Р Е Ш Е Н И Е № 68
26.06.2020г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 707 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Хенрик Ибсен“, № 15, ет.6, представлявано от изп.директор Л. Д., чрез
юрисконсулт Т. К. против А.С.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***.
Ищецът твърди, че на 17.01.2015г. между „Провидент
Файненшъл България“ ООД, ЕИК ********* и А.С.М. бил сключен Договор за
потребителски кредит с номер *********, въз основа на който между страните
възникнала облигационна връзка, като по силата на този договор кредитодателят
отпуснал сумата в размер на 550 лева, а кредитополучателят се задължил да я
върне, ведно с добавка, съставляваща печалбата на кредитора, на 60 броя месечни
вноски. Излага, че с положения от ответника подпис, същият удостоверява
получаването на сумата предмет на договора, а кредитодателят бил изпълнил
изцяло задълженията си по договора за кредит. Кредитополучателят не бил
изпълнил всички свои задължения по договора и преустановил плащанията, като
падежът на първата неплатена вноска настъпил на 27.04.2015г., а считано от
следващия ден той изпадал в забава и дължал договорно обезщетение за забава. Релевира,
че крайният срок за изпълнение на договора настъпвал на 12.03.2016г., с което
ставал изискуем целия неизплатен остатък от главницата, ведно със законната
лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане на задължението, както и обезщетението за забава. Твърди се, че на
23.03.2016г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД бил сключен договор за прехвърляне на вземания, като титуляр на вземането
по договора за кредит станало именно дружеството ищец. „Провидент Файненшъл
България“ ООД упълномощило цесионера „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да уведоми
длъжника А.С.М. за прехвърляне на вземането спрямо него, като в тази връзка
ищецът бил изпратил уведомително писмо до ответника на адреса, заявен в
договора за кредит, но същото не било получено от адресата, тъй като същият се
бил преместил на друг адрес. Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя
на договорните му задължения, ищцовото дружество в качеството на цесионер по
договора за кредит, предявило претенцията си по съдебен ред и подало заявление
по чл.410 от ГПК. По образуваното ч.гр.д.№ 523/2019г. имало издадена заповед за
изпълнение, препис от която бил връчен при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което съдът дал указания на заявителя за предявяване на установителен
иск. Това обуславяло правния интерес да подаде иск за установяване на
вземанията си, като претендира част от сумите, за които била издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 523/2019г. по описа на Районен съд – Средец, а
именно: 447,68 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на задължението и 134,19 лева – лихва за забава за периода от 22.07.2016г. до
05.07.2019г. Отправя се искане да се постанови решение, с което да бъде
признато за установено, че в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД по отношение
на А.С.М. съществуват следните вземания, обективирани в заповед за изпълнение,
издадена по образуваното ч.гр.д.№ 523/2019г. по описа на Районен съд – Средец,
а именно: 447,68 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението и 134,19 лева – лихва за забава за периода от
22.07.2016г. до 05.07.2019г. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника А.С.М., чрез особения
представител адв.Ж.М., с който заявява, че искът е допустим, но неоснователен,
като в тази връзка го оспорва изцяло и моли да бъде отхвърлен, ведно със
законните последици. Счита, че прехвърлянето на вземането имало действие спрямо
длъжника от деня, когато предишният кредитор му съобщи за него, като
уведомяването за настъпилата цесия следвало да предхожда не само настоящия
процес, а и подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Релевира, че уведомяването на особения процесуален представител на
ответника чрез връчване на уведомление едновременно с исковата молба и книжата
към нея, не съдействали за изпълнение на целите на уведомяването по смисъла на
чл.99, ал.3 от ЗЗД. Излага, че не било спазено изискването на чл.11, ал.1, т.12
от ЗПК в погасителния план да се съдържала разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща отделните задължения за погасяване на главница, лихва и
допълнителни разходи, предвид което договорът бил недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Сочи се, че липсвали други документи, удостоверяващи получаването на сумата, а
тъй като подписването на договора винаги предхождало предоставянето на кредита,
получаването на кредита не било доказано. Съобразно договора за кредит на
кредитополучателя била предоставена услуга „кредит у дома“, като за нея била
определена такса в размер на 430,63 лева и същата съобразно чл.25 от договора
била дължима при подписване на договора, но се заплащала на равни вноски от
кредитора през периода на кредита. Особения представител счита, че тази клауза от
договора има за цел заобикаляне на изискванията на ЗПК, поради което била
нищожна. Отправя искане за отхвърляне на предявения иск.
С молби постъпила в съда на 20.02.2020г.
и 28.05.2020г., представени преди проведените в настоящото производство открити
съдебни заседания, ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, чрез пълномощника
юрисконсулт Теодора Кощрова, заявява, че поддържа исковата молба и счита, че
предявените искове са доказани по основание и размер, като моли да бъдат
уважени в цялост. Оспорва отговора на исковата молба и релевира подробни
съображения.
В открито съдебно заседание, особеният
представител на ответника адв.Ж.М. поддържа предявения отговор на исковата
молба, като заявява, че счита претенцията на ищеца за неоснователна и моли да
бъде отхвърлена.
Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Договор за потребителски
кредит № ********* от
17.01.2015г. се установява, че
„Провидент Файненшъл България“ ООД е предоставило на А.С.М. заем в
размер на 550 лева, като страните са уговорили такса за оценка на досие в
размер на 27,50 лева, общ размер на фиксирана лихва в размер на 108,48 лева,
представляваща 31,82 % годишно, като ГПР се равнява на 48,00 % или общо 135,98
лева, такса за услуга „кредит у дома“ в размер на 430,63 лева, посочен е общия
размер на дължимата сума по кредита – 1116,61 лева, срок на договора – 60
седмици, размер на седмично плащане с изключение на последното – 18,62 лева и
размер на последно плащане – 18,03 лева, като първото седмично плащане било
дължимо на дата 24.01.2015г. В чл.27 от договора, страните постигнали съгласие,
че с неговото подписване, ответникът потвърждава, че е получил пълния размер на
кредита, уговорен в самия договор. В доказателствената съвкупност е приобщен
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредит с параметрите на договора от 16.01.2015г., като същият е подписан от ответника,
както и формуляр за кандидатстване за кредит, попълнен от М. на 16.01.2015г. По
делото е представен Договор за прехвърляне на вземания, сключен на 21.03.2016г.
между „Провидент Файненшъл България“ ООД и „Фронтекс Интеренешънъл“ ЕАД, с
който е продадено вземането на „Провидент Файненшъл България“ ООД на ищцовото
дружество, обективирано в Приложение № 1 от 21.03.2016г. към въпросния договор,
за дължимото от А.С.М. по процесния договор № *********. Налице е и потвърждение за
извършената цесия от „Провидент файненшъл България“ ООД, видно от което се
потвърждава извършеното прехвърляне на вземания с договор от 21.03.2016г.,
както и се упълномощава ищеца да уведоми длъжника за извършената цесия.
Представено е и изрично пълномощно, с което
„Провидент Файненшъл България“ ООД упълномощава „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД да уведоми длъжника за прехвърлянето на процесното вземане. Изпратено е и
уведомление за извършеното прехвърляне на вземането до М., като в известието за
доставяне е отбелязано, че получателят се е преместил на друг адрес.
В настоящото производство е допусната Съдебно –
счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че задължението на
ответника по процесния договор е главница – 447,68 лева, лихва за забава за
периода от 22.07.2016г. до 05.07.2019г. в размер на 134,19 лева. Извършените
погашения по кредита от ответника са в общ размер на 246 лева, от които със
сумата от 98,44 лева са погасена такса услуга „Кредит у дома“, със сумата от
5,52 лева е погасена такса оценка на досие, със сумата от 39,72 лева е погасена
договорната лихва и със сумата от 102,32 лева е погасена главницата.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК с материално правно основание
чл.9 от ЗПП във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр.
с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 523/2019г., по описа на
Районен съд - Средец, се установява, че
по заявление на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 1077/25.07.2019г. по чл.410 от ГПК срещу длъжника А.С.М.,
за вземанията, предмет на настоящия иск. Тъй като заповедта е приета за редовно връчена
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е
указано на заявителя да предяви иск за установяване на претендираната в
заповедното производство сума в едномесечен срок от съобщаването. Искът е
предявен в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК по отношение на част от вземания, предмет на заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предвид това е налице правен
интерес от предявения в настоящото
производство иск по чл.422 от ГПК, което от своя страна обуславя неговата
допустимост. Въпросната заповед е частично обезсилена с Разпореждане №
1686/05.11.2019г., постановено по ч.гр.д.№ 523/2019г., предвид това, че не е предявен
в дадения срок установителен иск за претендираните вземания за договорна
възнаградителна лихва, частично по отношение на вземането за лихва за забава и
по отношение на претенцията за такси.
Основателността на исковата претенция е обусловена от установяването
при условията на пълно и главно доказване на следните материалноправни прeдпоставки:
1. наличие на валидно възникване на твърдяното облигационно правоотношение; 2.
изпълнени на задължението за предоставяне на заемната сума; 3. изискуемост на
претендираните вземания; 4. сключването на договорите за прехвърляне на
вземания, с които са прехвърлени претендираните вземания и фактът на
уведомяването на ответника за извършеното прехвърляне на вземането за главница
по договора за кредит.
В настоящото производство се установи наличието
на облигационно отношение по договор за потребителски кредит № *********/17.01.2015г.
между ответника и ищцовото дружество, в
качеството му на цедент на прехвърлените му вземания „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. От представения
по делото договор за прехвърляне на вземания, ведно с приложение към него и
потвърждение, се установи, че процесните вземания са прехвърлени на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, като относно факта на уведомяването на длъжника за
извършената цесия, доколкото препис от исковата молба, ведно с приложения към
нея – включително и уведомителното писмо за прехвърлянето на вземанията, са
връчени на особения представител, който го представлява в
настоящото производство, следва да се презумира, че е уведомен за цесията,
съобразно нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Още повече, че уведомяването на
длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а има
значение при изследване на противопоставимостта на цесията на длъжника /и на
трети лица/, който може валидно и с погасителен ефект да плати на предишния
кредитор преди уведомяването. В настоящия случай няма данни по делото да са
извършени плащания към предишния кредитор след подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, с което се претендират процесните суми, като такива оплаквания
не са и правени.
Установи се също, че М. е усвоил
уговорената в кредита сума в размер на 550 лева, тъй като същият е подписал
процесния договор за потребителски кредит, с което е удостоверил получаването
ѝ, съобразно предвиденото в нормата чл.27 от същия. Липсват по делото
ангажирани доказателства, че ответникът е погасил изцяло претендираната
главница, като от приобщеното в настоящото производство заключение на Съдебно –
счетоводна експертиза се установява, че дължимия остатък от главницата е в
размер на 447,68 лева.
От съдържанието на процесния договор за
потребителски кредит става ясно, че същият е сключен за срок от 60 седмици,
считано от 24.01.2015г., като същият е изтекъл на 12.03.2016г., което обуславя
неговата изискуемост.
Относно доводите на особения
представител за липса на погасителен план и недействителност на договора на
основание чл.22 от ЗПК са изцяло неоснователни. С процесната сделка е уговорен
фиксиран лихвен процент, като е посочен размера на всяка вноска и периодичността
на нейното издължаване. Също така са посочени отделните компоненти, формиращи
погасителната седмична вноска общо – главница, възнаградителна лихви и такси.
Предвид това още при сключване на договора е бил наясно каква сума дължи на
кредитора и какви компоненти включва. Ето защо на практика погасителния план е
инкорпориран в съдържанието на самия потребителски договор.
Сключеният от М. договор за
потребителски кредит, намира своята правна регламентация в Закона за
потребителския кредит. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на
чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника – потребител да върне предоставената парична сума.
Условие за неговата действителност е писмената форма – чл.10, ал.1 от ЗПК. При
преценката дали потребителският договор поражда правни последици е от
съществено значение установяване на обстоятелството дали същият е действителен,
като в тази връзка следва да се имат предвид разпоредбите на глава VI от ЗПК –
„Недействителност на договора за потребителски кредит, поради неравноправни
клаузи“, според които всяка клауза в договора за потребителски кредит с
фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора по – голямо от
посоченото в чл.32, ал.4, е нищожна, а когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – 12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1 – 9, договорът
за потребителски кредит е недействителен.
Нормите на ЗПК, уреждащи материята за неравноправните
клаузи, съдържанието на договора за потребителски кредит и неговата
недействителност са повелителни. В тази връзка е налице и възражение от страна
на особения представител на ответника, че уговорените такси и услуги в договора
са в противоречие с със ЗПК, като същите нарушават чл.19, ал.4 от ЗПК.
От събраните по делото доказателства
се установява, че нормативно определеното съдържание на договора е налице.
Относно доводите на особения
представител във връзка с размера на уговорената договорна лихва и годишния
процент на разходите съдът намира следното. Константната практика на съдилищата, която настоящият
състав споделя, приема, че няма пречка страните по договор да уговарят
заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва. Максималният
размер на договорната лихва е винаги ограничен от чл.9 от ЗЗД, съгласно който
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат
сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, какъвто е настоящия случай, тъй
като едната страна по сделката е потребител. Съобразно нормата на 19, ал.4 от
ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по – висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута,
определени с постановление на Министерски съвет на Република България.
Доколкото от настоящия договор се установява, че уговорения между страните по
него годишен процент на разходите е в размер на 48,00 %, то същия не надвишава
предвидения в ЗПК размер, което обуславя законосъобразност на неговото
начисляване, като уговорките в този смисъл, обективирани в процесната сделка са
действителни.
Относно претенцията за обезщетение за забава на
договорното задължение за главница за периода от 22.07.2016г. до датата 05.07.2019г.
в размер на 134,19 лева, същата е основателна, с оглед акцесорния ѝ
характер спрямо вземането за главница, което е дължимо и по отношение на което
се установи, че не е изпълнено в уговорените срокове и е настъпила
изискуемостта на кредита. Видно от заключението на приетата в настоящото
производство експертиза, се установява, че обезщетението за забава за исковия
период е в размер на 134,19 лева, което обуславя неговата основателност и по
отношение на размера.
По отношение на уговореното възнаграждение за такса за
услуга „кредит у дома“ в размер на 430,63 лева, представляваща такса услуга
„Кредит у дома“ съдът намира
следното. Нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, като в ал.2 от същата разпоредба е посочено,
че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни, свързани с
усвояването и управлението на кредита. Въпросната услуга, по същността си касае
усвояването на кредита, поради което уговорката за заплащане на услуга е в
противоречие с нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. С уговорката за въпросното
допълнителното възнаграждение се заобикаля и нормативните ограничения относно
размера на ГПР, който не следва да надвишава пет пъти размера на законната
лихва, съобразно разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Принципът на
добросъвестност и справедливостта при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично
ползване на такава. Предвид това е налице неравноправна клауза в договора за
потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение на кредитора за допълнителни услуги в размер на 430,63 лева за
такса „Кредит у дома“. Ето защо платените суми за въпросната такса са недължимо
платени.
С оглед гореизложените съображения, ответникът дължи
връщане на главницата по договора за кредит в размер от 447,68 лева, от която
следва да се приспадне платеното по таксата за услугата „Кредит у дома“ в
размер на 98,44 лева /видно от заключението на СЧЕ/, съобразно чл.23 от ЗПК,
т.е. сумата от 349,24 лева и сумата от 134,19 лева – лихва за забава за периода
от 22.07.2016г. до 05.07.2019г., както и законна лихва върху главницата считано от подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда на 22.07.2019г. до окончателното ѝ
изплащане. В останалата част исковата
претенция за главница за разликата над 394,24 лева до претендирания размер от
447,68 лева следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Относно
разноските:
При този изход на спора на
разноски имат право и двете страни. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право на разноски пропорционално на уважената част от исковете. Същият е доказал
заплащането на държавна такса в размер на 25,00 лева, депозит за особен
представител в размер на 200,00 лева и депозит за възнаграждение на вещо лице в
размер на 200,00 лева. Претендира на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с
НЗПП да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100 лева. Общият размер на разноските за исковото производство
възлизат на 525,00 лева, като по съразмерност следва да му бъдат присъдени 436,18
лева. За заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в общ
размер на 75,00 лева, от които 25,00 лева за държавна такса и 50,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, като следва да му се присъди по съразмерност,
както и с оглед частичното обезсилване на заповедта, сумата от 34,27 лева. На
ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са направени
от негова страна.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.С.М., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, че
дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“Хенрик Ибсен“, № 15, ет.6, представлявано от
изп.директор Л. Д., сумата от 349,24 лева /триста четиридесет и девет лева и
двадесет и четири стотинки/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *********/17.01.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК на 22.07.2019г. до окончателното ѝ изплащане, сумата от 134,19
лева /сто тридесет и четири лева и деветнадесет стотинки/ - обезщетение за забава върху
главницата за периода от 22.07.2016г. до 05.07.2019г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
1077/25.07.2019г. по ч.гр.д.№ 523/2019г., по описа на Районен съд – Средец, II гр.състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
признаване за установено по отношение на А.С.М.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че
дължи на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Хенрик Ибсен“, № 15, ет.6, представлявано от изп.директор Л. Д.,
претенция за главница по Договор за
потребителски кредит № *********/17.01.2015г. за разликата над 349,24 лева до
предявения размер от 447,68 лева, за която сума е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1077/25.07.2019г. по ч.гр.д.№
523/2019г., по описа на Районен съд – Средец, II гр.състав.
ОСЪЖДА А.С.М., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, да заплати на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Хенрик Ибсен“, № 15, ет.6, представлявано от изп.директор Л. Д., сумата от 436,18 лева /четиристотин тридесет и
шест лева и осемнадесет стотинки/,
представляваща съдебно деловодни разноски по съразмерност за исковото
производство и сумата от 34,27 лева
/тридесет и четири лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща
съдебно деловодни разноски по съразмерност за заповедното производство, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас.
Районен съдия:……………….....