Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 4 12.04.2021 г.
Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, второ гражданско отделение, пети въззивен състав
На единадесети януари, две хиляди двадесет и първа година
В открито заседание в следния състав:
Председател : Вяра КАМБУРОВА
Членове : 1. Галя БЕЛЕВА
2. мл.с.Александър МУРТЕВ
Секретар: Таня Михова
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №2795 по описа за 2020
година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С
решение № 260528 от 28.10.2020г. по гр.д.№ 3807
по описа за 2020г. на РС- Бургас, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” към Министерство на правосъдието е осъдена да заплати на А.Д.М.
сумата от 1027,31 лв., представляващи възнаграждение за 141 часа положен и
незаплатен извънреден труд извън времето на дежурство през периода от
15.05.2017г.- 15.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 15.05.2017г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 256,83 лв.,
представляваща част от направените от ищеца разноски по делото, като
предявеният иск е отхвърлен в останалата част- над присъдената искова сума до
претендираната в размер на 1200 лв. и за разликата до 221 часа и 25 минути.
Ищецът
е осъден да заплати на ответника 14,39 лв.- разноски по делото.
ГД
„ИН” е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
БРС държавна такса в размер на 50 лв., както и разноски в размер на 171,22 лв.
В
законния срок е постъпила въззивна жалба от ГД „ИН” чрез пълномощника инспектор
Тодор Чанев- юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на наказанията”- Бургас.
С нея първоинстанционното решение е обжалвано в осъдителните му части,
включително за разноските. Изложени са оплаквания, че в тези му части решението
на БРС е неправилно и необосновано. Съдът стигнал до погрешни правни изводи, не
съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото
обстоятелства, както и обективната истина. Кредитирани били показанията на
свидетеля К., който бил колега на ищеца, пред тези на свидетеля Ж., който бил
началник сектор ЗО „Дебелт” при Затвора Бургас. Така се дало предимство на
свидетелски показания пред законовата разпоредба – чл.305, ал.1 от ППЗИНЗС.
По-ранното пристигане на служителите в поделението не задължавало ответника да
заплаща допълнителен труд на служителя, след като нямало писмено разпореждане
или нормативен акт, който да го задължавал да прави това. По-нататък са развити
са съображения, че времето от 8.00ч. до 8.30ч. било напълно достатъчно за
провеждане на инструктажа, както и за приемане и сдаване на смените между
надзирателите. Показанията на свидетеля К., че инструктажът продължавал повече
от 30 минути не били подкрепени с други доказателства, а по делото не било
проведено пълно и главно доказване, че по всяко от 258-те дежурства за исковия
период, всеки път се налагало ищецът да чака да бъде освободен от територията
на общежитието извън рамките на времето за сдаване и освобождаване от наряд.
Това, че понякога ищецът напускал общежитието в 8.45ч. не означавало, че през
това време извършвал дейности, свързани с непосредствените му служебни
задължения. Неправилен бил подхода на съда, който осреднил стойностите на
необходимото време за приемане и сдаване на дежурството, посочени от двамата
свидетели и необосновано приел, че при всички 24-часови дежурства, полагани
през процесния период ищецът полагал допълнително 45 минути извън времето на
дежурството- 15 минути преди и 30 минути след неговия край. Оспорва този
фактически извод на съда, като заявява, че според събраните по делото
доказателства спорното време най-много било в рамките на 30 минути. Действията,
които ищецът твърди, че извършвал преди и след края на работното време,
установено със заповед на началника на затвора, не му били вменени в
задължение, тъй като липсвало волеизявление на работодателя или съответния
ръководител за полагане на извънреден труд. Позовава се на формирана по спорния
казус трайна практика на БОС, според която времето за инструктаж, сдаване и
приемане на дежурството в затвора било в рамките на 30 минути общо. При
условията на евентуалност се иска исковата сума да бъде редуцирана до 30 минути
на 24- часова смяна.
Моли,
решението да бъде отменено в обжалваната част, а вместо него да се постанови
ново, с което исковете бъдат отхвърлени и тази част. При условията на
евентуалност се иска исковата сума да бъде редуцирана до 30 минути на 24-
часова смяна. Претендира разноски.
Въззиваемият
А.М., представляван от адв.Георги Михов, е представил своевременно отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна и моли обжалвания
съдебен акт да бъде потвърден, а на въззиваемата страна да се присъдят
разноските по делото.
Намира,
че основното оплакване на въззивника се свежда до обстоятелството, че времето
извън времето за дежурство е време, в което ищецът нямал служебни задължения и
съответно не полагал труд, която теза била несъстоятелна с оглед цитираната в
жалбата практика на СЕ и фактите по делото.
В изложението си въззивната страна спестила, че непосредствено преди
инструктажа имало поредица от действия, които следвало да бъдат извършени и
които пряко кореспондирали с изпълнение на нормативно предписаните задължения. Такива
били действията, посочени в чл.306 от ППЗИНЗС, която кореспондирала с
показанията на св.К., съответно противоречала на показанията на св.Ж.. Моли да
бъде взето предвид, че систематичното място на разпоредбата на чл.306 от ЗИНЗС
се намира преди тази за инструктажа. Цитираната в жалбата на ответника норма-
чл.305, ал.1 ППЗИНЗС задължавала ищеца да се яви, но значението й по-скоро
визирало годността на служителя, а не друго. Видно било, че с т.9 от Заповед
№453/14.08.2014г. началото на ежедневния инструктаж било определено 15 минути
преди работното време. Спестено от въззивника било също и обстоятелството, че
ищецът е длъжен да стои на територията на затвора докато се извърши смяната на
всички постове, целият наряд се сдаде на застъпващите, след което да вземе
участие в отвода. Всички тези действия били извършвани извън рамките на
дежурството, кореспондирали с нормативно вменени с ППЗИНЗС задължения или
такива, вменени с нарочна заповед на работодателя. Дори да не били свързани с
такива нормативни задължения или разпоредени от работодателя, времето, в което
ищецът извършвал тези действия или изчаквал, за да бъдат извършени същите, било
време, в което той бил на разположение на работодателя, нямал право да напусне
територията на затвора преди отвода, независимо, че е сдал поста си и не
разполагал с това време по своя преценка. Неоснователно било твърдението за
заинтересованост на св.К., за когото нямало данни да е страна по дела с
ответника. Не била налице и сочената от въззивника „трайна” съдебна практика.
Страните
не ангажират доказателства.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен
съд намира следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител
на страна, която има правен интерес да обжалва решението в съответната част.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради
което следва да бъде разгледана по същество.
Производството
е образувано по искова молба подадена от
А.Д.М., чрез адв. адв.Михов и адв.
Костов, против ГД „Изпълнение на наказанията“, гр.София,
бул."Ген.Столетов" №21 за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 200 лв., представляваща възнаграждение за положен от ищеца 200 часа труд
извън времето на дежурствата за периода от 15.05.2017г до датата на
предявяването на иска- 15.07.2020г, ведно със законната лихва върху тази сума
от депозирането на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът
твърди, че е държавен служител на длъжност „надзирател“ в Затвора Бургас, Затворническо общежитие „Дебелт“. За исковия
период ищецът многократно бил назначаван в наряд и изпълнявал дежурства
при 24 часови, 12 часови и 8 часови
смени с начало на работния ден 08.00 часа на първия ден и край – 08.00 часа на
следващия ден при 24 часовите смени, съответно от 08.00 часа до 20.00 часа и от
20.00 часа до 08.00 часа при 12 часовите смени, а при 8 часовите смени
работното време било организирано от 08.00 часа до 16.30 часа. Сочи, че
съобразно т.9 на заповед №453/14.08.2014г на началника на Затвора в Бургас е
определено начало на ежедневните инструктажи на наряда на затвора и
затворническите общежития 15 мин преди работното време.
