Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 168
гр.Свищов, 24.10.2018г.
Свищовският
районен съд в публично съдебно заседание на 19.10.2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Василка Лалова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. 371 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взема предвид:
Искове с правно основание чл.128 от КТ за сумата 2030,00лв , по чл.222 от КТ за сумата 210,00лева , по чл.224 от КТ за сумата 182,50лв лв., по чл.245
ал.2 и чл.86 от ЗЗД от КТ за 542,93 лева върху трудовото възнаграждение и 82,81
лева –лихва върху обезщетенията по чл.222 от КТ и 224 от КТ.
Ищецът С.И.С. *** твърди ,че е работил
при ответника „Д.6.“ЕООД с ЕИК *********, със седалище ***, представлявано от Б.Г.М.
за периода от 24.04.2015г. до 24.03.2016г.
по Трудов договор №15/23.04.2015г. с основно трудово възнаграждение
200,00 лева.Със Заповед №124/1.01.2016г. работодателят е увеличил основното трудово възнаграждение на 210,00
лева. Ищецът е изпълнявал длъжността „охранител“ с място на работа „Керамичен
завод“ в с.Овча Могила, общ.Свищов. Съгласно Заповед № 2/24.03.2016г., издадена
от работодателя, трудовото му
правоотношение е прекратено на основание чл.328
ал.1 т.3 от КТ, като не му е изплатено възнаграждение за периода от
24.04.2015г. до 24.03.2016г. в общ
размер 2030,00лв.Върху описаните суми си е начислил мораторна лихва за всеки от
месеците от датата на изискуемост до датата на предявяване на иска.Претендира
обезщетение по чл.222 от КТ за сумата 210,00лева. Претендира обезщетение за
неизползван отпуск по чл.224 ал.1 от КТ за сумата 130,00лева за периода
24.04.2015г. до 31.12.2015г. и сумата 52,50лева за периода 1.01.2016г. до 24.03.2016г.Начислил е
мораторна лихва върху обезщетенията по чл.222 от КТ и 224 от КТ в размер на
82,81лева. Претендира, че ответникът
следва да му заплати гореописаните суми, ведно със законната лихва от завеждане
на делото-23.04.2018г. до окончателното изплащане.Претендира разноски.
В
едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК, ответникът
не е подал писмен отговор по чл.131 от ГПК.Същият е редовно призован по реда на
чл.50 ал.2 от ГПК не се явява в съдебно заседание и не взема становище.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказатества, намери за установено: Видно от представената по делото Справка
от НАП за актуално състояние на всички трудови договори за периода 23.04.2015г.
до 24.03.2016г. ищецът е имал регистриран трудов договор с работодател „Д.6.“ЕООД
при условията на 4 часа работно време с основно трудово възнаграждение в размер
на 200,00лв. Представена е Заповед за прекратяване на трудово правоотношение №2/24.03.2016г.
на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ, без текстово изписване на основанието за
прекратяване. Съгласно чл.328 ал.1 т.3 от КТ трудовото правоотношение се
прекратява поради намаляване обема на работа, след писмено предизвестие от
работодателя към работника. В Заповедта за прекратяване не са начислени
обезщетение за прекратяване и за неизползван годишен отпуск. По делото не е
представено личното трудово досие на работника, по вина на работодателя, като
съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК,
съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е
създала пречки за събиране на допуснатите доказателства. По повод депозирана
жалба от ищеца С. до Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Стара Загора - по
седалището на ответното дружество е извършена проверка. В писмо изх.№ 16204410/8.07.2016г. от Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Стара Загора до ищеца са оповестени данните от
проверката, като описаното в писмото хронологично потвърждава сключването,
изменението и прекратяването на трудовия договор, както и начислените суми като
нетни работни заплати. При проверката е прието, че заплатите са изплатени,
защото във ведомостите за заплати е документиран отказ на ищеца да се подпише,
че е получил трудовото си възнаграждение, с подпис на свидетел. Ищецът оспорва
удостовереното от свидетел обстоятелство, че е получил трудовите си
възнаграждения и е отказал да подпише ведомостта, като по този повод има
образувано досъдебно производство.Видно от постановление на РП Свищов от
30.11.2016г. по пр.преписка №622/2016г. материалите са изпратени на РП Стара
Загора с оглед данни за извършено документно престъпление на територията на
Стара Загора, по седалището на ответното дружество, където е счетоводството му.
По делото са разпитани в качеството на
свидетели A.A.и E.С.. Св.А. също е работил на длъжност охранител през процесния
период и свидетелства за факта на полаган труд от ищеца в обекта на ответното
дружество и , че не са им изплащани заплати. Съдът кредитира показанията на
този свидетел, въпреки заинтересуваността му от изхода на делото / същият е в аналогична
ситуация/, като последователни и непротиворечиви, като освен това са подкрепени
и от приложените писмени доказателства. Св.С. е работила около два месеца
при „Д.6.“ЕООД без договор , като е била наемана за
конкретна работа. Тя обясни, че на нея е заплащано на място, на портала от
представител на фирмата, като ведомости не е виждала, както и е възприела, че
на охранителите не са изплатени заплати с уговорка, че остават за следващия
път. С оглед на горното, както и образуваното досъдебно производство за
документно престъпление относно положените подписи във ведомостите за заплати,
удостоверяващи отказ на работника да се подпише след като е получил
възнаграждението, съдът намира претенцията по чл. 128, т. 2 КТ за основателна и
доказана. Изплащането на трудовото възнаграждение на работника е основно
задължение на работодателя. По делото ответника не е ангажирал доказателства,
въз основа на които да бъде обоснован извод, че последния е изпълнил
задълженията си, произтичащи от сключения между страните договор, поради и
което съдът намира, че исковата претенция следва да бъде уважена до размера до
който е заявена. В исковата молба претенцията е заявена по следния начин:
1.Сумата от 40,00 лв, представляваща дължимо, но
незаплатено трудово възнаграждение за периода от 24.04.2015 г. до 30.04.2015 г.
(200 лв : 20 работни дни=10 лв възнаграждение на работен ден Х 4 работни дни в
периода 24-30.04.2015 г.=40,00 лв).
2.Сумата от 11,71лв, представляваща дължимата лихва за
забава върху дължимото възнаграждение за посочения период от април 2015 г.,
считано от 01.06.2015 до датата на предявяване на иска (според уговореното в
трудовия договор плащането на трудовото възнаграждение да се извършва със срок
до последния работен ден на месеца, следващ месеца, за който се отнася-т.е. до
31.05.2015 г., тъй като ответникът е изпаднал в забава на 01.06.2015 г.).
3.Сумата от 200 лв, представляваща дължимо, но
незаплатено трудово възнаграж дение за месец месец май 2015 г.
4.Сумата от 56,97 лв, представляваща дължимата лихва
за забава върху дължимото възнаграждение за месец май 2015 г., считано от
01.07.2015 до датата на предявяване на иска.
5.Сумата от 200 лв, представляваща дължимо, но
незаплатено трудово възнаграждение за месец
юни 2015 г.
6.Сумата от 55,25 лв., представляваща дължимата лихва
за забава върху дължимото възнаграждение
за месец юни 2015 г., считано от 01.08.2015 г., до датата на предявяване на
иска.
7.Сумата от 200 лв., представляваща дължимо, но
незаплатено трудово възнаграждение за месец юли 2015 г.
8.Сумата от 53,52 лв., представляваща дължимата лихва
за забава върху дължимото възнаграждение за месец юли 2015 г., считано от
01.09.2015 г. до датата на предявяване на иска.
9.Сумата от 200 лв., представляваща дължимо, но
незаплатено трудово възнаграждение за месец август 2015 г.
10.Сумата от 51,85 лв., представляваща дължимата лихва
за забава върху дължимото възнаграждение за месец август 2015 г., считано от
01.10.2015 г. до датата на предявяване на иска.
11.Сумата от 200 лв., представляваща дължимо, но
незаплатено трудово възнаграждение за месец септември 2015 г.
12.Сумата от 50,13 лв., представляваща дължимата лихва
за забава върху дължимото възнаграждение
за месец септември 2015 г., считано от 01.11.2015 г. до датата на предявяване
на иска.
13.Сумата от 200 лв., представляваща дължимо, но
незаплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2015 г.
14.Сумата от 48,46 лв., представляваща дължимата лихва
за забава върху дължимото възнаграждение за месец октомври 2015 г., считано от
01.12.2015 г. до датата на предявяване на иска.
15.Сумата от 200 лв., представляваща дължимо, но
незаплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2015 г.
16.Сумата от 46,73 лв., представляваща дължимата лихва
за забава върху дължимото възнаграждение за месец ноември 2015 г., считано от
01.01.2016 г. до датата на предявяване на иска.
17.Сумата от 200 лв., представляваща дължимо, но
незаплатено трудово възнаграждение за месец декември 2015 г.
18.Сумата от 45 лв., представляваща дължимата лихва за
забава върху дължимото възнаграждение за месец декември 2015 г. , считано от
01.02.2016 г. до датата на предявяване на иска.
19.Сумата от 210 лв, представляваща дължимо, но
незаплатено трудово възнаграждение за месец януари 2016 г. – съгласно Заповед № 124/01.01.2016
г. на работодателя за увеличение на трудовото възнаграждение, считано от същата
дата.
20.Сумата от 45,56 лв, представляваща дължимата лихва
за забава върху дължимото възнаграждение за месец януари 2016 г., считано от
01.03.2016 г. до датата на предявяване на иска.
21.Сумата от 210 лв., представляваща дължимо, но
незаплатено трудово възнаграждение за месец февруари 2016 г.
22.Сумата от 43,75 лв., представляваща дължимата лихва
за забава върху дължимото възнаграждение за месец февруари 2016 г., считано от
01.04.2016 г. до датата на предявяване на иска.
23.Сумата от 170,00 лв, представляваща дължимо, но
незаплатено трудово възнаграждение за периода 01-24.03.2016 г.(210 лв. за 21 работни дни за март 2016 г.= по 10 лв.
на ден, 17 работни дни за периода от 01.03.до 24.03.2016 г.= 17 дни х 10 лв.на
ден)
24.Сумата от 34,00 лв, представляваща дължимата лихва
за забава върху дължимото трудово възнаграждение за месец март 2016 г. ,
считано от 01.05.2016 г. до датата на предявяване на иска.
25.Сумата от 210 лв., представляваща дължимо
обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
поради намаляване обема на работата.
26.Сумата от 130 лв. представляваща дължимото
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск в периода
24.04.2015-31.12.2015 г.(20 работни дни: 12 месеца=1,666 работни дни отпуск за 1 месец,8 месеца х 1,666=
13 работни дни отпуск)
27. Сумата от 52,50 лв, представляваща дължимото
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск в периода
01.01.2016 г.-24.03.2016 г.( за 5 работни
дни отпуск, изчислено по методиката на т.26)
28. Сумата от 82,63 лв, представляваща дължимата лихва
за забава върху дължимите обезщетения от прекратяването на трудовото
правоотношение до предявяването на исковете.
Предвид
представените от страните доказателства и липсата на оспорване от страна на
работодателя на факта, че ищецът-работник е полагал труд ,приемам , че е
полагал такъв , за който съгласно чл.128 т.2 от КТ се дължи възнаграждение.
По горе се посочи, че съдът намира
искът по чл.128 от КТ за доказан по
основание. Относно размера има незначително разминаване в претендирания от
ищеца размер и описаното в писмо изх.№
16204410/8.07.2016г. от Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Стара Загора , което е
по справка от ведомостите при работодателя. Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ
работодателят е длъжен да плаща в уговорените срокове на работника или
служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Неизпълнението на това задължение в случая обуславя ангажирането на
отговорността на работодателя. В случая ищецът претендира ежемесечна сума, представляваща брутно трудово
възнаграждение за процесния период, разбит по месеци. В писмото от Д“ИТ“ за
същите периоди е посочено нетното трудово възнаграждение .Задължението на работодателя към работника е остатъка от
чистата сума за получаване, след като от размера на брутното трудово
възнаграждение бъде приспаднат размера на удръжките, които работодателят следва
да внесе за дължимия от работника или служителя данък върху общия доход и
осигурителните вноски. По силата на чл. 272, ал. 1, т. 3 и т. 4 от КТ
работодателят има задължение, предвидено в чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ и задължение,
предвидено в чл. 6 от КСО, да удържа дължимите от работника или служителя
данъци и осигурителни вноски. Тези удръжки работодателят е задължен да направи
и без съгласието на работника или служителя, поради което задължението
му към работника е в размер на остатъка от чистата сума за получаване. Служителят не може да
получи частта от брутното трудово възнаграждение, представляваща дължимите от
него данък върху общия доход и осигурителни вноски. Дори и да се присъжда
брутното трудово възнаграждение,в решението следва да се отбележи, че от сумата трябва да се приспаднат данъкът и осигурителните вноски, които са публични държавни вземания /чл. 162, ал. 2,
т. 1 от ДОПК/ и
в изпълнителното производство държавата се смята винаги присъединен взискател
за дължимите й от длъжника публични вземания. В конкретния случай съдът намира, че следва да се присъди брутното трудово
възнаграждение, като в решението се отбележи ,че от тази сумата трябва да се приспаднат данъкът върху общия доход и
осигурителните вноски.
Искът по чл.128 т.2 от КТ следва да се уважи в размер 2030,00 лева - представляваща брутно трудово
възнаграждение за периода от 24.04.2015г. до 24.03.2016г. като бъдат приспаднати
дължимите данък върху общия доход и
осигурителните вноски.
Доказано е, че работодателят не е изплатил своевременно
дължимите трудови възнаграждения, които съгласно трудовия договор се изплащат
ежемесечно, със срок до последния работен ден на месеца, следващ месеца за
който се отнася. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 2 от КТ трудовото възнаграждение остава изискуемо и се заплаща
допълнително заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния
период. Трудовото възнаграждение се дължи помесечно в срок до последния работен ден на месеца, следващ
отработения. Ответникът е изпаднал в забава от
първо число на втория месец,
последващ отработения до подаване на исковата молба. В случая ищецът е използвал калкулатор за изчисляване на лихви,като
разпечатките са приложени по делото и е използвана горепосочената методика.
Съдът извърши проверка с лихвен калкулатор, поради което приема че общия размер на дължими лихви е 542,93 лева за периода 1.06.2015 г. до 23.04.2018 г. върху сумата 2030,00лв. –представляваща общия сбор на дължимите възнаграждения за периода от 24.04.2015г. до 24.03.2016г.
Предвид изложеното следва да се уважи предявеният
иск за сума 542,93 лева .
Претендирано е изплащане на основоние чл.222 от КТ за сумата– 210,00лева -обезщетение за
прекратяване на трудово правоотношение поради намаляване обема на работа.
По безспорен начин
от данните по делото се установи, че трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание чл. 327, ал. 1 т.3 от КТ, поради
което съгласно разпоредбата на чл. 222 ал. 1 от КТ работодателят дължи
обезщетение на ищеца в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец. В издадената от самия
работодател Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение не е отразено, че на ищеца следва да се изплати обезщетение
по чл. 222 ал.
1 от КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение, но цитираната законова разпоредба предвижда такова обезщетение
като право на работника. Според св.А. , ищецът не е започнал друга работа , а в
представената справка от НАП за регистрирани трудови договори е видно, че след
прекратяване на договора с „Д.6.“ЕООД , ищецът няма друг
регистриран договор. Ищецът не е започнал друга работа , в това число и по
ниско платена , т.е. налице са предпоставките за уважаване на иска .
Претендирано е изплащане на обезщетение за неизползван
отпуск – 130,00 лв. представляваща дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ
за неползван платен годишен отпуск в периода 24.04.2015-31.12.2015 г.(20 работни дни: 12
месеца=1,666 работни дни отпуск за 1
месец, 8 месеца х 1,666= 13 работни дни отпуск) и за сумата от 52,50 лв,
представляваща дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен
годишен отпуск в периода 01.01.2016 г.-24.03.2016 г.( за 5 работни дни отпуск). По делото не е представен трудов договор, както и
лично трудово досие, за да се прецени какъв е размерът на полагаемият се
отпуск, както и евентуални молби и заповеди за ползването на разрешен годишен
отпуск. Видно от писмо на Д“ИТ“ гр.Стара Загора , полагаемият се отпуск е 20
дни, като за 2015г. същият е начислен като използван през месец ноември 2015г.
За 2016г. не е използван , поради което на работодателя е дадено предписание до
31.07.2016г. да начисли обезщетение по чл.224 от КТ. Съдът приема, че въпреки
че полагаемият отпуск е начислен като използван през ноември 2015г. , не е
доказано че реално е използван, поради което за периода 24.04.2015-31.12.2015
г. на ищеца се дължи претендираното обезщетение за 14 дни неизползван отпуск / колкото дни е
начислил работодателят като използвани през месец ноември 2015г./ , а за
периода 1.01.2016г. до 24.03.2016г.- за 5 дни.
При това положение обезщетението се изчислява по реда
на чл.224 от КТ, въз основа на дневното възнаграждение за предхождащ месец, в
който работникът има отработени повече от 10 дни. За периода 24.04.2015-31.12.2015г. дневното
възнаграждение е 9,52 лева, т.е обезщетение за 14 дни е 133,28 лева. За периода 1.01.2016г. до 24.03.2016г.
дневното възнаграждение е 10,00 лева, т.е.
за 5 дни -50,00лева. Общо за
отработеното време обезщетението е 183,28лева.
Искът следва да се уважи в претендирания размер –общо
182,50 лева.
На основание чл. 86 от ЗЗД е претендирана сумата 82,81
лева –мораторна лихва върху обезщетенията по чл.222 от КТ и 224 от КТ, който
иск следва да се уважи.Изчисленията са направени с онлайн калкулатор от момента
на изискуемостта-прекратяване на трудовия договор на 24.03.2016г. до завеждане
на делото 23.04.2018г.
Съдът счита, че
следва да се присъди законната лихва върху уважения размер на исковете от
завеждане на делото- 23.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на РС Свищов ДТ
върху уважените искове – 231,00лв., както и 5,00 лв. -такса за издаване на изпълнителен лист. Ответникът следва да заплати и
направените от ищеца разноски в размер на 300,00лв.-адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.6.“ЕООД с ЕИК *********,
със седалище ***, представлявано от Б.Г.М. да
заплати на С.И.С. с ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 2030,00 лева - представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за
периода от 24.04.2015г. до 24.03.2016г.,като от тази сума се приспаднат данъкът върху общия доход и осигурителните вноски, ведно със законна
лихва, считано от 23.04.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Д.6.“ЕООД с ЕИК *********, със седалище ***,
представлявано от Б.Г.М. да заплати на С.И.С. с
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 210,00 лева, представлаваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ за срок от 1 месец, ведно със законна
лихва считано от 23.04.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Д.6.“ЕООД с ЕИК *********, със седалище ***,
представлявано от Б.Г.М. да заплати на С.И.С. с
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 182,50 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск от 19
работни дни за периода 24.04.2015г. до
24.03.2016г., ведно със законна лихва считано от 23.04.2018 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА
Д.6.“ЕООД с ЕИК *********, със седалище ***,
представлявано от Б.Г.М. да заплати на С.И.С. с
ЕГН **********, с адрес *** сумата 542,93 лева , представляваща обезщетение за
забава върху неизплатените трудови възнаграждения за периода от 24.04.2015г. до 24.03.2016г.
ОСЪЖДА Д.6.“ЕООД
с ЕИК *********, със седалище ***, представлявано от Б.Г.М. да заплати на С.И.С. с ЕГН **********, с адрес *** сумата 82,81 лева , представляваща мораторна лихва за
забава за периода от 24.03.2016г. до 23.04.2018г. върху неизплатените обезщетения по
чл.222 от КТ и чл.224 от КТ.
ОСЪЖДА Д.6.“ЕООД с
ЕИК *********, със седалище ***, представлявано от Б.Г.М. да заплати на Районен съд Свищов ДТ върху уважените
искове - 231,00лв., както и 5,00лв.-такса за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Д.6.“ЕООД с
ЕИК *********, със седалище ***, представлявано от Б.Г.М. да заплати на С.И.С. с ЕГН **********, с адрес *** направените по делото разноски в размер на 300,00лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: