Р Е Ш Е Н И Е
№ 12 09.02.2018г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на втори февруари две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария
Берберова-Георгиева
секретар: Радостина Менчева
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева
гражданско дело № 965 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано е по повод исковата молба на Д.К.К. с ЕГН **********, с адрес:
*** против „Д.Г.0.” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
КК Слънчев бряг-изток, обл.Бургас, срещу хотел „Планета”, представлявано от
управителите М.И.М.и Й.А.Х.– заедно и поотделно. Ищецът твърди, че на
30.06.2017г., сключил трудов договор с ответното дружество и на 01.07.2017г.
започнал работа, като продавач-консултант в магазин за хранителни стоки „Фея
2”, намиращ се в комплекс „Дюн Резиденс” в КК Слънчев бряг. Сочи, че работел в
продължение на 12 часа на ден без почивен ден, което не съответствало на договора
му. Твърди, че изпълнявал работата си съвестно и без забележки. Когато поискал
почивен ден такъв не му бил даван под претекст, че няма кой да работи на негово
място. Управителят М.М.се бил държал изключително унизително с ищеца и неведнъж
го бил наругавал. През времето, в което работел, ищецът очаквал да му бъде
върнато копието от трудовия договор, но такова не получил. На 23.08.2017г.,
ищецът сочи, че управителят М. дошъл на работното му място, развикал му се и му
казал, че повече нямало да работи в магазина. Последвали унизителни ругатни и
заплахи за побой срещу ищеца от страна на М.. Ищецът сочи, че се уплашил, тъй
като управителят го заплашвал, че ще ми счупи краката, ако го видел да се
разхожда наоколо. Ищецът се прибрал у дома и споделил за случилото се с майка
си и със сестра си. Заявява, че работодателят му не му изплатил необходимата
заплата за престирания труд за периода до 23.08.2017г. Ищецът сочи, че изпратил
писмена покана до работодателя да му предаде съответните документи, както и
копие от трудовия договор. В срок от 14 дни ищецът сочи, че не получил исканите
документи, което го мотивирало да се обърне към Инспекцията по труда – Бургас.
След намесата на Инспекцията по труда, на ищеца бил връчен /с
куриерска фирма „Еконт”/ единствено копие от трудовия договор и длъжностна
характеристика. Няколко дни по-късно, ищецът отправил покана до работодателя да
му изпрати оформена трудова книжка, удостоверения за пенсиониране, копие от
ведомостите за работна заплата и заповедта за прекратяване на трудовия договор.
От гореизброените документи ищецът получил всичко с изключение на копие от
ведомостите за работна заплата. В заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение било посочено правно основание чл.325, ал.1 от КТ – по взаимно
съгласие, за което ищецът твърди, че не е подавал такава писмена молба. Сочи,
че заповедта за прекратяване е без негов подпис. Гореизложеното е мотивирало
правния интерес у ищеца да поиска от съда да отмени издадената Заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото, като
незаконосъобразна и немотивирана и да възстанови ищеца на заеманата преди
уволнението му длъжност. Ищецът твърди, че в резултат на незаконното му
уволнение останал без работа, което обосновавало правния му интерес да търси
обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца, считано от датата на
уволнението. Предвид гореизложеното се иска от съда да постанови решение, с
което да отмени, като незаконосъобразна Заповед № 10 от 24.08.2017г. за
прекратяване на трудовия му договор; да го възстанови на заеманата преди
уволнението длъжност „продавач-консултант”; да осъди ответника да му заплати
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа
поради уволнението, но за не повече от 6 /шест/ месеца, считано от датата на
уволнението му –
24.08.2017г.; да осъди ответника да му
заплати дължимото му трудово възнаграждение за месец август 2017г., в размер на
480 лева – главница и 147,20 лева – мораторна лихва, с начална дата –
16.09.2017г. до датата на подаване на исковата молба в съда, както и законна
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Представя писмени доказателства. Претендира присъждане
на заплатените по делото разноски.
Предявени са искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, чл.225, ал.1 от КТ и чл.128,
т.2 от КТ вр. чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК по
делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, с
който считат исковата молба за допустима. Относно наведените в нея факти и
обстоятелства, ответната страна заявява следното:
1. Относно неполучаването
на трудов договор, копие от уведомлението по чл.62, ал.5 и длъжностна
характеристика, ответната страна твърди, че представените от ищеца документи
влизат в противоречие с неговото твърдение. В тази връзка сочат, че подписът на
лицето стои под справката за уведомлението, подадено на 30.06.2017г., която
самият той е приложил по делото. По същия начин, под подписите на работника и
работодателя в трудовия договор, стои подписа на ищеца, с който същият
декларира, че подписания от страните договор е получил на 30.06.2017г. В
длъжностната характеристика, лицето собственоръчно било записало името си и се
е разписало, че е получило копие от нея на 01.07.2017г. Тези факти били видни
от представените от него документи, представляващи заверени копия, поискани от
работодателя. Сочат, че ако, ищецът е загубил собствените си екземпляри на
документите, то не следва да се счита, че не са му били връчени, каквото
внушение се опитвал да направи в исковата си молба. Оспорват твърдението на
ищеца, че след изпращане жалба до Инспекция по труда-Бурас, му е било връчено
единствено копие от трудовия договор и длъжностна характеристика.
2. Относно трудовата
книжка, ответната страна твърди, че изложеното в „Покана", която ищецът е
отправил до работодателят, не отговаря на истината. Сочи, че е вярно
твърдението на ищеца, че „Д.Г.0." ООД е неговият първи работодател, но К.
бил работил за пръв път при него през 2016г, за което има издадено и
удостоверение, което сам ищецът бил приложил по делото. В тази връзка
ответникът твърди, че същият вече е имал издадена трудова книжка през
предходната година. В заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение,
същият изрично бил посочил, че трудовата книжка се намира в него.
3.Относно липсата на молба за прекратяване на
трудовото правоотношение,
ответникът оспорва
твърдението, че ищецът не е подавал
писмена молба, не е предявявал искане, нито е давал съгласие да бъде прекратен
трудовият му договор по взаимно съгласине. В тази връзка,
ответникът прилага такава молба, наречена „Заявление", подписана от ищеца на 22.08.2017г. Във връзка с претенцията на ищеца за заплащане на заплата до 23.08.2017г., ответната страна сочи, че същият бил наясно с факта, че след тази дата
е престанал да упражнява трудовите си задължения, като не сочи друго основание,
на което същите са били прекратени. Доколокото това твърдение удостоверява
неизгоден за ищеца факт ответникът счита, че следва да се приеме за доказан
факта, че след посочената дата К. не е работил в дружеството и че е бил наясно
с прекратяването на договора.
4.Относно приложената
молба за връщане на документи отправена до „Д.Г.0." ООД, носеща дата 25
август 2017г., ответната страна счита, че същата дата следва да се счете за
достоверна, доколкото ищецът е приложил и обратна разписка, че изпратеното от
него писмо е получено от дружеството на 29.08.2017г, от управителя М..
Доколкото, в случая може да се приеме, че ищецът удостоверява неизгодни за
себе си факти, ответната страна счита, че следва датата да се счита за
достоверна, но ако не тя, то при всички случаи това ще е най-късно датата на
която е получено от дружеството писмото му. Следователно, според ответника може
да се направи извода, че към тази дата – 25.08.2017г., ищецът К. е бил наясно с
прекратяването на трудовото правоотношение, след като иска да му бъдат върнати
трудова книжка и копие от уведомлението по чл.62, ал.З от КТ. Още повече, че
ищецът не е твърдял да е продължил да изпълнява трудовите си
задължения, нито да е бил освобождаван на друго, различно основание по
инициатива на работодателя или по своя собствена инициатива. Предвид
гореизложеното, ответната страна счита за неоснователна отравеното до съда
искане, както и че същото показва търсенето на цели и резултат, различен от
предвидения в закона при нарушаването на Кодекса на труда. Досежно
претендираното трудово възнаграждение, ответникът твърди, че е преведено от работодателя
на 25.10.2017г с пощенски запис, ведно с дължимото обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск. Предвид гореизложеното се моли да бъдат отхвърлени
предявени от Д.Х.К. обективно съединени искове, като неоснователни. Също представят писмени доказателства. Претендират присъждане на направените
разходи по делото, включително и адвокатския хонорар. Правят искане за издаване
на съдебно удостоверение, с което да се снабдят с друго такова от Професионална
гимназия по транспорт-гр. Бургас, относно факта, че ищецът е записан и посещава
учебни часове в посоченото училище. Наред с това молят да им бъде издадено
съдебно удостоверение, с което да се снабдят с друго такова от Бюро по труда - гр.Поморие, дали лицето има регистрация като активно
търсещо работа от м.август 2017г. до настоящия момент. Правят искане за допусне
до разпит на двама свидетели при режим на довеждане, служители на дружеството в
същия обект, които ще установят факта, че след посочената дата в заявлението за
напускане, К. е престанал да идва на работа, както и факта, че същият е работел
на друго място. Молят да им бъде издадено съдебно удостоверение, въз основа на
което да се снабдят с друго такова от Инспекция по труда-Бургас, относно факта,
дали след 24.08.2017г., ищецът е открит от инспекторите да работи на друго
място.
В съдебно заседание,
ищецът К. не се явява. Вместо него се
явява процесуалният му представител, който поддържа исковата молба, ведно с
приложените към нея доказателства от името на доверителя си. Ангажира
съдебно-почеркова експертиза.
Процесуалният представител
на „Д.Г.0.” ООД оспорва исковата молба и моли същата да бъде отхвърлена, като
неоснователна. Поддържа представения писмен отговор. Представя писмени и
ангажира гласни доказателства.
Исковата молба е допустима
– подадена е от лице, което има правен интерес от решаване на казуса пред
надлежната инстанция и съдържа необходимите по закон реквизити.
Несебърският районен съд,
като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен
материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По силата на трудов договор № 95 от 30.06.2017г. /л.5-6 вкл./, ищецът К. е заемал
длъжността „продавач-консултант” в „Д.Г.0.” ООД ***. Екземпляр от трудовия договор и уведомление за същия са били получени от
работника К. на 30.06.2017г., видно от самия договор и от представената от
ищеца справка за приети уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№ 02388173077480
от 30.06.2017г. На 01.07.2017г. К. е бил запознат с длъжностната си
характеристика във връзка със заеманата от него длъжност в ответното дружество
и е получил екземпляр от същата /л.8/.
Със
Заявление от 22.08.2017г. /приложено по делото в оригинал – л.57/, ищецът К. е
поискал от управителя на ответното дружество – Й.Х., да бъде освободен от
работа, считано от 24.08.2017г. В заявлението си, същият е посочил, че
трудовата му книжка е в него и в 3-дневен срок ще я представи на работодателя
си за оформяне. Въз основа на подаденото заявление от работника К., със Заповед
№ 10 от 24.08.2017г., на основание чл.325, т.1 от КТ, управителят на „Д.Г.0.”
ООД – Й.Х., е прекратил трудовия договор с ищеца К. по взаимно съгласие на
страните. Видно от направеното отбелязване върху Заповедта, К. е получил
трудовата си книжка на 29.09.2017г., обстоятелство, което не се оспорва от
ищеца.
Недоволен от така издадената
заповед е останал ищеца, който е атакувал същата с искова молба, предмет на
разглеждане пред настоящата инстанция. В исковата молба заявява, че
прекратяването на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие на основание
чл.325, ал.1, т.1 от КТ е незаконосъобразно, тъй като в нито един момент не е
предявявал искане, нито е давал съгласие да бъде прекратен трудовия му договор
по взаимно съгласие.
За да се произнесе, настоящият
съдебен състав съобрази:
Доказателствената тежест в
производството за незаконно уволнение лежи върху работодателя. Последният е
задължен да докаже правомерността на уволнението и в тази връзка има възможност
да установява спазването на всички императивни правни норми, съблюдаването на
които е необходимо за законосъобразното уволнение.
В настоящият случай, от събраните
по делото писмени доказателства се установява, че сключеният между ищеца и ответното дружество
трудов договор № 95 от
30.06.2017г. е бил прекратен по взаимно съгласие на страните по повод подадено
от ищеца заявление за това. В хода на съдебното производство, процесуалният
представител на ищеца оспори положения върху заявлението за прекратяване на
трудовия договор да е поставен от доверителя му и в тази връзка поиска
назначаване на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да даде
заключение дали положения на заявлението от 22.08.2017г. /л.57/ е на ищеца К..
Видно от протокола по изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза,
поддържано изцяло от вещото лице в съдебно заседание, подписът, положен върху
текста „Декларатор” в документ „Заявление” подадено от лицето Д.К.К. с ЕГН **********
до „Д.Г.” ООД от дата 22.08.2017г., е ПОЛОЖЕН от лицето Д.К.К. с ЕГН **********.
Страната към която е отправено предложението за прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие, в случая работодателят има задължение да се
произнесе по него, като заяви дали го приема или отхвърля и да уведоми
страната, която е направила предложението за своето становище. Вземането на
отношение трябва да бъде извършено в 7-дневен срок от получаване на
предложението. Заповедта за прекратяване на трудовия договор по взаимно
съгласие, издадена след седмодневния срок, е незаконна /Р № 515/1997г. на ІІІ
г.о./. От приложената по делото Заповед за прекратяване на трудовия договор се
установява, че същата е издадена в седмодневния срок от получаване на
предложението на работника.
Предвид гореизложеното, съдът намира за
неоснователни и недоказани изложените в исковата молба твърдения, че
прекратяването на процесният трудов договор с ищеца К. е проведено от
работодателя без съгласието и против волята на работника. Напротив от събраните
по делото писмени доказателства и изслушаното вещо лице по изготвената по делото
съдебно-почеркова експертиза по безспорен начин се установи, че трудовият
договор е прекратен въз основа на свободно изразено от К. желание да бъде
освободен от работа, което е било прието от неговият работодател и по което
последният се е произнесъл със съответната Заповед, с която е прекратил
трудовия договор по взаимно съгласие на страните. Законосъобразното изразено съгласие на работодателя
за прекратяване на трудовото правоотношение с работника /по молба на последния/
налага извода за неоснователност
на исковата молба на ищеца К. за незаконност на
заповедта за прекратяване на трудовия му договор и за отмяна на същата.
Предвид неоснователността на
ищцовата претенция за признаване на уволнението за незаконно и за неговата
отмяна, неоснователни се явяват и останалите искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.3 от КТ за възстанови
на заеманата от ищеца преди уволнението длъжност „продавач-консултант”, както и
за осъждане
на ответника да му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето, през
което е останал без работа поради уволнението, но за не повече от 6 /шест/
месеца, считано от датата на уволнението му – 24.08.2017г. Неоснователността на
иска по чл.225, ал.1 от КТ се подкрепя и от останалите събрани по делото
доказателства, а именно – представеното от ответната страна писмо с изх.№
17267074 от 01.12.2017г. от Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас /л.43/,
видно от което след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника,
ищецът К. е установен на 05.09.2017г., около 15.00 часа да полага труд, като
продавач на павилион за сладолед, находящ се в КК Слънчев бряг, срещу хотел
„Корона”, за което е попълнил собственоръчно справка по чл.402, ал.1, т.3 от КТ
/л.43-44 вкл./. Последното се потвърждава и от събраните по делото гласни
доказателства от свидетелите Атанас Димитров и Желязко Дянков, бивши колеги на
ищеца, работили с него в един и същ обект на работодателя – супермаркет „Фея” в
КК Слънчев бряг. Същите последователно и непротиворечиво установяват пред съда,
че ищецът К. е работил като продавач-консултант в „Д.Г.0.” ООД до края на месец
август 2017г., след което престанал да идва на работа по неизвестни за
свидетелите причини. Няколко дена по-късно свид.Атанас Димитров го видял да
работи на няколко метра от местоработата му на будка за сладолед. От
представената справка с рег.№ 20-02-07-417 от 29.11.2017г. на Дирекция „Бюро по
труда” – гр.Поморие /л.47/ се установява, че за периода от месец август 2017г.
до датата на издаване на справката - 29.11.2017г., К. няма регистрация, като
активно търсещо работа лице в ДБТ-Поморие. Последното е нямало и как да се
случи, тъй като от представеното от ответната страна по делото удостоверение
изх.№ РД-21-741 от 30.11.2017г. от Директора на Професионална гимназия по
транспорт – гр.Бургас /л.48/., ищецът К. е ученик в 12б клас редовна форма на
обучение през 2017/2018г. и посещава редовно учебните занятия в ПГ по транспорт
– гр.Бургас.
Предпоставките
за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ са: признаване на
уволнението на работника за незаконно и необходимостта работникът да е останал
незает по трудово правоотношение. В настоящият случай не се установи наличието
на нито една от визираните предпоставки, поради което иска с правно основание
чл.225, ал.1 от КТ също следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
По иска с
правно основание чл.128, т.2 от КТ за заплащане на възнаграждение за периода от
01 до 23.08.2017г. в размер на 480 лева, ведно с лихва за забава върху
главницата в размер на 147,20 лева, за периода от 16.09.2017г. до датата на
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
за да се произнесе, съдът съобрази:
Съгласно
т.2.4. от представения по делото трудов договор № 95 от 30.06.2017г. се
установява, че основното месечно трудово възнаграждение на ищецът К. е било
определено в размер на 480 лева, с периодичност на изплащане един път месечно
до 25 число на следващия месец. С исковата молба, ищецът твърди, че не му е
изплатена заплата за престирания от него труд за периода до 23.08.2017г. От
представените от ответника по делото писмени доказателства – пощенски запис от 25.10.2017г.
/л.30/ за сумата общо в размер на 326,54 лева, се установява изплатено на ищеца
трудово възнаграждение за месец август в размер на 318,84 лева и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 2 дни в размер на 8,70 лева
поради което и иска с правно основание чл.128, т.2 от КТ следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен. В хода на производството по делото, ищецът не
оспори, че му е било изплатено претендираното за месец август 2017г. трудово
възнаграждение. Едва с писмената защита, процесуалния представител на ищеца
заявява, че изплащането на трудовото възнаграждение на доверителя му не е
станало след прекратяване на трудовия му договор, а след завеждане на делото,
поради което претендира да му бъдат заплатени дължимите лихви за забава върху
заплатеното със закъснение трудово възнаграждение за месец август 2017г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че трудовото възнаграждение за месец
август 2017г. е следвало да бъде заплатено на ищеца К. най-късно на
25.09.2017г. Предвид обстоятелството, че същото е било заплатено от
работодателя на 25.10.2017г., след завеждане на исковата молба /16.10.2017г./, същият
дължи на ищеца лихва за забава за периода от 25.09.2017г. до 25.10.2017г. върху
главницата от 318,84 лева, възлизащо в размер на 2,75 лева /два лева и седемдесет и пет стотинки/.
Съгласно чл.359 от КТ производството по трудови
спорове е безплатно за работниците и служителите – те не плащат такси и
разноски по производството. Правилото се отнася за държавната такса и разходи
по производството, дължими от ищците по граждански дела, но не и за случаите на
отхвърляне на иска, по отношение на платените от ответника такси и разноски по
производството. Поради това в случай на отхвърляне на иск по трудов спор,
съгласно чл.78, ал.3, във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът дължи на ответника заплатените разноски по делото, включая
и възнаграждение за един адвокат, възлизащи общо в размер на 475 лева, от които
460 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 15 лева – заплатена такса за
съдебни удостоверения.
Мотивиран от горното, Несебърският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.К.К. с ЕГН **********, с адрес: *** против „Д.Г.0.” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, КК
Слънчев бряг-изток, обл.Бургас, срещу хотел „Планета”, представлявано от
управителите М.И.М.и Й.А.Х.– заедно и поотделно, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, чл.225, ал.1 от КТ и чл.128, т.2 от КТ вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване на
извършеното със Заповед № 10
от 24.08.2017г., на управителя на „Д.Г.0.” ООД на основание
чл.325, т.1 от КТ, уволнение на ищеца Д.К.К., за незаконно и за неговата отмяна; за възстановяване на ищеца К. на
заемната преди уволнението длъжност „продавач-консултант” в
ответното дружество; за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето, през
което е останал без работа поради уволнението, но за не повече от 6 /шест/
месеца, считано от датата на уволнението му – 24.08.2017г.; за осъждане на
ответника да му заплати дължимото му трудово възнаграждение за месец август
2017г., в размер на 480 лева – главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Д.Г.0.” ООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, КК Слънчев бряг-изток, обл.Бургас, срещу
хотел „Планета”, представлявано от управителите М.И.М.и Й.А.Х.– заедно и
поотделно да заплати на Д.К.К. с
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 2,75 лева /два лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща лихва за
забава за периода от 25.09.2017г. до 25.10.2017г. върху главницата от
318,84 лева,
представляваща изплатено на ищеца трудово възнаграждение за периода от 01 до
23.08.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер от 2,75 лева до претендирания такъв от 147,20 лева, с начална дата – 16.09.2017г. до
25.09.2017г.
ОСЪЖДА Д.К.К. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Д.Г.0.” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, КК Слънчев бряг-изток, обл.Бургас, срещу хотел „Планета”,
представлявано от управителите М.И.М.и Й.А.Х.– заедно и поотделно, сумата общо в размер на 475
лева /четиристотин седемдесет и пет лева/, от които 460 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение и 15 лева – заплатена такса за съдебни удостоверения, представляващи заплатени от
ответника разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: