РЕШЕНИЕ
№ 2324
гр. Пловдив, 08.12.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 1001 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 405 от Кодекса на
труда /КТ/.
2. Образувано е по жалба на „Мира Фууд“ ЕООД, ЕИК ***, с
адрес на управление: гр. Пловдив, бл. ***, представлявано от С. С. Н. , срещу Предписания
за отстраняване на констатирани нарушения, както и за отстраняване на вредните
последици от тях, дадени на основание чл.404, ал.1, т.1 и т.12 от КТ,
обективирани в т.10, т.11, т.12 и т.13 и принудителни административни мерки
„задължителни предписания“ по т. 4, т. 5 и т. 6 от Протокол за извършена
проверка изх. № ПР 2206122/31.03.2022г. на служители в Дирекция "Инспекция
по труда" /ДИТ/ - Пловдив.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорените предписания.
Поддържа се, че в ход на производството са допуснати съществени процесуални нарушения.
Твърди се липса на фактически основания за издаването на задължителните
предписания. Сочи се и неизяснена фактическа обстановка, тъй като в протокола
не е изследвано какво е регламентирано в утвърдените вътрешни правила за
организация на работната заплата в дружеството. Излагат се и доводи, че
споровете по начисляване на трудови възнаграждения са извън компетентността на
контролните органи и подлежат на разрешаване по общия исков ред. Иска се отмяна
на дадените задължителни предписания по т.10, т.11, т.12 и т.13 от Протокол за
извършена проверка изх. № ПР 2206122/31.03.2022г. Процесуалния представител на
жалбоподателя - юриск. Р., в писмена защита излага подробни съображения по същество.
Не се отрича обстоятелството, че в трудовите договори на установените в
протокола лица не е уговорено допълнително трудово възнаграждение за трудов
страж и професионален опит, но се поддържа, че в изпълнение на предписание по
т. 9 от протокола (неоспорено) са били сключени допълнителни споразумения с
тези лица, в които са уговорени допълнителните им трудови възнаграждения. Твърди
се също, че не е налице и установеното от контролните органи нарушение, тъй
като при сключване на трудов договор допълнителното възнаграждение за трудов
страж и професионален опит е дължимо, само когато е представена трудова книжка
от работника, удостоверяваща наличието на стаж, респ. е дължимо едва след като
работникът придобие не по – малко от една година стаж в предприятието. Отделно
се сочи, че контролните органи не са съобразили и правилото на чл. 118, ал. 1
от КТ, което установява забрана за едностранна промяна в съдържанието на
трудовото правоотношение. Поддържа се,
че не са налице извършени от работодателя нарушения по чл. 12, ал. 1 и чл. 12,
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
3. Ответникът – Дирекция "Инспекция по труда" –
Пловдив, чрез процесуалния си представител – Н. К. , поддържа становище за неоснователност
на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира са присъждане на съдебни
разноски.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. По
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения процесуален
срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. На 23.02.2022
г. при проверка по работни места в складова база в гр. Пловдив, бул. *** и
проверка по документи на 02.03.2022 г. и 07.03.2022 г., представени в ДИТ - Пловдив,
служители на Дирекция "Инспекция по труда" – Пловдив установили,
че „Мира Фууд“ ЕООД в качеството на
работодател е извършило следните нарушения:
Не
е връчил на В. Я. В. срещу подпис длъжностна характеристика за длъжността
„чистач, хигиенист“ в нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 от
Кодекса на труда;
В
трудовия договор № 031/08.02.2022 г., сключен с В. Я. В. за част от
законоустановеното работно време - 4 часа, работодателят е определил основен
платен годишен отпуск на лицето в размер на 10 работни дни, с което е нарушил разпоредбата на чл. 155, ал. 4 от
Кодекса на труда, във връзка с чл. 23, ал. 2 от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските/ДВ, бр. 6 от 1987
г./;
В
представените по време на проверката трудови досиета на работниците и
служителите не се съхраняват всички документи във връзка със съществуването на
трудовите им правоотношения, а именно молби и заповеди за ползване на платен
годишен отпуск, в нарушение на изискванията на чл. 128б, ал. 2 от Кодекса на
труда;
В
сключените трудови договори и допълнителни споразумения с работниците и
служителите, работодателят не е определил размера на допълнителното трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, в нарушение на чл.
66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда.
При
проверката е установено, че А. Г. У. работи
в дружеството от 10.06.2020г., т.е. към
01.10.2021 г. има трудов стаж в дружеството повече от една година; В. И.
С. работи в дружеството от 20.05.2019 г., т.е. към 01.10.2021 г. има трудов
стаж в дружеството повече от една година; Д. Б. М. работи в дружеството от
20.08.2018 г., т.е. към 01.10.2021 г. има трудов стаж в дружеството повече от
една година; Д. И. С. работи в дружеството от 20.05.2019 г., т.е. към
01.10.2021 г. има трудов стаж в дружеството повече от една година; Д. Г. Б. работи
в дружеството от 26.09.2018 г., т.е. към 01.10.2021 г. има трудов стаж в
дружеството повече от една година; С. К. Г. работи в дружеството от 29.12.2020
г., т.е. към 01.01.2022 г. има трудов стаж в дружеството повече от една година.
От
представените ведомости за месеците октомври, ноември, декември 2021 г. и
януари 2022 г. е установено, че работодателят не е начислил и не е изплатил на А.
Г. У. , В. И. С. , Д. Б. М. , Д. И. С. , Д. Г. Б. и С. К. Г. /за месец януари
2022г./ допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит
миниум 0,6 процента върху основната им работна заплата за всяка година трудов
стаж, придобит в дружеството, за посочените месеци в нарушение разпоредбата на
чл. 128, т. 1 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 12, ал. 1 и чл. 12, ал. 2
от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /ДВ, бр. 9 от
2007 г,/.
Установено
е, че И. К. Р. е работил в дружеството от 28.06.2019 г. до 12.11.2021 г., т.е.
към 01.10.2021 г. има придобит трудов стаж в дружеството повече от една година.
От
представените ведомости за месеците октомври и ноември 2021 г. е установено, че
работодателят не е начислил и не изплатил на И. К. Р. допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит миниум 0,6 процента върху
основната му работна заплата за всяка година трудов стаж, придобит в
дружеството, за посочените месеци в нарушение разпоредбата на чл. 128, т. 1 от
Кодекса на труда, във връзка с чл. 12, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата.
7. При горната
фактическа обстановка, за предотвратяване и отстраняване на констатираните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях, контролите органи на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ са дали на
работодателя следните предписания:
по
т. 4 - Работодателят, при сключване на трудови договори, да връчва екземпляр от
длъжностна характеристика на всички работници и служители, срещу дата и подпис,
съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда, срок: от
01.04.2022 г.; по т. 5 - Работодателят
„Мира Фууд“ ЕООД да определи правото на основен платен годишен отпуск на В. Я.
В. , с когото е сключен трудов договор за част от законоустановеното работно
време - 4 часа, в размер на 20 работни дни, съгласно разпоредбата на чл. 155,
ал. 4 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските /ДВ, бр. б от 1987 г./, срок: до 01.04.2022 г.;
по
т. 6 - В съответствие с изискванията на чл. 128б, ал. 2 от Кодекса на труда, от
страна на работодателя да се съхраняват в трудовите досиета на работниците и
служителите всички документи във връзка със съществуването на трудовите им
правоотношения, а именно молби и заповеди за ползване на платен годишен отпуск,
срок: от 01.04.2022 г.; по т. 10 - Работодателят да начисли на А. Г. У. , В. И.
С. , Д. Б. М. , Д. И. С. , Д. Г. Б. допълнително трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит миниум процента върху основната им работна
заплата за всяка година трудов стаж, придобит в дружеството, за месеците
октомври, ноември, декември 2021 г. и януари 2022 г., и на С. К. Г. допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит миниум 0,6 процента
върху основната му работна заплата за всяка година трудов стаж, придобит в
дружеството, за месец януари 2022 г., в съответствие с разпоредбата на чл. 128,
т. 1 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 12, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 от Наредба
за структурата и организацията на работната заплата /ДВ, бр. 9 от 2007 г./,
срок до 25.04.2022 г.;
по
т. 11 - Работодателят да начисли на И. К. Р. допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит миниум 0,6 процента върху
основната му работна заплата за всяка година трудов стаж, придобит в дружеството,
за месеците октомври и ноември 2021 г., в съответствие с разпоредбата на чл.
128, т. 1 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 12, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата /ДВ, бр. 9 от 2007
г./, срок до 25.04.2022 г.;
по
т. 12 - Работодателят да изплати на А. Г. У. , В. И. С. , Д. Б. М. , Д. И. С. ,
Д. Г. Б. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит миниум 0,6 процента върху основната им работна заплата за всяка година
трудов стаж, придобит в дружеството, за месеците октомври, ноември, декември
2021 г. и януари 2022 г. и на С. К. Г. допълнително трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит миниум 0,6 процента върху основната му работна
заплата за всяка година трудов стаж,
придобит в
дружеството, за месец януари 2022 г., в съответствие с разпоредбата на чл. 128,
т. 1 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 12, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 от Наредба
за структурата и организацията на работната заплата /ДВ, бр. 9 от 2007 г./,
срок до 25.04.2022 г.;
по
т. 13 - Работодателят да изплати на И. К. Р. допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит миниум 0,6 процента върху
основната му работна заплата за всяка година трудов стаж, придобит в
дружеството, за месеците октомври и ноември 2021 г., в съответствие с
разпоредбата на чл. 128, т. 1 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 12, ал. 1 и
чл. 12, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата
/ДВ, бр. 9 от 2007 г./. срок: до 25.04.2022 г.
8. Според точка IV, т. 1 и т 2 от Правилник за организацията на
работната заплата при „Мира Фууд“ ЕООД, утвърден от управителя – С. Н. , брутната работна заплата се състои от основан
работна заплата и допълнителни трудови възнаграждения.
Според
точка IV, т. 2.3 от Правилник, за придобит трудов стаж и професионален опит на
работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение 0,6 % върху основаната работна заплата, определена с
индивидуалния трудов договор.
Съгласно
точка V от Правилник
допълнителните трудови възнаграждения се определят при сключване на трудовото
правоотношение в основния трудов договор и се променят при наличие на промяна в
обстоятелствата на трудовата дейност със сключване на допълнително
споразумение.
9. Като част от
административната преписка по делото са приложени допълнителни споразумения от
01.04.2022 г. към трудовите договори на А. Г. У. , В. И. С. , Д. Б. М. , Д. И.
С. , Д. Г. Б. и С. К. Г. , с които са
уговорени допълнителните им трудови възнаграждения за трудов стаж и прослужено
време в размер на 0,6 % за всяка година трудов стаж при работодателя „Мира
Фууд“ ЕООД. Представена е също заповед № 16/12.11.2021г. на работодателя „Мира
Фууд“ ЕООД за прекратяване на трудов договор № 017/28.06.2019г., сключен с
работника И. К. Р. .
10. По делото се
събраха показанията на свидетелите: И. С. Б. – служител на ДИТ – Пловдив; Й. И.
А. – счетоводител на „Мира Фууд“ ЕООД и С. И. Ц. – упълномощен представител на „Мира Фууд“
ЕООД.
Свидетелят
Б. потвърждава, че при проверката, от
представените й документи и ведомости за заплати, е установила, че на
работници, които работят в дружеството повече от една година, работодателят не
е начислил и не е изплатил допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит. За отстраняване на това нарушение дала задължителните
предписания, а именно да се начислят на работниците, които имат право и да им
бъдат изплатени. Стажът на всеки от работниците бил установен по данни чрез
служебен достъп до информационната система на НАП за регистрирани трудови
договори. Относно определения размер на допълнителните трудови възнаграждения
свидетелят твърди, че се е съобразил с т. IV – 2.3. от Правилата за работна
заплата на работодателя.
Свидетелят
А. твърди, че е запозната със случая,
без да е присъствала на проверката.
Лично занесла на управителя на дружеството всички документи, които са
изискали Инспекция по труда – рекапитулации, ведомости, начисления, справки за
трудови договори от НАП. Сочи, че за да се начислява клас прослужено време,
работникът или служителят трябва да донесе трудова книжка. В случая, нито един
работник, служител на „Мира Фууд“ ЕООД, не е донесъл трудова книжка. Причината, за да не бъде начисляван клас
прослужено време е, че трудовите книжки на работниците не са й представени.
Свидетелят
Ц. заявява, че не е присъствал на
проверката, но като упълномощен представител на дружеството е занесъл в ДИТ –
Пловдив по списък документи от „Мира Фууд“, които били нужни за следваща
проверка. При тази проверка не били констатирани нарушения, но въпреки това
контролните органи заявили, че „трябва да напишат нещо“.
11. За
удостоверяване компетентността на контролните органи, издали оспорените
предписания, по делото се представиха: Заповед № ЧР-228/27.01.2014г. и Заповед
№ 528/15.07.2021г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с
които длъжностните лица, издали Протокол за извършена проверка изх. № ПР
2206122/31.03.2022г., са назначени като
„главен инспектор“ и съответно
„инспектор“ в отдел „Безопасност на труда и контролна дейност“, Дирекция
„Инспекция по труда“, седалище гр. Пловдив; длъжностна характеристика за
длъжностите „главен инспектор“ и „инспектор“ в отдел „Безопасност на труда и
контролна дейност“, Дирекция „Инспекция по труда“, седалище гр. Пловдив.
IV. От правна
страна:
12. Предмет на настоящия съдебен контрол
са издадените на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от КТ задължителни
предписания от органи по контрол за прилагане и спазване на трудовото
законодателство. Посочените норми предоставят компетентност за контролните
органи на инспекцията по труда, с цел предотвратяване и преустановяване на
нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с
държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните
последици, да прилагат принудителни административни мерки - даване на задължителни
предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото
законодателство и даване на задължителни предписания на работодателя и органа
по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и
обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения.
Според чл. чл.
127, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен да осигури на
работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото
правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури: длъжностна
характеристика, екземпляр от която се връчва на работника или служителя при
сключване на трудовия договор срещу подпис и се отбелязва датата на връчването.
Съгласно чл.
155, ал. 4 от Кодекса на труда, размерът на основния платен годишен отпуск е не
по-малко от 20 работни дни, а според чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските /ДВ, бр. 6 от 1987 г./ работникът и служителят, който работи през
част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на
платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов
стаж.
Според чл.
355, ал. 2 КТ, за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът
или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него
работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения.
Според чл. 128б,
ал. 2 от Кодекса на труда, трудовото досие на работника или служителя се
създава при постъпване на работа и в него се съхраняват документите във връзка
с възникването, съществуването, изменението и прекратяването на трудовото
правоотношение.
Правилото на
чл. 66, т. 7 КТ изисква трудовият договор да определя основното и
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността
на тяхното изплащане.
Съгласно чл.
12, ал. 1 Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ,
бр. 9 от 26.01.2007 г.), за придобит трудов стаж и професионален опит на
работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в
процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов
договор, като по смисъла на ал. 2 за придобит трудов стаж и професионален опит
се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което
работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в
т.ч. на различни работни места и длъжности.
При тази фактическа
и правна обстановка съдът намира, че оспорените предписания, отразени в
процесния протокол, са издадени от органи с материална и териториална
компетентност в предвидената от закона форма.
Неоснователни
се явяват възраженията на оспорващия за допуснати в хода на производството
съществени процесуални нарушения. Издадения протокол съдържа нужните фактически
основания и описание на обстоятелствата, при които работодателят е извършил
нарушения на трудовото законодателство. Последните са описани поотделно като са
съобразени релевантните за всеки от случаите факти и обстоятелства. Констатациите на контролните органи се
основават на представени от работодателя документи, които потвърждават
очертаната в протокола фактическа обстановка.
Същата не се и отрича от жалбоподателя.
Не са налице
и сочените нарушения на материалния закон. Очевидно е, че в случая между
страните не съществува спор относно дължимостта на допълнителното трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на посочените от
контролните органи лица. Спорът се свежда до това какви са предпоставките за
неговото начисляване и изплащане. Това, че в случая не е налице „трудов спор“
по смисъла на чл. 357, ал. 1 от
Кодекса на труда се потвърждава и от действията на работодателя по сключване на
допълнителни споразумения към трудовите договори на работниците в изпълнение на
предписанието по т. 9 от протокола, предприети именно с оглед изправяне на
нарушението по чл. 66, т. 7 КТ. В този аспект са неоснователни и възраженията
на работодателя, че контролните органи са дали своите предписания извън обхвата
на предоставените им от закона правомощия. В конкретния казус от съществено
значение е обстоятелството, че работодателят не отрича задължението си за
изплащане на допълнителното трудово възнаграждение. Обстоятелството, че то не е
уговорено в сключените трудови договори не променя този извод. Именно този
неотречен от жалбоподателя факт сочи, че като работодател е извършил нарушение
на чл. 66, т. 7 КТ и не е спазил собствените си Правила за работна заплата като
не е включил в брутното трудово възнаграждение на работниците и дължимите
допълнителни възнаграждения за трудов страж и прослужено време, при наличие на
безспорно доказани фактически основания за това.
Несъстоятелни
са и възраженията, че контролните органи не са съобразили наличието на установени
от работодателя вътрешни правила. Последните не предвиждат минимален трудов
стаж, който да е различен от законоустановения, като предпоставка за
начисляване на допълнителните трудови възнаграждения. Определеният размер от
0,6 % за година трудов стаж е съобразен от контролните органи.
Що се отнася
до установеното неизплащане на допълнителното трудово възнаграждение по чл. 12,
ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, то същото
очевидно няма как да бъде заплатено, след като въобще не е начислено. Тоест за
работодателя не може да има място за колебания, че за да коригира поведението
си първо следва да предвиди в трудовите довари съответния размер на
възнаграждението, след което периодично да го начислява и изплаща на
работниците. Това именно поведение е предвидено хронологично в предписанията по
т. 9, т. 10 и т. 11, т. 12 и т. 13, чиито съвкупен прочит не разкрива заявените
от оспорващия противоречия между
посочените от контролните органи фактически и правни основния.
Несъстоятелни
се явяват и възраженията, че за да бъде реално упражнено право по чл. 12, ал. 1
Наредба за структурата и организацията на работната заплата всеки от
работниците е следвало да представи трудова книжка. В случая установеният от
контролните органи трудов стаж е придобит при самия работодател, поради което
за задължението му да начисли и изплати съответното допълнително възнаграждение
се явява ирелевантно обстоятелство какъв е бил трудовият стаж на служителите преди
сключване на трудовите им договори.
Неоснователни
са и възраженията, че правилото на чл. 118, ал. 1 от КТ обективно ограничава
работодателя да спази поставените му от закона задължения. Подобно превратно
тълкуване разклаща устоите на регулираните от закона обществени отношение.
Това, че страните по трудовото правоотношение следва да го изменят само по
взаимно съгласие не означава, че от работодателя се снема задължението да
начислява и изплаща всички дължими на работника трудови възнаграждения.
Последните представляват основано право на работника, което е нормативно
предвидено и за неговото възникване е достатъчно да са налице посочените в
хипотезата на правната норма фактически основания. Именно нормативният генезис
на това право дава основа и за възможността контролните органи чрез средствата
на административна принуда да привеждат поведението на работодателя в
съответствие с установения ред за развитие на трудовото правоотношение. Иначе
казано, това че правото на допълнително възнаграждение по чл. 12, ал. 1 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата не е било изрично
уговорено, не значи че не е било дължимо. Именно за отстраняване на подобно
поведение контролните органи могат и следва да използват мерките, предвидени в
чл. 414, ал. 1 КТ, което в случая законосъобразно са сторили. В частност законосъобразно
се явява и предписанието по т. 13 на основание чл. 414, ал. 1, т. 12 КТ, след
като безспорно се установява, че трудовото правоотношение на работника И. К. Р.
е било прекратено към момента на проверката, а за същото лице е седяло
задължение на работодателя да начисли и изплати съответно допълнително трудово
възнаграждение.
По отношение
на предписанията по т. 4, т. 5 и т. 6 от Протокол изх. № ПР
2206122/31.03.2022г. жалбоподателят, въпреки заявеното с жалбата оспорване, не
навежда никакви конкретни доводи.
Не се
оспорва обстоятелство, че с лицето В. Я. В. е сключен трудов договор за част от
законоустановеното работно време - 4 часа. По правилото на чл. 355 КТ това
работно време се признава за 1 ден трудов стаж, поради което работникът по
силата на чл. 155, ал. 4 КТ има право и на минимално предвидения размер на
платен годишен отпуск от 20 дни.
Не се спори
по това, че в нарушение на 128б, ал. 2 от Кодекса на труда работодателят не съхранява
в трудовите досиета на работниците и служителите всички документи във връзка
със съществуването на трудовите им правоотношения, а именно молби и заповеди за
ползване на платен годишен отпуск.
Безспорна
остава също и констатацията, че работодателят не е връчил на В. Я. В. срещу
подпис длъжностна характеристика за длъжността „чистач, хигиенист“ в нарушение
разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 от
Кодекса на труда. Посочените нарушения са реализиране чрез бездействие от
страна на работодателя, при поставено изискване за конкретно поведение, поради
което изцяло в тежест на оспорващия е да ангажира доказателства за оборване на
тези фактически констатации. При липсата на такива, какъвто е настоящия случай,
съдът е обвързан да приеме, че отразените в протокола за извършена проверка
обстоятелства за верни. Тоест налага се извода, че законосъобразно за
установените нарушения по чл. 155, ал. 4, чл. 127, ал. 4 и чл. 128б, ал. 2 КТ
на работодателя са дадени и предписанията по т. 4, т. 5 и т. 6 от Протокол изх. № ПР
2206122/31.03.2022г.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални
нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона,
поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна
V. По съдебните разноски:
13. Предвид изхода на делото претенцията на ответника за присъждане
на съдебни разноски се явява основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от
Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./,
настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Мира Фууд“ ЕООД, ЕИК ***, с
адрес на управление: гр. Пловдив, бл. ***, представлявано от С. С. Н. , срещу
Предписания за отстраняване на констатирани нарушения, както и за отстраняване
на вредните последици от тях, дадени на основание чл.404, ал.1, т.1 и т.12 от КТ, обективирани в т.10, т.11, т.12 и т.13 и принудителни административни мерки
„задължителни предписания“ по т. 4, т. 5 и т. 6 от Протокол за извършена
проверка изх. № ПР 2206122/31.03.2022г. на служители в Дирекция "Инспекция
по труда" - Пловдив.
ОСЪЖДА „Мира Фууд“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес на управление: гр.
Пловдив, бл. ***, представлявано от С. С. Н. , да заплати на Дирекция "Инспекция по
труда" - Пловдив, сумата от 100 (сто)
лева, представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: