РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и четвърти
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело №
20231880100109 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от К. К. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „...“ № , чрез пълномощник, против „Сити
кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, представляванo от ... Н. П. П. В
исковата молба, съобразно допълнително направените от ищеца уточнения се
твърди, че между ищеца, като кредитополучател, и ответника, като кредитор,
е сключен Договор за потребителски кредит № 496609 от 16.02.2021 г. Сочи
се, че по силата на договора на К. е предоставен кредит в размер на 1000 лева,
който изцяло и предсрочно е погасен към датата 27.02.2023 г. Според чл. 6 от
договора, кредитополучателят е поел задължение да представи обезпечение,
но не е изпълнил това свое задължение, поради което му е начислена
неустойка в размер на 28,98 лева, на основание чл. 8 от договора,
предвиждащ, че ако кредитополучателят не предостави договореното в чл. 6
от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или
представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 23 от
Общите условия към договора за кредит, кредитополучателят дължи на
кредитора неустойка в размер на 688,32 лева. В случая начислената неустойка
е в по-малък размер поради предсрочното погасяване на задълженията по
договора от страна на кредитополучателя. В исковата молба се излага, че тази
неустоечната клауза от договора е нищожна, тъй като противоречи на закона
или го заобикаля или противоречи на добрите нрави. В тази връзка ищецът
иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 28,98 лева –
получени без основание по силата на нищожна клауза от договора за кредит.
От страна на ответното дружество е подаден писмен отговор, чрез
1
пълномощник, в който предявеният иск се признава, като се иска от съда да
постанови решение при признание на иска. Изложени са подробни
съображения във връзка с присъждането на разноски при постановяване на
решение при признание на иска.
Решение при признание на иска се постановява само по искане на
ищеца. Такова е направено с молба вх. № 2167/17.06.2024 г. В проведеното на
24.06.2024 г. открито съдебно заседание съдът прекрати съдебното дирене.
От фактическа страна: решението се постановява при признание на
иска. По делото са събрани писмени доказателства представени от ответника,
които изцяло подкрепят признанието направено от негова страна. От
справката за движението по кредита е видно, че ищецът е заплатил неустойка
в размер на 28,98 лева.
От правна страна: налице са предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК и в
същото време не е признато право, което противоречи на закона или на
добрите нрави, нито право, с което страната не може да се разпорежда.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ще следва да понесе
направените от насрещната страна разноски. Това е така, защото макар да е
налице признание на иска, ответното дружеството е станало повод за
завеждане на делото, тъй като е приело плащане по нищожна клауза. На
ищеца се дължи заплатената държавна такса по уважения иск. Отделно от
това, в настоящото производство К. К. К. е представляван от адвокат, при
условията на безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), видно от
представения договор за правна защита и съдействие. Съгласно чл. 38, ал. 2
ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от
съда. Налице са предпоставките на чл. 38 от ЗА, а именно: осъществена
правна помощ по делото, без данни за договорен в тежест на доверителя
размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 от ЗА; заявление, че
предоставената правна помощ е договорена като безплатна и липсват данни,
които да го опровергават. Изявлението за наличие на конкретно основание за
оказване на безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 от Закона за
адвокатурата обвързва съда и той не дължи проверка в основното
производство за съществуването на посочената хипотеза. Доколкото по
делото са ангажирани доказателства, че адвокатът е регистриран по Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС), дължимото възнаграждение,
съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, следва да включва и данък върху добавената
стойност (ДДС). При определяне на размера на адвокатското възнаграждение,
което следва да бъде заплатено от ответника, съдът съобрази задължителния
характер на тълкуването на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, дадено с Решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия
адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г.
относно задължителните минимални размери на адвокатските
възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни
минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 от ДФЕС, имащ
директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ
2
правни последици за тях, като е посочено, че подобни действия водят до
увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна
степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера
на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията
в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни
цели“ и води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в
отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на
трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали
или бъдещи последици. Въз основа на тези и други съображения, СЕС е
постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се
счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101,
пар. 1 от ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно
позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална
правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1
от ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и
практики. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че не са
задължителни за съда, определените с приетата от Висшия адвокатски съвет
Наредба № 1 от 09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения. В този смисъл са Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д.
№ 1990/2023 г. на II т.о. на ВКС и Определение № 350 от 15.02.2024 г. по
ч.т.д. № 75/2024 г. на II т.о. на ВКС. По настоящото дело, предвид липсата на
фактическа и правна сложност на същото, както и с оглед проведените две
открити съдебни заседания, без явяване на адвоката, а също така размера на
търсената сума – 28,98 лева, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, в
полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ следва да бъде определено
възнаграждение в размер от 360 лева, с ДДС, което е в границите за
съответния вид дейност, определени с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (която не е издадена от съсловна
организация, а въз основа на ПМС № 4/2006 г.), което възнаграждение следва
да бъде заплатено от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5,
представляванo от ... Н. П. П., да заплати на К. К. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ул. „...“ № , сумата от 28,98 лева, представляваща платена от
него без основание неустойка по чл. 8 от сключения между страните Договор
за потребителски кредит № 496609 от 16.02.2021 г.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5,
представляванo от ... Н. П. П., да заплати на К. К. К., ЕГН **********, с
3
адрес: гр. С., ул. „.....“ № , направените по делото разноски за държавна такса
по уважения иск в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5,
представляванo от ... Н. П. П., да заплати на Еднолично адвокатско дружество
„Д. М.“, Булстат ......, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „...“ № ,
ет. , ап. , представлявано от ... Д. М. М., сумата от 360 лева, с ДДС, за оказана
безплатна адвокатска помощ по гр.д. № 109/2023 г. по описа на Районен съд
Своге.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава
чрез Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
4