Решение по дело №495/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260085
Дата: 29 октомври 2020 г. (в сила от 17 декември 2020 г.)
Съдия: Нина Русева Моллова-Белчева
Дело: 20202150200495
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 260085                                          29.10.2020 г.                                   гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                             наказателен състав  на десети септември през две хиляди и двадесета година          

в публично заседание в следния състав:

                                                             Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Атанаска Ганева

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

АНД № 495 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод жалбата на Г.И.Й., ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 20-0304-000516/28.05.2020 г. на Началник на РУ- Несебър, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.175, ал.3, предложение 1 от същия закон, на жалбоподателя са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. В жалбата се навежда довод за липса на вина за извършване на нарушението, като се моли за отмяна на атакувания акт. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Ангажират се доказателства.

РУ- гр. Несебър не изпраща представител, редовно уведомено, и не взема отношение по жалбата.

Жалбата е допустима- подадена е в срок от лице, имащо право на жалба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Представеният по делото акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 327563 е съставен за това, че на 30.01.2020 г. в 00.50 ч., в гр. О., ул. „С.“, срещу бензиностанция „Л.“, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фолксваген” с ДК № В4674НВ, собственост на „Дюн Принт“ ООД, който бил служебно спрян. С тези си действия водачът бил нарушил нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Административнонаказващият орган, като взел предвид съставения акт, счел, че деянието е извършено виновно от страна на жалбоподателя и издал наказателното постановление.

Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при издаването на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Актът и наказателното постановление са издадени от надлежни органи в рамките на компетентността им, видно от приложените по делото заповеди. Представената по делото и цитирана в наказателното постановление Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., в т.2.9, дава правомощията на началниците на сектори при ОДМВР да издават наказателни постановления по ЗДвП за обслужваната от тях територия.

В хода на съдебното производство бе разпитан свидетеля Т., който заяви, че на посочените в акта дата, час и място спрял за проверка управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство, като след извършена справка се установило, че автомобила бил служебно спрян поради незаплатена застраховка „Гражданска отговорност“.

По делото е представено копие от преписка № 304р-4070/2020 г. по описа на РУ на МВР- Несебър, по която е постановен отказ от образуване на досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК, като представителят на държавното обвинение е приел, че липсват данни за осъществен състав на деяние по сочената норма, както и липса на виновно поведение от страна на жалбоподателя. Установено било, че същият не бил уведомен за служебната дерегистрация на управляваното от него МПС.

С оглед на така изложеното съдът намира, че неправилно и незаконосъобразно на Й. е била ангажирана административно- наказателна отговорност. Действително цитираната преписка е била изпратена на Началника на РУ на МВР- Несебър за преценка, което не въвежда задължение за издаване на наказателно постановление. Следвало е да се извърши самостоятелна преценка дали е извършено административно нарушение, като се отчетат и установените от страна на прокуратурата факти и обстоятелства. Видно от приложените по делото писма, на 17.11.2019 г. регистрацията на автомобила е била прекратена служебно поради липса на данни за сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. От страна на Гаранционният фонд е изпратено писмо до Й. за липсата на договор, но няма данни за получаването му от страна на жалбоподателя. От ОДМВР- Варна, където е извършена първоначалната регистрация на автомобила и където същия се води на отчет, са изпратили писмо, с което уведомяват, че на жалбоподателя не е изпращано уведомление, че автомобила, който управлява е служебно дерегистриран.

По делото не е спорно, че за автомобила не е имало сключена застраховка към датата на служебното прекратяване на регистрацията. За да се приложи санкциониращата норма на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, следва да са настъпили предпоставките на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. В случая настъпил е единствено факта на прекратена служебна регистрация за процесния автомобил, като няма данни собственикът на автомобила да е бил уведомен за това. След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Това обстоятелство е убягнало от вниманието на наказващият орган, което е довело до незаконосъобразния извод, че от страна на жалбоподателя е налице извършено административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му.  

Предвид на така изложеното наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

При този изход на спора, с оглед изричното искане на процесуалният представител на жалбоподателя и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на последния следва да бъде присъдена сумата от 300 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Същото е в предвиденият в чл.18, ал.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0304-000516/28.05.2020 г. на Началник на РУ- Несебър, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.175, ал.3, предложение 1 от същия закон, на Г.И.Й., ЕГН **********,***, са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР- Бургас, РУ- Несебър, да заплати на Г.И.Й., ЕГН **********,***, сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.   

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. Бургас в 14- дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: