Р Е Ш Е
Н И Е
№ 634 11.06.2020
г. гр. Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и осми май две хиляди и двадесета
година, в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар: Ирина Ламбова
Прокурор: Андрей Червеняков
сложи
за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 683 по описа за 2020 година.
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
(АПК).
Образувано
е по касационна жалба от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор,
чрез юрисконсулт Десислава Борисова против Решение № 16/07.02.2020г.
постановено по а.н.д. № 356/2019 г. по описа на Районен съд – Айтос, с което е отменено
наказателно постановление № КГ-2261/03.10.2019г. на Председател на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, с което за извършено нарушение по
чл.47, ал.2, вр.чл.47, ал.1, т.1 ЗЕВИ, на ЗКПУ “Мъглен“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: с. Мъглен, представлявано от председателя М.*
Пеев е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева.
В
касационната жалба се излагат възражения за отмяна на съдебното решение като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно и потвърждаване на издаденото НП.
Твърди се, че съдът неправилно е достигнал до извод, че жалбоподателят няма
качеството на субект на нарушението, т.е. не е краен разпространител и не
предоставя на пазара, както и че разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива,
условията, реда и начина за техния контрол (Приета с ПМС № 156 от 15.07.2003
г.) не е нарушена.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната
страна – ЗКПУ
“Мъглен“,
редовно уведомена, се представлява от адв. К., който оспорва касационната жалба
и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Моли и за присъждане на
разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за основателност на касационната
жалба и отмяна на решението на БРС.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на процесуалния представител на
ответната страна и на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
С
наказателното постановление, ЗКПУ “Мъглен“, е санкционирано за това, че е
предлагало на 18.04.2019 год. течно гориво -
гориво за дизелови двигатели, за което на 19.04.2019 год. с констативен
протокол № КП - 0234 - Б/19.04.2019г. е установено несъответствие с
изискванията за съдържание на биогориво в течното гориво, в качеството му на
краен разпространител по смисъла на §1, т. 12 от ДР на ЗЕВИ във вр. с §1, т. 20
от ДР на ЗЧАВ - нарушение на чл. 47, ал. 2 от ЗЕВИ във връзка с чл. 47, ал. 1,
т.1 от ЗЕВИ, за което на основание чл. 69, ал. 2, т.4 от ЗЕВИ, на кооперацията
е била наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева.
За
констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН), а въз основа на него е издадено и процесното НП.
За да
постанови оспореното съдебно решение, РС - Айтос е приел, че АУАН и издаденото въз основа на
него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им
правомощия по закон. При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички
срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение
и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Спазени са
били и преклузивните срокове на чл.34 ЗАНН. Обсъждайки събраните по делото
доказателства, съдът е констатирал, че неправилно АНО е достигнал до извода, че
процесното гориво е било предлагано на пазара и следователно неправилно спрямо него е била приложена санкционната
разпоредба на чл. 67, ал. 2 ЗЕВИ. В допълнение е посочил, че в процеса на
събиране на доказателствата се установи нарушение на чл.18, ал.2 от Наредба за
изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за
техния контрол (Приета с ПМС № 156 от 15.07.2003 г.) и се е аргументирал.
Така
постановеното решение е правилно.
Настоящият
съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства,
събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното
решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът, в
съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е
постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения
му контакт с разпитаните свидетели и представените писмени доказателства, вкл.
и изслушаната от съда съдебно-счетоводна експертиза. Възраженията, изложени пред
настоящата съдебна инстанция в касационната жалба, че НП е издадено в
съответствие с материалния закон и при съобразяване на процесуалните правила,
съдът намира за неоснователни, като в тази връзка намира за необходимо да
посочи следното:
Съгласно
легалната дефиниция на § 1, т. 23 от ДР на ЗЧАВ "разпространение на течни
горива" е движението на течните горива по веригата от производител,
съответно от вносител, до крайния разпространител, включително транспортиране,
предоставяне на складови услуги и съхранение на течни горива в местата по чл.
3, ал. 1, т. 5. В настоящия случай, административнонаказващият орган е
квалифицирал дружеството като краен разпространител по смисъла на §1, т. 12 от
ДР на ЗЕВИ във вр. с §1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ. Съгласно §1, т. 12 от ДР на ЗЕВИ
"Краен разпространител" е понятие по смисъла на § 1, т. 20 от
допълнителните разпоредби на Закона за чистотата на атмосферния въздух,
съгласно която: "Краен разпространител" са бензиностанции, които
извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на
отделните моторни превозни средства, от неподвижни инсталации (резервоари) за
съхранение на тези горива. АНО е приел, че дружеството - краен разпространител на
18.04.2019 год. е предлагало течно гориво - гориво за дизелови двигатели, в
качеството му на краен разпространител. От събраните по делото материали,
обаче, се установява, че дружеството използва доставеното му гориво изцяло за
своите нужди, без да го предлага на трети лица, без да извлича печалба, без да
извърша сделки по смисъла на чл.
6 от ЗДДС,
като в подкрепа на този извод са не само коментираните от съда свидетелски
показания, но и изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. В
тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно
доказване всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на
деянието факти и обстоятелства, които обуславят административно-наказателната
отговорност. В случая, санкциониращият орган не е установил и доказал по
несъмнен и безспорен начин обективните признаци на административнонаказателния
състав. Като е достигнал до аналогични правни изводи, районният съд е
постановил правилно решение.
Предвид
горното, настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като
всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в
настоящото производство решение на Районен съд - Айтос следва да бъде оставено
в сила.
С оглед
изхода на делото, на касационния ответник следва да се присъдят претендираните
по делото разноски в документиран размер от 1500 лева.
Воден от
горното, на основание чл. 221, ал.2 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
16/07.02.2020г. постановено по а.н.д. № 356/2019 г. по описа на Районен съд –
Айтос.
ОСЪЖДА Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор да ЗАПЛАТИ на ЗКПУ “Мъглен“, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: с. Мъглен, представлявано от
председателя М.* Пеев сумата от 1500 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.