№ 943
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20221100501292 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20209808 от 10.11.2021г., постановено по гр.дело №67303/2019г. по описа
на СРС, ГО, 38 с-в, е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че ответниците Б.
В. П. с ЕГН **********, В. В. П. с ЕГН ********** и Н. В. П. с ЕГН ********** дължат
на „Топлофикация София" ЕАД следните суми за доставена и незаплатена топлинна енергия
за периода от м.05.2015г. до м.04.2017г.: Б. В. П.- 1/8 от цялото вземане, а именно 384,10
лева, от които 306,07 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия за периода от м.05.2015г. до м.04.2017г., отразена в Общи фактури с
№75750910/31.07.2016г. и №81987757/31.07.2017г., ведно със законната лихва от
05.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането и 76,44 лева- мораторна лихва
за периода от 14.09.2016г. до 27.08.2019г., както и сума за дялово разпределение в размер на
1,27 лева- главница за периода от м.08.2016г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва от
05.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането и 0,32 лева- лихва за периода от
30.09.2016г. до 27.08.2019г.; В. В. П.- 1/8 от цялото вземане, а именно: 384,10 лева, от които
306,07 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода от м.05.2015г. до м.04.2017г., отразена в Общи фактури с №75750910/31.07.2016г. и
№81987757/31.07.2017г., ведно със законната лихва от 05.09.2019г. до окончателното
изплащане на вземането и 76,44 лева- мораторна лихва за периода от 14.09.2016г. до
27.08.2019г., както и сума за дялово разпределение в размер на 1,27 лева- главница за
периода от м.08.2016г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва от 05.09.2019г. до
1
окончателното изплащане на вземането и 0,32 лева- лихва за периода от 30.09.2016г. до
27.08.2019г.; Н. В. П.- 5/8 от цялото вземане, а именно 1920,50 лева, от които 1800,35 лева-
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от
м.05.2015г. до м. 04.2017г., отразена в Общи фактури с №75750910/31.07.2016г. и
№81987757/31.07.2017г., ведно със законната лихва от 05.09.2019г. до окончателното
изплащане и 382,20 лева мораторна лихва за периода от 14.09.2016г. до 27.08.2019г., както и
сума за дялово разпределние в размер на 6,35 лева- главница за периода от м.08.2016г. до
м.04.2017г., ведно със законната лихва от 05.09.2019г. до окончателното изплащане на
вземането и 1,60 лева мораторна лихва за периода от 30.09.2016г. до 27.08.2019г.
Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца 227,92лв. разноски по делото. Решението е
постановено при участие на трето лице- помагач на страната на ищеца- „Техем
Сървисис"ЕООД.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответниците Б. В. П., В. В. П. и Н. В. П. в следните части: по отношение на Б. В.
П.- за сумата от 182,40 лева- главница за топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до
м.07.2016г., както и за сумата от 76,44 лева- мораторна лихва за периода от 14.09.2016г. до
27.08.2019г.; по отношение на В. В. П.- за сумата от 182,40 лева- главница за начислена
топлинна енергия за периода от 05.2015г. до 07.2016г., както и за сумата от 76,44 лева-
мораторна лихва за периода от 14.09.2016г. до 27.08.2019г.; по отношение на Н. В. П.- за
сумата от 911,99 лева- главница за начислена топлинна енергия за периода от 05.2015г. до
07.2016г., както и за сумата от 382,20 лева- мораторна лихва за периода от 14.09.2016г. до
27.08.2019г. Жалбоподателите излагат, че своевременно са направили възражение за
погасяване по давност на част от претендираните от ищеца вземания, което не е било
разгледано от първостепенния съд в нарушение на процесуалните правила. Твърдят също
така, че не дължат мораторна лихва, тъй като клаузите от общите условия на ищеца,
касаещи публикуването на фактурите на интернет сайта на същия и свързания с това падеж
на задълженията са нищожни като неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП. За
достъп до интернет се изисквало специално техническо средство и потребителят не можел
да бъде задължаван да закупи такова, както и да си осигури достъп до интернет, за да може
да изпълнява задълженията си по договора за доставка на топлинна енергия. Отделно от
това твърдят, че не са представени доказателства по делото за публикуването именно на
начислените на тях задължения. Ето защо молят обжалваното решение да бъде отменено в
обжалваните части, а предявените искове- отхвърлени в тези им части. Претендират
разноски за въззивната инстанция.
Ответникът по жалбата „Топлофикация София” ЕАД е депозирал писмен отговор
(бланкетен), с който оспорва жалбата като неоснователна и претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
2
основание чл. 422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е неправилно и следва да бъде отменено в обжалваните му части по
следните съображения:
По делото не се спори, че процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се
намира е присъединена към топлопреносната мрежа. Безспорно е установено от
представените по делото писмени доказателства обстоятелството, че ответниците са
собственици на процесния недвижим имот, в който е доставяна топлинна енергия от ищеца,
през целия процесен период и в посочените в обжалваното решение квоти.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че Общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани – арг. чл.
150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците
са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното и настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото е
било налице облигационно отношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Ответниците дължат плащане на реално потребеното количество топлинна енергия в
собствения им имот и съответното на притежаваните от тях идеални части от общите части
на сградата количество топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация.
В случая количеството на реално потребената от ответниците топлинна енергия в
процесния имот е установена от неоспорените от страните заключения на вещите лица по
СТЕ и ССЕ. При това положение съдът дължи произнасяне по своевременно направеното
възражение за изтекла погасителна давност относно част от дължимите от ответниците суми
за главници за топлинна енергия. Въззивният съд не споделя мотивите на СРС да остави
това възражение без разглеждане, тъй като същото е достатъчно конкретизирано като
период на възникване на задълженията, а размерът му е определяем от представените по
делото писмени доказателства и заключенията на СТЕ и ССЕ. По отношение на това
възражение въззивният съд намира следното от правна страна:
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г., ОСГТК, понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
3
факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и
чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата
дялово разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ (изм., ДВ, бр.
54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.), предвижда, че потребителите на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална
месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
С оглед уредените в закона и наредбата правила, се налага извод, че в случаите на чл.
155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски
(равни или прогнозни) не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния
отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на
дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново
вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата
между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата, т. е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
В конкретния случай за част от исковия период (от м.05.2015г. до м.07.2016г.
включително) са действали Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, в сила от 12.03.2014г.,
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на
клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за
разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
4
чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача- чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до
възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените
прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия- в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 от
Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, в която се отразява и
стойността на услугата дялово разпределение съгласно чл.36, ал.2 от Общите условия по
отношение на заплащането на услугата дялово разпределение, представлява по своето
естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си
(поканата си) за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята
на кредитора, т. е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в
случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на погасителната давност към
възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от
възникването на правото.
В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че задълженията за месечни вноски
(прогнозни или равни) възникват след изтичането на съответния месец, през който е
доставена топлинна енергия – всяка доставка поражда вземане за месечна вноска, респ.
задължението за заплащане на цената на услугата дялово разпределение – след нейното
осъществяване (изготвянето на индивидуалната справка за отопление и топла вода). В
конкретния случай тригодишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД за вземанията за периода от
01.05.2015г. до 31.07.2016г. включително, е започнала да тече от 1-во число на съответния
следващ месец, респ. от изготвянето на индивидуалната справка за отопление и топла вода
по отношение на вземанията на цена на услугата дялово разпределение, и е изтекла преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК- 05.09.2019г. Следователно част от процесните главни вземания се явяват
погасени по давност за посочения период, а техният общ размер за периода от 01.05.2015г.
до 31.07.2016г. включително съобразно представените писмени доказателства и
заключенията на вещите лица по съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза,
възлиза на сумата от 1459,19 лева, както е посочено и във въззивната жалба.
Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество топлинна енергия
въз основа на действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия не
променя момента на изискуемостта на месечните вноски (равни или прогнозни), респ. на
цената на услугата дялово разпределение. Определянето на срок за изпълнение на
задълженията в процесната обща фактура, с който жалбоподателят свързва началния
момент, от който започва да тече погасителната давност, няма действие по отношение на
ответниците – арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. Ето защо се налага извод, че първоинстанционното
5
решение е неправилно и следва да се отмени в частта, в която са уважени исковете за
главници за периода от 01.05.2015г. до 31.07.2016г. включително. Претендираната главница
за периода от м.08.2016г. до м.04.2017г. не е погасена по давност към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК-
05.09.2019г., тъй като тригодишната давност за вземането за първия месец от периода
(м.08.2016г.) е започнала да тече на 01.10.2016г. и не е изтекла към 05.09.2019г. Срещу тази
част от решението въззивна жалба не е и подадена.
По претенциите за мораторна лихва върху главниците за доставена топлинна енергия:
На първо място следва да се отбележи, че съдът не споделя доводите на
жалбоподателите, че клаузите на чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от общите условия от 2014г. са
нищожни на основание чл.146, ал.1, пр.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), като
неравноправни- противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен от
нормата на чл.143, ал.1 ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и
задълженията на ищеца-търговец и тези на потребителя- купувач. С клаузата на чл. 33, ал. 1
от тези общи условия е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за
топлинна енергия, определени по прогнозен дял (по чл. 32, ал. 1 ОУ) - в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а с клаузата на чл. 33, ал.
2 от същите е установен падеж за изпълнение на задължението за плащане на дължими суми
за доплащане след изготвянето на изравнителните сметки - отново в 30-дневен срок след
публикуването на интернет страницата на продавача. Тези клаузи не водят до дисбаланс
между интересите на средния потребител и топлофикационното дружество. Целта на
потребителското право е да осигури защита единствено на добросъвестния и информиращ
се потребител (в този смисъл пар.49 и 51 от решение на СЕС по дело C-186/2016 Andriciuc и
18-то съображение от преамбюла на Директива 2005/29/ЕО относно нелоялните търговски
практики и съображение 16 от преамбюла на Директива 1993/13/ЕИО относно
неравноправните клаузи в потребителските договори), съобразявайки неговите финансови,
стопански и пазарни възможности и разходите, които той поема за защитата си. Ноторен
факт е, че средностатистическият потребител има възможност да получи достъп до интернет
по много начини, като за това ползва не само свое, но и чуждо устройство, поради което
свързването на обявяване на информация в интернет с предположение за недостъпност не
може да се обоснове. Доставчикът на топлинна енергия публикува на интернет страницата
си данни за размер на задълженията на физически лица, които не са достъпни единствено в
интернет, а на средностатистическия потребител е известно, че сметките за топлинна
енергия се дължат ежемесечно и могат безпрепятствено да проверят на каса на доставчика
на топлинна енергия или на друг платежен оператор (например „Изи Пей“) какъв е размерът
на задължението им. От друга страна търговецът предоставя допълнителна възможност на
по-голямата част от потребителите си да проверяват сметката си и без посещение на
физически търговски обект. Определянето на падежа на задължението по датата на
публикацията в интернет единствено задължава потребителите да са добросъвестни и да
направят тази проверка, която е възможна онлайн без разход на време, или за онези които
6
нямат връзка с интернет- на каса или в търговски обект. Не на последно място електронното
уведомяване понастоящем е много по-надеждно от това по традиционната хартиена поща,
където пратките се бавят, могат да бъдат откраднати или умишлено унищожени.
Следователно предвидената в Общите условия на ищеца алтернатива за съобщаване на
сметки по-електронен път е много по-щадяща потребителя от предвиденото при по-старите
общи условия изискване за известяване с пощенска пратка.
Останалите доводи във въззивната жалба относно настъпване на падежа на
задълженията на ответниците за заплащане на консумираната топлинна енергия в процесния
имот обаче са основателни.
Както бе посочено и по-горе, съгласно Общите условия на ищеца месечната дължима
сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за
него дял от топлинната енергия за разпределение в сградата - етажна собственост и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача - чл.
32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия на стойността на фактурите по, ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - чл. 32,
ал. 2. Според чл. 33, ал. 1 от общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните суми по ежемесечните
фактури в 30 - дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т. е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по, ал. 2. Върху
прогнозните суми не се дължи лихва за забава, като съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ,
обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само за задълженията по чл.
32, ал. 2 /по общата фактура /, ако не са заплатени в срока по, ал. 2 на чл. 33 - в 30 - дневен
срок от датата на публикуването на интернет страницата на купувача. Следователно,
въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в 30- дневен срок от датата
на публикуването на задълженията /съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ/, длъжникът изпада в забава
само при неизпълнение на задължението за заплащане цената на ТЕ в 30 - дневен срок от
публикуване на общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за целия
отчетен период, т. е. ответникът принципно не дължи мораторна лихва върху задълженията
по месечните фактури, а само върху задълженията по общата фактура. По делото обаче не
са ангажирани доказателства от ищеца за датата на публикуване на общите фактури
№75750910/31.07.2016г. и №81987757/31.07.2017г. на интернет страницата му, поради което
не може да се установи дали ответниците са изпаднали в забава, респективно- от кой
момент. Поради това и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
7
разпределение на доказателствената тежест, която в случая носи ищецът, следва да се
приеме, че претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 14.09.2016г. до 27.08.2019г. е изцяло неоснователна.
Предвид горното въззивната жалба се явява основателна и първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в обжалваните от ответниците части като неправилно, а
вместо него да бъде постановено друго, с което исковете в тези части се отхвърлят.
По разноските:
При този изход на спора, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с
която на ищеца са присъдени разноски съразмерно на частта от исковете, отхвърлена с
настоящото въззивно решение, а именно над сумата от 74,27 лева. На ответниците следва
да се присъдят разноски за първата инстанция в размер на 276,38 лева- съразмерно на
отхвърлената част от исковете, както и изцяло разноските за държавна такса за въззивната
инстанция в размер на 62 лева, или общо 338,38 лева. Ответниците претендират и
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 200 лева, но по делото до
приключване на устните състезания не е представен договор за правна защита и съдействие
за въззивната инстанция и доказателство за заплащането на такова възнаграждение, поради
което и не следва да им се присъжда.
На основание чл. 280, ал.3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20209808 от 10.11.2021г., постановено по гр.дело №67303/2019г.
по описа на СРС, ГО, 38 с-в В ЧАСТТА С КОЯТО е признато за установено по реда на
чл.422, ал.1 ГПК, че ответниците дължат на „Топлофикация София" ЕАД следните суми:
ответникът Б. В. П.- сумата над 123,67 лева до пълния предявен размер от 306,07 лева-
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от
м.05.2015г. до м.04.2017г., отразена в Общи фактури с №75750910/31.07.2016г. и
№81987757/31.07.2017г., ведно със законната лихва от 05.09.2019г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 76,44 лева- мораторна лихва за периода от
14.09.2016г. до 27.08.2019г.; ответникът В. В. П.- сумата над 123,67 лева до пълния
предявен размер от 306,07 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до м.04.2017г., отразена в Общи фактури с
№75750910/31.07.2016г. и №81987757/31.07.2017г., ведно със законната лихва от
05.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 76,44 лева- мораторна
лихва за периода от 14.09.2016г. до 27.08.2019г.; ответникът Н. В. П.- сумата над 888,36
лева до пълния предявен размер от 1800,35 лева- главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до м.04.2017г., отразена в Общи
фактури с №75750910/31.07.2016г. и №81987757/31.07.2017г., ведно със законната лихва от
05.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 382,20 лева- мораторна
8
лихва за периода от 14.09.2016г. до 27.08.2019г., КАКТО И В ЧАСТТА С КОЯТО
ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сума за разноски над 74,27 лева, вместо
което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК:******* срещу Б. В. П.
с ЕГН **********, В. В. П. с ЕГН ********** и Н. В. П. с ЕГН ********** искове за
установяване по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че ответниците дължат на ищеца следните суми:
ответникът Б. В. П.- сума над 123,67 лева до пълния предявен размер от 306,07 лева-
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от
м.05.2015г. до м.04.2017г., отразена в Общи фактури с №75750910/31.07.2016г. и
№81987757/31.07.2017г., ведно със законната лихва от 05.09.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, както и изцяло иска за сумата от 76,44 лева- мораторна лихва
за периода от 14.09.2016г. до 27.08.2019г.; ответникът В. В. П.- сумата над 123,67 лева до
пълния предявен размер от 306,07 лева- главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до м.04.2017г., отразена в Общи
фактури с №75750910/31.07.2016г. и №81987757/31.07.2017г., ведно със законната лихва от
05.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и изцяло иска за сумата от
76,44 лева- мораторна лихва за периода от 14.09.2016г. до 27.08.2019г.; ответникът Н. В.
П.- сумата над 888,36 лева до пълния предявен размер от 1800,35 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до
м.04.2017г., отразена в Общи фактури с №75750910/31.07.2016г. и №81987757/31.07.2017г.,
ведно със законната лихва от 05.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както
и изцяло иска за сумата от 382,20 лева- мораторна лихва за периода от 14.09.2016г. до
27.08.2019г.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД, ЕИК:******* да заплати на Б. В. П. с ЕГН
**********, В. В. П. с ЕГН ********** и Н. В. П. с ЕГН ********** сумата от 338,38 лв.
(триста тридесет и осем лева и 38 стотинки)- държавна такса за въззивното производство и
адвокатско възнаграждение за първата инстанция, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице- помагач на страната на ищеца-
„Техем Сървисис"ЕООД
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9