Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 335 22.02.2019
година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и трети януари две
хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря М.В., като разгледа докладваното от
съдията Атанасова административно дело № 797 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК и е
образувано по повод жалбата на М.П.Й. с ЕГН *********, със съдебен адрес: ***,
офис 1, против Ревизионен акт № Р-02002017000953-091-001/05.10.2017 г., издаден
от началник сектор в ТД на НАП- Бургас, възложил ревизията, и главен инспектор
по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 10/09.01.2018 г.
на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Бургас
при ЦУ на НАП.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания
ревизионен акт, поради съществени нарушения на процесуални правила и
противоречие с материалноправни разпоредби. В нея се сочи, че не е установено от
приходните органи наличието на предвидените в нормата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК
материалноправни предпоставки за реализиране отговорността на управителя. По
същество се иска отмяна на ревизионния акт.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката
поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на ревизионния акт,
като подробни съображения излага в писмено становище. Заявява, че не оспорва констатациите
на приходната администрация, но счита, че установените факти не сочат умисъл в
действията на жалбоподателката. Наред с това счита, че не е установена от
ответната страна твърдяната несъбираемост на публичните вземания, като сочи, че
по изпълнителното дело не са извършвани действия за събиране на вземането, за
да се приеме за установено по категоричен начин, че дружеството не разполага
със средства за погасяване на публичните си задължения. Претендира разноски.
Пълномощникът на ответната страна излага становище за
неоснователност на жалбата. Представя административната преписка. Моли за
отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските по делото.
Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава
заключение за неоснователност на жалбата. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.
156, ал.1 от ДОПК и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по
същество, съдът намира за установено следното:
С оспорения ревизионен акт № Р-02002017000953-091-001/05.10.2017
г. са установени задължения на жалбоподателката М.П.Й. по чл. 19, ал. 1 от ДОПК.
В хода на ревизията е установено, че същата е вписана в Търговския регистър в
качеството на управител на „Текстил-Груп Изток“ ЕООД за периода от 10.03.2014
г. до 03.05.2016 г. По отношение на
търговското дружество е издаден РА № Р-02002015002707-091-01/27.11.2015 г., влязъл в сила след проведено
съдебно оспорване. С него са определени на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС задължения
в размер на 2 563 502.59
лева за невнесен ДДС и лихви за просрочие от
422 394.99 лева, за това, че не е извършена корекция и не е начислен данък
в размер на ползвания данъчен кредит за стоки, погинали при умишлен палеж в
производствено помещение на 24.03.2014 г.
При провеждане на ревизията е установено
от приходните органи, че за обезпечаване на вземанията от търговското дружество
е издадено Постановление с изх. №
К-С-1293/05.10.2015 г. на публичен изпълнител, с което са наложени от предварителни
обезпечителни мерки, както следва: запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието
на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление в ТБ
„Корпоративна търговска банка“ и ТБ „Банка ДСК“; запор върху движими вещи, представляващи
дълготрайни материални активи за осъществяване дейността на дружеството, с обща
балансова стойност 2 763 392.68 лева към 14.05.2015 г. Запорът е
вписан в Централния регистър на особените залози на 14.12.2015 г. След издаване
на РА е образувано изпълнително дело № *********/2016 г. на публичен изпълнител
към ТД на НАП- офис Сливен, по което са наложени същите обезпечителни мерки с
постановление с изх. № К-С-9/11.01.2016 г., вписани в ЦРОЗ на 05.02.2016 г. Изготвени
са запорни съобщения от 19.04.2016 г. до обслужващите дружеството банки с посочени
в тях конкретни банкови сметки. С постановление от 27.09.2016 г. е наложен
запор върху банкови сметки във всички търговски банки в страната, а с
постановление от 13.07.2016 г. е наложен и запор върху МПС- товарен автомобил с
марка CITROEN
C4, като същите са връчени на дружеството
по реда на чл. 32, вр. с чл. 33 от ДОПК. В изпълнителното производство са
извършени от публичния изпълнител справки, от които е установена невъзможност на
„Текстил-Груп Изток“ ЕООД да погаси задължението за данъци, като за така
направените констатации е изготвен протокол от 20.01.2017 г. Констатирано е
също, че са извършени разпоредителни сделки със запорирано имущество, поради
което данните са изпратени за предприемане на действия по чл. 216 от ДОПК.
В ревизионното производство е установено, че на
29.02.2016 г. е сключен договор за покупко-продажба, по силата на който
„Текстил-Груп Изток“ ЕООД, представлявано от управителя М.Й., продава 153 неработещи
шевни-машини на стойност 33 600 лева с ДДС на с „Миг-1“ ЕООД. За продажбата
са съставени фактура № 4/01.04.2016 г. и приемо- предавателен протокол от
28.03.2016 г. Плащането е извършено по новооткрита банкова сметка *** Й.. При
извършена насрещна проверка на „Миг-1“ ЕООД е установено, че така закупените машини
са продадени на трети лица на цени, по-високи от покупните. Поради липса на
подробно описание на закупените от дружеството машини и липса на данни относно тяхната
единична цена, не е определена пазарната им стойност в ревизионното
производство.
При извършените в хода на ревизията проверки е
установено, че на търговското дружество са изплатени суми по застрахователна
полица № 08210133540000002, сключена със ЗАД „Алианц България“, както следва:
на 26.02.2015 г. е заплатена сумата от 7 619 000.00 евро, на
08.04.2015 г.-19 601.91 евро и на 27.02.2015 г.- 2 145 419.00
евро. Сумите са постъпили по сметка на дружеството в „Уникредит Булбанк“ АД,
открита на 04.07.2014 г. и закрита на 10.09.2015 г. От банковото извлечение за
тази сметка е установено, че след постъпване на описаните суми са извършени
преводи чрез онлайн банкиране, както следва: по сметка на „Е.М.“ ЕАД- два
превода с обща стойност 2 636 119.45 евро, извършени на 26.02.2015 г.,
с посочено основание съответно „договор за потребление“ (1 100 000
евро) и „оторизационно писмо“ (1 536 119.45 евро),
както и общо шест превода към едноличния собственик на капитала на „Текстил-Груп
Изток“ ЕООД- „Хера Холдинг унд Хандел“ (анонимно дружество със седалище в
Лугано, Швейцария) на обща стойност от 3 500 000.00 евро, извършени
на 26.02.2015 г., 27.02.2015 г., 29.04.2015 г., 05.05.2015 г., 28.05.2015 г.,
04.06.2015 г. От представените справки от банки е установено, че М.Й. се
разпорежда със средствата по банковите сметки и разполага с активен достъп до
електронното банкиране.
С оглед горните констатации е прието от приходния
орган, че са налице предпоставките и на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, тъй като с поведението
си управителят Й. е укрила факти и обстоятелства, които по закон следва да
бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител. Прието е, че публичните
вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски не могат да бъдат събрани
и е налице пряка причинно-следствена между този резултат и поведението на
управителя.
С решение № 10/09.01.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“- Бургас при ЦУ на НАП ревизионният акт е
потвърден изцяло.
От заключението на извършената в хода на съдебното
производство счетоводна експертиза се установява, че на 26.02.2015 г. е
извършен превод от „Текстил-Груп Изток“ ЕООД в качеството на заемодател към „Е.М.“
ЕАД- заемател на сумата от 1 100 000.00 евро, в изпълнение на „договор
за потребление“, със срок за връщане 20.04.2015 г., като същата сума е
осчетоводена в счетоводството на получателя. На същата дата е извършен превод
на сумата от 1 536 119.45 евро по сметка на „Е.Miroglio Finance“ S.A с едноличен собственик на капитала Е.М., с посочено
основание „оторизационно писмо“, а според обясненията на последния с превода се
погасява задължение на „Hera Holding und Handel“ S.A. към „Е.Miroglio Finance“
S.A. Относно преводите от „Текстил-Груп Изток“ ЕООД към „Hera Holding und
Handel“ S.A., вещото лице е сочи, че в банковото извлечение е
вписано основание „прехвърляне, възстановяване на сумата“, а по данни от представено
оторизационно писмо тя е преведена за погасяване на задължения по договор за
финансов заем.
В показанията си пред съда свид. С. Г. заявява, че „Текстил-груп
Изток“ ЕООД е регистрирано от Е.М.- едноличен собственик на капитала. До датата
на продажба на дружествените дялове от последния търговското дружество не
осъществява дейност. Свед. Г. заявява, че не и́ е известно М. да има
търговски отношения с „Текстил- груп Изток“ ЕООД. Свидетелят М.П.- счетоводител
на търговското дружество през периода от
м.декември 2013 г. до м.октомври 2015 г. сочи в показанията си, че разплащанията
са извършвани по банков път с електронен подпис на управителя. Решенията са
вземани от М.Й. и К.Б.като представител на „Хера холдинг унд Хандел“ СА-
собственик на капитала на „Текстил- груп Изток“ ЕООД. След пожара е направена
инвентаризация на наличните активи.
При тези фактически данни съдът намира
от правна страна следното:
Оспореният ревизионен акт е издаден от
компетентни органи, овластени с нормата на чл.119, ал.2 от ДОПК, в предвидената
от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 120 от ДОПК.
Издаден е в резултат на ревизия, проведена от органи по приходите, определени
със Заповед за възлагане на ревизия № Р-02002017000953-020-001 от 21.02.2017 г.,
изменена със Заповед № Р-02002017000953-020-002 от 23.02.2017 г. и със Заповед
№ Р-02002017000953-020-003 от 29.06.2017 г., издадени от началника на сектор
„Ревизии“ в ТД на НАП- Бургас, а последната от старши инспектор по приходите в
качеството си на заместник на началник на сектор „Ревизии“ в ТД на НАП- Бургас.
Последният от своя страна е оправомощен със Заповед № РД-5/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП-
Бургас да издава заповеди за възлагане на ревизии.
При извършената служебна проверка съдът
не констатира съществени процесуални нарушения в ревизионното производство.
Ревизираното лице е надлежно уведомено за ревизията и на същото е предоставена
възможност да представи писмени обяснения, както и доказателства за
обстоятелствата, подлежащи на установяване в ревизионното производство.
Нормата на чл.19, ал. 1 от ДОПК изисква
кумулативна наличност на следните материалноправни предпоставки: 1) лицето да
притежава качеството орган на управление или управител на задълженото лице по
чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК в периода, за който се отнасят публичните задължения;
2) действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които
по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния
изпълнител; 3) причинно-следствена връзка между това поведение и невъзможността
за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски; 4)
невъзможност за събиране на публичните вземания- данъци и задължителни
осигурителни вноски.
По делото не е спорно, че през процесния
период жалбоподателката Й. е изпълнявала функциите на управител на „Текстил-Груп
Изток“ ЕООД. Не се спори също така, а и се установява от приложените в
преписката писмени доказателства, че установените с ревизионен акт задължения
на търговското дружество не са погасени. За събирането им е образувано
изпълнително дело № *********/2016 г. на публичен изпълнител към ТД на НАП-
офис Сливен, в хода на което е установено, че дружеството понастоящем не
притежава активи, върху които да се насочи изпълнението.
За да се ангажира отговорността на
управителя по чл.19, ал.1 от ДОПК е необходимо да се установи, че същият е
укрил факти и обстоятелства, които по закон е длъжен да обяви пред орган по
приходите. Според настоящия съдебен състав тази предпоставка е налице. От
данните по делото е видно, че представляваното от жалбоподателката търговско
дружество не е начислило и не е декларирало в справката-декларация за м.март 2014
г. дължимия на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС данък, а неподаването на
декларация по същество представлява укриване обстоятелствата, подлежащи на
деклариране- в този смисъл е и практиката на Върховния административен съд,
напр. решение № 15873 от 12.12.2012 г. по адм. д. № 4426/2012 г. по описа на
съда, според което несъответствието между декларираното и действително
установеното винаги е укриване. Несъмнено обстоятелствата, съставляващи
основание за начисляване на данъка (погиване, вследствие на умишлен палеж, на
стоки, за които е приспаднат данъчен кредит при придобиването), са били известни
на жалбоподателката, като негов управител, поради което и не би могло да се
приеме, че липсват представи в съзнанието и́ относно посочените обстоятелства.
Установените обективни данни, включително за последващите действия на Й.-
разпоредителни сделки със запорирано имущество,
банкови преводи в полза на свързано лице (едноличен собственик на капитала на
задълженото дружество) на значителни суми, постъпили по сметка на дружеството след
образуване на ревизионното производство срещу него, недвусмислено сочат намерение
за осуетяване събирането на дължимия данък. Бездействието на жалбоподателката
да декларира данъка, както и извършването на посочените действия след
образуване на ревизионното производство, обективно препятстват своевременното
установяване и събиране на дължимия данък и следователно е налице е изискуемата
от закона причинна връзка между с невъзможността за събиране на установените
публични задължения.
Според настоящия съдебен състав
обстоятелството, че е образувано досъдебно производство за съставяне на неистински
документи, не променя горните изводи. Видно от представеното постановление от
12.12.2017 г. на Окръжна прокуратура- Сливен и постановлението от 01.09.2017 г.
на Районна прокуратура- Сливен, декларацията по чл. 13, ал. 4 от ЗТР, за която
се твърди от Й., че е неистинска, е използвана за подаване на годишен финансов
отчет за 2014 г. Според отбелязването в декларацията тя е изготвена през месец
юни 2014 г., т.е. след настъпване на събитията, съставляващи основание за
начисляване на данък по реда на чл. 79, ал.3 от ЗДДС, поради което и не съдържа
сведения за правнорелевантни факти. Твърдението за неистинност на пълномощното,
с което счетоводителят П. е упълномощен от Й. да представлява дружеството, също
е неотносимо към предмета на спора, доколкото отговорността на последната е
ангажирана за укриване обстоятелствата, подлежащи на деклариране, т.е. за противоправно
бездействие и следователно осъществените от счетоводителя при използване на
пълномощното активни действия в случая са ирелевантни. Що се отнася до
разпореждането с банковите сметки на търговското дружество, по делото не са ангажирани
доказателства друго лице е разполагало с данните за онлайн банкиране по
сметката в „Уникредит Булбанк“ АД, каквито твърдения са наведени с жалбата, а и
според данните от приложените банкови извлечения именно Й. се разпорежда със
средствата по сметките на дружеството.
От данните по делото е видно, че към
момента на възникване на задължението за деклариране на настъпилите обстоятелства
по чл. 79 от ЗДДС и на дължимия данък „Текстил-Груп Изток“ ЕООД е било в
състояние да погаси публичните си задължения. Същото е осъществявало дейност и
е разполагало с движими вещи с балансова стойност 2 763 392.68 лева. В
хода на образуваното изпълнително производство за събиране на публичните задължения,
определени с РА № Р-02002015002707-091-01/27.11.2015 г., е установено от
публичния изпълнител, че дружеството понастоящем не притежава активи, върху
които да се насочи изпълнението. Дружеството притежава с един запориран актив-
МПС товарен автомобил CITROEN C4,
чиято балансова стойност е недостатъчна за погасяване на задълженията по РА, а
и не реализира приходи, тъй като е преустановило дейността си след м.август 2015
г. При тези данни следва да се приеме, че са налице установените в нормата на
чл. 19 от ДОПК материалноправни предпоставки за реализиране отговорността на
жалбоподателката. Ето защо, жалбата се явява неоснователна и следва да се
отхвърли.
С оглед формирания извод за
основателност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл.
161, ал.1 от ДОПК следва да се присъдят на ответната страна разноски по делото
в размер на 21 156.92 лева- възнаграждение за юрисконсулт, определено на
основание чл. 8, ал.1, т. 6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.Й. с ЕГН *********, със съдебен
адрес: ***, офис 1, против Ревизионен акт № Р-02002017000953-091-001/05.10.2017
г., издаден от началник сектор в ТД на НАП- Бургас, възложил ревизията, и
главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №
10/09.01.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“- Бургас при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК е
определен ДДС за данъчния период от 01.03.2014 г. - 31.03.2014 г. в размер на
2 985 897.58 лева и лихви в размер на 889 743.04, в т.ч.
467 348.05 лева по чл. 16, ал. 3 от ДОПК.
ОСЪЖДА М.П.Й. с
ЕГН ********* да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Бургас при ЦУ на НАП сумата от 21 156.92 лева (двадесет и една хиляди
сто петдесет и шест лева и деветдесет и две ст.), представляваща разноски по
делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване
на съобщението.
СЪДИЯ: