РЕШЕНИЕ

 

гр. Левски, _15.09._ 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _седемнадесети август_ 2020 г. в състав:

 

                     Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова а.н. дело № ­­_196_ по описа  за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

         

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

          В районен съд Левски е постъпила жалба от В.И.А. *** против електронен фиш серия К № 0705239 от 13.06.2013 г. на ОД МВР Плевен. Твърди се, че обжалваният ел. фиш е незаконосъобразен и се моли съда да го отмени. Твърди се, че нарушението е извършено на 13.06.2013 г. от който момент започва да тече давността за административно наказателното преследване съгласно чл. 80 ал.3 от НК. Твърди се, че съгласно чл. 80 ал.1 т.5 от НК погасителния давностен срок е 3 години, който е изтекъл на 13.06.2016 г., а съгласно чл. 81 ал.3 от НК абсолютната погасителна давност е изтекла на 13.12.2017 г. Твърди се че електронният фиш е връчен на 17.06.2020 г. – 2 години след изтичане абсолютната погасителна давност.  Направено е искане за присъждане на направените деловодни разноски.

За ответника – редовно призован – представител не се явява. В придружителното писмо, с което е изпратена жалбата, ведно с преписката е изразено становище, че жалбата е основателна и следва да се отмени издаденият електронен фиш.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          По делото не са представени доказателства, кога е връчен електронния фиш и няма направено възражение, че жалбата не е подадена в срок, поради което, съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН, поради което, същата се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

          Видно от представения електронен фиш серия К № 0705239 е че същия е издаден за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на 13.06.2013 г. и със същия електронен фиш е наложено административно наказание глоба.

   Във връзка с направеното възражение за изтекла давност, съдът приема, че същото е основателно. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 27.02.2015 г. на ОС на Втора колегия на ВАС и ОС на ВКС в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение /чл. 34 от ЗАНН/ и изпълнителска давност, с изтичане на която се погасява възможността компетентния орган дареализира изтърпяването на наложената административна санкция /чл. 82 от ЗАНН/. Изпълнителската давност може да бъде квалифицирана като обикновена – чл. 82 ал.1 от ЗАНН и абсолютна – чл. 82 ал.3 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания, като за наказанието глоба е предвиден давностен срок от две години, който обаче започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието. В настоящия случай актът, с който е наложено административното наказание е ел. фиш, който е обжалван в законоустановения срок, поради което не е влязъл в сила и предвидения в чл. 82 от ЗАНН срок не е приложим в случая. Съдът катонстатира, че в настоящия случай е приложима абсолютната погасителна давност. Според посоченото тълкувателно решение е налице пропуск в ЗАНН, тъй като липсва правна регламентация на института на абсолютна погасителна давност и доколкото в чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба аналогична на чл. 81 ал. 3 от НК тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81 ал. 3 във връзка с чл. 80 ал.1 т.5 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН. Във връзка с последното и съгласно разпоредбата на чл. 81 ал. 3 от НК във връзка с чл. 80 ал.1 т. 5 от НК, в настоящия случай административно наказателното преследване се е погасило с изтичането на абсолютната давност, тъй като същата е четири години и шест месеца от извършване на нарушението. Както бе посочено по-горе нарушението е извършено на 13.06.2013 г., а абсолютната давност е изтекла на 13.12.2017 г.

Предвид изложеното, съдът приема, че издаденият ел. фиш срещу В.И.А. следва да бъде отменен. 

При този изход на делото следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски от жалбоподателя. Видно от приложеното писмено доказателство е, че същия е заплатил 200 лв. за възнаграждение на 1 адвокат, поради което следва да бъде осъден ответника по жалбата да заплати на жалбоподателя направените от него деловодни разноски в размер на 200 лв.

 

На основание изложеното, съдът

                             

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ  серия К № 0705239 от ОД МВР Плевен, с който е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 189 ал. 4 във връзка с чл. 182 ал.1 т.4 от ЗДП на В.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на 13.06.2013 г.

ОСЪЖДА ОД МВР Плевен да заплати на В.И.А., ЕГН **********, с адрес: *** направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 200 лв.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

         

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: