и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 57/14.05.2008 год., постановено по Н.а.х.дело № 308/2008 год., Кърджалийският районен съд е признал Васил Атанасов Моллов от гр.Пловдив за виновен в това, че на 19.11.2007 год. около 17.10 часа в гр.Кърджали на кръстовището, образувано от ул. "Републиканска" и ул. "Булаир", при управление на моторно превозно средство - автомобил марка "УАЗ", модел 3909, с рег.№ С 85 99 НА, собственост на „НЕК” ЕАД - гр.София, нарушил правата за движение по чл.119 ал.4 от ЗДвП - "Водачите на завиващите пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците", и по чл.120 ал.1 т.2 от ЗДвП - " Когато преминаването на пешеходците през пешеходната пътека се регулира с пътен светофар, водачът на пътното превозно средство е длъжен, след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването, да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека", като в конкретния случай не направил всичко възможно да пропусне преминаващата по пътното платно пешеходка Милена Йорданова Хаджиева от гр.Кърджали, вследствие на което превозното средство с предната си лява част ударило пешеходката в лявата странична област на тялото, от което последвало падане на Хаджиева върху пътното платно и по този начин по непредпазливост причинил на последната средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в лявата слепоочно-теменно-тилна област, контузии на мозъка в двете челно-теменни области и изпадане в състояние на кома, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като след деянието деецът е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата - престъпление по чл.343а ал.1 б."а", във вр. с чл.343 ал.1 б. „б", предл.2-ро, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.78а ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание "глоба" в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, като на основание чл.304 от НПК съдът го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. 343 ал.1 б. „б", предл.2-ро, във вр. с чл.342 ал.1 от НК. На основание чл. 78а ал.4, във вр. с чл. 37 т.7 от НК съдът е наложил с решението си на Васил Моллов и кумулативно наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 8 месеца, считано от отнемането на свидетелството му за правоуправление. Осъдил е подсъдимия Моллов да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд направените по делото разноски, в размер на 190 лв. Недоволен от решението е останал подсъдимия Васил Атанасов Моллов от гр.Пловдив, който чрез защитника си го обжалва в частта, с която са му наложени наказания „глоба” в размер на 2 500 лв. и наказание “лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 8 месеца, като намира същите за завишени и като такива - явно несправедливи. Счита, че при определяне на наказанията в посочените размери, първоинстанционният съд не е съобразил множество смекчаващи отговорността му обстоятелства – че нарушаването на правилата за движение е почти формално и не сочи на висока степен на обществена опасност, пострадалата пешеходка също била съпричинила Ôредоносния резултат, получената телесна повреда не била причинена от директния удар на автомобила, а била вследствие на падането на пострадалата на пътното платно, деецът бил с изключително положителна служебна и лична характеристика, не бил осъждан, проявявал самокритичност и правел пълни самопризнания, имал четиричленно семейство и получавал невисоки трудови доходи. Твърди, че определените му наказания в посочените размери не съответстват на обществената опасност на деянието и дееца, както и на целите на чл.36 от НК. Моли да бъде изменено обжалваното решение, като бъде намален размера на наложените му наказания „глоба” и „лишаване от правоуправление на МПС”. В съдебно заседание, редовно призован, жалбодателя не се явява и не изпраща процесуален представител, като с писмено становище на защитника му жалбата се поддържа така, както е предявена. Не сочи нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна.Счита, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, а наложените на подсъдимия Моллов наказания съответстват на обществената опасност на деянието и на личността на дееца, поради което моли същото да бъде потвърдено. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваното решение, с оглед оплакванията и доводите на жалбодателя, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е основателна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, посочени от страните доказателства, като не се налага извършването на процесуално - следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните по делото доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимият Васил Атанасов Моллов от гр. Пловдив е правоспособен водач на моторно-превозно средство от категориите „В” и „М”, като притежава свидетелство за правоуправление № ********* от 14.06.2000 год., валидно до 14.06.2010 год. Същият към 19.11.2007 год. работел в "НЕК" ЕАД –гр.София, клон "ВЕЦ група Родопи" - гр. Пловдив, на длъжността „шлосер”, като със заповед № 387/02.11.2005 год. на управителя на клон „ВЕЦ група Родопи” – гр.Пловдив бил определен и за шофьор на служебен автомобил, марка "УАЗ", модел 3909, с рег.№ С 85 99 НА, собственост на „НЕК” ЕАД – гр.София. На 19.11.2007 год. подс.Моллов и свидетелите Пичуров, Шишков и Величков /тримата също служители на "НЕК"-ЕАД, клон "ВЕЦ група Родопи" - гр. Пловдив/, били в гр. Кърджали по повод на служебна командировка, като всички пристигнали в гр. Кърджали със служебния автомобил марка "УАЗ", с per. № С 85 99 НА, който бил управляван от подсъдимия. Последният познавал основните улици и булеварди в гр. Кърджали, тъй като и друг път бил идвал в града. Около 16.45 часа, след като приключили служебната си работа, подсъдимият и тримата свидетели отишли до магазин за хранителни стоки, находящ се в близост до хотелски комплекс "Арпезос", за да си закупят хранителни продукти за вечеря. Около 17.10 часа, след като излезли от магазина, подсъдимият и колегите му решили да се придвижат до кв. "Възрожденци", където се намирала квартирата, в която били настанени, поради което се качили в служебния автомобил. Същият бил управляван от подс. Моллов, до него на предната дясна седалка седял св.Величков, а на задната седалка седели св.Пичуров /зад шофьора/ и до него - св.Шишков. Било вече тъмно, времето било облачно и дъждовно, уличното осветление все още не работело, а пътната настилка била мокра. Превозното средство, управлявано от подсъдимия, било технически изправно. При потегляне от мястото пред магазина за хранителни стоки на ул. "Републиканска", подсъдимият Моллов включил късите светлини на фаровете. На кръстовището, образувано от ул."Републиканска" и ул. „Булаир", подс.Моллов се престорил в лявата пътна лента по платното за движение с намерение да завие наляво, към новия мост на р.Арда в посока към кв. "Възрожденци", като спрял движението на превозното средство, поради наличие на червен сигнал на светофара, забраняващ навлÞзането в кръстовището на пътни превозни средства /ППС/, идващи от двете страни на ул."Републиканска". На кръстовището, освен светофарна уредба, регулираща движението на пътни превозни средства, имало и допълнителна светофарна уредба, регулираща и движението на пешеходците. Светофарната уредба за регулиране на движението на пешеходците в кръстовището била синхронизирана със светофарната уредба, регулираща движението на пътните превозни средства и когато за идващите от двете страни на ул. "Републиканска" водачи на пътни превозни средства светел зелен сигнал на светофара, разрешаващ навлизане в кръстовището, едновременно с това и светел зелен сигнал на светофара за пешеходци, разрешаващ преминаването през кръстовището на пешеходци, движещи в посока от пазара към хотелски комплекс "Арпезос" и обратно. Освен това, когато светела червена светлина, забраняваща навлизане в кръстовището от водачите на ППС, идващи от двете страни на ул. "Републиканска" към кръстовището, светел и червен сигнал на светофара за пешеходци, забраняващ навлизането в кръстовището на пешеходци, движещи се по ул. "Републиканска" в посока от пазара към хотелски комплекс "Арпезос" и обратно. След като светофарната уредба, регулираща движението на пътни превозни средства, идващи към кръстовището от двете страни на ул. "Републиканска" светнала със зелен сигнал, подс.Моллов подал ляв мигач, превключил на първа предавка и привел в движение управлявания от него автомобил. Навлизайки в кръстовището, подсъдимият започнал маневра завиване наляво с цел да се включи в движението по ул. "Булаир" в посока новия мост на р.Арда - кв. "Възрожденци". Същевременно, в момента, в който светнал зелен разрешаващ сигнал за навлизане в кръстовището на пътното превозно средство, управлявано от подсъдимия, светнал и зелен сигнал, който разрешавал навлизане в кръстовището на пешеходци с посока на движение от пазара на гр. Кърджали към хотелски комплекс "Арпезос" и обратно, като именно тогава свидетелката Милена Йорданова Хаджиева от гр. Кърджали, възползвайки се от зеления сигнал на светофарната уредба, започнала пресичане на пътното платно, с намерение да премине от другата му страна, движейки се от пазара към хотелски комплекс "Арпезос". Същата носела в ръцете си чадър, с който се предпазвала от дъжда, като била облечена в тъмни дрехи. Ширината на кръстовището в мястото, където то се пресичало от св. Хаджиева била 18 метра. Завивайки наляво и знаейки, че има светофарна уредба, регулираща движението на пешеходците по кръстовището, подс. Моллов бил длъжен на основание чл.119 ал.4 и чл. 120 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата да пропусне всички пешеходци, които се намират в тази част от пътното платно, движейки се в посока от хотелски комплекс "Арпезос" към пазара на града и обратно, и чиято траектория на движение се пресичала с траекторията на движение на управляваното от подсъдимия превозно средство. При предприемане на маневрата завой наляво, подс.Моллов се движил възможно най-вляво, което щяло да му осигури включване в лявата пътна лента от двулентовото платно на ул. "Булаир", в посока към кв. "Възрожденци", което в тази му част било с обща ширина от 7 метра - по 3.50 метра за всяка лента. Когато нарушителя наближил с автомобила си линията за преминаване на пешеходците, лявата част на моторното превозно средство било на разстояние 7.10 м от бордюра на северното пътно платно на кръстовището, т.е. на 7.10 метра от мястото, откъдето свидетелката Милена Хаджиева започнала да пресича същото кръстовище. В този момент подсъдимият вече управлявал превозното средство на втора предавка със скорост от 24,66 км./ч., като с тази скорост и след като св.Милена Хаджиева вече се намирала на повече от 7 метра от началното си месторазположение, от което тръгнала преди това, за да премине същата през кръстовището, тъй като не забелязал преминаващата през кръстовището пешеходка, подсъдимият не изпълнил предписаното му от закона задължения да я пропусне, като предната лява част на автомобила, управляван от него, блъснала ляво странично пешеходката - св.Хаджиева. Вследствие на удара, св. Хаджиева паднала на земята и ударила главата си в пътната настилка. Подс.Моллов веднага спрял управлявания от него автомобил, като той и тримата му колеги – св.Величков, Пичуров и Шишков слезли от автомобила и видели жена да лежи неподвижно на пътя. В първия момент същата била в съзнание и контактна, като подсъдимият и свидетелите я попитали дали я боли нещо и дали е ударена. Опитали да я преместят, но пострадалата изохкала и казала,че я боли глава. Протегнала ръка и поискала да стане, но подс.Моллов не й позволил, като сложил якето си под главата й и се опитвал да облекчи състоянието й. В това време лица от спрелия автомобил зад управлявания от подс. Моллов позвънили в ЦСМП-Кърджали, като при идването на лекарския екип подсъдимият и колегите му помогнали за пренасянето на св. Хаджиева в линейката. Пристигналият на място полицейски екип - св.Делинова и Стойчев, след като констатирали случилото се, изпробвали подсъдимия за употреба на алкохол, която проверка показала отрицателен резултат, след което съставили АУАН № 6230/19.11.2007 год. на подс.Моллов за извършено нарушение по чл.120 ал.1 т.2 и по чл.100 ал.1 т. 1 от ЗДвП, който същият подписал без възражения. На подс.Моллов била взета кръв за извършване на химическо изследване, като от Протокол № 471/20.11.2007 год. за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръв се установява, че в кръвта на подс.Моллов не е установено наличие на етилов алкохол. Видно от заключението на назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни №108/2007 год., на пострадалата била причинена черепно-мозъчна травма - счупване на лявата слепоочна кост; кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в лявата слепоочно - теменно - тилна област; контузии на мозъка в двете челно -теменни области, довели до изпадане на пострадалата в състояние на кома и наложили болнично и оперативно лечение и наблюдение. Вещото лице дава заключение, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет, и е възможно да са възникнали при пътно-транспортно произшествие, като кръвоизливът над твърдата мозъчна обвивка и контузиите на мозъка, както и изпадането на пострадалата в състояние на кома са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота. В съдебно заседание пред първоинстанционният съд вещото лице поддържа заключението си и пояснява, че разстройство на здравето, временно опасно за живота означавало, че шансът на пострадалия да оцелее и да настъпи смъртен изход е еднакъв, като след оздравителния период временната опасност за живота на пострадалата не съществува. Видно от заключението по назначената на досъдебното производство съдебно- автотехническа експертиза, скоростта на автомобила непосредствено преди да удари пресичащата пешеходка Хаджиева е била около 25 км/ч.; водачът не е имал възможност да избегне удара или да предотврати ПТП; автомобилът "УАЗ" 3909, с рег.№ С 85 99 НА, управляван от подс. Моллов се движил по ул. "Републиканска" - от хотел "Арпезос" към бул. "Булаир", завил наляво по новия мост към кв. "Възрожденци"; пешеходката Хаджиева пресичала булеварда по мисленото продължение на тротоара с посока към хотел "Арпезос", преминала е двете ленти за движение на ППС в посока новия мост, и когато била на 7.10 м от бордюра зад нея, била ударена от автомобила и от по-голямата му маса била съборена на асфалта, като получила нараняване в областта на главата. Вещото лице дава заключение също, че дължината на "опасната зона" пред автомобила при така изчислената скорост е 14.33 м.; разстоянието от мястото на удара до бордюра на северното пътно платно била 7.10 м, а разстоянието от приетия ориентир до линията, определяща траекторията на движение на пешеходката била 7.63 метра, и опасността за водача възникнала, когато автомобилът започнал да се движи по дъга, т.е. на 3-4 метра от мислената линия на пресичане на Хаджиева. Вещото лице е констатирало, че управлявания от подсъдимия Моллов автомобил преди ПТП е бил технически изправен. Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подс. Моллов, дадени в хода на проведено от първоинстанционният съд съдебно следствие, които настоящата инстанция кредитира изцяло, и в които по същество същият прави пълни самопризнания; от показанията пред първоинстанционният съд на св. Хаджиева, Пичуров, Шишков, Величков, Делинова и Стойчев, на които съдът дава вяра изцяло, като логични, последователни, кореспондиращи си помежду си и с останалите доказателства по делото; от писменото заключение на вещото лице д-р Николай Маринов по назначената на досъдебното производство съдебно – медицинска експертиза и показанията му, дадени пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира; от писменото заключение на вещото лице Вълчо Димитров по назначената на дос·дебното производство автотехническа експертиза и показанията му, дадени пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра; както и от останалите писмени доказателства, приети от първоинстанционния съд. При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция намира, че подс.Моллов е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343а ал.1 б.”а”, във вр. чл.343 ал.1 б.”б”, предл.2-ро, във вр. чл.342 ал.1 от НК – на инкриминираните дата и място – на 19.11.2007 год. в гр.Кърджали, при управление на МПС нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 119 ал.4 и чл.120 ал.1 т.2 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил на Милена Хаджиева от гр.Кърджали средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, като след деянието деецът е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, до какъвто обоснован, законосъобразен и правилен краен извод е достигнал и първоинстанционния съд. За да направи този извод, съдът е извършил анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображение в тази връзка, които се споделят напълно и от настоящата инстанция. С оглед така установената по безспорен начин и от настоящата инстанция фактическа обстановка, се налагат изводи относно осъществяването на деянието по чл.343а ал.1 б.”а”, във вр. с чл.343 ал.1 б.”б”, предл.2-ро, във вр. с чл. 342 ал.1 от НК от обективна и субективна страна от жалбодателя, както и относно наличието на всички елементи от състава на престъплението така, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. Обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на посоченото престъпление от обективна страна – същият е нарушил правилата за движение по пътищата, като при завиване наляво не пропуснал преминаващата по пътното платно пешеходка Милена Йорданова Хаджиева от гр.Кърджали, вследствие на което превозното средство с предната си лява част ударило пешеходката в лявата странична област на тялото, от което последвало падане на Хаджиева върху пътното платно и по този начин по непредпазливост причинил на последната средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в лявата слепоочно-теменно-тилна област, контузии на мозъка в двете челно-теменни области и изпадане в състояние на кома, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, с което е нарушил задълженията за водачите на МПС вменени им с разпоредбите на чл. 119 ал.4 и чл.120 ал.1 т.2 от ЗДвП, като това нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилият общественоопасен вредоносен резултат, като в тази връзка съдът е изложил подробни съображения, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Безспорно е установено от обективна страна също, че след извършване на деянието подс.Моллов е извършил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата – попитал пострадалата дали я боли нещо, като след оплакването й, че я боли главата, не й позволил да стане, подложил е якето си под главата й и се опитвал да облекчи състоянието й, което е дало основание на съда да преквалифицира деянието на подсъдимия по по-леко наказуемият състав на чл.343а ал.1 б.”а”, във вр. с чл.343 ал.1 б.”б” от НК. Правилно, с оглед прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление, първоинстанционният съд е оправдал подс.Моллов по предявеното му обвинение за извършено по-тежко престъпление по чл.343 ал.1 ал.1 б.”б”, предл.2-то, във вр. с чл. 342 ал.1 от НК. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината: непредпазливост, т.е. същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка, както и относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, правната квалификация на деянието и формата на вината при извършването му, няма между страните, като единственото оплакване на жалбодателя касае справедливостта на наложените му с обжалваното решение наказания. Правилен и обоснован е извода на първоинстанционния съд, че в случая по отношение на подс.Моллов са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, т.е. за освобождаÔането му от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание – подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти на Глава VIII-ма от НК; от престъплението няма причинени имуществени вреди и за това престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до две години или „пробация”. За да наложи на подсъдимия Моллов административно наказание “глоба” в размер на 2 500 лв. и кумулативно наказание по чл.78а ал.4, във вр. с чл. 343г от НК - “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8 месеца, съдът е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства ниската степен на обществена опасност на дееца, чистото му съдебно минало, положителните характеристични данни, искреното разкаяние за извършеното и липсата на наложени наказания по ЗДвП; а като отегчаващо такова – завишената обществена опасност на деянието, предвид причинения общ престъпен резултат, като с оглед на тях е приел, че наказанието „глоба” следва да бъде определено около средния размер, а наказанието „лишаване от правоуправление на МПС” – под средния размер. Настоящата инстанция намира, че при налагане на посочените наказания, първоинстанционния съд не е съобразил в пълна мяра смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Така, първоинстанционният съд не е съобразил, че по същество не е налице особено укоримо нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на подс.Моллов, напр. превишена скорост, управление на МПС след употреба на алкохол и т.н.; не е отчетено пълното самопризнание на подс.Моллов и съдействието му за разкриване на обективната истина, тежкото му семейно и имотно състояние. От друга страна, първоинстанционният съд е надценил обществената опасност на деянието, обосновавайки го с причинения на пострадалата вредоносен резултат, но без да отчете обстоятелството, че същият е типичен за този вид престъпления, както и че телесните увреждания на пострадалата са причинени не от директен удар с МПС, а при падането й на пътното платно и удара на главата й върху същото. При това положение, настоящата инстанция намира, че с оглед многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и практическата липса на отегчаващи такива, наложените на подсъдимия наказания „глоба” в размер на 2 500 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8 месеца са завишени по размер и очевидно не съответстват на тежестта на престъплението, на обществената опасност на деянието и дееца, на останалите смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и причините за осъществяване на деянието, т.е. същите са явно несправедливи. При това положение настоящата инстанция намира, че за постигане целите на наказанието, посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК, е необходимо и достатъчно налагането на подсъдимия на наказание „глоба” в размер на 800 лв. и кумулативно наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4 месеца. С оглед изложеното, следва да бъде изменено обжалваното решение в частта му, с която на подсъдимия Моллов за извършеното престъпление по чл. чл.343а ал.1 б.”а”, във вр. с чл.343 ал.1 б.”б”, във вр. с чл. 342 ал.1 от НК, на основание чл.78а ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 500 лв., и на основание чл.78а ал.4, във вр. с чл. 37 т.7 от НК му е наложено наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 8 месеца, като бъдат намалени същите, както следва: наказанието „глоба” – от 2 500 лв. на 800 лв., и наказанието „лишаване от правоуправление на МПС” - от 8 месеца на 4 месеца. С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че в частта му извън наложителното изменение по отношение на наложените на подсъдимия наказания „глоба” и “лишаване от право да управлява МПС”, обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради което следва същото да бъде потвърдено в тази му част. Водим от изложеното, и на основание на основание чл.378 ал.5, във вр. с чл.334 т.3 и 6, във вр. с чл. 337 ал.1 т.1 и чл.338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Решение № 57/14.05.2008 год. по Н.а.х.дело № 308/2008 год. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта му, с която за извършено престъпление по чл. 343а ал.1 б.”а”, във вр. с чл.343 ал.1 б.”б”, във вр. с чл. 342 ал.1 от НК, на основание чл.78а ал.1 от НК Васил Атанасов Моллов от гр.Пловдив, с ЕГН **********, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 500 лв. и на основание чл.78а ал.4, във вр. с чл. 37 т.7 от НК му е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8 месеца, като НАМАЛЯВА размера на наказанието „глоба” от 2 500 лв. на 800 лв., и на наказанието „лишаване от право да управлява МПС” от 8 месеца на4/четири/ месеца. ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |