№ 377
гр. Варна, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Цвета Б. Борисова
като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско
дело № 20243100500915 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 вр. чл. 527, ал. 4 от ГПК.
Образувано е по жалба от Г.В.М, действащ като едноличен търговец с
фирма „Г.М-53", ЕИК *********, срещу постановление за оправомощаване по
чл. 526 от ГПК с изх. № 2841/15.04.2024г., издадено по изп. дело №
20237170400560 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова.
Жалбоподателят намира за незаконосъобразни действията на
съдебния изпълнител, изразяващи се в издаването на обжалваното
постановление. С последното, взискателят В. М. М. е оправомощен да
извърши цялостно премахване на „Технологично помещение А", а именно - да
премахне останалата част от покрива на „Технологично помещение А",
останал като козирка /стреха/, подпряна на метални шини по линия т. 29, т. 30,
т. 31; - Да отстрани застъпената част /0,20 см/ от сградата по линията т.28 -
т.29 и да премахне стоманобетонния фундамент на сградата „Технологично
помещение А", за сметка на длъжника. Жалбоподателят намира действията на
ЧСИ за противоречащи на констатациите, обективирани в протокол от
14.03.2024г., съгласно които постройката е премахната. Твърди, че след като
доброволно е премахната, постройка „Технологично помещение А“ е налице
негоден за ползване строеж, тъй като той не съществува и не представлява
обект-постройка. Дори и да е налице част от козирка, тя по никакъв начин не
обособява нова постройка и не накърнява интересите и правата на взискателя.
Освен това стоманобетонният фундамент не е част от сградата, която е
съборена, тъй като тя е била изградена с термопанели, което я отнася към
полумасивните стопански сгради. Счита, че след като е налице негоден за
ползване строеж, вече не съществува каквото и да е въздействие върху имота
1
на взискателя, което да води до ограничаване възможността му да упражнява в
пълен обем правото си на собственост. Намира, че с доброволното премахване
на тази постройка е изпълнено изцяло решението на ВКС и целта на закона.
Взискателят В. М. е депозирал становище за неоснователност на
жалбата и моли за оставянето й без уважение.
ЧСИ Румяна Тодорова е депозирал мотиви по обжалваното
разпределение.
Като се запозна с материалите по делото, Варненски окръжен съд
приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна-длъжник, против
подлежащо на обжалване принудително действие на ЧСИ, в
законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Изп.д. № 560/2023г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова е образувано
по молба на взискателя В. М. въз основа на изпълнителен лист, издаден от
ВРС по к.гр.д. № 2616/2020г. на ВКС, с който длъжникът Г.М, действащ като
ЕТ „Г.М-53“, е осъден на основание чл.109 ЗС да премахне постройката,
обозначена като „Технологично помещение А“, построена в собствения му
имот № 043003 в землището на гр.Долни Чифлик, м.“Кайряка“, без
строителни книжа и в отклонение от нормативно установеното разстояние с
имотната граница с имот № 183009, в частта й по т.22-23-26-28-29-30-31-32-22
по скица-приложение 1.1 към заключението на вещо лице Г.Тодоров, която е
неразделна част от решението.
В изпълнение на задълженията си по изпълнителното производство
ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение, получена от длъжника на
17.11.2023г..
С протокол от 26.01.2024г., в присъствието на взискателя и
длъжника, е констатирано от ЧСИ, че длъжникът не е изпълнил съдебното
решение.
Взискателят В. М. е поискал в.л. Г.Тодоров да присъства при
установяване от СИ на изпълнението на длъжника.
С протокол от 14.03.2024г. е констатирано, че не е премахната изцяло
процесната постройка, поради което решението, въз основа на което е издаден
ИЛ, е изпълнено частично.
Във връзка с депозирана от взискателя молба вх. №
1954/28.03.2024г. е постановено обжалваното постановление, с което ЧСИ е
оправомощил В. М. да извърши действието цялостно премахване на
„Технологично помещение А", а именно - да премахне останалата част от
покрива на „Технологично помещение А", останал като козирка /стреха/,
подпряна на метални шини по линия т. 29, т. 30, т. 31; - Да отстрани
застъпената част /0,20 см/ от сградата по линията т.28 - т.29 и да премахне
стоманобетонния фундамент на сградата „Технологично помещение А", за
2
сметка на длъжника.
В хода на настоящото производство е прието заключение на СТЕ,
което съдът кредитира като обективно, отговарящо на поставените въпроси и
изготвено от компетентно лице. От него се установява, че от „Технологично
помещение тип А“ са премахнати всички оградни и разпределителни стени и
по-голямата част от покрива. От постройките са останали козирка от термо
панели по линията 29-30-31 и бетонна основа с крайно покритие от теракота и
мозайка, служеща като фундамент за монтажа на стенните панели. По линията
28-29 покривните термо панели са изрязани и излизат извън т.28, която е
трасирана и обозначена с червена боя, т.е., според вещото лице, може да се
каже, че в тази част указанията са изпълнени. Останките от „Технологично
помещение тип А“ не представляват годен за ползване обект. Те не могат да
бъдат наречени пристройки и не отговарят на нормативите за пожарна
безопасност, хигиена и безопасност на труда. Според вещото лице останалата
част от покрива на „Технологично помещение тип А“ представлява козирка от
термо панели, конзолно подпряна с метална шина към конструкцията на
ограждащата стена на съседната сграда. Козирката е по цялата дължина на
премахнатата сграда – 16,56м. и е с широчина 1,15-1,32м. Останките след
премахването на постройката не представляват годен за ползване обект. От
заключението се установява, че съществуващият стоманобетонен фундамент
представлява бетонна площадка с покритие от теракотни плочки и мозайка,
която е служела за основа при монтажа на металната конструкция и стенните
термо панели на сградата. Същевременно е представлявал и под на стената.
По линията т.22-т.28 контурът на този фундамент минава на 0,10-0,20м. в
източна посока, зад линията на изградената към момента на огледа ограда от
метални колчета и метални пана, за която ищецът е твърдял, че е изградена не
по кадастралната граница, а е изградена в западна посока, изцяло в неговия
имот. Вещото лице сочи, че точен отговор на въпроса дали стоманения
фундамент възпрепятства по някакъв начин ползването на съседния имот и
дали навлиза в него, може да бъде даден след трасиране на кадастралната
граница по линията на т.22-т.28. Ако след това се установи, че има навлизане,
то ще е в размер на установеното след трасировката. В останалата си част
фундаментът по никакъв начин не възпрепятства ползването на съседния
имот. Описаната в постановленията на ЧСИ част от козирка е на отстояние до
оградата 2,70 м. в северната част и 2,81м. в южната част. Отстоянието на
козирката от края на бетоновия фундамент е 2,75 – 3,01м.
При така установената фактическа обстановка, ВОС намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 526, ал. 1 от ГПК, когато длъжникът не
изпълни едно действие, което е осъден да извърши и което действие може да
бъде извършено от друго лице, взискателят може да иска от съдебния
изпълнител да го оправомощи да извърши действието за сметка на длъжника.
С оглед данните по приложеното изпълнително дело № 560/2023г. по
3
описа на ЧСИ Румяна Тодорова, настоящият случай изцяло попада в
посочената хипотеза, въз основа на която ЧСИ е издал обжалвания в
настоящето производство акт. В случая се касае за заместимо действие, тъй
като изпълнението му не зависи изцяло от волята на длъжника. Налице е
влязло в законна сила решение и издаден въз основа на това решение
изпълнителен лист, представен пред ЧСИ.
Спорен по делото е въпросът дали длъжникът е изпълнил
необходимото действие - да премахне постройката, обозначена като
„Технологично помещение А“, в срока за доброволно изпълнение. Видно от
ИЛ № 260568/03.11.2023г. Г.М, действащ като ЕТ „Г.М-53“, е осъден на
основание чл.109 ЗС да премахне постройката, обозначена като
„Технологично помещение А“, построена в собствения му имот № 043003 в
землището на гр.Долни Чифлик, м.“Кайряка“, без строителни книжа и в
отклонение от нормативно установеното разстояние с имотната граница с
имот № 183009, в частта й по т.22-23-26-28-29-30-31-32-22 по скица-
приложение 1.1 към заключението на вещо лице Г.Тодоров, която е неразделна
част от решението. Съгласно § 1 от ДР на Наредба 13 от 23.07.2001
г. "Премахване на незаконен строеж" представлява разрушаването му до кота
терен и/или до състояние негоден за ползване при спазване нормите по
противопожарна безопасност, хигиена и безопасност на труда. В конкретния
случай от заключението на вещото лице се установява, че останките от
„Технологично помещение тип А“ не представляват годен за ползване обект.
Те не могат да бъдат наречени пристройки и не отговарят на нормативите за
пожарна безопасност, хигиена и безопасност на труда. На въпроса дали
стоманеният фундамент възпрепятства по някакъв начин ползването на
съседния имот и дали навлиза в него, може да се даде отговор след трасиране
на кадастралната граница по линията на т.22-т.28. и ако след това се установи,
че има навлизане, то ще е в размер на установеното след трасировката. В
останалата си част, според вещото лице, фундаментът по никакъв начин не
възпрепятства ползването на съседния имот. При това положение, следва
извод, че длъжникът е извършил в срока за доброволно изпълнение
необходимите действия, изразяващи се в премахване на „Технологично
помещение А“.
Предвид изложеното, съдът счита, че неправилно ЧСИ Румяна
Тодорова е приложила разпоредбата на чл. 526, ал. 1 от ГПК, поради което
4
постановлението за оправомощаване с изх. № 2841/15.04.2024г., издадено по
изп. дело № 20237170400560, следва да бъде отменено.
С оглед изхода от въззивното производство, ответникът по жалбата
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сторените от него в общ
размер от 1 225 лева, от които: 800 лева – адвокатсско възнаграждение; 400
лева – възнаграждение за вещо лице; 25 лева – държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление за оправомощаване с изх. № 2841/15.04.2024г.,
издадено по изп. дело № 20237170400560 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова,
с което взискателят В. М. М. е оправомощен да извърши цялостно премахване
на „Технологично помещение А", а именно - да премахне останалата част от
покрива на „Технологично помещение А", останал като козирка /стреха/,
подпряна на метални шини по линия т. 29, т. 30, т. 31; - Да отстрани
застъпената част /0,20 см/ от сградата по линията т.28 - т.29 и да премахне
стоманобетонния фундамент на сградата „Технологично помещение А", за
сметка на длъжника.
ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН **********, с адрес гр.Долни чифлик, ул.
„********** да заплати на Г.В.М, действащ като едноличен търговец с фирма
„Г.М-53", ЕИК *********, сумата от 1 225 лева – разноски за настоящото
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5