Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.02.2024г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
ГК, І-22 с-в, в
публично
заседание на тридесети
януари две
хиляди и дванадесет
и четвърта
година в
състав:
председател:
СТЕФАН ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при
секретаря Юлия
Асенова и
в
присъствието
на прокурора
__________, като разгледа
докладваното
от съдията гр.д. № 7725 по
описа за 2018г., за да
се произнесе
взе предвид
следното:
искове
с пр.осн. чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.) и
чл. 86 от ЗЗД;
евентуално
чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът
– Р.Д. (Д.) Т.-Х.,
в исковата си
молба,
уточнение на
същата от 09.07.2018г.
и
допълнителна
такава от 27.09.2018г., твърди,
че
пострадала
при ПТП от 11.07.2013г.
Била пътник в
л.а. марка
„Мерцедес“,
рег. № *******.
Виновен бил Г.А.,
управлявал
л.а. марка
Форд“, ДКН *******.
Той бил
осъден за
деянието си.
Ищцата получила
следните
увреждания:
-
счупване на
дясна
раменна кост;
и
-
счупване на
две съседни
ребра вдясно
в долната
част на
гръдния кош в
областта на
ребрената
дъга.
Дълго
време
изпитвала
силни болки.
Имала проблеми
с
ежедневните
домашни
дейности, доколкото
възстановяването
на дясната щ
ръка не било пълно.
Застраховател
по
застраховка
„гражданска
отговорност“
на втория
ответник,
било
дружеството –
посочено като
предпочитан
ответник.
В
тази връзка,
претендира
сумата от 100 000
лева, обезщетение
за
неимуществени
вреди, а освен
това за
имуществени
вреди:
разходи за
заплащане на
прегледи,
включително
при престоя щ
в България,
специализирана
рехабилитация
и застраховка,
както и за
допълнителен
самолет билет,
както I
следва:
-
сумата от 1 385,06
лева, разходи
за заплащане
на прегледи и
престой в
болнични
заведения в България,
от които: 466,82
лева
съгласно
фактура № **********
от 12.07.2013г. и
приложен
касов бон,
издадена от
МБАЛ
„Благоевград”
АД; 699,84 лева
съгласно
фактура №
**********/16.07.2013г.
издадена от
Военномедицинска
академия; 125
лева за
извършен
преглед от
д-р И. Г.,
съгласно
фактура № 0000021
от 17.07.2013г.; и 93,40 лева
разходи за
настаняване
в хотел от 16.07.2013г.
до 17.07.2013г.
-
сумата от 897,22
щатски
долара ($)
застрахователни
премии по
сключените
от нея две
застраховки
със
застрахователно
дружество Anthem Blue
Cross CDHP, със
застрахователно
покритие за
периода 01.11.2013г. -
30.11.2013г. и 01.12.2013г. - 31.12.2013г.
Застраховките
се наложило
се да сключат
с оглед
загубата на
работата щ,
респективно
и на
здравната щ
осигуровка.
-
сумата от 1 269,35 $ разходи
за прегледи
при д-р Е.Н.и
физиотерапия,
от които 839,60 $ за
физиотерапия
и 429,75 $ за
прегледи.
-
сумата от 3 816,64 $ разходи
за
допълнителни
самолетни
билети и
загуба от
пропуснат планиран
редовен
полет,
дължащи се на
престоя щ в
болнични
заведения в
България, от
които: 1 949,15 $ за обратен
еднопосочен
самолетен
билет от
София до
Чикаго, който
трябвало да
закупи поради
това че
вследствие
на престоя си
в болница
пропуснала
планиран
полет за
връщане (били
взели
двупосочни
билети от
Чикаго до
София и
обратно); 841,80 $ за
самолетен билет
на дъщеря щ
която трябвало
да лети от
Финикс до
Чикаго и
обратно, за
да я придружи,
тъй като не
можела да
пътува сама; 349 $ за
самолетен
билет за полета
щ от Чикаго до
Финикс и 651,69 $, равняващи
се на
стойността
на билета за
пропуснатия полет
от София до
Чикаго.
Сумите
се
претендират
от
застрахователя,
а евентуално
от
делинквента.
Претендира
законната
лихва,
считано от
11.07.2013г., и
разноски.
Ответникът
– Застрахователна
компания „О.”
АД в
принудителна
ликвидация/несъстоятелност, чрез
„Застрахователна
компания О. -
клон
България"
КЧТ, оспорва исковете:
- изложената
в исковата
молба
фактическа обстановка
на инцидента;
- прави
възражение
за
съпричиняване
– не бил поставен
обезопасителен
колан;
- оспорва
причинноследствената
връзка на увредите
с инцидента;
-
навежда и
други доводи.
Ответникът
– Г.Д.А., ЕГН **********,***
№ 38, чрез адв. И. Ч.,
не се
ангажира с
валидно
становище.
Съдът,
след като
прецени
събраните по
делото
доказателства
и обсъди
доводите на
страните, с
оглед
разпоредбата
на чл. 12 и чл. 235, ал.
3 от ГПК,
приема за
установено
следното:
от
фактическа
страна:
Вторият
ответник е
уведомен за
исковата молба
(чл. 131 от ГПК) на
24.07.2018г. (л. 144).
Отговор е
депозиран
едва на 02.10.2018г. (л. 169),
арг. и от
констатациите
на решаващия
орган от о.с.з.
от 04.12.2018г. (л. 188) и
последвалото
пасивно поведение
на
делинквента.
С
Присъда № 2576 от
10.05.2017г. на ОС -
Благоевград
по н.о.х.д. № 501/2015г.
ФЛ, посочено
в исковата
молба като
делинквент, е
признат за
виновен за следното: … че на 11.07.2013 г.,
около 15.38 часа
по ПП-1 Е-79 км. 382+900 в
района на "К.
д., като
правоспособен
водач
категория "В"
и "М",
управлявайки
собствения
си лек автомобил
марка "Ф. Еск."
с ДК
[рег.номер на
МПС], в посока
от [населено
място] към
[населено място],
не е
контролирал
непрекъснато
управляваното
от него
превозно
средство и
при предприемане
на маневра
"изпреварване",
е навлязъл в
пътната
лента,
предназначена
за
насрещното
движение, без
да се убеди, че
няма да
създава
опасност или
пречки за превозните
средства,
движещи се по
нея и при възникнала
опасност за
движението -
насрещно
движеща се
автокомпозиция,
състояща се от
влекач марка
"СК." с ДК
[рег.номер на
МПС] и
прикачено
полуремарке
марка "Р. Р." с
ДК [рег.номер
на МПС],
собственост
на [фирма], не е намалил
скоростта и в
случай на
необходимост
да спре,
вследствие
на което е
последвал
удар между
двете
превозни
средства, а в
резултат на
предизвиканото
ПТП по непредпазливост
е причинил,
смърт на повече
от едно лице,
а именно
смъртта на
американския
гражданин J. E. M.
(Д. Е. М.) роден на
....г. в И. САЩ, смъртта
на Е. Х. Н. от
[населено
място], с ЕГН
[ЕГН] и
телесни
повреди на
повече от
едно лице, а имменно
средна
телесна
повреда на
американската
гражданка I. G. (А.
Г.) [дата на
раждане] в П.,
изразяваща се
в счупване на
дясна
ключица,
причинило и трайно
затрудняване
движението
на горен десен
крайник, две
средни
телесни
повреди на
американската
гражданка R. D. T.-H.
(Р. Д. Т.-Х.) [дата
на раждане] в
И. САЩ,
изразяваща се
в счупване на
дясна
мишнична
кост, причинило
и трайно
затрудняване
движението
на горен
десен
крайник и
счупване на
две ребра в
долната част
на гръдния
кош, в
областта на
ребрената
дъга,
причинило и
трайно
затрудняване
движението
на снагата, и
при
условията на
независимо
извършителство
с
правоспособния
водач И. С. Д. от
[населено
място], с ЕГН ...,
средна
телесна
повреда на К.
С. Д. от
[населено
място], с ЕГН ....,
изразяваща
се в счупване
на капачето
на дясно
коляно,
причинило му
трайно затрудняване
движението
на долен
десен крайник,
поради което
и на
основание чл. 343, ал.4 вр. ал. 3
б. "б" пр. 1
във вр. чл.
342, ал. 1 от НК
във вр. с чл.
20, ал. 1 и ал.
2, изр. 2 от ЗДвП,
чл.
25, ал. 1 от ЗДвП и чл.
42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП
и чл. 55, ал.1, т.1 от НК му
налага
наказание … Тя е
изменена с
Решение № 579 на
САС по в.н.о.х.д.
№ 1167/2017г.: признава
подсъдимия Г.
Д. А. за
невиновен в това
да е допуснал
нарушения на
правилата за
движение по
пътищата по
чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2
и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП,
като го
оправдава за
същите.
Съобразно
констатациите
на Протоколът
за ПТП от 11.07.2013г.,
съобразен в
експертното
заключение
(л. 211-2), прието в
това
производство,
ищцата е
пострадала в
инцидента
(фрактура на
ребра в дясно
и дясна
ключица).
Протокол
обвързва
съда до
доказване на
нещо различно
от страната,
която има
интерес да го
стори (арг. от - чл. 189,
ал. 2 от ЗДП и чл.
125, ал. 1, т. 1, предл. 2,
както и Р. № 85 от
28.05.2009г. на ВКС, т.д.
№ 768/2008г.; също: Р. на
ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д.
№ 444/10, І т.о.; Р. № 29 от
17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г.
на ВКС, ІІ т.о.; и
Определение
№ 372 от 18.06.2010г. по т.д.
№ 209/2010г., т.к., ІІ т.о.
на ВКС).
През
ноември 2013г.
ищцата е
сключила
застраховка –
448,61 $ (л. 30);
Стойността
на полета от
15.07.2013г. в САЩ
(Чикаго-Финикс)
е 349 $ (л. 32). Към този
момент
ищцата е била
в Р. България – видно
от Фактура (л. 28).
Събрани
са гласни
доказателства
– двукратно (в
о.с.з. от 04.12.2018г. и 30.01.2024г.)
е разпитан
св. Н.(показанията
щ са
преценени по
реда на чл. 172 от ГПК, тъй като има
дела с
ответника ЮЛ
по повод
същия пътен
инцидент). От
тях се
установява,
че ищцата е
пътувала на
задната
седалка. При
инцидента щ
били счупени
две ребра и
раменна кост.
Престояла в
Ботевградската
болница един
ден, а след
това била
откарана в
София – ВМА.
Рамото щ било
обездвижено
с мека превръзка,
а ребрата
наместени.
Операция не
била правена.
Все още не
можела
пълноценно
да си служи с
ръката. Нямала
пълен обхват
на
движението с
нея. Не можела
да вдига тежести.
След като се
върнала в САЩ
провела различни
рехабилитационни
и
физиотерапевтични
процедури.
Депозирано
заключение
на комплексна
СЕ, частично
оспорено от
ищеца и приета
от съда, като
компетенно
изготвена. От
него, както и
от разпита на
в.л.-а в о.с.з. от 15.10.2019г.,
се
установява,
че:
I.
Механизъм на
ПТП: 1. л.а. марка
„Форд“ се движел
в колона със
скорост
около 81-83 км/ч.
посока Благоевград
като в същата
посока се
движели пред
него л.а. марка
„Фолксваген“,
ДКН ********, джип марка
„Мерцедес“, л.а. марка
„Фолксваген“
ДКН********, и л.а. „Рено“.
2.
Срещу
колоната
посока гр. Сандански
се движел т.а. марка
„Скания“ с
полуремарке
и когато
дистанцията
между тях била
103 м. водачът на
т.а. „Скания“
започнал да
намалява
скоростта на
движение до 62,4 км/ч
защото
започвала
зона на п.з. В 25
ограничаваш,
скоростта до
60 км/ч. Водачът
на л.а. марка
„Форд“
предприел
маневра „изпреварване
на колоната“
с навлизане в
насрещната
лента за
движение при
последващ
десен завой.
Той не успял
да намали
скоростта на
движение от 83,10
км/ч. и ce
получило
странично
занасяне при
десния завой.
3.
Ударът между
двете МПС:
марка „Форд“ и
т.а. марка
„Скания“ бил в
лентата за
насрещно
движение
наоколо 0,5-0,70 м.
от осевата
линия.
Вследствие
на удара л.а.
марка „Форд“
се завъртял в
посока
обратна на
часовниковата
стрелка и се
установил
напречно на
пътното
платно.
Вследствие
на удара
кормилното
управление
на т.а. марка „Скания“
се деформирало
и това се
отразило на предно
ляво колело.
Т.а. се отклонил
наляво и навлязъл
в насрещната
пътна лента
където срещу
него се движел
джип марка „Мерцедес“.
Ударът между
двете МПС бил
с предните
леви части
като т.а. марка
„Скания“
изблъскал
назад и в
дясно джипа и
го притиснал
към
мантинелата.
След
удара т.а. марка
„Скания“
продължил
напред от
инерционните
сили и
голямата
маса и удрил
движещият се
срещу него
л.а. марка „Фолксваген“
със скорост 82,1
км/ч. при
което ударът
бил непредотвратим
поради
малката
надлъжна дистанция
47,20 м. между
двете МПС.
Когато
скоростта на
т.а. марка „Скания“
била намалена
до 30,7 км/ч., той
се ударил в
л.а. марка „Рено“,
който се
движел в
колоната със
скорост 82,10 км/ч.
4. След
тези удари
МПС се
установили в
покои.
Причината
за ПТП: извършване
на
неправилна
маневра
„изпреварване“
от водача на
л.а. марка „Форд“
с навлизане в
платното за
насрещно
движение.
II. В
медицинската
документация
по делото е отразено,
че след ПТП
на 11.03.2013г. Р.Х.
получила
следните
увреждания:
-
многофрагментно
счупване на
дясната раменна
кост в
областта на
хирургическата
шийка с
откършек от
голямата
върга
(туберкул).
-
счупване на 8-мо
и 9-то десни
ребра, което
е установено
в болницата в
гр.
Благоевград.
Тези
увреждания се
дължат на действието
на твърди
тъпи
предмети и
добре отговарят
да са
получени при
прецесното
ПТП и са в пряка
и
непрекъсната
причинна връзка
с него.
По
своята медикобиологнчна
характеристика
счупването
на лявата мишична
кост в рамото
е довело до трайно
затруднение
движението
на крайник
(дясната
ръка) за срок
не по-малък
от 2.5 месеца
при обичаен
ход на възстановителния
процес.
Счупването
на две ребра в
дясно е довело
до
затруднение
движението
на снагата за
срок от около
20-25 дни (но не
трайно, т.е. за
по-вече от 30
дни) и
реализира
признака временно
разстройство
на здравето.
По
отношение
счупената
раменна кост
са описани
следните
проблеми при
контролни
прегледи
извършени в
САЩ:
- на 19.07.2013г.
с направени
контролни
рентгенографии-минимално
разместване;
- на 26.07.2013г.
рентгенографии
- разместване
3 мм.; от 06.03.2013г. - няма
значителен
калус - повдигане
на ръката 95°;
- на 14.10.2013г.
с анамнеза за
падане на
лявата
страна, но си
е ударила и
дясното рамо.
Отразено е: от
тогава е
загубила
част от
диапазона на
движение и се
чувства
малко по-слаба.
На контролна
рентгенография
е описан
калус.
- на 22.11.2013г.
анамнеза:
счупване на
горната част
на раменната
кост преди 4
месена с
периодични
падания.
Повдига
ръката
напред 90-120°; и
- на 10.01.2014г. повдига
ръката
напред до 120°.
На 31.10.2013г.
при
физиотерапевтичен
преглед е
описано
затруднения
в ежедневието;
носи тежест 2.5
кг. за кратко
време; затруднения
в обличането -обличала
риза с
дясната ръка,
като после я
прекарва
през главата
си; слабо
стиска с дясната
ръка и не
може да
отвори
буркан, или шише
с вода;
повдига ръка
90° болка при
писане с дясната
ръка; пише за
кратко време;
При
този преглед
е описан
зелено лилав
оток на
десния
бицепс.
Практически
от тези
документи
може да се направи
извод, че до 31.10.2013г.
е настъпило
зарастване
на
счупването.
Характера
на
счупването
изисква
физиотерапия
и лечебна
гимнастика,
което, с
оглед
описаните
оплаквания и
обективно състояние
на
пациентката
са били за
лечението на
пострадалата.
Разходите
и
представените
документи са
свързани с ценоразписи
на
съответните
лечебни
заведения.
На 16.04.2015г.
при проведен
контролен
преглед е
описано;
намалена сила
на ръка,
намален
обхват на
движенията
на дясното
рамо,
намалена функционална
възможност
за десния
горен
крайник - завъртане
навътре - навън
зад гърба.
Практически
има зарастване
на счупената
кост, но
поради вида и
характера на счупването
са останали
остатъчни
явления,
които не се
очаква да преминат,
а ще останат
завинаги.
Ищцата
е била без
поставен (или
правилно
поставен) предпазен
колан, но, ако е
била с такъв,
уврежданията
(при
идентичен
механизъм на
ПТП) биха
били
значително
по-големи –
включително
и смъртоносни
(причината е
силният удар
от ляво).
Съответно –
няма травма
от поставен
колан.
от
правна
страна:
1-2
по искове с
пр.осн. чл. 226, ал. 1
от КЗ (отм.) и чл.
86 от ЗЗД:
Съгласно
нормата на
чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който
застрахованият
е отговорен,
има право да
иска
обезщетението
пряко от
застрахователя.
С договора за
застраховка
"Гражданска
отговорност"
застрахователят
се задължава
да покрие в
границите на
определената
в договора застрахователна
сума
отговорността
на застрахования
за
причинените
от него на трети
лица
имуществени
и
неимуществени
вреди (чл. 223, ал. 1,
изр. 1, във вр. с 257,
ал. 1 от КЗ – отм.).
Според
Решение № 25 от
17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г.,
т.к., ІІ т.о. на
ВКС: От
граматическото
и логическо
тълкуване на
чл. 222 ГПК (отм.),
чийто аналог
е чл. 300 от
действащия
ГПК, се
налага
разбирането,
че по изрично
разпореждане
на закона
влязлата в
сила присъда
е
задължителна
за съда,
разглеждащ гражданско
правните последици
от конкретно
деяние, но
само относно
това, дали то
е извършено
или отречено,
дали е
противоправно
и дали деецът
е виновен. По
аргумент и от
изложеното
относно
протокола за
ПТП,
ответниците,
а не ищеца,
следва да
установят
различна
фактическа
обстановка
на инцидента
(доколкото
това е допустимо
– най-вече
евентуално
съпричиняване).
Изложеното е
във връзка с
неправилното
становище,
изразено от
ю.к. в о.с.з. 04.12.2018г. (л.
189).
неимуществени
вреди:
Неимуществени
вреди се
свеждат
най-често до
претърпени
болки,
страдания,
недъзи,
емоционален
дискомфорт.
Размерът им
се определя
от съда по
справедливост
– чл. 52 от ЗЗД.
Според
Решение № 32 от
19.02.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о.,
ГК: …
Размерът на
дължимото
обезщетение
за неимуществени
вреди според
законовия
критерий за
справедливост
се определя
според вида и
тежестта на
причинените
телесни и психични
увреждания –
това са
фактите и
обстоятелствата,
които имат
пряко
значение за размера
на
предявения
иск –
продължителността
и интензитета
на
претърпените
физически и
душевни
болки, други
страдания и
неудобства, стигнало
ли се е до
разстройство
на здравето
(заболяване),
а ако
увреждането
е трайно – медицинската
прогноза за
неговото
развитие. Не
е в тежест на
пострадалия
да докаже
отделните си
негативни
изживявания.
Доказани ли
са
увреждащите
действия и
бездействия, искът
е установен в
своето
основание и
съдът е
длъжен да
определи
неговия
размер по своя
преценка или
като вземе
заключението
на вещо лице
съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК
отм.).
Установява
се, че ищецът
е получил
увредите,
посочени в
комплексната
СЕ.
Ищцата
не е могла да
ползва
дясната си
ръка за
период от
около два и
половина
месеца, а тя щ е
била основна.
Изводът е във
връзка с
констатациите
в
експертизата,
че пострадалата
пише с нея. Същевременно
и цялата щ
подвижност е
била ограничена,
предвид
супените
ребра за период
от малко над 20
дена.
Самото
ПТП е било
доста тежко,
а и комплексно,
тъй като са
участвали
няколко
автомобила.
При
това
положение:
-
стрес при
самия
инцидент – 7 000
лева;
-
болки и
дискомфорт в
първите 22
дена – 12 000 лева;
-
неприятни
изживяваня
(физически
дисонфорт) за
целия период
от 2,5 месеца (и
приспадане
на
първоначалните
22 дена) – 10 000 лева
и допълнително
3 000 лева,
заради
притеснението
на ищцата с
оглед провалената
щ екскурзия и
съпътстващите
допълнителни
затруднения
(различни
административни
и лечебни
правила и
особености, съобразно
тези с които
е свикнала),
които чужда
гражданин би
изпитал в тази
ситуация;
-
дясната ръка
е трайно
увредена – 70 000
лева;
Общо: 103 000
лева.
Сумите,
посочени
по-горе,
определени
по реда на чл. 52
от ЗЗД са
такива към
днешна дата
(причината за
това е само
удобство за
съда).
https://www.nsi.bg/bg/content/2539/%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0
Според
инфлационен
калкулатор
за периода
Инфлацията
за периода от
датата на
деликта до
последното
о.с.з. възлиза
на 43 % (относно
допустимостта
да се
използва подобно
програма -
Решение № 92 от
01.09.2014г. на ВКС по
т.д. № 83/2013г., I т.о., ТК).
103 000 лева
– 43 % = 58 710 лева. За
горницата
искът е
неоснователен.
В
писмената
защита се
моли да се
съобрази инфлацията,
но идеята на
процесуалния
представител
на ищеца е
точно
обратната.
Искането е
неоснователно:
Парите
имат и
функционална
стойност,
която
изразява
покупателната
им сила.
Инфлацията е
причина
стойността
на парите
постоянно да
намалява.
Стойността
на парите има
ограничено
правно
значение,
защото икономическата
теория не
предлага
нито точни средства
за
установяване
на причините,
нито
приложими
методи за
измерване на
нейното
изменение.
Затова
правото не
познава правило
за изменение
на паричните
задължения
като последица
от изменение
на
стойността
на парите.
Корекция
е допустима,
но
вследствие
на изменението
на цените.
Във
вътрешния
граждански
оборот в Р.
България е
установен
така
нареченият
принцип на номинализма.
Длъжникът
плаща
редовно, ако
изпълни в
намиращите
се в
обръщение
парични
знаци, сборът
от номиналните
стойности на
които е равен
на стойността
на дълга.
Броят на
паричните
знаци е
ирелевантен.
Исторически
номинализмът
е възприет за
първи път от
френския
законодател
и включен в
чл. 1895 на ФГК. Освен
това е признат
във
Великобритания,
САЩ и почти
всички други
държави.
Номинализмът
поставя
риска от
обезценяването
на парите
върху
кредитора, а
риска от
повишава нето
на тяхната
стойност -
върху
длъжника (т.е.
при дефлация,
обезщетението,
чийто размер
би бил дължим
съобразно
финасовия
контекст, към
момента на
инцидента, би
следвало да
се намали,
съобразно
разбиранията
на ищеца - Reductio
ad absurdam).
Принципът
на
номинализма
е легално
установен (за
разлика от
валоризационната
теория).
Плащанията
задължително
се приемат в
пълната
номинална
стойностна
паричните
единици - чл. 25,
ал. 2 ЗБНБ.
Относно
непоставения
(или
неправилно
поставен)
колан. Съдебната
практика
приема, че
при направено
възражение
за
съпричиняване
в резултат на
непоставен
предпазен
колан в лекия
автомобил,
трябва да
бъде
изследвано
дали
непоставянето
на предпазен
колан има
пряка
причинна
връзка с
телесните
увреждания,
т. е. дали
травматичните
увреждания биха
били
предотвратени,
ако
пострадалият
беше
поставил
предпазния
колан. По
същия начин е
разрешен
въпроса за
съпричиняване
на вредоносния
резултат от
пострадал,
който се е
возил на
мотоциклет
без
предпазна
каска - Решение №
58/29.04.2011г. по т.д. № 623/2010г.
на ВКС, ТК, ІІ
т.о.; също:
Решение № 205 от
30.03.2015г. по т.д. № 2976/2013г.,
II т.о.: Непоставянето
на предпазен
колан от пострадалия
при ПТП
пътник в
автомобил не
означава
автоматично
наличието на
съпричиняване
на вредите. В
тези случаи
намаляване на
обезщетението
за вреди на
основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД е
допустимо,
само ако са
събрани
категорични
доказателства,
че вредите не
биха
настъпили
или биха били
в по-малък
обем, ако по
време на
произшествието
пострадалият
е ползвал
предпазен
колан.
В
случая,
предвид
страничния
последващ удар,
обстоятелството,
че ищцата не
е спазила изискванията
на чл. 137 в от ЗДП,
не
представлява
хипотеза на
съпричиняване.
Напротив,
това в
някаква
степен е
ограничило
увредите,
получени от
г-жа Х.. По тази
причина
оспорването
на заключението
в тази му
част от ищеца
е юридически
нелогично.
по
имуществените
вреди:
1. Съобразно
заключението
на СЕ, всички
разходи на
ищцата,
свързани с
лечението щ
са били
необходими –
тя е
осъществила
съответните
процедури,
като цените
са
съобразени с
стойността
на услугите,
предлагани
от конкретните
лечебни
заведения.
Първата
от тези
претенции е
основателна
(сумата от 1 385,06
лева). Лихва
се дължи по
всяко от
перата от
момента на
заплащането.
2. Въобще
не е ясно
защо е била
нужна
застраховката
– т.е. каква е
връзката щ с
инцидента и
какво е
наложило
сключването щ
– тази претенция
следва да се
отхвърли
(сумата от 897,22 $ застрахователни
премии по
сключените
от нея две
застраховки
със
застрахователно
дружество Anthem Blue
Cross CDHP, със
застрахователно
покритие за
периода 01.11.2013г. -
30.11.2013г. и 01.12.2013г. - 31.12.2013г.).
Не са
ангажирани
доказателства,
че ищцата е
останала без
работа, а
дори и това
да е така –
причината за
прекратяване
на облигационното
правоотношение.
3. Сумата
от 1 269,35 $ (разходи
за прегледи
при д-р Е.Н.и
физиотерапия,
от които 839,60 $ за
физиотерапия
и 429,75 $ за
прегледи),
съобразно
посоченото
по-горе, е
дължима.
По
аргумент от
чл. 162 от ГПК,
приложим
донякъде по
аналогия,
лихвата ще
бъде
присъдена от 01.11.2013г.
Това е
изкуствено
приета дата,
тъй като не
са ясни
точните моменти
на плащане, а
и лихвата се
е натрупвала
с времето, с
натрупването
на разходите
(основата, върху
която се
генерира / в
тази
ситуация
/сложна
лихва/ -
пресмятането
ѝ е усложено)
4. Относно
последното
перо от претенцията
за сумата от 3
816,64 $, разходи
за допълнителни
самолетни
билети.
Ищцата
следваше да
установи, че
е имала двупосочни
билети –
съответно и
датата за
връщане. Установено
е обаче (чл. 154 от ГПК), че е пропуснала
полета в
рамките на
САЩ, а това
означава, че
и този, с
който е
трябвало да
се върне от Р.
България.
На
основание чл.
162 от ГПК съдът
приема, че
стойността
на
заместващият
полет
действително
е 1 949,15 $, но минус,
а не плюс на
стойността
на първоначалния
билет (т.е. 651,69 $).
Дължи се само
оскъпяването
- 1 297,46 $, а не
стойността и на
двата полета,
единият от
което е бил
планиран по
желание на
ищцата (да се
върне в САЩ след
сватбата).
Няма
доказателства,
че дъщеря щ я е
посетила, за
да щ помогне
да се върне, а и
такива, че
това е било
медицински
наложително.
По-скоро е
обратното,
тъй като г-жа Х.
е летяла сама
по време на
по-дългия
полет от
България.
Сумата
от 349 $ за
самолетен
билет за
полета щ от
Чикаго до Финикс
се дължи.
Лихвата,
по арг. от
документа,
находящ се на
л. 34, се дължи
считано 19.07.2013г.
(дата след
която събитието
не би могло
да се случи – terminus
post quem).
3-4 по искове с
пр.осн. чл. 45 и
чл. 86 от ЗЗД:
Поради
несбъдване
на
вътрешното
процесулано
условие –
пълно
отхвърляне
на претенции
по отношение
на
застрахователя,
съдът не
дължи
произнасяне
по тези,
насочени
срещу втория
ответник.
по
разноските:
1.1 На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА, се
дължи
възнаграждение
(Определение
№ 50439/26.10.2022 г. по ч. т. д.
№ 2158/2021 г. на ВКС, I т.
о., Определение
№ 515/02.10.2015г. на тричленен
състав на
Първо ТО по
ч.гр.д. № 2340/2015г. и О.
№ 163 от 3.06.2016г. на
ВКС, I г.о. по
ч.гр.д. № 2266 от 2016г.).
Оспорено е от
страна на
дружеството
материалното
затруднение
на ищеца, но
следваше и
това да се
установи
именно от
тази страна.
Възнаграждението
на
процесулания
представител
на ищеца,
изчислено,
съобразно Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за
минималните
размери на адвокатските
възнаграждения,
редакция към
2010г., възлиза на:
материалният
интерес, за
който искът е
уважен, е 58 710
лева + 1 385,06 лева + 2 284,83
лева (1 269,35 $ Х 1,8
лева) + 2 963,62 лева (1 646,46
$) = 65 343,50 лева. 650
лева + 1 106,87 лева =
1 756,87 лева.
На
основание т. 3
от ТР от 6.11.2013г.,
т.д. № 6/2012г., съдът
намира, че
възнаграждението
следва да се
увеличи с 2 000
лева, с оглед
усложнеността
на процеса, а
и изминалото
време.
Така,
общо 3 756,87 лева.
1.2 на
ответника се
дължат
разноски и
юрисконсултско
възнаграждение,
съобразно
отхвърлената
част от
исковете – чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 от
ГПК, или 487,20
лева.
1.3 разноските
се компенсират,
дори и когато
са
постановени
по чл. 38 от ЗА; и в
тази
хипотеза
(уговорено,
но
незаплатено) трябва
да има списък
по чл. 80 от ГПК
(Определение
№ 798 от 24.11.2011г. по
ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І
т.о. на ВКС и Р. № 14 от 15.02.2021г.
на ВКС, IV г.о.,
гр.д. № 5165 по
описа за 2016г.) –
ответникът
дължи сумата
от 3 269,67 лева.
3.
Вторият
ответник не
претендира
разноски.
4. На
основание чл.
77 от ГПК в
полза на съда
се дължат
разноски
(възнаграждение
за вещо лице
и държавна такса,
съобразно
уважената
част от иска) - 2 685,74
лева.
Воден от
гореизложеното,
СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
на
основание чл. 226, ал. 1
от КЗ (отм.) и чл.
86 от ЗЗД, Застрахователна
компания „О.”
АД в
принудителна
ликвидация/несъстоятелност, Кипър,
с адрес на
управление ***
и ********, № 2
регистрирано
в Търговския
и фирмен регистър
на Р. Кипър
под № 71103,
представлявано
от П.Н.,
паспорт №********със
седалище:***,
Тлаис Тауър.
първи етаж, 1070
Никозия,
Кипър и Х.П.на
длъжност
ръководител
на фирмения
регистър и
официален
синдик на
Република
Кипър, в
качеството
им на
ликвидатори
чрез
„Застрахователна
компания О. -
клон
България"
КЧТ,
ЕИК ********, със
седалище и
адрес на
управление:***,
офис 22,
представлявано
от П.Т.Е.управител,
чрез г-н П.Н.,
временен
ликвидатор,
Никозия,
Кипър 1060 – ул. „********№ 26,
сграда СЕК, да
заплати на Р.Д. (Д.) Т.-Х.,
родена на ***г.,
гражданин на
САЩ, съд.адр.:
гр. София, бул. „***********,
чрез адв. Д. М., e-mail: *************, d.a.**********, следното:
- сумата
от 58 710
(петдесет и
осем хиляди
седемстотин
и десет) лева,
представляващи
застрахователно
обезщетение
за
неимуществени
вреди,
претърпени
от ищеца във
връзка с ПТП
от 11.07.2013г.,
делинквент – Г.Д.А.,
ведно със
законната
лихва, считано
от 11.07.2013г.
до
окончателното
щ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията
за горницата
до пълния
предявен
размер от 100 000 (сто
хиляди) лева,
като НЕОСНОВАТЕЛНА;
-
сумата от 1 385,06
(хиляда
триста
осемдесет и
пет лева и
шест
стотинки)
лева, разходи
за заплащане
на прегледи и
престой в болнични
заведения в
България, от
които:
- 466,82
лева
съгласно
фактура № **********
от 12.07.2013г., и
приложен
касов бон,
издаден от
МБАЛ
„Благоевград”
АД, ведно със
законната
лихва,
считано от 12.07.2013г.
до окончателното,
щ изплащане;
- 699,84
лева
съгласно
фактура №
**********/16.07.2013г.
издадена от
Военномедицинска
академия,
ведно със законната
лихва,
считано от
16.07.2013г. до
окончателното,
щ изплащане;
- 125
лева за
извършен
преглед от
д-р И. Г., съгласно
фактура № 0000021
от 17.07.2013г., ведно
със
законната
лихва,
считано от
17.07.2013г. до
окончателното,
щ изплащане; и
-
93,40 лева
разходи за
настаняване
в хотел от 16.07.2013г.
до 17.07.2013г., ведно
със
законната
лихва,
считано от
17.07.2013г. до
окончателното,
щ изплащане;
-
сумата от 1 269,35
(хиляда
двеста
шестдесет и
девет щатски
долара и
тридесет и
пет цента) $, разходи
за прегледи
при д-р Е.Н.и
физиотерапия,
(839,60 $ за
физиотерапия
и 429,75 $ за
прегледи),
ведно със
законната
лихва,
считано от 01.11.2013г.
до
окончателното,
щ изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ
претенцията
за сумата от 897,22
(осемстотин
деветдесет и
седем щатски
долара и
двадесет и
два цента) $,
застрахователни
премии по
сключените
от нея две
застраховки
със
застрахователно
дружество A. B. C. CDHP,
със
застрахователно
покритие за
периода 01.11.2013г. -
30.11.2013г. и 01.12.2013г. - 31.12.2013г.;
- сумата
от 1 646,46 (хиляда
шестстотин
четиридесет
и шест щатски
долара и
четиридесет
и шест цента) $,
разходи за
допълнителни
самолетни
билети и
загуба от
пропуснати
планирани
полети, ведно
със
законната
лихва,
считано от
19.07.2013г. до
окончателното,
щ изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ
претенцията
за горницата
до пълния
претендиран
размер от 3 816,64
(три хиляди
осемстотин и
шестнадесет
щатски
долара и
шестдесет и
четири цента)
$, като тук се
включва и
стойността
на бита на
дъщеря щ, като НЕОСНОВАТЕЛНА
ОСЪЖДА на
основание чл.
78, ал. 1, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, във вр. с
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА,
Застрахователна
компания „О.”
АД в
принудителна
ликвидация/несъстоятелност, Кипър,
с адрес на
управление ***
и ********, № 2
регистрирано
в Търговския
и фирмен регистър
на Р. Кипър
под № 71103,
представлявано
от П.Н.,
паспорт №********със
седалище:***,
Тлаис Тауър.
първи етаж, 1070
Никозия,
Кипър и Х.П.на
длъжност
ръководител
на фирмения
регистър и
официален
синдик на
Република
Кипър, в
качеството
им на
ликвидатори
чрез
„Застрахователна
компания О. -
клон
България"
КЧТ,
ЕИК ********, със
седалище и
адрес на
управление:***,
офис 22,
представлявано
от П.Т.Е.управител,
чрез г-н П.Н.,
временен
ликвидатор,
Никозия,
Кипър 1060 – ул. „********№ 26,
сграда СЕК,, да
заплати на адв.
Д. М., e-mail: ***************,
d.a.***********, сумата от 3 269,67
(три хиляди
двеста
шестдесет и
девет лева и шестдесет
и седем
стотинки)
лева, адвокатско
възнаграждение,
съобразно уважената
част от
исковете и
направена
компенсация.
ОСЪЖДА на
основание чл.
77 от ГПК, Застрахователна
компания „О.”
АД в
принудителна
ликвидация/несъстоятелност,
Кипър, с
адрес на
управление ***
и ********, № 2
регистрирано
в Търговския
и фирмен регистър
на Р. Кипър
под № 71103,
представлявано
от П.Н.,
паспорт №********със
седалище:***,
Тлаис Тауър.
първи етаж, 1070
Никозия,
Кипър и Х.П.на
длъжност
ръководител
на фирмения
регистър и
официален
синдик на
Република
Кипър, в
качеството
им на
ликвидатори
чрез
„Застрахователна
компания О. -
клон
България"
КЧТ, ЕИК ********,
със седалище
и адрес на
управление:***,
офис 22,
представлявано
от П.Т.Е.управител,
чрез г-н П.Н.,
временен
ликвидатор,
Никозия,
Кипър 1060 – ул. „********№ 26,
сграда СЕК,, да заплати
по сметка на Софийски
градски съд, сумата
от 2 685,74 (две хиляди
шестстотин
осемдесет и
пет лева и седемдесет
и четири стотинки)
лева,
дължимо
държавна
такса и
възнаграждение
за вещо лице,
съобразно
отхвърлената
част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО
може да се
обжалва с
въззивна жалба
пред
Софийски
апелативен
съд в двуседмичен
срок от
връчването
му на
страните.
председател: