№ 149
гр. Благоевград, 11.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500075 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 във вр.с чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е по подадена от „****“ ООД ЕИК ****, седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“...“ № 29, ет.3, представлявано от Я.Б.Я., чрез юрисконсулт Х.А. срещу
разпореждане № 1076/23.12.2021 г. по ч.гр.д. № 1450/2021 г. по описа на Районен съд-С, с
което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу
ИЛ. КР. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“С“ № 17 за сумите: 597.23 лева,
представляваща главница и 30.88 лева, представляваща договорна лихва за периода от
11.07.2019г. до 23.11.2021 г., възникнали по цедиран договор за кредит № **** от 09.07.2019
г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както
и деловодни разноски.
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт
поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Оспорва като неправилен извода на заповедния съд за наличие на пречките
по чл.411, ал.2, т.1 ГПК за издаване на исканата заповед за изпълнение. Твърди, че към
заявлението са представени договор за кредит от 09.07.2019 г., по силата на който е
отпуснат кредит в размер на 100 лева. Сочи, че претендираната със заявлението като
дължима и неплатена от кредитополучателя сума е в размер на 597.23 лева. Сочи, че в
изпълнение на разпореждане от 07.12.2021 г., обективиращо указания до заявителя за
представяне на анекс от 07.04.2020 г., сключен между страните по договора за кредит,
същият /заявителят/ е представил на 16.12.2021 г. молба, с която е поправил нередовността
на заявлението.
С жалбата се въвежда твърдение, че съгласно чл.14 от процесния договор за кредит
страните са се споразумели да сключват анекси за увеличаване на кредитния лимит по чл.2,
ал.1 чрез използване на средства за комуникация от разстояние. Твърди, че право да се
възползва от това свое субективно право има кредитополучателя, който чрез отправено
волеизявление към кредитополучателя може да изяви желание за промяна на кредитния
лимит. Твърди, че в случая кредитополучателят ИЛ. КР. П. е изразила съгласие по телефона
до кредитора, за увеличаване на кредитния лимит на 600 лева, с дата 07.04.200 г., чрез
телефонно обаждане. След одобрение на анекса, с дата 07.04.2020 г. и отпускане на желания
кредитен лимит, кредитополучателят е усвоил сума в общ размер 600 лева като дължимата
към датата на подаване на заявлението непогасена главница по договора е в размер на
597.23 лева.
С гореизложеното жалбоподателят обосновава искане за отмяна на атакуваното
1
разпореждане и постановяване издаването на исканата заповед за изпълнение.
Съдът като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени материалите по делото, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК уважаването на заявлението е поставено в зависимост от
това дали то отговаря на изискванията на чл.410, ал.1-3 ГПК. Наличието на положителните,
респективно липсата на отрицателните предпоставки е предмет на проверката, извършвана
от заповедния съд, разглеждащ заявлението, с което се иска издаване на заповед за
изпълнение по чл.410/417 ГПК, независимо от основанието на което се претендира
заявеното за защита право. Т.е. законодателят е поставил издаването на заповед за
изпълнение в пряка зависимост от съответствието на заявлението с изискванията на чл.410
ГПК, като неизпълнението му обуславя нередовност на подаденото заявление относно
вземането и има за единствена последица отхвърлянето му.
В казуса се установи, че производството по ч.гр.д. № 1450/2021 г. по описа на Районен
съд-С е образувано въз основа на подадено от „****“ ООД ЕИК ****, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“...“ № 29, ет.3, представлявано от Я.Б.Я., чрез юрисконсулт Х.А.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ИЛ. КР. П., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ул.“С“ № 17 за сумите: 597.23 лева, представляваща главница и
30.88 лева, представляваща договорна лихва за периода от 11.07.2019г. до 23.11.2021 г.,
възникнали по цедиран договор за кредит № **** от 09.07.2019 г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и деловодни разноски.
Съгласно релевираните в т.12 от заявлението обстоятелства, заявителят претендира
процесните вземания като възникнали на основание договор за кредит "А1 карта" с № ****,
сключен на 09.07.2019 г. между „****“ ООД в качеството на кредитор и ИЛ. КР. П. в
качеството на кредитополучател, с размер на кредита 100 лева, цедиран в полза на заявителя
на основание Рамков договор от 25.05.2021 г. Съгласно твърденията на заявителя, с анекс от
07.04.2020 г. страните по кредитния договор увеличили кредитния лимит на 600 лева,
считано от посочената дата. Към заявлението са приложени договор за кредит „А1 карта“ от
09.07.2019г., ведно с приложение № 1 към договора, съставляващо Рамков договор за
предоставяне на кобрандирана платежна карта ****/iCard/Master Card с визия (дизайн) А1 с
Общи условия към него, както и рамков договор за издаване и предоставяне на платежна
карта. Сред приложенията липсва анекс от 07.04.2020 г., който страните по договора за
кредит са уговорили увеличаване на кредитния лимит на 600 лева. Ето защо и доколкото
процесното вземане за главница се основава на постигнатата между страните на 07.04.2020
г. договореност за увеличаване на кредитния лимит на 600 лева, правилно заповедният съд е
приложил разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 във връзка с чл.410, ал.3 ГПК, като е указал на
заявителя в тридневен срок да представи подписания на 07.04.2020 г. анекс -разпореждане
№ 950/07.12.2021 г. В указания срок заявителят не е представил изискания от съда анекс, а е
депозирал молба, с която е посочил, че кредитният лимит е бил увеличен на основание
чл.14, раздел IV от договора, в който е предвидена процедура по увеличаване на кредитния
лимит чрез сключване на анекс от разстояние по посочените начини, без да посочи
конкретния начин/ форма измежду предвидените с цитираната договорна разпоредба три
начина, и без да представи електронния документ /анекса към договора/, възпроизведен на
хартиен носител като препис. Т.е. заявителят не е отстранил в указания му срок
нередовността на заявлението, поради което обосновано и в съответствие с императива,
регламентиран в чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, заповедният съд е отхвърлил заявлението.
По изложените съображения атакуваното разпореждане се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди , а жалбата като неоснователна следва
да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1076/23.12.2021 г. по ч.гр.д. № 1450/2021 г. по описа
2
на Районен съд-С.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3