Р Е Ш Е Н И Е
№3831/11.8.2020г.
гр.Варна 11.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в
открито съдебно заседание проведено на четиринадесети юли две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№2861/2018г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
В исковата молба ищците В.В. и Р.В. твърдят, че по общата граница между поземлен имот с идентификатор
**** и притежавания от тях поземлен имот с идентификатор ****, ответниците са построили без строително разрешение
незаконна ограда, която навлиза с 38 кв.м. в имота на ищците, като са съборили
построената от ищците и съществуващата до тогава ограда. Молят съдът да
постанови решение с което да осъди ответника Г.Р. да предаде на ищците
собствеността и владението върху реална част от 38 кв.м., съставляваща площта
на навлизането чрез незаконно построената ограда несъвпадаща с кадастралната
граница между имотите, както и да се осъди да премахне оградата изградена между двата
имота този на ответницата сидентификатор *** и притежавания от тях поземлен имот
с идентификатор ***.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е подала писмен отговор на исковата молба,
с който се оспорват претенциите. Твърди, че е налице
несъвпадане на кадастралната граница по КК одобрена 2008г. със съществуващата на място между двата
имота, обективираната чрез ограда, като кадастралната
граница е отразена погрешно, навътре в имота на ищците и не отговаря на
действителната граница. Твърди, че оградата е изградена по границата, която е
съществувала при закупуване на имота през 1997г. и не е местена, като оградата
е изградена преди 2000година от вътрешната страна на съществуващата тогава
мрежа, в имота на ответниците. Твърди, че оградата
има статут на търпим строеж и не подлежи на премахване. Възразява, че е
собственик на имот №1177А и 1177В/включени при създаване на КК на гр.Варна в
имот №293/ на изток до реално изградената масивна ограда с имота на ищеца №294
по КК на гр.Варна. Твърди, че между страните има образувано дело с правно
основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, за установяване на материалното право на
собственост около спорната граница и ограда.
Съдът приема, че предявените
искове намират правното си основание
в чл.108 от ЗС
и чл.109 от ЗС.
По делото е представено копие от нотариален акт №135,
т.ІІ, нот.д.№1146/1991г. с който на 21.02.1991г. е
призната собствеността на Г* Г* К*върху
1 000кв.м. лозе-хавра в м.Акчилар,
Зона за дравни и курортни нужди в гр.Варна, като придобита по силата на
извършена делба при граници на имота:североизток-път, югоизток-дял първи на В*
и Г* К*, югозапад-П* Д*. Съгласно представения друг нот.акт.№77,
т.ХV, н.д.№4805/1991г.В* и Г* К* явяващи се собственици на граничен с описания
по-горе имот на 17.07.1991г. са продали на Б* М* С* 600/1000ид.ч. от лозе-хавра цялото с прощ от
1 000кв.м. в замлището на гр.Варна, м-ст Акчилар-Зона за дравни и курортни нужди при граници на цялото място-път,
наследници на В* А*, П* Д* и Г* К*, „при ползуването на
купувача и при граници: югоизток-частта към наследници на В* А*, югозапад-П* Д*
цялата от 16.30кв.м. и от югозападната граница се прекарва диагонал който долу
на североизток-път е на 5 метра от пътя, цялата от 12.40м. и при граници за
продавачите: северозапад-Г* К* и на североизток-път/7.40 метра/. Посочените два
нотариални акта не съдържат допълнителни индивидуализиращи имотите елементи. От
друга страна е представено копие от договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 30.11.1995г. по силата на който
Т*М* Г* е придобила 470кв.м. от лозе-овощна градина цялото сплощ
от 1 000кв.м., частта съставлаваща пл.№1177, по
КП на м.Акчилар, землището на гр.Варна, включено в
Териториално устройствения план на гр.Варна, жк.Бриз, при граници-път, имот пл.№908 в, дял втори-Р* В* П*,
имот пл.№1177а, съставляващо парцел ХХVІІ-1177 по проекто
регулационния плана на жк.Бриз, а Р* В* П* получава
530кв.м. от същото лоще-овощна градина цялото с площ
от 1 000кв.м. пл.№1177-б при граници: на север-дял първи на Т* Г*, имот пл.№1177,
на изток-път, на юг-имот пл.№1177а, на запад-имот пл.№909 съставляващо парцел
ХІІ-1177 по проекто регулационния плана на жк.Бриз. По пътя на замяна от 13.08.1996г. обективирана в нот.акт №193,
т.ХХVІІ, нот.д.№7329/1996г. Т* Г* е прехвърлил на ответниците М* и И* Б* имота придобит по силата на
посочената по-горе делба.
От друга страна отново чрез замяна осъществена на
16.05.1997г. Г* К* прехвърля на ищцата Г. Р* Р.
собствения си имот описан в обсъдения по-горе нотариален акт №135, т.ІІ, нот.д.№1146/1991г. При граници на същия съгласно отразеното
в нот.акт №156, т.ХХІV, нот.д.№6743/97г.-път,
имоти пл.№1177 и 1177б и път, като посочените с номера гранични имоти следва да
се прима, че са идентични с разпределените чрез описаната делба от
30.11.1995г., а В* и Г* К* на 30.05.1997г. са извършили замяна на останалите им
след продажбата през 1991г. 400кв.м. ид.ч. от имот –
лозе цялото с площ от 1 000кв.м. находящо се в жк.Бриз, м.Акчелар в гр.Варна,
зона за земеделски нужди, съставляващо имот пл.№1177б по КП Бриз при граници:
път, път, имоти пл.№1177а, ХХV-1176 и ХІV-1176. На
следващо място на 18.12.1998г. Г.Р. продава на Н.С. само 100кв.м. ид.ч. от собствения си имот хавра-лозе
в местността Акчилар, цялото с площ от
1 000кв.м. и придобито от нея на 16.05.1997г. с посочения по-горе договор
за замяна. От своя страна ищците Н.С. и Г* 15.12.1999г. придобиват по силата на
продажба 600кв.м. лозе в гр.Варна, м.Акчилар, вилна
зона Лозята в гр.Варна с пл.№1177В, а на 23.12.1999г. продават на Г.Р. само
100кв.м.ид.ч. от лозе цялото с площ от 500кв.м.
представляващо имот пл.№1177Г в същата местност. Посочениет
два имота заедно с третиот 900кв.м. с пл.№1177А пак в
посочената местност са обект на извършена на 29.12.1999г. доброволна делба
между н.С., Г. С* и Г.Р., като Н.С. и Г. С* получават в дял и собственост имот
лозе пл.№1177А с площ от 1 000кв.м., а Г. Р.Р.
получава в дял и собственост имот лозе с пл.№1177А с площ от 1 000кв.м.
Съгласно представената справка по кадастрална
карта за поземлен имот с идентификатор
10135.2526.294 границата между него и имот с идентификатор 10135.2526.293 е
почти права като в дълбочина на имотите е отразено отклонение с дължина от
около 17м.
Представени са скици от 18.09.1995г. и м.ноември
2000г. в нито една от които посоченото отклонение в границата между имотите не
е нанесено. Такова отклонение няма и в която и да било от останалите
представени скици по делото издавани на страните по различни поводи през
годините.
Вещото лице по приетата СТЕ е посочило, че по плана от
1977г. има незначително навлизане в имот ПИ1177Б, като същото попада в
границите на допустимото отклонение. От друга страна от изготвената комбинирана
скица приложение 1.1 е видно, че изградената от ответницата и съществуваща в
момента на място ограда отбелязана със зелен цвят, че тя е изградена в ущърб на
отв.Г.Р..
Съставът намира, че другите поставени на вещото лице
въпроси не са относими към настоящия иск по чл.108 от
ЗС в рамките на който ищците не са успели да докажат твърдението си, че
ответницата владее незаконно 38кв.м. от имота им и поради това искът следва да
бъде отхвърлен.
Що се отнася до предявеният иск по реда на чл.109 от
ЗС за задължаване на ответницата да премахне изградената от нея ограда съдът
намира, че искът също е неоснователен, тъй като макар да се установява
несъответствие на размерите по височина на изградената ограда в отделни
участъци, то по никакъв начин ищецът не е доказал, че е накърнено упражняването
на негово право. За да могат надлежно да претендират защита по чл.109 от ЗС
собствениците следва да докажат, че е нарушено конкретно тяхно право, а при
настоящия случай твърденията се установява че се отнасят до евентуално
административно нарушение попадащо в пределите на контрол по реда на РДНСК. При
настоящия случай несъответствието на изградената ограда със законово
допустимото се явява основание за търсене по административен път на премахване
и то само на това което е в повече от нея. Предвид изложеното съдът намира, че
предявеният иск по реда на чл.109 от ЗС следва да бъде отхвърлен.
Предвид становището за неоснователност на двата иска и
направеното искане ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата
сумата от 1 200лв. сторени по делото разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.С.В. ЕГН********** и Р.В.В. ЕГН********** *** срещу Г.Р.Р.
ЕГН********** *** иск за предаване владението на 38кв.м. реална част от имот с
идентификатор 10135.2526.294 заключени между съществуващата в момента ограда
между двата имота за която се твърди, че навлиза в имота на ищците и границата
между тях по кадастър, на осн. чл.108 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.С.В. ЕГН********** и Р.В.В. ЕГН********** *** срещу Г.Р.Р.
ЕГН********** *** искове по реда на чл.109 от ЗС за премахване на изградената
от ответницата ограда между имоти с идентификатори 10135.2526.294 и
10135.2526.293.
ОСЪЖДА В.С.В. ЕГН********** и Р.В.В. ЕГН********** *** да заплатят на Г.Р.Р. ЕГН********** *** 200лв. сторени по делото разноски на осн. чл.78, ал.3 от ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: