М О Т И В И
към решение по НАХД № 3206 по описа
за 2020 год. на Варненския районен съд ХХVІІ наказателен състав.
По отношение
на обвиняемата П.Г.М. - родена на ***г***,
българка, българска гражданка, с основно образование, неомъжена, не работи,
неосъждана, с ЕГН **********, от
Варненска районна прокуратура е внесено мотивирано постановление по реда на
чл.375 от НПК, за извършено от същата деяние по чл. 329, ал.1 от НК, за това че през периода от 31.01.2020г. до
29.07.2020г. в гр.Варна, местност „Боровец - север", като пълнолетно
работоспособно лице през продължителен период от време не се занимавала с
общественополезен труд, като получавала нетрудови доходи по неморален начин -
чрез проституция.
Предлага се М. да бъде освободена от
наказателна отговорност на основание чл.78”А” от НК и да й бъде наложено
административно наказание.
В съдебното заседание представител на ВРП не
се явява.
В съдебно заседание обв.М.
се явява лично. Признава вината си. В дадената й последна дума моли за
минимално наказание.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Обвиняемата П.М. е родена на ***г.
Тя била физически и психически здрава. Въпреки това не полагала
общественополезен труд, а от 15-годишна възраст, за да си набави доходи, се
занимавала с проституция. Обв.М. предлагала сексуални
услуги на лица от мъжки пол срещу заплащане, като тарифата й била между 20 и 30
лв., в зависимост от услугата. Получаваните от клиентите пари, тя използвала за
лични нужди. Тези средства обв.М. не декларирала пред
съответните органи и не заплащала данъци върху тях. Същата била регистрирана
като криминален контингент към IV РУ-ОД-МВР-Варна и била позната на
полицейските служители като лице, което се занимава с проституция.
В периода от 31.01.2020г. до
29.07.2020г. обв.М. била многократно задържана от
органите на полицията за извършване на неморална дейност -проституция, като при
задържането й на 31.01.2020г., 11.02.2020г., 13.04.2020г., 07.05.2020г. и
10.05.2020г. на същата били съставени предупредителни протоколи по ЗМВР - да не
упражнява такава дейност.
На 31.01.2020г. свидетелят В.В.-полицейски служител в Четвърто РУ-Варна при преминаване
по стария път Варна-Бургас, в м-т „Крушките“ видял обв.
да стои отстрани на пътя. Свидетелят я задържал и отвел в сградата на Четвърто
РУ-Варна, където снел сведения на обвиняемата, в която тя заявила, че
проституира в м-т „Крушките“. Св.В. съставил спрямо обвиняемата протокол за
предупреждение по реда на чл.65 ЗМВР, да не извършва дейност, за която получава
нетрудови доходи по непозволен и неморален начин и я запознал с наказателната
отговорност по чл.329, ал. 1 НК.
На 11.02.2020г. и на
13.04.2020г., свидетелят Ж.Т. - полицейски служител в Четвърто РУ-Варна
съставил спрямо обв.М. протоколи за предупреждение по
реда на чл.65 ЗМВР, с който я предупредил за наказателната отговорност по
чл.329, ал.1 НК- „да не извършва дейност, за която получава нетрудови доходи по
непозволен или неморален начин". На
тези дати на обвиняемата били снети
писмени сведения от полицейския орган, в които тя посочила, че се занимава с
проституция. Заявила, че предимно проституира в местност "Побити камъни“,
като рядко излизала на стария път гр.Варна-гр.Бургас.
На 07.0.2020г. и на 10.05.2020г.,
свидетелят И.И. - полицейски служител в Четвърто
РУ-Варна съставил спрямо обв.М. протоколи за предупреждение
по реда на чл.65 ЗМВР, с който я предупредил за наказателната отговорност по
чл.329, ал.1 НК- „да не извършва дейност, за която получава нетрудови доходи по
непозволен или неморален начин". На
тези дати на обвиняемата била задържана, след като била установена да
проституира на стария път гр.Варна-гр.Бургас, в местностите „“Боровец“ и
„Крушките“. На същата били снети писмени сведения от полицейския орган, в които
тя посочила, че се занимава с проституция, като посочила и тарифите си за
предлаганите сексуални услуги.
Въпреки множеството
предупреждения обв.П.М. продължила да посещава
посочения път, за да проституира и не извършвала общественополезен труд, като
чрез проституция получавала нетрудови доходи.
На 29.07.2020г. около 13.00 ч.
св.Т.М. пътувал от гр.Долни Чифлик, обл.Варна за
гр.Варна. Преминавайки с автомобила по „стария" път за гр.Бургас,
непосредствено преди отбивката за местност
„Боровец" забелязал обв.М., която стояла на пътя
и махала с ръка на преминаващите автомобили. Обв.М.
била облечена предизвикателно и поведението й показало на св.М., че предлага
сексуални услуги. Св. М. се приближил с автомобила към нея, спрял и отворил
прозореца. Тя го попитала дали иска „свирка" и той поискал да разбере
цената. Казала му, че ще му струва 20 лв. и той се съгласил. След това обв.М. се качила на предна дясна седалка и упътила св.М. до
усамотено място в близост. Когато спрял колата, св.М. извадил банкнота от 20
лв. и я дал на обв.М.. След това тя започнала да
извършва услугата, за която й било платено - орален секс. Около 5 минути
по-късно към автомобила се приближили полицейски служители - св.М. и св.Т. и
провели беседа със св.М., който разказал за извършената сексуална услуга. Служителите на реда
поканили св.М. и обв.М. в сградата на РУ за
изясняване на случая.
Видно от приложените по делото справки
от НОИ, ТД-НАП-гр.Варна и Дирекция „Бюро по труда"-Варна, за времето от
01.01.2019г. до 30.07.2020г. обв..
М. не е получавала обезщетение за временна неработоспособност, парично
обезщетение за безработица и не е подавала такива заявления, не е била
регистрирана в бюрото по труда. Същата нямала действащи трудови договори, не се
е самоосигурявала, не е подавала декларации за
здравно осигуряване и не е плащала такива вноски.
Видно от изисканите и приложени
по делото справка, ведно с прокурорски актове /постановление за отказ от 03.06.2019г.
по пр.пр.№6247/2019г. и постановление за отказ от 27.07.2018г.
по пр.пр.№9406/2018г, двете преписки по описа на
ВРП/, спрямо обв.М. са водени преписки за
престъпления против собствеността. От прокурорския акт от 03.06.2019г. по пр.пр.№6247/2019г. става ясно, че обвиняемата се занимава с
проституция .
По делото е приобщена справката съдимост за обв.
М., от която е видно, че тя не е осъждана и не е освобождавана от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
Съдът изцяло кредитира
самопризнанието на обв.М., тъй като то кореспондира с
останалите доказателства по делото.
Съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите Т.М., Ж.Т., М.М., И.И. и В.В., тъй като същите са
непротиворечиви помежду си и съответстват на установената фактическа
обстановка.
Съдът изцяло кредитира и
приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите кореспондират с
установената по делото фактическа обстановка, която не се оспорва.
Гореописаната фактическа
обстановка се доказва от събраните по
делото доказателства, а именно – от
показанията на свидетелите Т.М., Ж.Т., М.М., И.И. и В.В., кредитирани от съда,
писмените доказателства – справки от НОИ, ТДНАП, Дирекция „Бюро по труда"-
Варна, протоколи за предупреждения по реда на чл.65 ЗМВР, справка съдимост,
справка от УИС на ВРП, ведно с приложени актове, както и от другите писмени
материали, приобщени по делото по реда
на чл.283 от НПК, не оспорени от страните,
които в своята съвкупност очертават идентична фактическа обстановка и
сочат, че има извършено престъпление и че негов автор е обвиняемата.
След преценка на всички доказателства по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК- поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът счита, че :
Обв. П.Г.М. - родена на ***г***, българка, българска гражданка, с
основно образование, неоммъжена, не работи, неосъждана,
с ЕГН ********** е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл. 329, ал.1 от НК, тъй като през периода от 31.01.2020г. до 29.07.2020г. в
гр.Варна, местност „Боровец - север", като пълнолетно работоспособно лице
през продължителен период от време не се занимавала с общественополезен труд,
като получавала нетрудови доходи по неморален начин - чрез проституция.
Субект
на престъплението е вменяемо, пълнолетно,
неосъждано лице.
За да е осъществено от обективна
страна престъплението по чл.329 ал.1 от НК е необходимо да са налице всички признаци
на състава, а именно: деецът да е пълнолетно работоспособно лице; същият
продължително време да не се занимава с общественополезен труд; да води
паразитен начин на живот и живее от нетрудови доходи и съзнателно да не желае
да се занимава с общественополезен труд.
От
субективна страна престъплението може да бъде извършено само умишлено при форма
на вината пряк умисъл. Деецът следва да съзнава и да не желае да работи, а да ползува нетрудови доходи за съществуване.
В конкретния случай по делото няма спор,
че в инкриминирания почти седем месечен период обв.М.
е била пълнолетна, няма данни да страда от психически или физически
заболявания, поради което същата се явява работоспособна- може да полага труд и
да реализира доходи от него, като въпреки това не е полагала общественополезен
труд. В тази насока са както нейните обяснения (в тях обв.
потвърждава, че се издържа от проституция защото няма други доходи), така и
приложената към делото справка от ТД на НАП Варна. Видно от последната в ТД на
НАП няма регистрирани ТД на името на обвиняематаа, за
същата не са постъпвали вноски за социално и здравно осигуряване, същата не е
регистрирана и като самоосигуряващо се лице.
От друга страна по безспорен и категоричен
начин, от всички събрани по делото доказателства, бе установено, че в този почти
седем месечен период М. си е набавяла доходи по неморален начин – чрез
проституция. В тази насока са нейните обяснения давани в хода на досъдебното
производство и съдебното производство, че проституира от 15-годишна възраст,
подкрепени изцяло от всички останали събрани по делото доказателства – писмени,
гласни и веществени.
От показанията на свидетелите Ж.Т., В.В., И.И. и М.М.
се установява, че подсъдимата многократно е била задържана по ЗМВР именно с
оглед на това, че проституира на пътя гр.Варна – гр.Бургас като са и били
съставяни съответните предупредителни протоколи. Показанията на тези свидетели
се подкрепят изцяло от приложените по делото предупредителни протоколи по ЗМВР
и приложените към тях обяснения от обвиняемата. Видно от цитираните писмени
доказателства почти ежемесечно обвиняемата е била установявана от полицейски
служители да проституира на пътя гр.Варна – гр.Бургас.
От показанията на св. Т.М. се установява,
че на 29.07.2020год. подсъдимата отново е била на пътя гр.Варна, гр.
Бургас и е проституирала. Същата е била
облечена предизвикателно, приканила свидетелят предложила си услугите
(предложила му да му направи фелацио), казала и цена. Дори на тази дата обв. е започнала да осъществява секс-услугите, които е
предложила на свидетелят М., но е била прекъсната от полицейските органи. Това
обаче по никакъв начин не води до несъставомерност,
защото неморалната дейност не е осъществена не поради някакви лични подбуди на М.,
а поради това, че в този момент там са се появили полицейски служители. А това,
че М. е била на пътя именно с цел да проституира се доказва по безспорен начин
от нейното поведение, действия и от показанията на св.М., който е ползвал
услугите й.
Няма спор, че закон който да забранява
проституцията в РБ няма. Липсата на такъв закон обаче не влече несъставомерност защото от обективна страна, за да е
осъществен състава на престъплението по чл. 329, ал.1 от НК е достатъчно
дейността, чрез която се набавят доходи да е неморална ( да се осъществява по неморален
начин). Че набавянето на средства чрез проституция противоречи на общоприетите
правила за поведение (морала) няма спор, като в тази насока са и задължителните
указания дадени в ТР № 29/29.11..1984год. на ОСНК. Тази
дейност, съгласно общоприетите разбирания на обществото, макар и в 21 век, все
още представлява неморална такава. В Тълкувателно решение № 2 от 16.07.2009 г.
на ВКС по т. д. № 2/2009 г., ОСНК, е дадено определение на понятието
„проституция”, а именно извършване на развратни действия с другиго, срещу
получаване на облага, която щом е занаят, няма еднократен характер, а е дейност
на системно извършване или най-малкото на повтарящо се действие за продължителен
или определен период от време.
Доколкото всички събрани по делото
доказателства сочат на това, че М. се е издържала чрез проституция в
продължение на седем месеца (факт който не само, че не се оспорва от самата обвиняема,
а напротив потвърждава се в депозираните от нея обяснения). Както бе посочено
по-горе в мотивите съгласно константната съдебна практика, за да е налице този
елемент следва да бъде установено, че неморалната дейност е била осъществявана
не по-малко от четири месеца в рамките на година като не се изисква дейността
да е осъществявана ежедневно.
От субективна страна престъплението е
извършено виновно при форма на вината пряк умисъл – обвиняемата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици и ги е
искала. Умисълът на обвиняемата се извежда по категоричен начин от нейните
действия. Не работи и не търси работа (последното се установява от приложената
справка от Агенцията по заетостта, видно от която М. не е регистрирана като
безработна), продължава да проституира въпреки многократните предупреждения, че
дейността която извършва е неморална и въпреки реализиране на наказателна
репресия срещу нея за същото деяние.
При горните констатации и тъй като прецени че обвинението против подс. П.М. е
доказано по несъмнен начин, съгласно чл.303 ал.2 от НПК, със събраните в производството доказателства,
съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. 329,
ал.1 от НК.
Относно вида и размера на наложеното наказание съдът съобрази следното:
При определяне характера на
отговорността на подсъдимата, съдът съобрази, че по отношение на същата са
налице материалноправните предпоставки за
освобождаването й от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „Глоба”, визирани в чл. 78а, ал.1 от НК: за престъплението по чл.
329, ал.1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода до две години” или
„Пробация”, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, подсъдимата не е осъждана и
не са налице отрицателните предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал.7 от НК.
Като съобрази гореизложеното съдът намира, че са налице
всички кумулативното предвидените в закона предпоставки за прилагане на
задължителната диференцирана процедура по освобождаване на обвиняемата от
наказателна отговорност за горепосоченото престъпление, с налагане на
административно наказание по реда чл.78 А от НК- обвиняемата е пълнолетно лице,
предвидената за умишленото престъпление по чл.329, ал.1 от НК законова санкция
е „Лишаване от свобода до две години” или „Пробация”, обв.М. не е осъждана и не е била освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78”а” от НК , от деянието й не са
причинени имуществени вреди и липсват налице
отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал.7 от НК. При горните констатации съдът освободи обв. П.М.
от наказателна отговорност и й наложи административно наказание “Глоба”, съгласно
размерът предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК, в редакцията на закона,
действаща към момента на извършване на деянието.
За да определи наказанието на обв., съдът прецени степента на обществена опасност на
конкретното деяние и данните за личността на извършителя и като взе предвид
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства от значение за
отговорността на обв.М. прие следното:
Като смекчаващо отговорността
обстоятелство на обв.М., съдът отчете изразеното в
хода на ДП критично отношение към стореното, а в съдебното производство-
съжаление за извършеното, чистото й съдебно минало, младата й възраст.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства отчита обстоятелството, че са налични данни за противоправна дейност извън инкриминирания период.
Съдът, съобразявайки посочените по-горе
обуславящи отговорността обстоятелства определи наказанието при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Като отчете, че семейното и имотно
състояние на обвиняемата (безработна, живуща на квартира), прецени, че следва
да й наложи наказание в минималния размер на предвиденото в законовия текст на
разпоредбата на чл.78а от НК. Затова й
наложи административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лв.
С така определеният размер на наказанието
съдът счита, че ще се постигнат целите на наказанието, визирани чл.12 от ЗАНН и чл.36 от НК – генералната- ще
се въздейства предупредително спрямо другите членове на обществото, и
индивидуалната превенция- ще се въздейства възпитателно и възпиращо спрямо
подсъдимата да не върши други престъпления.
По
гореизложените съображения, съдът постанови решението си.
СЪДИЯ при ВРС: