РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Благоевград , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Вера Г. Коева
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело №
20201210101712 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Л. В. М., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. Б., ул. „Я.С.” , ет., ап. , чрез пълномощника си адв. К.П.,
с адрес за призоваване: гр. Б., ул. „А.”, ет. , ап. с която против : „К. И. И. БГ”
ЕАД, ЕИК със седалище и адрес на управление гр. С., район Л., бул. „П. В.” ,
Б.с ц. „Л. ”, ет. , представлявано от Я. О. и П. П. е предявен отрицателен
установителен иск – за признаване за установено спрямо ответника, че
ищецът не дължи сумата в размер на 13927.31 лева - представляваща
просрочена главница по договор за банков кредит, сума в размер на 2048.99
лева просрочена редовна лихва за периода от 15.04.2009г. до 01.08.2010г.,
сума в размер на 901.85 лева просрочена наказателна лихва за периода от
15.05.2009г. до 12.10.2010г., сума в размер на 14047.13 лева представляваща
законната лихва върху главницата, считано от 13.10.2010г. до датата на
входиране на исковата молба — 03.09.2020г., сума в размер на 337.56 лева —
представляваща държавна такса, както и сума в размер на 587.56 лева –
представляваща юрисконсулско възнаграждение - правно основание: чл. 439,
ал. 1 от ГПК.
Твърди се от ищеца, че въз основа на молба с вх. № 7155 от 17.11.2010г. на
„Р. /Б./” ЕАД срещу него е образувано изпълнително дело № 467 по описа на
ЧСИ А. Ц. за 2010г. Посоченото изпълнително производство е образувано въз
основа на изпълнителен лист издаден по гражданско дело № 3076/2010г. по
описа на Районен съд - Б. за сума в размер на 13927.31 лева -представляваща
1
просрочена главница по договор за банков кредит, сума в размер на 2048.99
лева просрочена редовна лихва за периода от 15.04.2009г. до 01.08.2010г.,
сума в размер на 901.85 лева просрочена наказателна лихва за периода от
15.05.2009г. до 12.10.2010г., сума в размер на 14047.13 лева представляваща
законната лихва върху главницата, считано от 13.10.2010г. до датата на
входиране на исковата молба - 03.09.2020г., сума в размер на 337.56 лева -
представляваща държавна такса, както и сума в размер на 587.56 лева -
представляваща юрисконсулско възнаграждение.
Сочи се, че съгласно договор за прехвърляне на вземането „Р. /Б./” ЕАД е
прехвърлил задължението на ищеца на „К. И. И. БГ” ЕАД, ЕИК , считано от
24.06.2013г.
Твърди се, че претендираните от ответното дружество суми не се дължат от
ищеца, тъй като са погасени по давност.
От страна на банката-взискател са предприети изпълнителни действия по
принудително събиране на просрочената сума, а именно на 17.12.2010г. е
наложена възбрана на 1/12 идеална част от нива с площ от 4.610 дка.,
находяща се в село М., общ. Б.. Твърди се, че от дата 17.12.2010г., на която е
наложена възбрана на 1/12 идеална част от нива с площ от 4.610 дка.,
находяща се в село М., общ. Б. спрямо длъжника Л. В. М. и в рамките на
двугодишния срок предвиден в разпоредбата на чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК, в
случая изтекъл на 17.12.2012г., взискателя не е извършил никакви надлежни
изпълнителни действия по изп. дело № 467/2010г. по описа на ЧСИ А. Ц.,
поради което се твърди настъпило прекратяване на изпълнителното
производство по право, поради неизвършване на изпълнителни действия в
продължение на две години.
В конкретният случай новата 5 годишна погасителна давност за вземането на
взискателя срещу Л.М. по изп. дело № 467/2010г. по описа на ЧСИ А. Ц. се
сочи, че е започнала да тече от 17.12.2010г. и е изтекла на 17.12.2015г.
