№ 1698
гр. София, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20241110202511 по описа за 2024 година
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от В. В. А. с ЕГН **********, със съдебен адрес в гр.
София, ул. „Владайска“ № 71, партер, офис 1, срещу електронен фиш серия К № 8207775 от
11.10.2023 г., издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100.00 лева за извършено нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата си санкционираното лице твърди, че издаденият фиш е незаконосъобразен,
тъй като при съставянето му били допуснати съществени процесуалния нарушения, а
посоченото в него нарушение не било установено. Неправилно била отразена разрешената
стойност на скоростта, като липсвало точно описание на мястото, на което се твърди да е
извършено процесното нарушение, както и на обстоятелствата, свързани с него. Възразява
се и срещу определянето на процесното нарушение като повторно, тъй като липсвали
каквито и да е данни за наличие на предходно деяние от същия вид. Сочи се, че с
непосочването на задължителните реквизити в съдържанието на ЕФ, наказващият орган бил
допуснал нарушение на правото на защита на санкционираното лице, при което се моли за
отмяна на оспорения фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Редовно упълномощеният му защитник - адв. Ч. от САК, е депозирала по
делото писмена молба, в която заявява, че поддържа жалбата и не възразява да се даде ход
1
на делото в нейно отсъствие. Поддържа изложените си доводи и навежда сходни фактически
и правни твърдения в тяхна полза. В допълнение към тях навежда твърдения за липса на
доказателства за връчването на предходно издадения на жалбоподателя електронен фиш,
като се позовава и на неизправност и нефункционалност на използваната автоматизирано
техническо средство. Моли за отмяна на електронния фиш по съображения за
незаконосъобразност и претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание административният орган, редовно уведомен, не се явява и не
изпраща представител. С представени по делото писмени бележки, неговият процесуален
представител – юрк. Христов, оспорва жалбата и изразява становище, че издаденият
електронен фиш е правилен и законосъобразен. Моли същият да бъде потвърден, в
съответствие с което претендира присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна и
релевира възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя.
СРП, редовно уведомена, не се представлява.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Лек автомобил марка „Нисан“, модел „Джук“ с ДК № СВ2503НК е собственост на В.
В. А. (л. 11 от делото).
Срещу жалбоподателя бил издаден електронен фиш серия К № 8207775 за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, за това, че на
31.08.2023 г. в 11:21 часа в населено място – с. Долни Богров, Столична община, по бул.
„Ботевградско шосе“ с посока на движение от с. Горни Богров към гр. София, до ул. „40-та“,
лек автомобил марка „Нисан“, модел „Джук“ с ДК № СВ2503НК, е бил засечен да се движи
със скорост от 69 км/ч, при забрана за движение със скорост над 50 км/ч. в населено място.
Скоростта на лекия автомобил марка „Нисан“, модел „Джук“ с ДК № СВ2503НК
била измерена с автоматизирано техническо средство от типа TFR1-M с идентификационен
№ 567.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от правоимащо
лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава определената стойност на скоростта в km/h, която за пътно превозно средство от
Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по
автомагистрала – 140 км. ч., като съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак.
2
В случая е съставен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
„автоматизирано техническо средство“ по смисъла на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението
по пътищата, което е годно да установи вида на данните, които следва да бъдат вписани в
него, и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з – 931 от 30.08.2016 г. на Министъра
на вътрешните работи (л. 12 от делото) образец. В същата разпоредба са посочени и
реквизитите на Електронния фиш, а именно: териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Съдът намира, че процесният електронен фиш е издаден при формално спазване на
законовите изисквания и съдържа посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че средството за
измерване е преминало проверка за техническа годност на 18.05.2023 г., за което е издаден
протокол (л. 13 от делото).
От наличното на л. 14 удостоверение № 10.02.4835 е видно, че използваното
техническо устройство е било вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване на 24.02.2010 г., като срокът на валидност на одобряването на типа
съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за измерванията е 10 години и се счита за изтекъл на
24.02.2020 г. Въпреки, че от формална гледна точка този срок е бил изтекъл към датата на
експлоатация на техническото устройство, респективно – към момента на заснемане на
жалбоподателя да се движи с превишение на допустимата скорост, съдът намира
аргументите на защитника на жалбоподателя в тази насока за несъстоятелни. Това е така,
понеже в нормата на чл. 30, ал. 5 от ЗИ се предвижда, че когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, то намиращите се в употреба средства за измерване, които
отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен такъв. Видно от заключението от
Протокол № 1-9-23 за извършена последваща проверка след ремонт на мобилна система за
видеоконтрол ТFR-1М № 567 от 18.05.2023 г. (л. 13 от делото), същата съответства на
одобрения тип, тъй като срокът на валидност на проверката е едногодишен и същият към
момента на извършване на нарушението не е бил изтекъл. По силата на така заложената
законова презумпция, към процесния момент използваното техническо устройство е било
одобрен тип средство за измерване на скоростта.
По делото е установено, че на 31.08.2023 г. автоматизираното техническо средство е
било позиционирано в служебно МПС на МВР с рег. № СВ 1600 ХА, като с него е
извършван контрол на скоростта за времето от 10:45 ч. до 13:00 ч. в участъка на бул.
„Ботевградско шосе“ до ул. „40-та“ с посока на движение от с. Горни Богров към гр. София.
Служебният автомобил е бил позициониран при разклона за ул. „40-та“ (л. 10-гръб и л. 16 от
делото), при което възражението на жалбоподателя за неточност в описанието на мястото на
3
извършване на нарушението се явява неоснователно.
При отчитане на скоростта и последвалото издаване на фиш е взето предвид
допустимото отклонение в показанията на техническото средство и от резултата са извадени
3 километра, като гаранция за обективност на измерването.
Видно е, че в електронния фиш е приета скорост на движение на автомобила от 69
км. /ч. От друга страна, в приложеният по делото снимков материал от автоматизирано
техническо средство, е отчетена скорост на движение от 72 км. /ч.
На следващо място съдът намира, че правилно и съобразно разпоредбата на чл. 188,
ал. 1 от ЗДвП е определен субектът на административнонаказателна отговорност, а именно:
собственика на процесното МПС.
Поведението на жалбоподателя е било подведено под санкционната разпоредба на чл.
182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която предвижда на водач, който превиши разрешената максимална
скорост в населено място, да се налагане глоба в размер от 50 лв. Наказващият орган е
приел, че нарушението е извършено от дееца в условията на повторност, при което е
приложил чл. 182, ал. 4, предвиждаща в такава хипотеза да се удвоява регламентираната за
съответното нарушение глоба.
Съдебният състав намира, че в случая не са налице материалните предпоставки,
които законът е предписал, за да се окачестви нарушението като повторно. В § 6, т. 3 от ДР
на ЗДвП е посочено, че нарушението е такова, ако е извършено в едногодишен срок от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач. Посоченият квалифициращ признак е обоснован с издадения на
жалбоподателя Електронен фиш серия К № 7002947 на ОДМВР – София, по силата на който
В. А. е била наказана по административен ред за идентично нарушение на ограниченията за
скорост на движение. В хода на проведеното по делото съдебно следствие не бяха
ангажирани от страна на АНО доказателства, въз основа на които да се приеме за безспорно
установено, че горепосоченият ЕФ е влязъл в сила, от където на свой ред да се заключи, че
процесното нарушение е повторно (извършено в едногодишен срок от този момент).
Съгласно чл. 189, ал. 10 от ЗДвП, в сила влизат електронните фишове, които не
подлежат на обжалване; не са били обжалвани в законния срок; обжалвани са, но са
потвърдени или изменени от съда. В настоящия случай не бяха представени валидни
доказателства за връчването на Електронен фиш серия К № 7002947 от 28.01.2023 г. на
ОДМВР – София на заинтересованото лице – В. А., нито такива, които да удостоверят
влизането му в сила. Наличния по административнонаказателната преписка списък с
намерени фишове (л. 24 от делото) не се ползва с официална удостоверителна сила. Касае се
за справка от Автоматизираната информационна система на МВР, която не е годна да
докаже връчването на фиша на нарушителя (тъй като последното обстоятелство следва да
бъде удостоверено посредством полагането подписа на лицето в надлежно оформена
разписка).
4
Само за пълнота следва да се отбележи, че след обявяването на делото за решаване, с
вх. № 106281/01.04.2024 г. по делото беше представена нова разпечатка от АИС „АНД“ на
МВР, в която е инкорпорирана информация с идентично съдържание спрямо вече наличната
справка по делото, при което гореизложените съображения се явяват напълно валидни и
спрямо новопостъпилия документ. Следва да се държи сметка и за това, че последният е
представен по делото след приключването на съдебното следствие, и като такъв не се явява
част от доказателствения материал, доколкото не е бил приобщен по надлежния ред на чл.
283 от НПК, вр чл. 84 от ЗАНН. Предприемането на действия в такава насока (иманентно
свързано с възобновяване на съдебното следствие) в случая се явява безпредметно и
нецелесъобразно. Подобни процесуални активности единствено биха довели до ненужно
забавяне на производството, понеже – както вече беше споменато, приложените документи с
нищо не допринасят за изясняването на подлежащите на доказване обстоятелства по делото.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че Електронен фиш серия К № 7002947 от
28.01.2023 г. на ОДМВР – София не е бил редовно връчен на жалбоподателя, нито същият е
влязъл в законна сила. Предвид това, същият не може да обуслови повторност на
процесното административно нарушение, поради което и атакуваният електронен фиш
следва да бъде изменен в санкционната си част, като жалбоподателят бъде санкциониран с
наказанието, предвидено за основния състав на нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а
именно – „глоба“ в размер на 50 лева.
При този изход на делото, на АНО се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 80.00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № 8207775 от 11.10.2023 г., издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП на В. В. А. с
ЕГН ********** е наложена „глоба“ в размер на 100.00 лева за извършено нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма в такава по чл. 182, ал.
1, т. 2 от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „глоба“
на 50.00 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА В. В. А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Столичната дирекция на
вътрешните работи сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок
5
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6