Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 27.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на
тринадесети май, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Хр.Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 7834 по описа за 2020г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
73593/16.04.2020г. по гр.д. № 80350 по описа за 2017г. на Софийски районен
съд, 118-ти състав Б.Т.Г. , ЕГН ********** и Б.О.Б.,
ЕГН ********** са осъдени да заплатят на Б.Й.Й.,
ЕГН ********** солидарно на основание на чл.
45 от ЗЗД сумата от 3000лв.,
ведно със законната лихва от 13.11.2014г. до изплащането й, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от извършено на 16.10.2013г.
престъпление в гр. София, ж.к. „***купел”, бул. „********, за което е
постановена присъда по НОХД № 564 / 2014г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав; на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата
от 500лв. съдебни разноски, като Б.Т.Г.
, ЕГН ********** и Б.О.Б., ЕГН **********
са осъдени да заплатят по сметка на СРС
сумата от 120лв. за държавна такса.
Срещу така постановено решение са депозирани:
1. въззивна жалба вх.№5076099/18.06.2020г. от
ответника по исковете Б.Т.Г. , ЕГН ********** в частта, в
която исковете са уважени. Изложил е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че в доказателствена
тежест на ищеца било да установи, че е претърпял неимуществени вреди,
доказателства че такива са претърпени от процесното деяние не били ангажирани.
Приетата съдебна експертиза и събрани гласни доказателства не установявали
категорично настъпването на вреди от поведението му. Присъдения от СРС размер
на обезщетението бил завишен, не съответствал на принципите по чл. 52 от ЗЗД и
на икономическите условия в страната, на съдебната практика. В случая
поведението на ищеца –измама, била причина за събитието. Претнедирал е
разноски.
2. въззивна жалба вх.№
5068781/09.06.2020г. от ответника по исковете Б.О.Б., ЕГН ********** в
частта, в която исковете са уважени.
Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че в
доказателствена тежест на ищеца било да установи, че е претърпял неимуществени
вреди, доказателства че такива са претърпени от процесното деяние не били
ангажирани. Приетата съдебна експертиза и събрани гласни доказателства не
установявали категорично настъпването на вреди от поведението му. Телесната
повреда била лека, не било установено за психиката на ищеца да са настъпили
трайно негативни последици. Присъден от СРС размер на обезщетението бил завишен,
не съответствал на принципите по чл. 52 от ЗЗД. В случая поведението на ищеца
била причина за събитието и така ищецът бил допринесъл за настъпването на
вредите, неправилно СРС приел обратното. Последното било установено по ВНОХД №
801/2017г. на СГС. По същият начин било установено и че предходните взаимоотношения
между страните са смекчаващи вината обстоятелства. Претендирал е разноски. Процесуалният
му представител е претендирал възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв, доколкото е представлявал въззивника
безплатно в производството пред СГС.
Въззиваемият-
ищец Б.Й.Й., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Изложил е съображения,
че решението на районния съд е правилно.
Посочил е, че присъдата по НОХД установявала деликтното поведение на
ответниците по делото, установено било че ищецът е претърпял физическите
увреждания в следствие на поведението на ответниците, че ищецът изпитал болка,
страх и чувство на унижение, изолирал се от близки , не ходел на работа. Не
било доказано възражението за съпричиняване, показанията на св. Д. и П. не
следвало да се кредитират, евентуално това поведение на ищеца не можело да се
цени като съпричиняване, защото нямало непосредствен принос за вредите.
Присъдения размер на обезщетението съответствало на критериите по чл. 52 от ЗЗД, солидарната отговорност на ответниците произтичала от чл. 53 от ЗЗД. Претендирал
е разноски.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. № 2028550/13.11.2017г. на Б.Й.Й., ЕГН ********** със
съдебен адрес: адв. Е.И.,*** срещу Б.Т.Г.
, ЕГН ********** с адрес: *** и Б.О.Б.,
ЕГН ********** с адрес: *** и със съдебен адрес:***, кантора 390 с която е
поискал от съда да осъди ответниците солидарно
на основание на чл. 45 вр. с чл. 53 и
чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да му заплатят сумата от 3000лв. ведно със законната лихва от 13.11.2014г. до изплащането
й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди за болки и
страдания от травматични увреждания, настъпили на 16.10.2013г. от виновно противоправно
поведение на ответниците, нанесли побой на ищеца, за което е постановена
присъда по НОХД № 564 по описа за 2016г. на СРС, НО, 9-ти състав. Навел е твърдения,
че на 16.10.2013г. в гр. София, ж.к. „******бул. „******** двамата ответници
като съучастници му отнели 600лв. и мобилен телефон, Г. му нанасял удари по
главата и цялото тяло с телескопична палка, а Б. го удрял с юмруци по тялото и
главата, така му нанесли охлузвания в дясна теменна област с кръвонасядане;
оток в лява тилна област и в централна и лява теменни области; повърхностни
охлузвания с лентовиден характер и червеникави кръвонасядания в лява задна
половина на шията с изразен оток; три
червеникави кръвонасядания в лява половина на гърба и задна външна повърхност
на дясна мишница с отоци и мораво кръвонасядане под всяка лентовидна находка; синкаво
мораво кръвонасядане по задна и външна повърхност на цялото ляво бедро и 4 такива напречно; 4 кръвонасядания по
дължина на лява мишница; кръвонасядане по предна дясна страна в основата на
шията. Посочил е , че по време и след побоя изпитвал страх, силна физическа
болка, чувство за унижение, няколко седмици не бил с състояние да ходи на
работа като управител на авто-морга, където лично работел с клиентите, от
внезапното нападение се стресирал и се
страхувал да излезе навън, месеци наред имал проблеми със съня-трудно заспивал,
сънувал кошмари, будел се; през деня бил уморен и унил, загубил апетит,
самочувствие и желание за работа, изолирал се от близки и приятели, спрял да
излиза вечерно време от страх да не бъде нападнат и до момента приближаването
на хора до него в парка и на улицата го стряскало и водело до паника, минавали
му мисли да замине за друга държава,
където такова посегателство не би могло да се случи. Претендирал е разноски.
Ответникът Б.Т.Г. , ЕГН ********** в предоставения
срок за отговор е оспорил исковете. Навел е твърдения, че ищецът не бил
претърпял процесните вреди, не бил извършил деликтно поведение, причинило тези
вреди, евентуално ищецът бил допринесъл за настъпването на вредите- причината
да посети заедно с другия ответник ищеца било измама от ищеца, който им продал
дюзи, които не са годни за употреба. Претендиран размер на обезщетението бил
прекомерен. Претендирал е разноски.
Ответникът Б.О.Б., ЕГН ********** в предоставения
срок за отговор е оспорил исковете. Навел е твърдения, че ищезцът не бил
претърпял процесните вреди, те бил извършил деликтно поведение, причинило тези
вреди, евентуално ищецът бил допринесъл за настъпването на вредите- причината
да посети заедно с другия ответник ищеца било измама от ищеца, който им продал
дюзи, които не са годни за употреба. Претендиран размер на обезщетението бил
прекомерен. Претендирал е разноски.
По делото са
приети неоспорени от страните влезли в сила
Присъда от 10.03.2016г. по НОХД № 564/2014г. на СРС, 9-ти състав,
Решение № 686/13.06.2018г. по ВНОХД № 801/2017г. на СГС, , НО, 15-ти въззивен
състав, с които Б.Т.Г. и Б.О.Б., ЕГН
са признати за виновни за това,
че на 16.10.2013г. около 16,00ч. в гр.
София, ж.к. „******бул. „******** пред автоморга на фирма „Ауто Плюс”ЕООД в
съучастие като съизвършители са отнели 600лв. и мобилен телефон марка „Нокиа”
на стойност от 30лв. от владението на Б.Й.Й. с намерението противозаконно да ги
присвоят, като употребили за това сила, изразена в нанасяне на удари по тялото
на Й.-престъпление по чл. 198, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 от НК ,
осъдени са да заплатят на Й. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 600лв., ведно с лихва от
16.10.2013г. солидарно. Прието е от наказателния съд , че некоректното
поведение на Й. по продажба на дюзи на едни от подсъдимите е провокирало
поведението им и е смекчаващо вината обстоятелство. Посочено е, че отоци и
охлузвания по ищеца имало по окосмената част на главата, кръвонасядания,
охлузвания и отоци имало по задната повърхност на шията; кръвонасядане имало по
дясна повърхност в основата на шията, кръвонасядания имало по лявата мишница,
двойно лентовидни кръвонасядания с отоци, зачервявания и охлузвания имало
по гърба, дясна мишница и ляво бедро. Тези
увреждания са посочени и в приета по делото експертиза от 17.10.2013г. на д-р М.Г.от
УМБАЛ „Александровска”, прегледал ищеца.
Разпитан по
делото св. М.М.е заявил, че с ищеца Б.Г. са приятели от деца, ежедневно се
виждат, живеят в съседни блокове, знаел за случилото се през 2013г., тогава ищецът
работел в склад за авточасти, двама души дошли , набили го и му взели парите.,
ищецът имал подутини и синини в областта
на шията, бил притеснен. Заявил е, че видял ищеца на следващия ден, не искал да
излиза, не бил разговорлив, странял от хората, искал свидетелят да го взема и
връща от дома му с автомобил, ако свидетелят нещо закъснявал за срещи ищецът му
звънял по телефона и му казвал, че не иска да стои сам, изпитвал дискомфорт.
Преди инцидента ищецът активно излизал по нощни заведения и барове, но след
това престанал, със свидетеля се виждали само през деня в кафене или ресторант,
казвал , че няма настроение месеци наред, не ходел със желание на работа,
притеснявал се когато оставал сам, имал проблеми със съня, казвал, че не се
храни добре. Ищецът му бил казал че по време на нападението се страхувал какво ще му направят, бил разстроен, не искал
да говори за инцидента веднага, едва няколко месеца след това споделил на
свидетеля подробности. Състоянието на ищеца след инцидента останало непроменено
около 6 месеца. Ищецът му бил казал, че нападателите били негови клиенти, на
които продал авточасти, но се върнали защото тези авточасти не били наред,
имало спор дали са здрави, станало скандал и затова набили ищеца и му взели
телефон и пари.
Разпитан по
делото св. Р.Д. е заявил, че с
двамата ответници от 10 години работят заедно на автопазара в Горубляне, знаел
за инцидента от октомври 2013г., ответниците търсели авточасти , попаднали на
ищеца който им дал дюзи за кола, но те се оказали негодни, ответниците
започнали да издирват ищеца за да ги върнат, той не си вдигал телефона и
ответниците и свидетелят отишли на място през октомври 2013г., намерили ищеца,
но свидетелят останал в колата, ответниците си искали парите, ищецът отказал да
им ги даде, имало разправии но ответниците не били набили ищеца.
Разпитан по
делото св. Л. П. е заявил, че от
разговор с ответниците разбрал, че Б.Г. бил измамен с дюзи за автомобил на
стойност от около 600лв. – купил ги, но се оказало, че не работят, Б. се опитал
да се свърже с ищеца по телефона, но не успял, за да уговорят среща ползвали
претекст, че ще купят други части, ответниците отишли на място при ищеца и успели
със споразумение да си върнат парите. Ответникът Б. Б. му казал, че трябвало да се споразумеят,
не можели да отидат и да ги бият, първоначално имало спор, но успели да се
разберат и да си вземат парите.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По
правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 45 вр. с чл. 52 и чл. 53 и чл. 86
от ЗЗД- претенции за обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени и,
причинени от виновно противоправно
поведение на ответниците, ведно с обезщетение за забава.
При този иск в тежест на
ищеца е да установи противоправно поведение на ответниците, в причинна връзка
от което да са настъпили вредите, обстотялелства които да обосноват извод, че
справедлив размер на обезщетението за
вредите е претендирания и солидарна отговорност на ответниците към ищеца за
обезщетяване на вредите.
В доказателствена тежест на ответниците
при така депозираните отговори е да установят твърденията си за съпричиняване ,
тоест че
с противоправно свое поведение
ищецът е допринесъл за настъпването на вредите, като е продал на ответниците
негодни за употреба дюзи за автомобил и е отказал да върне платените му за тях
пари и да си вземе обратно дюзите.
Съдът приема, че от приетите по делото неоспорени от страните писмени доказателства Присъда по НОХД №
564/2014г., Решение по ВОХ № 801/2017г. по делото се установява, че на 16.10.2013г. около 16,00ч. в гр. София, ж.к. „******бул. „********
пред автоморга на фирма „Ауто Плюс”ЕООД двамата ответници в съучастие като
съизвършители са отнели 600лв. и мобилен телефон марка „Нокиа” на стойност от
30лв. от владението на ищеца с намерението противозаконно да ги присвоят, като
употребили за това сила, изразена в нанасяне на удари по тялото на Й. -
престъпление по чл. 198, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 от НК , ответниците
са осъдени да заплатят на Й. обезщетение
за претърпени имуществени вреди в размер
на 600лв., ведно с лихва от 16.10.2013г. солидарно. Присъдата на наказателния
съд съобразно чл. 300 от ГПК обвързва
настоящия състав за елементите на престъпния състав. Тя може да се
противопостави на всички, независимо дали са участвали в наказателния процес. Останалите
постановки в актовете по
наказателното дело, са извън обхвата на чл. 300 от ГПК. Такива други
констатации, направени с присъдата, с
които гражданския съд не е обвързан, са съпричиняването, ако не е било елемент от
престъпния състав; размера на причинените имуществени/неимуществени
вреди, които не са елемент от престъпния състав, тоест техния размер не е
значителен; смекчаващи/отегчаващи вината
обстоятелства. Оправдателната присъда, за разлика от осъдителната такава,
обвързва гражданския съд само по повод на основанието, което е послужило за
оправдаването на подсъдимия. Присъдата в
частта досежно размера на вредите, ако са елемент от фактическия състав на
престъплението е задължително за гражданския съд, като е противопоставимо на всички, а не
само на участниците в наказателното производство. (В този смисъл ТР №
5/05.04.2006г. по гр.д.№ 5/2005г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 53/02.11.1981г. по
н.д.0 41/1981г. на ОСНК на ВС; Решение № 55/30.05.2009г. по т.д.№ 728/2008г.
на ВКС, ТК, І-во т.О.; Решение № 22/05.05.2011г. по т.д.№ 368/2010г. на ТК,
І-во Т.О.; Решение № 25/17.03.2011г. по т.д.№ 411/2010г. на ВКС, ТК, ІІ-ро
Т.О.) . При така
възприето и како съобрази обстоятелство, че ответниците с присъдата по НОХД са
признати за виновни за извършеното на 16.10.2013г. престъпление по чл. 198, ал.1 вр. с чл. 20,
ал.2 вр. с ал.1 от НК, при което са
нанесли удари по тялото на ищеца, то
съдът приема, че по делото е установено,
че ответниците са провели виновно
противопрвано поведение спрямо ищеца и отговорността им за обезвреда на
претърпените от ищеца вреди може да се ангажира.
По
възражението за съпричиняване:
При така направено възражение ответниците е въвели като предмет на делото и отговорността
на ищеца като допълнителен елемент от фактическия състав на отговорността на
застрахователя. За да има основание за прилагане на института на чл. 51, ал.2
от ГПК поведението на ищеца следва да е
в причинна връзка с противоправното поведение на ответниците или в причинна
връзка с настъпването на вредите, съответно да е довело до увеличаване на
размера на вредите. В двете хипотези поведението на ищеца следва да е
противоправно, но не е нужно да е виновно, като това поведение следва да води
до настъпване вредоносния резултат като го обуславя в някаква степен. Поемането
на предвидим и реално очакван риск или неговото неоправдано игнориране е
обективен принос, който е противоправно поведение и е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат. Поетият риск и реализираният риск следва да е идентичен.
( В този смисъл т. 7 от ТР № 1/23.12.2015г. на ОСГТК). Намаляването на
обезщетението за вреди от деликт на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от
наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите
вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на делинквента, до увреждането
като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице. Не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в
закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на чл.
51, ал.2 от ЗЗД. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли
вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредба на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Принос по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД ще е налице винаги, когато с
поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.
Съпричиняването по чл. 51, ал.2 от ЗЗД има обективен характер и това изрично е
провъзгласено с Постановление № 17/1963г.
Този институт се прилага и по отношение на недееспособни лица, ако те са
допринесли за настъпване на вредоносния резултат. Това е така, защото
приложението на чл. 51, ал.2 от ЗЗД изисква изследване на причинната връзка
между резултата и поведението на пострадалия, но не и вината на пострадалия.
При хипотезата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД не се изследва и вината на лицето, под
чийто надзор е недееспособния. Поведението на пострадалия и на лицето, под
чийто надзор е той, ако е недееспособен, е от значение при приложението на чл.
51, ал.2 от ЗЗД само, за да се направи
разграничение по размер на вредите, намиращи се в причинна връзка с виновно
поведение на пострадал и на деликвент.
В конкретния случай по делото не е установено ищцът да
е провел противоправно поведение, което да е допринесло за настъпването на
вредите. Твърденията на ответниците са, че ищецът им бил продал негодни
авточасти и отказал доброволно за върне
парите за тях и това провокирало процесното поведение на ответниците. Тези обстоятелства не са установени по делото
при условията на пълно и главно доказване.
Това поведение на ищеца не е част от престъпния състав на престъплението
по чл. 198, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, поради което и по
съображения подробно изложени по-горе приетите по делото Присъда по НОХД и
Решение по ВНОХД не са от естество да установят твърденията на ответниците. Наказателният
съд е приел, че поведението на ищеца е смекчаващо отговорността на ответницие
обстоятелство, но по съображения изложени по горе този извод на наказателния
съд не обвързва гражданския съд. Ангажираните от ответниците гласни
доказателства по делото за установяване на твърденията им не установяват по
несъмнен начин съпричиняване на вредите от ищеца. Показанията на свидетелят П.
не са резултат от личните му възприятия, те представляват преразказ на заявеното му от
ответниците, отделно те са опровергани от останалите събрани доказателства - свидетелят е посочил, че спор между страните
бил решен със споразумение, а приети по делото съдебни актове по наказателно
дело установяват обратното. При така възпирето показанията на този свидетел
съдът приема, че не следва да се кредитират. Съдът приема, че не следва да се
кредитират и показанията на св. Д.. Действително, той е посочил, че е
присъствал по време на инцидента между страните, но е останал вътре в
автомобил, а събитията са се развили извън него. Отделно този свидетел не е
присъствал нито на продажбата на авточастите, нито на установяването на
негодност на продадените авточасти. Заявените близки отношения между ответниците и
този свидетел, обстоятелдството, че в
подкрепа на показанията на свидетеля не са ангажирани други доказателства по
делото, не са ангажирани доказателства и че продадените от ищеца на ответника
авточасти са негодни препятстват възможността тези показания да се кредитират.
При така възприето съдът приема, че не е установено по
делото ищецът да е провел поведение което да е допринесло за настъпване на
вредите и възражението на ответниците за съпричиняване е неоснователно.
По размера
на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно
разпоредбите на чл. 51 и чл. 52
от ЗЗД, които съдът приема за приложими в случая и досежно размера на
обезщетението, на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното
поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася страдания, които
пораждат за него правото да търси обезщетение за неимуществени вреди. При
причиняване на смърт на пострадалия, неговите най-близки по пряка линия и по
съпружеска линия, съответно лица, с които е изградил такива отношения, понасят
неимуществени вреди. Справедливия размер на обезщетението за такива вреди от
значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношения между
него и близкия, търсещ обезщетение за тези вреди, действителното съдържание на
съществуващите между тях житейски отношения. Обезщетението следва да репарира
претърпените болки, страдания, накърнените личните права и интереси, към
момента на възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпили
обстоятелства - следва да се прецени обществено-икономическата конюнктура към
увреждането, за да съответства това обезщетение на социалната справедливост, за
да може размерът на обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени
вреди и да ги компенсира. Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не
за абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически болки и
страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. При определянето на размер на
обезщетението се вземат предвид социално-икономическите условия както и
лимитите по застраховка „ГО” към дата на увредата. (В този смисъл Постановление
№ 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС; Решение № 28/09.04.2014г. по т.д.№
1948/2013г., ІІ-ро Т.О.; Решение 0917/1999г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение
0213/18.04.2000г. по гр.д.№1265/99г. на ВКС; Решение №764/10.12.1999г. по
н.д.№695/1999г. ІІ НО).
Съдът приема, че от събрани по делото доказателства,
включително и показанията на св.
Миленков, които съдът изцяло кредитира, като логични, последователни,
резултат от лични впечатления на свидетеля, неопровергани от другите събрани по
делото доказателства, се установява, че
в следствие на поведението на ответниците ищецът е понесъл телесни увреждания,
както следва: отоци и охлузвания по окосмената част на главата, кръвонасядания,
охлузвания и отоци по задната повърхност на шията; кръвонасядане по дясна
повърхност в основата на шията, кръвонасядания по лявата мишница, двойно
лентовидни кръвонасядания с отоци, зачервявания и охлузвания по гърба, дясна мишница и ляво бедро; ищецът се
страхувал да остава сам , не искал да излиза навън, престанал да посещава нощни
клубове, ходел на работа с нежелание, страхувал се да не бъде нападнат отново,
страхувал се какво ще му направят ответниците по време на побоя, това му състояние
продължило около 6 месеца. При така установеното съдът приема, че справедливото обезщетение за
претърпените от ищеца вреди е 3000лв.
За да определи този размер съдът съобрази младата възраст на която ищецът е
претърпял вредите, множеството кръвонасядания , отоци и охлузвания по цялото
тяло и по главата, болките по цялото
тяло, стресогенния характер на механизма на настъпването на вредите – нанасяне
на удари от двата ответници едновременно, сравнително краткия период за
възстановяване от физическите травми, но и дългия период на психическия
дискомфорт, на страха от преживяното и от оставането сам, на изолирането от
познати и нежелание да излиза вечер, на променен начин на живот.
С жалбата не са наведени оплаквания срещу извода на
СРС за момент в който ответниците са изпаднали в забава на плащането на
обезщетението, че отговорността им е солидарна, при обосноваване на тези изводи
СРС не е допуснал нарушение на императивна
парвна норма, поради което и при съобразяване на ограниченията на чл. 269 от ГПК решението на СРС в обжалваната част следва да
се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед
изхода на делото съдът приема, че разноски следва да се поставят в тежест на
въззивниците и те следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия съдебни разноски
за производство пред СГС в размер на 500лв. за възнаграждение за адвокат.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 73593/16.04.2020г. по гр.д. № 80350 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 118-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА
Б.Т.Г. , ЕГН ********** и Б.О.Б., ЕГН ********** да заплатят на
Б.Й.Й., ЕГН ********** солидарно сумата от 500лв. (петстотин лева), представляващи
съдебни разноски за въззивно производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.