Изтъква се от ищеца, че същата не е прекъсната с подадената от търговското
дружество „К. И. И. БГ” ЕАД, ЕИК молба с вх. № 9524/31.Ю.2014г. с искане
за опис на продажба на възбранения имот, молба с вх. № 10159/28.09.2015г. с
искане за налагане на запор на трудовото възнаграждение и запор банкови
сметки, молба с вх. № 4657/17.05.2017г. с искане за налагане на запор върху
банковите сметки и молба с вх. № 287/14.01.2019г. с искане за опис движими
вещи и запор банкови сметки, тъй като 2предприетите срещу ищеца
изпълнителни действия за събиране на просрочената сума са предприети след
като изпълнителното дело на 17.12.2012г. е било прекратено ех lege на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 година по т.д.
№ 2/2013 на ОСГТК/.
При поддържане на фактически твърдения в горната насока се обосновава
правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск .
Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени
2
доказателства, за изискване на изпълнително дело № 467/2010г. по описа на
ЧСИ А. Ц., с район на действие Окръжен съд Б..
ВЪЗРАЖЕНИЕ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен отговор.
Не се оспорва допустимостта на иска, а неговата основателност.
Твърди се от ответника, че на 16.06.2008г. между „Р. (Б." ЕАД, в качеството
му на Кредитор, от една страна и Л. В. М., в качеството му на
Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за банков кредит.
Кредитополучателят се задължил да погаси усвоения кредит чрез 84 равни
анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер 255,36 лв. Вследствие на
възникналите между страните договорни правоотношения, кредиторът „Р.
(Б.)" ЕАД е отпуснал договорената заемна сума на кредитополучателя, а за
него са възникнали задължения да издължи кредита си, съгласно условията по
сключения Договор за банков кредит от 16.06.2008г.
Задължението по Договор от 16.06.2008 r., сключен c Л. В. М., не е погасено в
уговорения срок, поради което за удовлетворяване на незаплатеното си
парично вземане „Р. (Б.)" ЕАД се е снабдило със Заповед за изпълнение по
ЧГД 3076/2010 г. на Районен съд- Б., въз основа на която е издаден
Изпълнителен лист срещу Л. В. М. на 15.10.2010 г. Въз основа на издадения
Изпълнителен лист е образувано изп. дело № 467/2010 г. по описа на ЧСИ А.
Ц.и, с per. № 701 и район на действие ОС - гр. Б. с взискател „Р. (Б.)" ЕАД и
длъжник Л. В. М..
Сочи се, че с издаването на Заповед за изпълнение по ЧГД 3076/2010 г. на
Районен съдБ. е прекъсната теклата до момента погасителна давност, като
действие по принудително изпълнение, съгл. Тълкувателно решение от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По тази причина се счита, че давността е прекъсната с подаването на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С депозирането му в съда,
същата е спряла да тече, съгл. чл. 115 ЗЗД и е възобновена на 15.10.2010 г. с
издаване на изпълнителен лист по ЧГД 33076/2010 г.
Посочва се, че на 17.11.2010 г. по молба на „Р. (Б.)" ЕАД е образувано изп.
дело № 467/2010 г. по описа на ЧСИ А. Ц. и е приведен в изпълнение
посочения изпълнителен лист. В молбата си за образуване, взискателят е
възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. На тази дата отново е
прекъсната погасителната давност, тъй като Съгласно Тълкувателно Решение
от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „е нередовна молбата за
изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която
взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава
молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр.чл. 129 ГПК. Ако
молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както
с върнатата искова молба не е прекъсната давността." По аргумент на
3
противното, следва да заключим, че молбата за иницииране на изпълнително
производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и води до
прекъсване на теклата до момента погасителна давност.
На 16.12.2010 г. е изпратено искане до Служба по вписванията за вписване на
възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника.
Твърди се, че на 24.09.2012 г. по делото е бил присъединен като взискател
ЕОС М. ЕООД, което отново е прекъснало перемпционния и давностен срок.
Това също е действие, се сочи от ответника като прекъсващо давността, тъй
като: съгласно т. 10 от мотивите ТР №2/2013 ОСГТК на ВКС „...прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ: насочване на изпълнение чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагане на вземане за
събиране или вместо плащане... и т.н." Същото становище е застъпено и в
Решение № 847 от 11.10.2017г. по гр. дело № 817/2017 г. на PC- П.,
потвърдено от Окръжен съдП. в Решение № 32 по въззивно гражданско дело
№ 840 от 2017 г.: „последното изпълнително действие извършено по него е
присъединяване на кредитор (НАП) на 11.11.2011 г." (В този смисъл и
Решение N2 331 от 17.04.2019 г. на ОС - В. по в. т. д. № 233/2019 г.; Решение
№ 260073 от 17.07.2020 г. на ОС - В.по в. т. д. № 710/2020 г.).
На 04.10.2013 г. по делото, въз основа на извършената цесия и постъпила
молба за конституиране на нов взискател от К. И., същият е бил конституиран
като взискател, което действие също се твърди от ответника, че прекъсва
течащата относно вземането погасителна давност и е цитираната в тази
насока и съд.практика.
Сочи се, че на 31.10.2014г. по делото е била депозирана молба за опис, оценка
и публична продан на възбранения по делото недвижим имот.
На 28.09.2015 г. е направено искане от взискателя за извършване на справка
за наличен трудов договор на името на длъжника и съответно налагане на
запор върху трудово възнаграждение.
Въз основа на удостоверение по ДОПК, на 14.10.2015 г. по делото е бил
присъединен трети взискател в лицето на ТД на НАП относно налични
публични вземания на длъжника, като това отново е прекъснало
погасителната давност.
На 25.11.2016 г. е депозирана молба за насрочване на опис на движими вещи,
собственост на длъжника. Описът е бил насрочен, но впоследствие е бил
отменен, поради постъпила молба от трето лице.
На 17.05.2017 г. е била входирана и молба за извършване на справка е ел.
регистър на БНБ за налични сметки на името на длъжника. Изпратени са
запорни съобщения до П.И. Б.АД, Р. Б. ЕАД, Б. П. Б. АД и Е. АД на
29.05.2017 г.
4
На 14.01.2019 г. по делото е постъпила и молба за нова справка в ел. регистър
на БНБ, както и с искане за насрочване на опис на движими вещи.
Твърди се, че с депозираните на 28.05.2014 ., 05.12.2014 г. и на 09.02.2016 г.
молби с искане за изпълнителни действия от взискателя ЕОС М.с ЕООД,
също са прекъснали перемпционния срок и всички изброени изпълнителни
действия са прекъснали течащата погасителна давност, поради което сочи, че
погасителната давност относно процесното вземане не е изтекла.
Предприемането на всяко едно от горепосочените изпълнителни действия се
твърди, че представлява годно да прекъсне погасителната давност основание,
който извод следва от задължителната практика на ВКС.
Въз основа на изложеното се прави извод, че от образуване на изпълнително
дело № 467/2010 г. по описа на ЧСИ А. Ц. на 17.11.2010 г. до 26.06.2015 г.
намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г и погасителна давност не тече,
независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началния
момент от който започва да тече погасителна давност е датата 26.06.2015 г. -
постановяване на ТР N9 2/26.06.2015. Следователно, датата, на която
вземането би се погасило по давност би била 26.06.2020 г. В настоящия
случай, обаче, и в периода след 26.06.2015 г. има извършени изпълнителни
действия във връзка с изп. Дело № 467/2010 г. по описа на ЧСИ А. Ц., които
прекъсват погасителния давностен срок.
Изтъква се също така, че на 24.06.2013 г. между „Р. (Б.)" ЕАД, ЕИК, в
качеството му на Цедент и „К. И. И. БГ" ЕАД, Е, в качеството му на
Цесионер, се е сключил договор за цесия, по силата на който „Р.(Б." ЕАД е
прехвърлило вземането си по Договор за банков кредит от 16.06.2008 г. на „К.
И. И. БГ" ЕАД.
В случай, че съдът приеме, че ищецът не е надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне 5на вземания, да се приеме приложеното към
настоящия отговор Уведомление за прехвърляне на вземания, като
уведомление по смисъла на чл. 99 ЗЗД. Съгласно практиката на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК, получаването на уведомлението за цесия
в рамките на съдебното производство по предявен иск по прехвърлено
вземане съставлява валиден способ за уведомяване на длъжника.
При поддържане на фактически и правни доводи в горната насока се
обосновава твърдението за неоснователност на иска.
Доказателствени искания на ответника е също за изискване и прилагане по
настоящото производство копие от изпълнително дело № 467/2010 г. по описа
на ЧСИ А. Ц., рег.№ 701 на КЧСИ.
Правно основание на предявения иск чл.439, ал.1 ГПК вр. с чл. 110 вр. с
чл.120 ЗЗД –отрицателен установителен иск.
По делото са приети писмени доказателства. Приобщени са материалите по
5
изп.дело № 467/201г. по описа на ЧСИ А. Ц..
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите
доводи на страните, сочи на установено следното:
Изп.дело № 467/2010г. по описа на ЧСИ А. Ц. е образувано по молба с вх.№
07155 от 17.11.2010г. от „Р. /Б./“ ЕАД и въз основа на Изпълнителен лист от
15.10.2010г., издаден по ч.гр.д.№ 3075 от 2010г. по описа на БРС и
Изпълнителен лист от 15.10.2010г., издаден по ч.гр.д.№ 3076/201г. по описа
на БРС.
С изпълнителния лист от 15.10.20201г., издаден по ч.гр.д.№ 3075 от 2010г. по
описа на БРС длъжникът Л. В. М. е осъден да заплати на кредитора “Р. /Б./”
ЕАД, БУЛСТАТ: , с адрес гр.С. ул. “Г. , Банкова сметка: IBAN: ,
представляван от Е. М. В. – изпълнителен директор и М.Т. П. – прокурист,
чрез пълномощника И. В. К. – К. следните суми:- сумата от 1 000 лева -
главница по Договор 0806160245624700 за издаване и ползване на
национална кредитна карта от 16.06.2008г.; - сумата от 449.54 лева –
просрочена лихва за периода от 16.08.2009 г. до 12.10.2010 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК –
13.10.2010 г., до окончателното изплащане на дължимото, както и сумите от:-
28.99 лева – платена държавна такса и- 100.00 лева - юрисконсултстко
възнаграждение.
С изпълнителния лист от 15.10.2010г., ч.гр.д.№ 3076 от 2010г. по описа на
БРС длъжника Л. В. М., с ЕГН **********, живущ в гр. Б., ул. Я.С. № , вх.
ет. , ап. да заплати на "Р. /Б./” – ЕАД, с Булстат със седалище и адрес на
управление гр. С. ул. Г. представлявано от Е. М. В. – изпълнителен директор
и М. Т. П. – прокурист, чрез пълномощника И. в. К. – К., парично вземане в
размер на 13 927.31 /тринадесет хиляди деветстотин двадесет и седем лева и
тридесет и една стотинки/ - просрочена главница, просрочена редовна лихва в
размер на 2 048.99 /две хиляди и четиридесет и осем лева и деветдесет и девет
стотинки/ лева за периода от 15.04.2009 година до 01.08.2010 година,
просрочена наказателна лихва в размер на 901.85 /деветстотин и един лева и
осемдесет и пет стотинки/ лева за периода от 15.05.2009 година до 12.10.2010
година, ведно със законната лихва за периода от 13.10.2010 година до
изплащане на вземането, както и сумата в размер на 337.56 лева-държавна
такса и сумата от 587.56 лева – юрисконсултско възнаграждение.
По изп.дело № 468/2010г. по описа на ЧСИ Ц. с Постановление с Изх.№ 07893
от 16.12.2010г. /л.138/ е наложена възбрана върху собствените на длъжника
1/12 ид.ч. от недвижим имот – нива с площ от 4,160 дка, пета категория,
находяща се в землището на с.М., в местността „Р. – Р“, пл.№ 104, кв.14 по
кадастралния план, изработен 1995г., при посочени съседи.
На 24.09.2012г., на основание чл.429 ГПК, по делото е присъединен като
взискател „ЕОС М.“ ЕООД /.155/, в качеството му на цесионер на банката
6
– кредитор.
На 04.10.2013г. въз основа на извършено цедиране на вземането и постъпила
молба за конституиране на нов взискател от К. И., който е конституиран като
взискател поделото.
На 31.10.2014г. е депозирана молба от за опис, оценка и публична продан на
възбранения по делото имот.
На 28.09.2015г. от взискателя е направено искане за извършване на справка за
наличен трудов договор на името на длъжника и съответно налагане на запор
върху трудовото му възнаграждение.
На 14.10.2015г., въз основа на удостоверение по ДОПК е присъединен трети
взискател – ТД на НАП, относно налични публични вземания на длъжника.
На 25.11.2016г. е депозирана молба за насрочване на опис на движими вещи,
собственост на длъжника. Описът е насрочен, а впоследствие е бил отменен,
поради постъпила молба от трето лице.
На 17.05.2017г. е входирана молба за извършване на справка в ел.регистър на
БНБ, както и с искане за насрочване на опис на движими вещи.
На 28.05.2014г., на 05.12.2014г. , 09.02.2016г. са депозирани молби с искане
за извършване на изпълнителни действия от взискателя ЕОС Матрикс ЕООД.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни
изводи:
Предявен е иск е с правно основание чл.439, ал.1 ГПК вр. с чл.124 ГПК. По
същността си този иск е отрицателен установителен и предоставя възможност
на длъжника да оспори вземането и оттам материалноправната
законосъобразност на изпълнението, като съгласно ал.2 на същата разпоредба
този иск може да се основава само на факти, настъпили след приключването
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Предявеният иск е процесуално допустим, налице са активно и пасивно
легитимирани страни и правен интерес от предявяване на иска - да оспори
чрез иск изпълнението по висящ изпълнителен процес за събиране на вземане
по процесния изпълнителен лист поради изтекла 5-годишна давност.
По гореизложените съображения съдът приема, че процесният иск е
допустим, поради което дължи произнасяне по неговата основателност.
По същество:
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на
ищеца, че процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което
основание съдът дължи произнасяне. С този иск се търси съдебна защита –
установяване недължимост на вземане поради изтекла погасителна давност, т.
7
е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение. Законът
предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за
принудително изпълнение - чл. 116, б. „в“ ЗЗД.
Доколкото ищецът не оспорва основанието за пораждането на вземането и
неговия размер, а претендира погасяване по давност, то значимо съобразно
ТР № 2/13 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по делото, се явява
обстоятелството дали по образуваното изпълнително производство са
предприети валидни изпълнителни действия в рамките на течението на
давностния срок.
С Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г., Пленум на ВС, се
приема, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането. Съображенията за това
са, че липсва основание да се приеме, че давност не тече само докато трае
съдебният процес пред съда, тъй като пред съдебния изпълнител се
осъществява другата фаза на гражданския процес – фазата на принудителното
осъществяване на признатото с влязло в сила решение вземане (право).
Направен е тълкувателен извод, че от разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД не
следва, че погасителната давност тече при висящност на изпълнителния
процес, поради което не е необходимо да се предприемат нови действия за
принудително изпълнение за прекъсване на погасителната давност, защото
такава давност всъщност не тече.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 10, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането (чл.
116, б. „в“ ЗЗД). Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.
н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Изложени са съображения, че прекъсването на давността
с предявяването на иск по чл. 116, б. „б“ ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в“
ЗЗД са уредени по различен начин и че неслучайно законодателят е уредил
отделно хипотезата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД относно давността в
8
принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и
отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес. Посочва се, че
исковото производство като динамичен фактически състав е уредено по
различен начин от изпълнителното производство, тъй като ищецът няма
нужда да поддържа висящността на исковия процес, докато взискателят
трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес.
Прието е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прието е, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти, като е без правно
значение дали и кога той ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение, което е настъпило по право, като нова давност е
започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
С Разпореждане от 20.02.2020 г. на Председателя на ВКС е образувано
тълкувателно дело № 3/2020 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска
колегии, за приемане на тълкувателно решение по въпроса: От кой момент
поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли
се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди
приемането му? – поради наличието на констатирана противоречива съдебна
практика.
По този въпрос предстои постановяване на тълкувателно решение, но вече е
имало подобен прецедент, което е наложило произнасяне на Европейския съд
по правата на човека по две жалби от България.
В Решение от 19.02.2013 г. по жалба вх. № 2834/2006 г. Е. съд по правата на
човека, съдът подчертава, че достъпността, яснотата и предвидимостта на
законовите разпоредби и съдебната практика, по-специално по отношение на
правилата за формата, сроковете и давността, гарантират ефективността на
правото на достъп до съд (Л. срещу Ф. (, № 23228/2008 г., § 37, 26 май 2011
г.; съответно Х. срещу О. к.() (реш.), № 16261/2008 г., §§ 54-55, 12 април 2011
г., и Л. и други, цитирано по-горе, параграфи 67-69). Докато развитието на
съдебната практика само по себе си не е в противоречие с доброто
правораздаване (виж Л., цитирано по-горе, параграф 37), в предишните дела,
при които промени във вътрешната съдебна практика са се отразили на
висящи граждански производства, Съдът се е уверил, че начинът, по който се
е развило правото е бил добре известен на страните, или най-малкото е бил
разумно предвидим, и че не е съществувала несигурност по отношение на
тяхното правно положение (виж Ю.срещу Ф. , № 20153/2004 г., § 75, 18
декември 2008 г.; Ш.и други срещу Т. () (реш.), № 24537/2010 г., 14 февруари
2012 г.; Х. (реш.), параграф 55, и Л., параграф 40, и двете цитирани по-горе).
9
В Л. Съдът е подчертал, че новият правен принцип, въведен от Касационния
съд, чийто ефект е бил осуетяването на висящото гражданско действие на
жалбоподателя, е предизвикан от необходимостта от справяне с
несъответствията в съдебната практика, с които жалбоподателят е бил наясно
към момента на започване на производството (параграф 42). В Ц. Р. срещу О.
к. ( ) (22 ноември 1995 г., § 41, серия А, №335-С) Съдът е постановил, че
принципът на законността не е нарушен, когато развитието на закона в дадена
област е достигнало до етап, когато съдебното му признаване е разумно
предвидимо.
В Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС е прието,
че при постановяването на нов тълкувателен акт за приложението на правната
норма е налице промяна в начина, по който ще бъде прилагана нормата, който
е различен от този по предшестващия тълкувателен акт. Дадените с
тълкувателните актове тълкувания на правната норма са задължителни за
съответните органи и същите следва да я прилагат в смисъла, посочен в тези
актове, като това тяхно задължение отпада едва с отмяната им. С оглед на
това следва да бъде прието, че последващите тълкувателни решения нямат
подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се
прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В
този случай решението, с което се постановява тълкувателният акт се състои
от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а
във втората се обявява за загубил сила предшестващият тълкувателен акт.
Втората част поражда действие от момента на постановяването на новото ТР,
поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да
се прилага. Затова установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще
може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително,
по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за
разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са
били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на
новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото
между страните правоотношение, които са породили правните си последици,
то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното
ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на
последиците. В противен случай ще се придаде същинско обратно действие
на новото ТР, което е недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само
по изключение и то въз основа на изрична разпоредба за това.
Настоящият съдебен състав възприема изцяло разрешенията, дадени с
посоченото решение на ВКС. С него не се променя тълкувателното решение
на ВКС, а е разгледан въпросът относно действието във времето на
последващо тълкувателно решение, с което е обявено за загубило сила
тълкувателно ППВС, което до момента на постановяване на тълкувателното
решение е било задължително за съдилищата и правните субекти са
съобразявали поведението си приложимите задължителни разяснения на
закона.
10
В разглеждания случай към момента на приемане на ТР № 2/26.06.2015 г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителното
производство, образувано въз основа на издадените два изпълнителни листа
от 15.10.2010г., е било висящо. С оглед разясненията, дадени с ППВС №
3/1980 г., погасителна давност не е текла докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането. Спирането на
давността по изпълнителното дело е преустановено от момента на отмяната
на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.
В настоящия казус първото изпълнително действие, което е валидно
извършено и като такова е било годно и е прекъснало давността е извършено
с подаване на молбата на взискателя на 17.11.2010г., с искане за образуване на
изпълнително производство и с искане за извършване на конкретни
изпълнителни способи – опис, оценка и продажба на имущество на длъжника.
С извършване на конкретен изпълнителен способ, годен да прекъсне
давността, започва да тече нова давност.
С налагането на възбрана върху 1/12 ид.ч. на недвижим имот, собственост на
длъжника на 16.12.2010г. с Постановление от ЧСИ, е изпълнително действие,
с което е прекъсната давността.
Според т.10 от ТР № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
Следователно в цитираното ТР изрично ВКС се е произнесъл, че действията
по присъединяване на кредитор, представлява способ, който прекъсва
давността. С прекъсване на давността започва да тече нова такава.
Ето защо следва да се счете, че всяко едно от изброените действия са отделни
предприети изпълнителни способи по изд.№ 467/2010г., който са прекъснали
давността, а именно:
На 24.09.2012г., на основание чл.429 ГПК, по делото е присъединен като
взискател „ЕОС М.“ ЕООД /.155/, в качеството му на цесионер на банката
– кредитор.
На 04.10.2013г. въз основа на извършено цедиране на вземането и постъпила
молба за конституиране на нов взискател от К. И., който е конституиран като
взискател поделото.
11
На 31.10.2014г. е депозирана молба от за опис, оценка и публична продан на
възбранения по делото имот.
На 28.09.2015г. от взискателя е направено искане за извършване на справка за
наличен трудов договор на името на длъжника и съответно налагане на запор
върху трудовото му възнаграждение.
На 14.10.2015г., въз основа на удостоверение по ДОПК е присъединен трети
взискател – ТД на НАП, относно налични публични вземания на длъжника.
На 25.11.2016г. е депозирана молба за насрочване на опис на движими вещи,
собственост на длъжника. Описът е насрочен, а впоследствие е бил отменен,
поради постъпила молба от трето лице.
На 17.05.2017г. е входирана молба за извършване на справка в ел.регистър на
БНБ, както и с искане за насрочване на опис на движими вещи.
На 28.05.2014г., на 05.12.2014г. , 09.02.2016г. са депозирани молби с искане
за извършване на изпълнителни действия от взискателя ЕОС М. ЕООД.
Всички изброени действия според цитираното ТР са годни изпълнителни
способи, прекъснали течението на давностния срок.
В разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е регламентирано, че
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. В случая такъв 2 – годишен срок не е
изтекъл от извършването на което и да е от изброените изпълнителни
действия до извършване на последващото, поради което не е налице
перемиране на изпълнителния процес относно процесното вземане.
Независимо, че вземанията по изпълнителното производство са установени
по две влезли в сила заповеди за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, а не
със съдебно решение, правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложимо по
аналогия и давностният срок е 5 години. Макар и този правен проблем да
получава нееднакво разрешение в практиката на съдилищата, следва да бъде
подкрепено разбирането, че цитираният нормативен текст важи и за случаи
като разглеждания. Доводите за това са четири. Първо, семантичната основа,
върху която е построен законовият институт на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, е давността
за вземане, чийто кредитор се е погрижил да го установи по сигурен начин (с
влязло в сила съдебно решение), да бъде максималната такава. Второ,
съдебното решение относно едно притезание, което е влязло в законна сила,
се ползва със стабилитет и е носител на изпълнителна сила и на сила на
пресъдено нещо (включваща установително действие, регулиращо действие и
непререшаемост). Трето, влязлата в сила заповед за изпълнение също
притежава изпълнителна сила (чл. 416 във вр. с чл. 404, т. 1 ГПК) и
стабилитет (по аргумент от чл. 423 и от чл. 424 ГПК), като не е допустимо
оспорване на вземането, базирано на факти, които са били известни на
длъжника до изтичане на срока за възражението по чл. 414 ГПК (вж. в този
12
смисъл Определение № 956/22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г., І т. о. на
ВКС). Четвърто, очертаните прилики в последиците на влязлото в сила
съдебно решение и на влязлата в сила заповед за изпълнение показват, че са
изпълнени изискванията на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА за правоприлагане по
аналогия.
От образуването на изпълнителното дело по него през период от време по-
малък от две години са извършвани годни и валидни отделни изпълнителни
способи, чрез които давността е прекъсната и от извършването на всеки
последващ е започнала да тече нова 5 – годишна давност, която от последното
изпълнително действие – 14.01.2019г. не е изтекъл 5 – годишен период, за да
се погаси вземането.
По изложеното искът е неоснователен. Вземането не е погасено, а е дължимо
от ищеца като длъжник.
За пълнота на изложението следва да се изтъкне и следното:
Налице е нова практиката на ВКС, а именно Решение № 37/24.02.2021 г. по
гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ІV г.о., според която когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да
бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за
образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по
воденото на изпълнителните дела. В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено
правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за
принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение
обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на
принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с
поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица.
Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на
кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и
още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с
13
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако
след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване
на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения,
провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за
възлагане. Следва изрично да се отбележи, че перемпцията е без правно
значение за прекъсването на давността.
Отделно от това – с постановяване на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 10, с което е обявено за
загубила сила Постановление № 3/1980г. на Пленума на ВС – следва извода,
че постановяването на ТР има действия занапред – вж.ЗНА, но не и по
отношение на заварените до постановяване на ТР случаи. Ето защо, считано
от датата, следваща постановяване на ТР, следва да се счете, че макар и при
висящо индивидуално изпълнително производство – давност не тече. Дори да
се счете, че давността в случая е започнала да тече не от всеки отделен
изпълнителен способ, а считано от датата на постановяване на ТР № 2/2013г. -
27.06.2015г. до подаване на исковата молба са извършвани изпълнителни
действия, които са прекъснали давността.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответната страна, на
основание чл. 78, ал.8 ГПК. Ищецът дължи и следва да бъде осъден да
заплати на ответника, претендираните от последния разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което, определено съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК /Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017г./ вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.
25, ал.2 вр. с ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ възлиза на
сумата от 450 лв. /при материален интерес над 10 000 лв., възнаграждението
може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по
ал. 1 от 300 лв./.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. В. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Б. ул. „Я.С.” чрез пълномощника си адв. К.П., с адрес за призоваване: гр. Б.
ул. „А. ет. , ап. против „К. И. И. БГ” ЕАД, ЕИК със седалище и адрес на
управление гр. С. район Л., бул. „П. В.” , Б. ц. „Л. ”, ет. , представлявано от Я.
О. и П.П. - отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1
ГПК – за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи
сумата в размер на 13927.31 лева - представляваща просрочена главница по
договор за банков кредит, сума в размер на 2048.99 лева просрочена редовна
лихва за периода от 15.04.2009г. до 01.08.2010г., сума в размер на 901.85 лева
просрочена наказателна лихва за периода от 15.05.2009г. до 12.10.2010г.,
14
сума в размер на 14047.13 лева представляваща законната лихва върху
главницата, считано от 13.10.2010г. до датата на входиране на исковата молба
— 03.09.2020г., сума в размер на 337.56 лева — представляваща държавна
такса, както и сума в размер на 587.56 лева – представляваща юрисконсулско
възнаграждение, които суми са предмет на изпълнение по изп.дело №
467/2010г. по описа на ЧСИ А. Ц., като неоснователен.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ОСЪЖДА Л. В. М., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Б., ул. „Я.С.” ет. , ап. , чрез пълномощника си адв. К.П., с
адрес за призоваване: гр. Б., ул. „А. ет. ап. да заплати на „К. И.И. БГ” ЕАД,
ЕИК със седалище и адрес на управление гр. С., район Л. бул. „П. В.” , Б. ц.
„Л. ”, ет. , представлявано от Я. О. и П. П. сумата от 450,00 /четиристотин и
петдесет/ лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Окръжен съд- гр. Б., в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК, препис от решението да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
15