Според ищеца организацията на дежурството
на надзирателите включва в себе си изпълнение на следните задължения:
подготовка за провеждане на инструктаж и участие в инструктаж. След края на
инструктажа се осъществявало встъпване и сдаване на дежурството, съвместно
с предходната смяна. Дейностите по
приемане и сдаване на дежурството включвали встъпването на новия дежурен,
запознаването му от сменяващия постови за станалите произшествия и получени
разпореждания по време на смяната, съвместен обход и проверка на територията и
особеностите на поста, като резултатите от проверката били отбелязвани в
постова книга с писмен рапорт. След сдаването на дежурството, когато постът бил
въоръжен, надзирателят сдавал оръжието на дежурния командир на отделение, който
извършвал проверка с вписване на резултатите в специален картон. След тези
дейности надзирателите участват в провеждането на отвод, в който сдаващото
отделение отчита пред дежурния главен надзирател резултатите от дежурството и
възникналите проблеми. Сочи се, че след приключване на отвода надзирателят
предавал получените технически средства, средства за принуда и униформа. Ищецът
твърди, че практически надзирателят се явявал на работното си място в 7.30 часа
и встъпвал в дежурство в 8.00 часа, а след приключване на дежурството в 8.00
часа, 20.00 часа или 16.30 часа започвали дейностите по предаване на новия постови,
като тези дейности, заедно с участието в отвода и предаване на оръжие и
технически пособия отнемали общо 45 минути. Общото време по встъпване и сдаване
на дежурството, което било извън времето на дежурство било с продължителност един
час и петнадесет минути, като същото не било заплащано от работодателя до
11.05.2019г., след която дата било разпоредено времето за подготовка и
провеждане на инструктаж, приемане , сдаване и освобождаване от наряд да продължава
30 минути и да се включва в отработеното време. Ищецът твърди, че през исковия
период отработеното от него извън дежурството време до 11.05.2019 г. изобщо не било
отчитано, а след това от реално отработеното време бил заплащан само половин
час. По тази причина претендира да му бъде заплатена процесната сума от
ответника, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба. Претендират се
разноски, ангажирани са доказателства.
В хода
на делото, след изготвяне на съдебно-икономическа експертиза, размерът на иска
е увеличен на 1581,65 лева, представляващи възнаграждение за 321.15 часа
положен от ищеца труд извън времето на дежурство.
Предявеният
главен иск е с правно основание чл.19, ал.2 ЗИНЗС вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР,
а акцесорната претенция за законна лихва е с правно основание чл.86 ЗЗД.
Ответната
Дирекция е подала своевременно отговор на исковата молба, с който исковата претенция
е оспорена като неоснователна. Твърди се, че след отмяна на чл.305, ал.1
ППЗИНЗС е отпаднало изискването назначените в наряд да се явяват в поделението
15 минути преди определеното време за инструктаж. Със заповед № 453/14.08.2014г
на началника на затвора Бургас било регламентирано определеното време за
инструктаж. Съобразно чл.16 е, ал.1, т.3 от ППЗИНЗС, времето за инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство се включвали в
работното време и било заплатено като отработено, с което е оспорено
твърдението в исковата молба, че то не е признато за работно време. След 11.05.2019г.
въз основа на заповед на главния директор на ГДИН се заплащало допълнително
възнаграждение за 30 минути към всеки отработен наряд от 24 часа. Развити са
подробни съображения. Моли искът да бъде отхвърлен, а на ответника да се
присъдят разноските по делото.
Пред
първата инстанция за приети писмени доказателства, разпитани са свидетели и е
ангажирана съдебно-икономическа експертиза.
С обжалваното решение Районен съд- Бургас е приел, че за периода
до 01.07.2019 г. положеният от ищеца извънреден труд не е бил заплащан, а след
това са били заплащани 30 минути.
Приел е също, че при всички 24- часови дежурства ищецът е положил
допълнително 45 минути труд извън времето на дежурството /15 минути преди и 30
минути след началото на дежурството/, поради което и за периода 15.05.2017 г.
до 30.06.2019 г., на ищеца следва да бъде присъдено допълнително възнаграждение
за тези 45 минути на дежурство, а след този период- само за 15 минути, положен
труд преди началото на дежурството /понеже работодателят е започнал да заплаща
останалите 30 минути/.
За останалите полагани дежурства /12 часови дневни, 12 часови
нощни, 8 часови редовни дежурства и 8- часови дежурства в болницата/ съдът е
приел, че за тях се следва допълнително възнаграждение за положен труд извън
времето на дежурството в размера, определен със Заповед №436/1.07.2019г. на
началника на Затвора, а именно- за 15 минути на всяко дежурство. Понеже след
1.07.2019г. тези отработени 15 минути са били заплащани от ищеца, съдът е счел,
че на ищеца следва да бъде заплатено единствено възнаграждение за положен от
него труд с продължителност от по 15 минути за всяко дежурство за всички 12 и
8- часови дежурства, положени до 1.07.2019г.
В заключение съдът е приел, че за целия процесен период ищецът е
положил общо 141 часа труд извън редовното му работно време, който не му бил
платен, формирани както следва: 7065 минути за 157 бр. 24 – часови дежурства за
периода до 1.07.2019г., равняващи се на 117,75 ч. /изчислени по 45 минути/ и
225 минути, равняващи се на 3,75 часа за положените 18 броя 12- и 8- часови
дежурства за периода до 1.07.2019г., както и 1170 минути, равняващи се на 19,5
часа за всяко от положените общо 78 бр. 24- часови дежурства през останалия
процесен период. Понеже за никое от тримесечията ищецът не бил отработил
допълнително повече от 70 часа, на основание чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР за
допълнително положения от него труд следвало да му бъде заплатено
възнаграждение за извънреден труд, съобразно ставките на дължимото трудово
възнаграждение за извънреден труд /на час/ за всяка година от процесния период,
според отразеното в Колона №5 от таблицата към въпрос №4 от експертизата.
Затова искът е уважен частично- до размер от 1027,31 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума от подаването на
исковата молба и е отхвърлен за разликата над уважения размер на главницата до
претендираните 1200 лв.
В рамките на правомощията си по чл.269, ал.1 ГПК въззивният съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което спорът
следва да се разгледа по същество, в рамките на заявените в жалбата оплаквания.
След като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема следното от фактическа и
правна страна.
Съобразно чл. 19, ал.2 от ЗИНЗС част от служителите в ГД
„Изпълнение на наказанията“ и в териториалните ѝ служби са държавни
служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или
на мярката за неотклонение задържане под стража. По отношение на тази категория
служители се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за
Министерството на вътрешните работи, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго.
Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
(чл. 187, ал. 1 ЗМВР и чл. 16а, ал.1 от ППЗИНЗС). Работното време на държавните
служители за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес,
работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по утвърден график
(чл. 16а, ал. 2 от ППЗИНЗС). Съобразно чл. 16д, ал. 2 от ППЗИНЗС работното
време на държавните служители, работещи в наряд, се изчислява и отчита в
часове, сумирано за тримесечен период.
Разпоредбата на чл. 16е от ППЗИНЗС изброява отделните компоненти
на отработеното време, а именно: работните часове в рамките на установеното
редовно работно време; удълженото работно време; времето за инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство; времето за
физиологични почивки; времето за отдих; времето за хранене; фактически
извършената работа по време на разположение (активен период на разположение в
поделението); времето за провеждане на професионално обучение и времето на
дежурство.
В разпоредбите на ППЗИНЗС /от чл.300 до чл.314/ са регламентирани
задълженията на нарядът в арестите. Посочено е, че нарядът в арестите се състои
от главни надзиратели, младши инструктор по охраната, командир на отделение и
надзиратели с функционални задължения на дежурни по арест, постови, конвоиращи
и водачи на специализиран автомобил. Според чл.305 ППЗИНЗС на назначените в
наряд е вменено задължение да се явяват в определеното за инструктаж време,
годни да изпълняват служебните си задължения и в установената униформа и
снаряжение, а застъпващите в наряд- да бъдат облечени в установената униформа и
снаряжение и да имат спретнат външен вид. В чл.306 е уредена процедурата по
проверка на надзирателите по ежедневната ведомост, както и тази на външния им вид, здравословното
състояние и пригодност да изпълняват служебните си задължения, респективно-
основанията за отстраняването им от наряд. В чл. 307 от ППЗИНЗС е уредена процедурата по инструктаж, а
чл. чл. 311 от ППЗИНС- смяната на постовите. Законовите текстове не определят
времевия интервал, в който следва да се извършват действията по подготовка и
провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или
дежурство, извършването на които се претендира като извънреден труд.
По делото не се спори, че ищецът е държавен служител, като през
процесния период 15.05.2017 г. до 15.07.2020 г. вкл. е работил
като надзирател в ЗО „Дебелт“ към Затвор Бургас. Безспорно е и това, че в този
период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение и е изпълнявал
8-часови, 12-часови и 24-часови дежурства по график.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът дали ищецът е полагал
извънреден труд при 24- часовите дежурства за процесния период и евентуално продължителността
на отработеното време, която надвишава законоустановената продължителност на
дежурството /относно констатациите на БРС за положения извънреден труд при
останалите дежурства- 12 и 8- часови, не са изложени оплаквания/.
В тази връзка пред районния съд са разпитани двама свидетели.
Свидетелят К., воден от ищеца, работи като надзирател в същото
затворническо общежитие и е колега на ищеца. Твърди, че надзирателите отиват на
работа около 07.30 часа с личен транспорт, като до 7.45 ч. се оборудват и
преобличат, за да се подготвят за развода. Капитанът пристига в 7.45 ч.,
проверява служебните им карти и белезниците, а те се разписват в ежедневната
ведомост и на инструктажен лист. Описаната процедура представлявала подготовка
за инструктажа, който започвал в 8.00ч. и продължавал около 15 минути. След това приемали постовете, като в
зависимост от броя на лишените от свобода за съответния пост предаването и
сдаването било различно по времетраене, най-много около 15-20 минути. Тези от
надзирателите, които приключвали по-бързо с приемането и сдаването на
постовете, не били свободни да си тръгнат, а изчаквали всички надзиратели да
приключат и се събирали за отвод. Отводът започвал обикновено към 8.40 ч.- 8.45
ч. и приключвал за около 10 минути. Така надзирателите били свободни за
напуснат работното си място не по-рано от 8.45ч.- 8.50ч. Според този свидетел
ръководството било наясно, че надзирателите отиват на работа и си тръгват в
посочените от него часове. Не му е известно да е създавана различна организация
на работата от описаната от него. Този свидетел заявява още, че по принцип
вижда кога ищецът отива на работа, понеже дава дежурства по КПП- централен
пост. Ищецът пътувал по принцип с личен транспорт и с колеги, понеже имало
период от време, в който служебният транспорт бил пренаселен. Заявява, че
съществува инструкция, която ги задължава да отиват на работа 15 минути преди
инструктажа. Сочи още, че лично не е виждал кога ищеца си тръгва от работа, а
последният му е казвал това.
Свидетелят Янчо Ж., воден от ответната страна, заема длъжността началник
на ЗО „Дебелт“. Сочи, че самият той по длъжностна характеристика провежда поне
2 пъти месечно инструктажа и има преки наблюдения за процеса на процеса.
Заявява, че за служителите е осигурен служебен транспорт- автобус, който е зает
на около 60%. Подчертава, че преди инструктажа, чието начало било в 8.00 ч., не
се извършвала проверка на надзирателите, а всички влизали в залата за
инструктаж по едно и също време. Служителите от надзорно- охранителния състав
нямали право да започнат работа преди да преминат през инструктаж. Самият
инструктаж продължавал около 10 минути и то на поста, който отнемал най-много
време. Отводът, след смяната на постовите, продължавал не повече от 5 минути.
Около 8.30 ч. надзирателите били свободни и можело да си тръгнат от работа. Заявява,
че няма заповед, която да задължава служителите да отиват на работа в 7.30 ч.
или в друго фиксирано време преди времето за инструктаж, нито заповед да отиват
на работа униформени или цивилни, както и че нямало практика да бъдат
санкционирани служители, които не се явяват на работното си място в 7.30 ч.
От показанията на разпитаните свидетели безпротиворечиво се
установява, че ищецът участва в действията по подготовка и провеждане на
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство. Констатира
се противоречие в свидетелските показания относно времетраенето на тези
действия, при които служителят следва да е на разположение на работодателя.
Въззивният съд не споделя доводите на въззивника, че св.К. е заинтересован
от изхода на делото, защото по делото няма доказателства същия до води
идентично дело с въззивната страна. Но дори и да беше така, показанията му
отново следва да се ценят с оглед всички останали доказателства. Също не може
да се приеме, че св.Ж. е напълно непредубеден понеже, като началник на ЗО същия
носи отговорност за организацията на работата в него, респективно има интерес
да установи стриктното изпълнение на заповедите от2019г. на Главния Директор на
ГДИН и на Директора на Затвора- Бургас, с които е определена продължителността
на дейностите по подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд и дежурство. Горното обаче не означава, че неговите
показания следва да бъдат напълно изключени при преценката на съда дали е
налице превишение на служебното време.
Съгласно чл.2 от Директива № 2003/88/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 4.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното
време, работно време е всеки период, през който работникът или служителят или
работи, или е на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или
задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика.
Безспорно по смисъла на чл. 307 и 311 от ППЗИНЗС действията по подготовка и
провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или
дежурство са част от задълженията на служителя и следва да се извършват в работно време. Ето защо, в случай, че те не
се осъществяват в установеното за работника или служителя време, тези дейности
представляват извънреден труд по смисъла на чл. 178, ал.3 от ЗМВР.
По делото са представени Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015 г., Заповед
№ ЧР-05-78/09.04.2015 г., както и Заповед № ЧР-05-120/21.04.2017 г. на
министъра на правосъдието, от които е видно, че за дейностите, чието изпълнение
изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира в 8-,
12- или 24- часови наряди по утвърден график или дежурство, а положеният труд от държавните служители
извън установеното работно време се компенсира при условията и в размерите,
определени в ЗМВР.
Със Заповед №453 от 14.08.2014 г. на началника на затвора в гр.
Бургас е определена организацията и разпределението на работното време на
служителите. В нея не фигурира ЗО „Дебелт“, създадено в по-късен момент, но по
делото няма спор, че същата е приложима и за служителите в него /чл.7/. В т.9
от същата е определено начало на ежедневните инструктажи на наряда на затвора и
затворническите общежития, а именно- 15 минути преди работното време. Ето защо
несъмнено е налице заповед на ръководството, с която надзирателите са задължени
да се явяват 15 минути преди началото на работното време, в каквато насока са и
показанията на св.К.. Няма данни в тази ѝ част заповедта от 2014г. да е
претърпяла промени, нито да е отменена след 1.07.2019г. Показанията на св.Ж.,
че инструктажа започва в 8.00ч. и трае около 15- максимум 20 минути съдът
намира също за достоверни, като в тази им част те кореспондират с показанията
на св.К.. Те обаче не отразяват времето за подготовка за инструктажа, която,
според описаното като действия в чл.306 от ППЗИНЗ, хронологично предшества
инструктажа. Няма категорични доказателства, подкрепящи показанията на св.К.,
че процедурата по сдаване и освобождаване от наряд или дежурство продължава
след 8.15ч. докъм 8.45- 8.50ч., като самият той признава, че не е виждал кога
си тръгва ищеца.
Видно от Заповед №Л-2271/13.05.2019 г. и Заповед
№Л-2788/14.06.2019 г. на Главния Директор на ГД „Изпълнение на наказанията“,
както и от Заповед №436 от 01.07.2019 г. на Началника на затвора в гр. Бургас
определеното време за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване
и освобождаване от наряд или дежурство в Затвор Бургас и ЗО, при 24 и 12 часови
смени е 30 минути, а при 12 часови нощни смени, 8 часови смени и всички
временни постове по чл.309, ал.3, т.4 от ППЗИНЗС - 15 минути.
Със Заповед №436 от 01.07.2019 г. на началника на затвора в гр.
Бургас е определено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство в Затвор Бургас и ЗО да е при 24-
и 12- часови смени - 30 минути, а при 12- часови нощни смени, 8- часови смени и
всички временни постове по чл.309, ал.3, т.4 от ППЗИНЗС – 15 минути. Т.е.
налице е признание на работодателя, че при 24-часовите смени продължителността
на действията по подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство, трае не по-малко от 30 минути. Горните
времеви интервали са установени след реално замерване на времето, необходимо за
извършването на подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство, съгласно Протокола от 21.02.2019г.
По
делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от в.л. Г.Генов, от
заключението на която се установява, че за процесния период ищецът е положил
общо 258 дежурства, от които 235 бр. 24-часови дежурства, 10 бр. 12-часови
дневни смени, 7 бр. 12-часови нощни смени, 1 бр. 8- часово дежурство редовна
смяна и 5 бр. 8- часови дежурства в болница. Вещото лице е посочило, че за
периода май 2017г. до 30.06.2019 г. в начислените суми за трудово
възнаграждение на ищеца не са били взети предвид суми за дейности по приемане/ сдаване
на дежурство, съответно труд за този вид дейност не е заплащан.
За
периода от 01.07.2019 г. на ищеца са начислени и изплатени суми за трудово
възнаграждение, съответстващи на отработено време съответно 30 минути за 24 и
12 часови дневни смени и 15 минути за 12 часови нощни смени и 8 часови смени съгласно Заповед №Л-2271/13.05.2019 г. и Заповед
№Л-2788/14.06.2019 г., на Главен Директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ и
Заповед №436 от 01.07.2019 г. на Началника на затвора в гр. Бургас.
Заключението
на вещото лице не е оспорено от страните и се цени от съда като обективно и
компетентно изготвено.
Не се
установява да е налице превишение на нормалната продължителност на работното
време над установените 70- часа месечно
по чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, поради което за времето на превишението,
констатирано от експерта на ищеца следва да бъде заплатено възнаграждение за извънреден
труд според посочените от експерта часови ставки.
След съвкупната преценка на доказателствата по делото въззивната
инстанция намира, че при всяко от положените 24-часови дежурства за периода до
1.07.2019г., общо 157 броя, ищецът е полагал 30 минути извънреден труд за
времето на подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство. Тъй като до 1.07.2019г. този труд не е
заплащан, искът за този период е доказан по основание. Дължимото възнаграждение
за извънреден труд за тези 157 броя 24 часови дежурства до 1.07.2019г. е 542,97
лв. /съобразно данните от заключението на вещото лице/.
За същия период ищецът е положил общо 18 бр. дежурства от друг вид
/12 и 8- часови/, за които не му е заплатен положения извънреден труд /по 15
минути за всяко дежурство/ за времето на подготовка и провеждане на инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство. Дължимото
възнаграждение за извънреден труд за тези 18 броя 12- и 8- часови дежурства до
1.07.2019г. е 30,41 лв. /съобразно данните от заключението на вещото лице/.
Или, претенцията на ищеца за извънреден труд следва да бъде
уважена до размер от 573,38 лв., за периода от 15.05.2017г. до 31.06.2019г.
След тази дата на ищеца е заплащано възнаграждение за труда по
време на подготовката и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство при всички видове полагани смени съобразно
заповедите от 2019г., поради което исковете след този период са изцяло неоснователни.
Поради частичното несъвпадане на крайните изводи на двете
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която
въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сумата над 573,38 лв. до
присъдения с обжалваното решение размер от 1027,31 лв., както и за периода от
1.07.2019г. до 15.07.2020г. Вместо това следва да се постанови, че искът се
отхвърля за горницата над 573,38 до 1027,31 лв. В останалата обжалвана част
решението следва да бъде потвърдено.
С оглед частичната неоснователност на предявения иск обжалваното
решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, претендирани от страните,
които се определят по следния начин:
За ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъдят
разноски съразмерно с уважената част от иска, а именно сумата от общо 366,60
лв., изчислена на база платеното възнаграждение за един адвокат за двете
инстанции /т.е. по 143,35 лв. за първата и 223,25 лв. за втората, съразмерно на
уважената част от иска/ респективно жалбата.
За ответника на основание чл.78, ал.8 ГПК следва да се присъдят
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно сумата от общо 203,86
лв., изчислена на база юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и
заплатена д. такса от 25 лв. за въззивно обжалване /юрисконсултско
възнаграждение, определено в размер на по 200 лв. за всяка от инстанциите
съобразно чл. 78, ал. 8 вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането
на правната помощ/, т.е. 104,44 лв. за първата и 99,42 лв. за втората
инстанция, съразмерно на отхвърлената част от иска/ жалбата.
На основание 78, ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да се
възложи платеното от бюджета на съда възнаграждение за ВЛ, съответно 95,56 лв.,
платими по сметка на БРС.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.3 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260528/28.10.2020г., постановено по гр.д.№3807/2020г. по описа на Районен съд- Бургас в ЧАСТТА, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21 е осъдена да заплати на А.Д.М. сумата над 573,38 лв. до присъдения от БРС размер от 1027,31 лв. - главница, представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд извън времето на дежурство, както и за периода от 1.07.2019г. до 15.07.2020г., ведно със законната лихва за забавено плащане върху разликата от 453,93 лв., както и в частта за разноските /без държавната такса за производството пред БРС/, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Д.М., ЕГН: **********, с адрес: *** против ГД „Изпълнение на наказанията” иск за присъждане на сумата над 573,38 лева за периода от 15.05.2017г. до 31.06.2019г., представляваща възнаграждение за 30 минути извънреден труд за всяко от 157 броя 24- часови дежурства, както и по 15 минути извънреден труд за всяко от 18 броя 12- и 8- часови дежурства, положени в този период до уважения от БРС размер на иска- 1027,31 лв., ведно със законната лихва върху разликата от 453,93 лв., както ОТХВЪРЛЯ иска и за времето от 1.07.2019г. до 15.07.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260528/28.10.2020г., постановено по гр.д.№3807/2020г.
по описа на Районен съд- Бургас в останалата част, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София,
бул.”Ген.Н.Столетов” №21 е осъдена да заплати на А.Д.М. сумата от 573,38 лв. – главница за периода от 15.05.2017г. до
31.06.2019г., представляваща възнаграждение за 30 минути извънреден труд за всяко
от 157 броя 24- часови дежурства, както и по 15 минути извънреден труд за всяко
от 18 броя 12- и 8- часови дежурства, ведно
със законната лихва върху главницата от 573,38 лв. за периода от 15.07.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, както и в частта, с която ГД “ИН“ е осъдена да заплати на БРС държавна такса
в размер на 50 лв. за производството пред БРС.
ОСЪЖДА ГД „Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов“ №21 да заплати на А.Д.М. сумата от 366,60 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред двете инстанции съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА А.Д.М. да заплати на ГД „Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21 сумата от 203,86 лева, представляваща разноски за двете инстанции, включващи д. такса за въззивно обжалване и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
ОСЪЖДА ГД „Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов“ №21 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС направените по делото разноски от бюджета на съда за извършената съдебно-техническа експертиза в размер на 95,56 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: