 НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга
на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на
граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от
субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от осъденото да
върши това лице.
В разглеждания случай безспорно се
установи, че П. в инкриминирания съставомерен период не е изпълнявал
задължението да заплаща месечната издръжка за низходящите си, доколкото не е
сторил това по указания в съдебното решение начин, а именно - чрез майката и
законен представител на децата.
С други думи, въпреки че е положил
всички необходими грижи за децата си в посочения период, в това число да им
осигурява ежедневно парични средства, които на месечна база са били в много
по-голям обем от размера на присъдената им със съдебното решение издръжка, то
подсъдимият не е изпълнил точно задължението съобразно начина, предписан му от
съдебния акт. За да е налице пълно и точно изпълнение на задължение за
издръжка, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, то същото следва да се
осъществява по предписания от съда начин, в посочения срок и определен размер.
Всяко друго изпълнение, което излиза вън от предписаната рамка, представлява
неточно изпълнение.
Казаното дотук обосновава извод за
обективна съставомерност на инкриминираното деяние по предложената от
обвинението правна квалификация.
Въпреки извода за неизпълнение на
задължението за издръжка, това е така само формално, защото на практика децата
не са били лишени от такава, макар тя да е стигала до тях не по предписания от
съда начин. Нещо повече, подсъдимият е полагал всички необходими грижи за
децата в отсъствие на майката.
Ирелевантен за наказателната
отговорност на подсъдимия е въпросът – защо той не е предприел съответните
правни действия за промяна на съществуващото правно положение, регламентирано с
посоченото съдебно решение, при наличие на съответни основания за това.
Фактически, липсата на престъпен
резултат навежда към извода, че подсъдимият макар и съзнателно и целенасочено
да не е заплащал дължимата издръжка за децата чрез майката, то той нито е
искал, нито е допуснал фактически децата да останат без издръжка. Последното
обстоятелство красноречиво сочи на субективна несъставомерност на деянието му,
респ. че същото не е престъпно.
Дори последният извод да не бъде
споделен, т.е. да се приеме, че с деянието са консумирани всички елементи от
престъпния състав по чл.183, ал.1 НК, то несъмнено стореното от подсъдимия
следа да се определи като непрестъпно по смисъла на чл.9, ал.2 НК. За да бъде
определено като престъпно едно конкретното поведение, то следва да покаже
типичната за този тип прояви степен на засягане на обекта на деянието, което да
обоснове използването на санкционните средства на наказателното право и да ги
направи обществено приемливи. Фактите по делото сочат на пълна липса на
обществена опасност на деянието и дееца, т.е. същото следва да се определи като
малозначително, поради което не е престъпно.
Ето защо, съдът призна подсъдимия за невиновен и го
оправда по така повдигнатото обвинение.
Сторените разноски остават за сметка на държавата.
По горните съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия :