В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на осми януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

като разгледа докладваното от съдията Арнаудова ч.гр.д. № 2/2020 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от М.Н. против разпореждане № 8723/24.10.2018 г., постановено по гр.д. № 2665/ 2017 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХХІІ гр.с. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно поради това, че по независещи от него причини не е могъл да се снабди с определени медицински документи и да прецизира исковата си молба, поради което моли съда да му бъде дадена възможност за запознаване с цитираните в частната жалба документи, за да е възможно прецизиране на исковата молба и проведен справедлив процес за изясняване на причините, довели до смъртта на съпругата му М. Н..

Ответникът по частната жалба „С. К.“ ЕАД - П. не е взел становище по нея.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Гр.д. № 2665/2017 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХХІІ гр.с. е образувано по предявените от М.З.Н. и Р. М.Н. против „************“ ЕАД – П., д-р И., завеждащ отделение „О. и Т.“ към август-септември 2012 г., д-р А., коремен хирург и д-р, завеждащ отделение „В.Б. и Г.“ към октомври 2012 г. обективно и субективно съединени искове по чл. 49 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. за всеки един от ищците, настъпили в резултат на нарушение на нормативно утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика, довели до смъртта на съпругата на първия ищец и майка на втория М. А. Н.на 25.10.2012 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 25.10.2012 г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

С разпореждане № 10560/31.10.2017 г. съдът е оставил исковата молба без движение до представяне на документ за внесена държавна такса по сметка на Пловдивския окръжен съд в размер на 2 000 лв. от всеки един от тях, посочване на трите имена на ответниците-физически лица и изложение на твърдения относно конкретния принос на всеки един от ответниците-физически лица към смъртта на М. Н., както и обстоятелствата, които свързват ответниците-физически лица с ответната болница, тъй че да се търси солидарната тяхна отговорност по предявените искове, от ищците в едноседмичен срок от съобщението, като им е указал, че при неотстраняване на нередовностите на исковата молба в определения срок исковата им молба ще бъде върната.

С молба от 28.11.2017 г. М.Н. е поискал да бъде освободен от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, заявил е, че не може да уточни исковата си молба, тъй като от ответната болница и от М. О. не му предоставят наличната при тях документация, като е поискал да му бъдат издадени съдебни удостоверения за снабдяване с тази информация от посочените институции и да бъде удължен срокът за изправяне на исковата молба.

С определение № 2841/29.11.2017 г. съдът е оставил без уважение искането на М.Н. за освобождаването му от внос на държавна такса в производството по делото, продължил е срокът за отстраняване на нередовностите на исковата молба, указани на ищците с разпореждане № 10560/31.10.2017 г., по отношение на ищеца М.Н. с един месец, считано от 29.11.2017 г., и е разпоредил да се издадат на ищеца М.Н. две съдебни удостоверения за послужване пред „************“ ЕАД – П. и МЗ-ИА „М. О.“ за снабдяване с пълната документация, свързана с М. А. Н., починала на 25.10.2012 г.

Определението в частта, в която е оставено без уважение искането на М.Н. за освобождаване от внасяне на държавна такса, е обжалвано, но е потвърдено с определение № 53/ 31.01.2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 52/2018 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, като последното не е било допуснато до касационно обжалване с определение № 295/10.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2358/2018 г. на Върховния касационен съд – ІІІ г.о.

На ищеца М.Н. са издадени цитираните съдебни удостоверения, получени от него на 12.12.2017 г.

С молба от 30.11.2017 г. Р. Н. е поискал да бъде освободен от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, заявил е, че не може да уточни исковата си молба, тъй като от ответната болница и от М. О. не му предоставят наличната при тях документация, като е поискал да му бъдат издадени съдебни удостоверения за снабдяване с тази информация от посочените институции и да бъде удължен срокът за изправяне на исковата молба.

С определение № 2876/04.12.2017 г. съдът е освободил ищеца Р. Н. от внос на държавна такса в производството по делото, продължил е срокът за отстраняване на нередовностите на исковата молба, указани на ищците с разпореждане № 10560/ 31.10.2017 г., по отношение на ищеца Р. Н. с един месец, считано от 29.11.2017 г., и е разпоредил да се издадат на ищеца Р. Н. две съдебни удостоверения за послужване пред „************“ ЕАД – П. и МЗ-ИА „М. О.“ за снабдяване с пълната документация, свързана с М. А. Н., починала на 25.10.2012 г.

На ищеца Р. Н. са издадени цитираните съдебни удостоверения, получени от баща му и негов пълномощник М.Н. на 13.12.2017 г.

На 02.01.2018 г. е постъпила молба от Р. Н., действащ за себе си и като пълномощник на баща си М.Н., с която е уведомил съда, че не могат да спазят срока за отстраняване нередовностите на исковата молба по обективни, независещи от тях причини, тъй като въз основа на издадените им съдебни удостоверения са получили непълна документация от болницата, а от ИАМО няма отговор, поради което са поискали да бъде продължен срокът за изправяне нередовностите на исковата им молба с още един месец, както и да им бъдат издадени нови две съдебни удостоверения.

С разпореждане № 33/03.01.2018 г. е продължен срокът за отстраняване на нередовностите на исковата молба с още един месец, считано от 30.12.2017 г., оставено е без уважение искането на ищците за издаване на исканите съдебни удостоверения, задължен е директорът на ИА „М. О.“ при МЗ в едноседмичен срок от получаване на съобщението да изпрати на съда надлежно заверени копия от документите по т. 1 – т. 14 включително, описани в констативен протокол за извършена в периода 15.04.2013 г. – 17.04.2013 г. проверка № КП 20-81/20-12/20-164-21/17.04.2013 г. и описаните в цитирания констативен протокол като взети предвид при извършената с него проверка оперативни протоколи № 816/31.08.2012 г., № 944/ 19.10.2012 г., № 1279/20.10.2012 г. и № 1285/22.10.2012 г. или в същия срок да уведоми съда за причините, поради които не може да изпълни това разпореждане.

С писмо, получено в съда на 22.01.2018 г., ИА „М. О.“ е изпратила исканите документи, като копия от тях са били предоставени на М.Н. по негово искане на 24.01.2018 г.

С разпореждане № 749/26.01.2018 г. и по искане на М.Н. е продължен срокът за отстраняване на нередовностите на исковата молба с още един месец, считано от 30.01.2018 г.

С разпореждане № 5970/17.07.2018 г. и след връщане на делото от Върховния касационен съд след стабилизиране на определението, с което е оставена без уважение молбата на М.Н. за освобождаване от внос на държавна такса в производството съдът е оставил исковата молба без движение по отношение на този ищец, като му е дал едноседмичен срок за предоставяне в канцеларията на съда на документ за внесена държавна такса по сметка на Пловдивския окръжен съд в размер на 2 000 лв. и му е указал, че при неотстраняване на тази нередовност в определения срок по отношение на него исковата молба ще бъде върната.

Съобщението е изпратено на М.Н. на посочения в исковата молба адрес в гр. С. и е върнато с отбелязване, че адресът е посетен от призовкаря многократно /на 02.08.2018 г., 8,30 ч., на 12.08.2018 г., 12 ч., на 18.08.2018 г., 16 ч. и на 24.08.2018 г., 10 ч., но лицето не било намерено.

С разпореждане на съда от 04.09.2018 г. е изпратено ново съобщение на същия адрес, на който М.Н. отново не е бил намерен, а по сведение от 18.10.2019 г., получено от призовкаря от телефонен разговор със сина му, той бил в П. на лечение в болница от 05.09.2019 г., като не се знае кога ще се завърне от П..

На 23.07.2018 г. е постъпила молба от М.Н. за предоставяне на копия от документите, получени от ИА „М. О.“, като с разпореждане на съда от 24.07.2018 г. съдът е уважил молбата след внасяне на съответната държавна такса за преписите.

С обжалваното разпореждане съдът е върнал исковата молба на М.Н. и Р. Н. поради неотстраняване от ищците на указаните им от съда с разпореждане № 10560/31.10.2017 г. нередовности на исковата молба в определения за това срок, изтекъл след дадените негови продължения на 28.02.2018 г.

Това разпореждане е обжалвано само от М.Н., като по отношение на Р. Н. то е влязло в сила.

Настоящият състав споделя направения от окръжния съд краен правен извод.

Съдът намира, че подадената от М.Н. и Р. Н. искова молба е страдала от нередовности по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК /посочване на трите имена на ответниците-физически лица/, чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК /изложение на всички обстоятелства, на които се основават исковете, в т.ч. относно конкретния принос на всеки един от ответниците-физически лица към смъртта на М. Н. и по какъв начин те се свързват с ответната болница, доколкото се търси солидарна отговорност от всички ответници/, както и на чл. 128, т. 2 от ГПК /представяне на документ за внесена държавна такса по сметка на Пловдивския окръжен съд в размер на 2 000 лв. от М.Н./, като правилно окръжният съд с разпореждане № 10560/31.10.2017 г. е оставил исковата молба без движение до отстраняване на тези недостатъци, дал е на ищците едноседмичен срок за това и изрично им е указал, че при неотстраняването им в определения срок исковата им молба ще бъде върната.

Впоследствие по искане на ищците даденият първоначален срок е бил неколкократно продължаван, като последно е изтекъл на 28.02.2018 г.

В този срок и до постановяване на атакуваното определение ищците не са отстранили констатираните нередовности на исковата молба, независимо от това, че исканите медицински документи, необходими им за уточняване на фактическите обстоятелства на исковата молба, са били получени по делото на 22.01.2018 г., препис от тях са предоставени на М.Н. по негово искане на 24.01.2018 г., а по-късно отново му е дадена възможност да ги получи на 23.06.2018 г., като ищците не могат да черпят благоприятни последици от своето процесуално бездействие.

По отношение на последното изпратено на М.Н. съобщение за оставяне на исковата молба без движение до внасяне на изискуеманата държавна такса, съдът намира, че то е било редовно връчено по реда на чл. 41, ал. 2 от ГПК, след като ищецът не е бил намерен на посочения от него по делото адрес повече от месец, което се установява от посещенията на призовкаря на адреса и от информацията, дадена от сина на ищеца.

Дори да се приеме, че това съобщение не е било връчено редовно на М.Н., доколкото това не е била единствената неотстранена нередовност на исковата молба, не може да се изведе извод, че това е засегнало процесуалните права на този ищец.

Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено, а подадената против него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от М.З.Н. ***, ЕГН ********** частна жалба вх. № 36082/03.12.2019 г. против разпореждане № 8723/24.10.2018 г., постановено по гр.д. № 2665/ 2017 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХХІІ гр.с.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението на жалбоподателя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Номер на акта:	5
Дата:	8 януари 2020 г.
Съдия:	Галина Грозева Арнаудова

Дело:	20205000500002
Тип на делото:	Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване:	2 януари 2020 г.

Определение по дело №2/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА