Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 28.6.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 28.6.2021
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН Д.ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
ГАЛЯ ВЪЛКОВА
като разгледа докладваното от съдия Вълкова ч.гр.д. № 4463 по описа на съда за 2021 г., констатира следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.
2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по
жалба на „Б.г.“ ООД срещу постановление на ЧСИ М.К., с което е оставено без
уважение възражение от 23.02.2021 г. В частната жалба се сочи, че с уведомление
от 23.02.2021 г., изпратено до взискателя, е
извършено прихващане на вземане на Д.Г.за главница в размер на 50000 лв. с
вземане на „Б.г.“ ООД за 3642,50 лв., като с платежно нареждане от 26.02.2021
г. е заплатено доброволно задължение в размер на 78730,75 лв., указано в
поканата за доброволно изпълнение до длъжника. Ето защо не е следвало да се
извършва изпълнение за целия размер на дълга. Допълнително се сочи, че
дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до минимума от 200
лв., а разноските по т. 26 ТТРЗЧСИ се посочва, че законната лихва е следвало да
бъде изчислена до 26.01.2021 г., когато е извършено доброволно плащане на
задължението и същата е в размер на 22500,01 лв., като адвокатското
възнаграждение бъде съобразено при размер от 200 лв. Така дължимата такса е
3982,30 лв. без ДДС, а ако не се приеме извършеното прихващане – 4182,00 лв.
без ДДС. По изложените съображения се иска отмяна на постановлението за
разноските като бъде отменено приемане на адвокатско възнаграждение или
евентуално – намалено на сумата от 200 лв., отменено приемането на такса по т.
26 от тарифата до 3982,30 лв. без ДДС или в условията на евентуалност 4128 лв.
без ДДС.
В отговор на частната жалба ответникът Д.Г.оспорва
да е налице изискуемо вземане и основание за извършване на частично прихващане.
Решението, на което длъжникът/частен жалбоподател се позовава няма данни да е
влязло в сила. Наред с това процесуалният представител на взискателя
не е овластен да приема изявления във връзка с
прихващане. Размерът на адвокатското възнаграждение е съответен на наредбата. В
сезиращата молба е посочен изпълнителен способ, което следва да се счете за
действие по водене на делото, за което дължими са разноски по т. 2 от чл. 10 на
Наредба 1. Забавата на длъжника обуславя основателност на разноските.
Частният съдебен изпълнител е депозирал
мотиви, според които жалбата е неоснователна,
тъй като процесуалният представител на взискателя е
извършил действия по образуване и водене на изпълнителното дело, а прихващане в
рамките на изпълнителното дело не е в компетенциите на ЧСИ.
Съдът, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Изпълнително дело № 2027880400109 по описа на ЧСИ К.е образувано по
молба на Д.Г.вх. № 918/23.02.2021 г. С молбата се иска събиране на суми по
изпълнителен лист чрез налагане на запор на банкови сметки на длъжника. Възложено
е на съдебния изпълнител на основание чл. 18 ЗЧСИ да предприеме изпълнителни
действия за събиране на дълга.
Взискателят се легитимира
с изпълнителен лист от 22.02.2021 г., издаден по в.гр.д. № 5196/2020 г. на СГС,
ІІ-А с-в, с което „Б. г.“ ЕООД е осъдено да заплати на Д.Г.сумата от 50000 лв.
– обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н.Г., починал при трудова
злополука на 21.09.2016 г., ведно със законната лихва от 21.09.2016 г. до
окончателното изплащане. Към молбата е приложен договор за правна защита и
съдействие с отбелязване за договорено адвокатско възнаграждение за адв. Д.на стойност 900 лв., като договорът служи за
разписка.
На 24.02.21 г. длъжникът „Б.г.“ ООД е получил призовка за доброволно
изпълнение за сумата от 78730,75 лв., от които 50000 лв. главница, законна
лихва в размер на 22638,89 лв. за периода 21.09.2016 г. – 09.03.2021 г.,
разноски по изпълнителното дело в размер на 900 лв. и 5191,86 лв. такси.
На 26.02.2021 г. длъжникът е представил преводно нареждане за сумата от
78730,75 лв. с посочено основание № изпълнително дело и изявление за прихващане
със вземане на дружеството срещу взискателя за сумата
от 3642,50 лв.
Съдът намира, че към датата на отразяване на дължимата
сума за адвокатско възнаграждение в ПДИ същите са ограничени до подаване на
молба за образуване на изпълнителното дело. Не се спори, че сумата е събрана в
срока за доброволно изпълнение. Посочването на изпълнителен способ не
съставлява действие по водене на делото, доколкото не се и установява при
възлагане по т. 18 да е била налице необходимост за допълнителен избор на
способ на изпълнение спрямо длъжника. Доколкото действията на процесуалния
представител на взискателя са
ограничени до подаване на молба за образуване на изпълнително дело, възнаграждението
е следвало да се определи по реда на чл. 10, т.
1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно – 200 лв.
По тези съображения атакуваното
постановление следва да бъде отменено, като дължимите от длъжника разноски за
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело към бъдат намалени на 200 лв.
Съдебният изпълнител не е компетентен да
осъществява преценка по отношение на твърдяно от длъжника прихващане, още
повече че от твърденията на взискателя е видно, че
между страните е спорно доколко въззивното решение в
тази част е влязло в сила.
Сумата, върху която се изчислява таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ е посочената в изпълнителния лист - в конкретния случай главница в
размер на 50000 лв., както и лихва за периода 21.09.2016 г. – 26.02.2021 г.
(датата на доброволното плащане) в размер на 22501.80 лв. . Съгласно т. 26 б. “д”
за изпълнение на парично вземане от 50 000 до 100 000 лв. - 3220 лв. + 4 на сто за горницата над 50 000
лв. - 900,072 . Или в случая таксата е в общ размер 4120,07 лв. без ДДС.
Разноски в настоящото производство не се
дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение
на длъжника и не е свързано с
процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК
не следва да намери приложение. Предмет
на настоящото производство е
законосъобразността на действията на
съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при
което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За
извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановлението от по изп. дело № 20217880400109 по описа
на ЧСИ М.К. в частта, с която е оставено без уважение възражение на „Б.Г.“
ЕООД срещу признато адвокатско възнаграждение в полза
на взискателя Д.Г.за
сумата над 200 лева и определената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ за сумата над 4120,07
лв. без ДДС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Д.Н. Г., ЕГН ********** по изп.д. № 20217880400109
по описа на ЧСИ К.за заплащане на адвокатско
възнаграждение за сумата над 200 лв. до
пълния претендиран размер от 900 лв.
ОПРЕДЕЛЯ такса по т. 26 ТТРЗЧСИ дължима от „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК **********
в размер на 4120,07 лв. без ДДС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/