РЕШЕНИЕ
№ 164
Ямбол, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ямбол в съдебно заседание на осемнадесети октомври
две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:СТОЯН
ВЪЛЧЕВ
При секретар КРАСИМИРА
ЮРУКОВА като разгледа докладваното от съдия СТОЯН ВЪЛЧЕВ административно дело № 20237280700228 / 2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.268, ал.1 ДОПК по жалба на А.А.М. ***, чрез пълномощника си адв.В.К.-***, съдебен адрес-*** против Решение № 61/03.08.2023 г. на Директора на ТД на НАП-Бургас.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано, т.к. получените по сметката на А.М. суми са несеквестируеми и не могат да бъдат обект на принудително изпълнение, доколкото по запорираната сметка на А.М. има несеквестируема сума от 23721,44лв., преведена му от ДФ "Земеделие" с произход СЕПП, мярка 12, мярка 13 и „зелени" плащания.
Оспорващият претендира да се отмени Решение№61/03.08.2023 г. на директора на ТД на НАП-Бургас и се постанови друго, с което да се отменят наложените с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№
№С******-***-*******/02.02.2023 г. по изп. дело №*********/12.09.2016 г. на
главен публичен изпълнител в ТД на НАП-Бургас, офис Ямбол, обезпечителни мерки-запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касети,както и суми предоставени за доверително управление, находящи се в банка „...“АД /..... .. банк България/ в частта за постъпили суми от ДФЗ-РА, отпуснати по европейски програми, както и да се разпореди да бъде възстановена сумата от 23721,44 лв.-несеквестируеми средства, върху които не може да бъде извършено принудително изпълнение.
В съдебно заседание за оспорващия се явява процесуалния му
представител, който подържа жалбата с искане за уважаването й и за присъждане на направените по делото разноски.
За ответната страна в съдебно заседание се явява гл.юрисконсулт Е., който оспорва жалбата като неоснователна и прави искане за потвърждаване на решението като законосъобразно и мотивирано, и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Против А.А.М. е образувано изпълнително дело
№**********/2016 г. по описа на ТД на НАП Бургас, офис Ямбол за задължения по декларации обр.6 за ДДФЛ, ДОО, здравно осигуряване и УПФ за период 01.01.2015 г.-31.12.2022 г.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки
№С******-***-*******/02.02.2023 г. на главен публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“, отдел „Публични вземания“ при ТД на НАП Бургас, офис Ямбол е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в ТБ (доставчик на платежни услуги) … .. .. Банк България в размер на 48850 лева.
С Решение № 61/03.08.2023 г. директорът на ТД на НАП-Бургас е оставил без уважение жалба с вх.№ **-.-***/24.07.2023 г. подадена от А.А.М. против Постановление за налагане на обезпечителни мерки
№С******-***-*******/02.02.2023 г. на главен публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“, отдел „Публични вземания“ при ТД на НАП Бургас, офис Ямбол, което решение е получено от М. на 17.08.2023 г.
По делото са представени извлечения от банковата сметка на А.А.М. в ….. .. …. България, от които е видно, че по същата са постъпвали суми с наредител ДФ „Земеделие“, както и са приложени заявление за подпомагане и регистрационна карта, че А.А.М. е регистриран като земеделски производител.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.268, ал.1 ДОПК, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Решение № 61/03.08.2023 г. на директора на ТД на НАП-Бургас, с което е оставена без уважение жалба с вх.№ **-.-***/24.07.2023 г. подадена от А.А.
М. против Постановление за налагане на обезпечителни мерки
№С******-***-*******/02.02.2023 г. на главен публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“, отдел „Публични вземания“ при ТД на НАП Бургас, офис Ямбол.
В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно- производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Оспореното решение на директора на ТД на НАП-Бургас е постановена от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност по чл.266, ал.1 ДОПК и в изискуемата писмена форма с мотивирана акт при спазване на процедурата визирана в закона, и без да са налице противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.
За да мотивира решението си директорът на ТД на НАП-Бургас посочва, че предвидените за земеделските производители помощи, предоставяни от ДФ
„Земеделие“ не съставляват средства, отпускани от държавния бюджет за възложени от държавата дейности и услуги и не се обхванати от приложното поле на разпоредбата на чл.100 от ЗДБ на Р България, поради което липсва забрана за обезпечаване и принудително изпълнение върху субсидии, получени от земеделски производители. Освен това приема, че в изпълнение на вменените му правомощия ДФ „Земеделие“ съгласно чл.12, ал.2 ЗПЗП предоставя на регистрираните стопани субсидии, целеви кредити и гаранции, като финансовите средства предоставяни от Европейския съюз чрез Разплащателната агенция на земеделски производител са секвестируемо имущество и няма пречка да се налага запор върху банковата сметка на земеделския производител, по която се изплащат субсидии от фонда, т.к. липсва изрична забрана за принудително изпълнение за публични вземания върху тези средства, а също така в чл.213 от ДОПК е налице специална и изчерпателна регламентация относно несеквестируеми средства/доходи на длъжника, която не включва средствата от субсидии.
Според чл.195, ал.1 и ал.2 ДОПК обезпечение се налага по отношение на установени и изискуеми публични вземания, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни тяхното събиране. Целта на обезпечителното производство е да гарантира изпълнението на публичните задължения като се отдели и предназначи определен актив от имуществото на длъжника, по отношение на който последният губи право да се разпорежда и който би могъл да послужи за принудително удовлетворяване на вземанията на държавата. По този начин законодателят защитава интереса на фиска и гарантира, че
държавата ще може да събере установеното публично задължение с лихвите, до окончателното му погасяване.
Съгласно чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, като чл.213, ал.1 от ДОПК и чл.442 от ГПК прогласяват принципа за пълната секвестируемост на имуществото на длъжника.
Обратно несеквестируемостта е забрана за кредитора да се удовлетворява от точно определени имуществени права и имущество на длъжника, но тя се регламентирана с императивни правни норми, които се прилагат служебно, като несеквестируемото имущество може да бъде групирано в две групи несеквестируеми вещи и несеквестируеми вземания.
Доколкото се касае за изключение от принципа, несеквестируемостта следва да е предвидена изрично в закон в съответствие с повелята на чл.444, ал.1, т.8 ГПК, че изпълнението не може да бъде насочено и върху предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение.
В настоящия случай спорен е въпроса могат ли субсидиите от ДФ
„Земеделие“ да бъдат обект на обезпечение, като в унисон с горното, за да бъдат несеквестируеми вземания, това трябва да бъде регламентирано от изрична норма от националното или общностното право.
Въпросните вземания не са включени в изрично изброените в чл.444, ал.1, т.1-8 ГПК нито попадат в хипотезите уредени в специалната норма на чл.213 ДОПК.
Приложение по отношение на тях не намира и забраната посочена в чл.100 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. и този за 2023 г., според която целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения и тези средствата не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица, защото не се касае за средства предоставени от държавния бюджет, а за финансовите средства предоставяни от Европейския съюз чрез Разплащателната агенция.
На свой ред норма регламентираща несеквестируемостта на този вид вземания липсва и в правото на Европейския съюз.
Като такава не може да се приема разпоредбата на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, според който освен ако в правото на Съюза изрично не е предвидено друго, плащанията на бенефициерите по предвиденото в настоящия регламент финансиране се извършват в пълен размер.
Посочения текст урежда единствено правото на бенефициера да получи предвиденото финансиране в пълен размер, което изискване безспорно е
изпълнено, т.к. сумите са постъпили са в сметката на земеделския производител в пълен размер, но нормата не дефинира тези плащания като несеквестируеми вземания.
Действително целта е да се използват по предназначение средствата, но когато субектът има задължения, същите могат да служат като част от имуществото му за общо обезпечение, т.к. в закона не е уредена отделна правосубектност между физическото лице и земеделския производител, т.е. последния не е отделен правен субект, поради което средствата от субсидии могат да са предмет на изпълнение при задължения на физическото лице. В подкрепа на това е и обстоятелството, че едно от предпоставките лицето да кандидатства за субсидия е да няма публични задължения и това изискване е по отношение на физическото лице, точно защото няма отделна правосубектност от земеделския производител.
Основно положение в правото е, че всяко вземане може да се получи само от титуляра си и то в пълен размер, поради което заложеното в чл.11 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 не е изключение от това правило и не въвежда различен принцип, който да обоснове извода за несквестируемост на това вземане.
Както беше посочено несквестируемостта е уредена с императивни правни норми, чието действие и приложно поле не може да се разширява по тълкувателен път.
В този аспект задължението за стриктно спазване на правилата и проследяване правилното отпускане, изплащане, разходване и отчитане на резултатите при предоставяне на публични средства важи не само за тези отпускани от бюджета на ЕС.
Поради това, ако въз основа на тези довод се приеме вземането за несквестируемо, то същия подход ще може да се приложи за широк кръг вземания, което не е целта нито на законодателя, нито на института на несквестируемостта.
Предвид посоченото съдът приема, че оспореното решение на директора на ТД на НАП-Бургас е законосъобразно като издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му със закон правомощия и е в съответствие с административнопроизводствените правила, приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и съобразно заявените искания следва да бъде отхвърлено искането но жалбоподателя да му се присъдят разноски по делото, като респективно се осъди същият да заплати на ответната страна направените такива под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното, Я А С
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на А.А.М. ***, чрез пълномощника си адв.В.К.-***, съдебен адрес-*** против Решение № 61/03.08.2023 г. на Директора
на ТД на НАП-Бургас.
ОСЪЖДА А.А.М. *** да заплати
на ТД на НАП-Бургас направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на А.А.М. *** за присъждане на направените по делото разноски.
Решението на основание чл.268,
ал.2 ДОПК не подлежи на касационно оспорване.
Решението да се съобщи
на страните по реда на чл.138 АПК.
СЪДИЯ: /п/ не се чете