№ 4957
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20221110108632 по описа за 2022 година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. СОФИЯ, 29.03.2023г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 57-ми състав, в
публично съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и двадесет и трета година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАИЛ ДРАГНЕВ
при участието на секретар–протоколиста Светослава Огнянова, като разгледа
докладваното от съдията Драгнев гр. д. № 8632 по описа на СРС за 2022г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
С исковата молба ищецът “Т.С.” АД е предявил е предявил по кумулативно
обективно съединени осъдителни искове:
1
- с правно основание чл.59 от ЗЗД сумата от 3042,87 лв., представляваща
стойността, с която се е обогатил без основание в размер на цената на незаплатена доставена
и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект – нежилищно помещение, находящо
се в гр. ... ..., за периода 01.10.2016г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.12.2019 г. до окончателното й изплащане.;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 476,86 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода 01.12.2016 г. до
11.11.2019 г.;
-с правно основание чл.59 от ЗЗД сумата от 47,38 лв., представляваща стойността, с
която се е обогатил без основание в размер на цената на извършено дялово разпределение
на топлинна енергия в етажна собственост, където се намира топлоснабден обект – гр. ... ...,
за периода 01.10.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода
от 11.12.2019 г. до окончателното ѝ плащане.;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 8,12 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода 01.12.2016 г. до
12.11.2019 г.
Ответникът не подава отговор в законоустановения срок.
Относно иска с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Фактическият състав, от който възниква правото на ищеца по чл.59 от ЗЗД включва
следните материални предпоставки: 1. обогатяване , което може да се прояви по 2 начина:-
позитивно – когато настъпва благоприятна промяна в имуществото – увеличаването му -
негативно – при т.нар. спестени разходи, при което имуществото не се увеличава чрез
добавяне на актив, но се избягва намаляване на имуществото от това, че не то, а друго лице
прави разходи; 2. Обедняване на друго лице– необходимо е да има намаляване на
имущественото право на друго лице; 3. връзка между обогатяването и обедняването, която
не е причинна; 4. липса на основание за обогатяването и 5. субсидиарност – ал.2 на чл.59 –
обеднялото лице няма друго средство за правна защита.
При наличието на тези 5 фактически предпоставки между двете лица възниква
едностранно облигационно отношение, което се състои в задължение на обогатилия се да
плати на обеднелия по – малката от двете суми.Следователно вземането за неоснователно
обогатяване е винаги парично. Обогатяването и обедняването са и критерии за определяне
размера на неоснователното обогатяване.
Разпоредбата на чл. 149, т. 3 от ЗЕ, действали през процесния период, предвиждат
продажбата на топлинна енергия да се извършва въз основа на писмен договор при общи
2
условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи
стопанска дейност.
В случая ответникът има качеството на небитов клиент на топлинна енергия по
смисъла на пар. 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, поради което и за да е действителен сключеният от
него договор за продажба с топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е
спазена предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма. Този извод следва както от
представените по делото доказателства относно вида на имота на ответника- магазин, така и
от анализа на дефинитивните разпоредби на понятията за "небитов клиент" и "битов
клиент", който съгласно пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. От анализа на двете
дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на закона – пар. 1, т. 42
и т. 43, така и в действащата, следва, че законодателят е използвал като критерии при
дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен субект /физическо или юридическо
лице/, и нуждите, за които той ползва/купува енергия /битови - за домакинството си, или
небитови – по арг. на противното, такива които не задоволяват битови нужди/. Определящи
са нуждите, за които се ползва/купува енергия. Дефинираните с двете обсъждани правни
норми легални понятия, обаче не обхващат изчерпателно всички възможни случаи в
практиката. В случая ответникът е държавен орган и ползва имота за задоволяване на
небитови нужди, въпреки че имота е жилищен. О.А.С. е собственик на съответна част от
топлоснабдения имот, видно от представеният Акт за държавна собственост
№02532/24.01.2001г. Още повече ответникът не оспорва, че е собственик на същия.
Следва да се отбележи, че понятието "стопански нужди" или "небитови нужди"
съгласно действащата ДР на ЗЕ е дори по-широко от търговска дейност и се свързва с
нуждите, които задоволява конкретният имот. Несъмнено е, че имотът е предназначен за
задоволяване на битови нужди поради характера му на жилище, въпреки това, когато
собственика му е юридическо лице или както в случая държавен орган, се налага извода за
небитово ползване на топлинна енергия.
В настоящото производство не се спори, че между главните страни не е бил
сключван договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в
чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно
облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови /стопански/
нужди.
При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл.
59, ал. 1 от ЗЗД, в който законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването.
При условие, че ищецът доставя топлинна енергия в топлоснабдения имот, за който
няма сключен надлежен договор, тъй като се ползва за стопански нужди, макар и да липсва
3
облигационно правоотношение, ответникът, като потребява топлинна енергия без да
заплаща нейната стойност, несъмнено се е обогатил- получавал е услуга, чиято стойност не е
платена и съответно е налице и обедняване на ищеца минимум до размера на цената на
потребената топлинна енергия.
Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват
се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви
или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В
последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са
били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е трябвало да
ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане (в
този смисъл са разясненията, дадени с решение № 587 от 01.11.2010 г. по гр. дула №
941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). В настоящия случай
ответникът си е спестил разходи за доставената и ползвана от него топлинна енергия за
процесния имот, на който той е собственик съответно на притежаваните от него идеални
части.
Размерът на спестените от ответника разноски следва да се определи въз основа на
реално потребената топлинна енергия и съответната част от стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация по арг. от чл. 156 от ЗЕ, които се установяват от
приетото от съда заключение по комплексната експертиза.
Като взе предвид заключенията на вещите лица, съдът приема за установено, че в
процесния обект и за процесния период е потребена топлинна енергия на стойност – 3667,94
лв. Тази сума се дължи от ответника съобразно неговите идеални части от правото на
собственост върху имота, а именно 84,251% или сумата от 3090,28 лв. Претендира се сумата
от 3042,87 лв., до който размер искът следва да бъде уважен като доказан.
От комплексната експертиза се установява, че в счетоводството на ищеца не е
постъпвало плащане от ответника за процесния период.
Относно претендираните суми като главница за извършено дялово разпределение и
лихва върху същата.
В исковата молба изрично е посочено каква част от сумата се претендира като
главница, дължима за дялово разпределение. Тук е необходимо да се посочи, че ищецът не е
доказал както основанието, така и размера на това вземане, което е различно от дължимата
главница за обезщетение за неоснователно обоготяване. При условие, че дяловото
разпределение е извършвано от третото лице помагач, то тази сума като възнаграждение се
дължи именно на него, като ищецът не е представил доказателства, че вместо третото лице
помагач е извършвал дялово разпределение за процесния период, нито че вземането му е
4
прехвърлено по съответния ред, поради което и в тази част иска следва да се отхвърли като
неоснователен, както и акцесорния за лихва върху тази сума.
Действително сградата в режим на етажна собственост е сключила договор с фирма
за дялово разпределение – „Б. България“ ООД. В случая неприложима е разпоредбата на чл.
22, ал. 1 от ОУ, според която клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Тъй като между страните не
е налице облигационно отношение и съответно общите условия не обвързват страните,
претендираната такса за дялово разпределение е недължима, а искът в тази част –
неоснователен. Няма юридически факт, от който да произтича задължението на ответника да
заплаща претендираната такса. Така се приема напр. в Решение № 3227 от 7.05.2019 г. на
СГС по в. гр. д. № 16528/2018 г.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Обезщетението за несвоевременно изпълнение на парично задължение има
акцесорен характер и възниква от момента на изпадане на длъжника в забава по отношение
на главното му задължение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за
изпълнение, какъвто е и даденият казус, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора. В хипотезата на чл. 59, ал.1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване
на благата, тъй като неоснователността на преминаване на благата съществува при самото
преминаване, а не в някой последващ момент, като същото не е обвързано със срок, поради
което съгласно чл. 69, ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
Вземането за обезщетение за мораторна лихва при общия фактически състав на
неоснователно обогатяване по чл. 59, ал.1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника,
която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. Поканата за
заплащане на обезщетение има значение за определяне на началния момент, от който
длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на
законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил /в посочения смисъл е и
задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 394/27.11.2015 г. по гр.д.№ 3
034/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение № 218/29. 12.2015 г. по гр.д.№ 7310/2014 г. на ВКС, I
ГО; решение № 48/10.09.2012 г. по т.д.№ 237/ 2011 г. на ВКС, II ТО; решение №
706/30.12.2010 г. по гр.д.№ 1769/2009 г. на ВКС, III ГО; решение № 113/29.08.2012 г. по т.д.
5
№ 396/2011 г. на ВКС, II ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК и др./.
По делото не е представена от страна на ищцовото дружество покана, която да е
била връчена на представител на ответника преди подаване на исковата молба. По тези
съображения съдът счита, че искът за законна лихва следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК и направеното
своевременно изявление от страна на ищеца, част от разноските направени в настоящото
производство следва да му бъдат присъдени в размер съответен на уважената част от
исковете.
Предявен размер: 3575,23 лв. Уважен размер: 3042,87 лв. Отхвърлен размер: 532,36
лв.
Разноски на ищеца: ДТ- 271,72 лв., депозит за експертизи – 580 лв. и допълнителен
депозит за изслушване на в.л. – 60 лв., 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение
определено от съда на осн. чл. 25 НЗПП или общо 1011,72 лв., от които се дължат разноски
в размер на 861,07 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА О.А.С., ЕИК: ..., с адрес на управление: гр. ..., ДА ЗАПЛАТИ на «Т.С.»
ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. ..., сумите, както следва:
- на основание чл.59 от ЗЗД сумата от 3042,87 лв., представляваща стойността, с
която се е обогатил без основание в размер на цената на незаплатена доставена и използвана
топлинна енергия за топлоснабден обект – нежилищно помещение, находящо се в гр. ... ..., за
периода 01.10.2016г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
6
от 11.12.2019 г. до окончателното й изплащане.;
ОТХВЪРЛЯ предявените спрямо О.А.С., ЕИК: ..., с адрес на управление: гр. ...,
искове да бъде осъдена да заплати на «Т.С.» ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на
управление: гр. ..., сумите, както следва:
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 476,86 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата 3042,87 лв. за периода 01.12.2016 г. до 11.11.2019
г.;
-на основание чл.59 от ЗЗД сумата от 47,38 лв., представляваща стойността, с която
се е обогатил без основание в размер на цената на извършено дялово разпределение на
топлинна енергия в етажна собственост, където се намира топлоснабден обект – гр. ... ..., за
периода 01.10.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от
11.12.2019 г. до окончателното ѝ плащане.;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 8,12 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата 47,38 лв. за периода 01.12.2016 г. до 12.11.2019 г.
ОСЪЖДА О.А.С., ЕИК: ..., с адрес на управление: гр. ..., ДА ЗАПЛАТИ на «Т.С.»
ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. ..., на основание чл.78 ал.1 от ГПК
сумата 861,07 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
«Т.С.» ЕАД - „Б.“ ООД, ЕИК:....
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7