Решение по КНАХД №365/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Предмет на касационното административнонаказателно производство е Решение с рег. № 72 от 10.07.2025 г. постановено по АНД № 20241610200347 на Районен съд – Берковица, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0243-000802 от 04.11.2024 г. издадено от ВПД Началник РУ – Берковица при ОД на МВР – Монтана, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с което на С. Ц. Щ. от [населено място], общ. Пазарджик, [улица], на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 3000,00 (три хиляди) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство /МПС/ за срок от 12 (дванадесет) месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата касаторът С. Ц. Щ., чрез процесуалният си представител адв. К. У. от АК Пазарджик, твърди, че оспореното решение е постановено в нарушение на закона, при съществени нарушения на материалните и процесуалните норми и при явна несправедливост на наложеното наказание. Сочи, че основното им възражение е било, че жалбоподателят не е извършил умишлено управление на автомобила с блокиране на задвижващите колела, а е налице непредпазливо деяние – управление с несъобразена скорост, в резултат на което е настъпило ПТП. Излага доводи, че влязлото в сила наказателно постановление № 24-0243-000801/04.11.2024 г., издадено въз основа на АУАН от същия актосъставител и от същия административнонаказващ орган, приема като причина за настъпване на ПТП именно движението с несъобразена скорост спрямо пътните условия, като това постановление и неговата правна същност и сила на присъдено нещо не са обсъдени от съда. Навежда оплаквания, че съдът, въз основа на предположения и без категорични доказателства, е приел наличие на умишлени действия по управлението на МПС, квалифицирани по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, като превратно е тълкувал писмените обяснения на жалбоподателя и показанията на единствения очевидец – свидетел Н., която е заявила единствено, че водачът е управлявал „малко по-бързо от обичайното“, без каквито и да е данни за форсиране на двигателя, въртене или блокиране на гуми, респ. „дрифт“. Моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение, както и потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касатора редовно призован не се явява, не се явява и надлежно упълномощения адвокат К. У. от АК Пазарджик. В писмено становище по делото поддържа касационната жалба, като излага доводите отразени в нея. Моли за отмяна на въззивното решение, като неправилно и незаконосъобразно, както и отмяна на издаденото Наказателно постановление. Претендира сторените по делото разноски по представен договор за правна защита и съдействие.

Ответника по касационната жалба Началник РУ – Берковица при ОД на МВР – Монтана, редовно призован се представлява от надлежно упълномощения главен юрисконсулт К. Д., която оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи за установеност на административното нарушение и законосъобразно ангажиране на административно наказателната отговорност. Депозира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от касатора.

Окръжна прокуратура – Монтана, конституирана в настоящето производство в защита на значим обществен интерес на осн. чл.217, ал.3 АПК във вр. чл.16, ал.1, т.3 АПК, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е основателна, тъй като в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Извършеното нарушение не е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което на наказаното лице е вменено нарушение, което не е доказано, че е извършено. Това прави издаденото НП незаконосъобразно, като в заключение предлага да бъде отменено, както и въззивното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

В настоящото производство не са събрани относими към предмета на делото писмени доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН касационния състав, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Касационния състав като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите и възраженията на страните намира за установено следното:

От фактическа страна е прието, че на 19.10.2024 г. около 01:50 ч. в гр. Берковица, касатора С. Щ. управлявал собствения си автомобил БМВ 335D, като използвал път, отворен за обществено ползване, не по предназначение – форсирал двигателя, задействал задните задвижващи колела и извършвал приплъзване и поднасяне на автомобила в двете ленти, в резултат на което реализирал ПТП. За нарушението бил съставен АУАН серия GA № 1431316/19.10.2024 г., въз основа на който е издадено НП № 24-0243-000802/04.11.2024 г., по което на Щ. е наложило административно наказание. Въззивния съд е кредитирал свидетелските показания на полицейските служители Г. и Г. като обективни, последователни и взаимнодопълващи се тъй като двамата описват пристигането си непосредствено след ПТП - то, установяването на водача, признанията му „….. че се е ядосал, подал газ, автомобилът поднесъл и той не успял да го овладее….“, както и отчетената проба за алкохол от 0,69 промила. Свидетелските им показания са счетени за съответстващи на писмените доказателства – декларации, констативен протокол и схема съдържащи се в административната преписка. Относно свидетелката Н., която се е возила в автомобила, въззивния съд кредитирал показанията ѝ частично – в частта относно обстоятелствата преди инцидента, но ги оценил критично поради близките ѝ отношения с водача и несъответствието им с останалите доказателства по делото. Като тази свидетелка потвърждава единствено движението „малко по-бързо“, но тези данни не оборват признанията на Щ. и останалите доказателства по делото.

По писмените доказателства първоинстанционният съд приема, че всички представени материали – АУАН, НП, декларации, констативен протокол, схема, справка за нарушенията съдържащи се в административната преписка – са обективни, непротиворечиви и взаимно съответстващи, установяващи хронологията на събитието.

На база анализ на горните гласни и писмени доказателства въззивният съд е приел за доказано описаното в АУАН респ. оспореното НП административно нарушение. Наред с това е посочено, че актосъставителят и наказващият орган са компетентни да съставят АУАН и издават НП предвид Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и чл. 165, чл. 189 ЗДвП. Констатирал е, че са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН, АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и двама свидетели и му е връчен надлежно, НП е редовно връчено, като АУАН и НП съдържат всички реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН – достатъчно точно описание на нарушението, време, място, нарушени норми и наложени санкции, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на издаденото НП.

По същество районният съд е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, във връзка с легалната дефиниция за „път, отворен за обществено ползване“ по чл. 2, ал. 1 и § 6, т. 1 ДР ЗДвП, и е възприел разбирането на трайната съдебна практика, че пътят се използва „за други цели“, когато с МПС се извършват непривични за нормалното придвижване за превоз на хора и товари действия – форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, умишлено въртене или блокиране на гуми, съзнателно извеждане на автомобила извън сцепление и поднасяне на предната/задната част, т.нар. „дрифт“, като за съставомерност не е необходимо да са налице всички техники на „дрифтиране“. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства въззивния съд е приел за безспорно установени фактите, отразени в АУАН и НП – че водачът е форсирал двигателя, рязко е подал газ, предизвикал е поднасяне и занасяне на автомобила, довело до ПТП с материални щети и пострадали лица при суха настилка и ясно време. Кредитирал е показанията на двамата полицейски служители като последователни, непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства, без данни за пристрастност; отчел е презумптивната доказателствена сила на АУАН по чл. 189, ал. 2 ЗДвП, при липса на доказателства, които да оборват констатациите в него. Приел е, че представената декларация от жалбоподателя и неговите признания („подал газ, автомобилът поднесъл“) потвърждават установената фактическа обстановка.

По възраженията първоинстанционният съд е счел за неоснователно твърдението, че деянието представлява само управление с несъобразена скорост, без умисъл, като е изтъкнал, че именно форсирането на двигателя и рязкото подаване на газ в конкретната пътна обстановка реализират забраната на чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Не е приел за релевантни твърденията за „ядосаност“ към приятелката или евентуална техническа неизправност (ABS), тъй като те не освобождават водача от задължението да спазва правилата за движение, а при съзнателно управление на технически неизправно МПС рискът се явява непремерен. Отхвърлил е оплакването, че полицейските служители не са били преки очевидци на самото нарушение, като изрично е посочил, че възприетите от тях следи от настъпилото ПТП, поведението на водача, траекторията и мястото на автомобила, щетите и характеристичните данни за нарушителя позволяват компетентен и обоснован извод за извършени непривични маневри от типа „дрифт“, без да е налице нарушение на правото на защита. Поради липса на спор относно лицето – водач на МПС, предвид декларацията на касатора в случая не е налице и нарушение на чл. 188 ЗДвП. Приел е деянието за осъществено от обективна и субективна страна – тъй като Щ. е съзнавал общественоопасния характер на поведението си, предвиждал е възможните последици и е искал настъпването им поне в частта на поднасянето на автомобила, поради което е налице пряк умисъл; за субективната страна свидетелства и опитът му да организира изтегляне на автомобила преди пристигането на контролните органи. Въззивния съд е изложил мотиви и по отношение на приложената санкционна разпоредба, както и за липса на основания за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като процесното деяние разкрива висока степен на обществена опасност, произтичаща от „дрифтиране“ с МПС което по своята същност е източник на повишена опасност.

Настоящият касационен състав намира, че в хода на въззивното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1, т. 2 от НПК, които да обосноват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Не се констатират и допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.

Районният съд е извършил цялостна и обективна проверка на оспореното наказателно постановление, съобразно изискването на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 314, ал. 1 НПК, като е разгледал всички релевантни факти и възражения. Установил е подробно и последователно фактическата обстановка, кредитирайки свидетелските показания на полицейските служители и писмените доказателства, включително и признанията на касатора, че е подал рязко газ, вследствие на което автомобилът е поднесъл. Тези доказателства са взаимно съответстващи, непротиворечиви и обективни, като не са ангажирани противопоставими доказателства, които да водят до различен фактически извод. В този контекст неоснователно е оплакването на касатора, че свидетелката Н. твърдяла само движение „малко по-бързо“ – районният съд е обсъдил показанията ѝ, кредитирал ги е частично и обосновано ги е преценил като недостатъчни да оборят останалия събран доказателствен материал.

Неоснователно е и възражението, че съдът не е отчел влязлото в сила наказателно постановление за движение с несъобразена скорост. Това административно наказание санкционира отделно деяние и няма обвързваща сила за настоящото производство. Фактът, че водачът е наказан и за несъобразена скорост, не изключва, нито прави несъставомерно установеното по делото умишлено използване на пътя не по предназначение. Приложението на чл. 104б, т. 2 ЗДвП не предпоставя наличие на „професионално дрифтърско поведение“, а установяване на умишлено извеждане на автомобила извън сцепление и извършване на действия, непривични за нормално управление. Доказателствата по делото категорично потвърждават, че тези действия са осъществени именно от касатора и то при форма на вина пряк умисъл по см. на чл.11, ал.2 от НК, като Щ. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

Правилен е и правният извод на въззивния съд, че са налице както обективните, така и субективните признаци на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Подаването на рязка газ, форсирането на двигателя и умишленото приплъзване на задните колела са несъвместими с твърдяното „непредпазливо управление“. Обстоятелството, че водачът сам е признал, че е бил ядосан, подал е по-рязко газ и автомобилът е поднесъл, потвърждават именно наличието на пряк умисъл. Неподкрепено е и оплакването за обективни външни фактори, тъй като по делото безспорно е доказано, че пътната настилка е била суха, метеорологичните условия – ясни, а липсата на каквато и да е разливна или затрудняваща сцеплението среда изключва случайно поднасяне. Предвид тези обстоятелства въззивният съд правилно е приел, че поведението на водача е представлявало умишлено използване на пътя за други цели, различни от предназначението му за превоз на хора и товари.

Настоящият касационен състав споделя и правните изводи на въззивния съд относно законосъобразност на издаденото НП. Актосъставителят и наказващият орган са били компетентни съобразно разпоредбите на чл. 165, чл. 189, ал. 1 и ал. 12 ЗДвП, във връзка със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН, а АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушението е описано ясно, конкретно и индивидуализирано, което е позволило на нарушителя да разбере обвинението и да организира защитата си. Няма допуснати процесуални нарушения, които да ограничават правото му на защита или да опорочават акта.

Обосновано е и становището на въззивния съд относно неприложимостта на чл. 28 ЗАНН. Самото нарушение разкрива висока степен на обществена опасност, произтичаща от начина на управление на автомобила, умишленото извеждане на превозното средство извън контрол, настъпилото ПТП и реалната опасност за живота и здравето на други участници в движението. Допълнително, множеството предходни нарушения, установени от справката за нарушителя, изключват извода за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи. При това положение не са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обосноват приложението на института на маловажния случай. Отделно от това, санкциите по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са предвидени от законодателя във фиксиран размер и не подлежат на индивидуализация от съда.

В обобщение на изложеното, касационата инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Берковица, както и други такива при извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение с рег. № 72 от 10.07.2025 г. постановено по АНД № 20241610200347 на Районен съд – Берковица, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0243-000802 от 04.11.2024 г. от ВПД Началник РУ - Берковица при ОД на МВР – Монтана.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.